№ 174
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500328 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261866/05.05.2022 г. от „П.“ ООД, ЕИК ...
против решение № 260010/17.03.2022 г., постановено по г. д. № 29/2021 г. по описа на ОС –
Стара Загора, с което е осъдено „П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., кв. „К.Г.“, ул. „З.” № 2 да заплати на В. К. С. ЕГН ********** от гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“
№ 100, вх. В, ет. 1, ап. 3 сумата 66 796.00 лева, представляваща неоснователно обогатяване
от получени 6 бр. плащания на 25.02.2016 г., на 30.06.2016 г., на 14.07.2016 г., на 04.08.2016
г., на 04.10.2016 г. и на 26.10.2016 г., ведно със законната лихва, считаното от 25.02.2021 г.
до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД – връщане на
дадено без основание.
Предявен от В. К. С. ЕГН ********** от гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 100, вх. В, ет.
1, ап. 3 против „П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. „К.Г.“,
ул. „З.” № 2.
1
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от сумата 66 796.00 лева, представляваща неоснователно обогатяване от получени 6
бр. плащания на 25.02.2016 г., на 30.06.2016 г., на 14.07.2016 г., на 04.08.2016 г., на
04.10.2016 г. и на 26.10.2016 г. – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от
ЗЗД – без основание, ведно със законната лихва, считаното от датата на исковата молба
(25.02.2021 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
І. за предявените претенции и правната квалификация:
В исковата молба се твърди, че С. е дала на ответника определена парична сума,
преведена по банков път чрез 6 бр. плащания и се иска връщане на тази сума като дадена без
основание.
В становище вх. № 266343/31.05.2021 г. от С., дадено с оглед отговора на
исковата молба, се твърди, че са извършени шест превода на парични суми на ответника, без
да има основание за това, няма сключвани писмени договори, не са уговаряни срокове за
връщане.
В условията на евентуалност се иска от съда да разгледа исковата претенция като
такава, произтичаща от договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
С определение № 260588/04.06.2021 г. първоинстанционният съд е дал правна
квалификация на спора по чл. 45 - 49 във връзка с чл. 82 – 86 от ЗЗД и е приел, че се иска
връщане на процесната сума като дадена без основание. В този смисъл е и определение №
260616/30.06.2021 г., както и доклада в съдебно заседание на 16.09.2021 г., който
кореспондира на изразеното становище от ищеца.
Претенция за връщане на процесната сума като дадена по договор за заем не е
приемана за съвместно разглеждане, не е поддържана от ищеца, за нея не са събирани
доказателства, не е обсъждана в обжалваното решение.
При това положение настоящата инстанция намира, че се иска връщане на
процесната сума като дадена без основание – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
хипотеза 1 от ЗЗД.
ІІ. по същество:
В исковата молба се твърди, че С. е дала на ответника общо сумата от 66 796.00
лева, преведена по банков път чрез 6 бр. плащания на 25.02.2016 г., на 30.06.2016 г., на
14.07.2016 г., на 04.08.2016 г., на 04.10.2016 г. и на 26.10.2016 г.
Това твърдение е основателно и се доказва от представените писмени
доказателства: платежни нареждания от посочените дати (л. 4 – 8 от делото на ОС), в които
е записано, че сумите се превеждат с оглед „захранване на сметка“.
Получаването на процесните суми не се отрича от ответника.
Според заключението на счетоводната експертиза (л. 128 – 129 от делото на ОС),
процесните суми са осчетоводени в регистрите на ответника.
2
В исковата молба се твърди, че процесните суми са дадени на ответника, тъй като
същият е изпитвал финансови затруднения в онзи период, както и, че не са сключвани
писмени споразумения между страните относно основанието за предоставянето на тези
суми. Посочено е, че не е било договаряно заплащането на възнаградителна лихва, но е било
постигнато съгласие тези средства да бъдат върнати, което не е сторено и до настоящия
момент.
Въз основа на горните фактически твърдения, в исковата молба се прави извод,
че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца с получените парични
средства без основание.
В този смисъл е и формулираният петитум.
В рамките на първоинстанционното производство ищецът непротиворечиво
настоява на тезата, че процесните суми са дадени без основание и се иска тяхното връщане,
съобразно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД.
Но, от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че между страните е
налице съгласие за даване на претендираните суми и за тяхното връщане, без да се дължи
възнаградителна лихва. Съдът не може да пренебрегне тези твърдяни факти от страна на
ищеца, с които същият обосновава своята претенция, тъй като те са нейното правното
основание и въз основа на тях се дава правната квалификация на спора.
Следователно ищецът твърди наличието на договор за даване и връщане на пари.
А това са основните белези да договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД.
Липсата на писмен акт, в който да са материализирани волеизявленията на
страните, не се отразява на действителността на договора за заем, тъй като същият е реален
и писмената форма не е такава за действителност, а за доказване.
Липсата на уговорка за срок на връщане се замества от разпоредбата на чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Липсата на уговорка за възнаградителна лихва също не е съществен елемент за
сключването на договор за заем. Тя е оставена на свободната воля на страните.
Въз основа на горното, настоящата инстанция приема, че между страните е
налице валидно сключен договор за заем. Следователно е налице основание за
предоставянето на процесните суми.
При това положение иск за връщане на тези суми като дадени без основание се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отбелязано, че няма житейска или правна логика един правен
субект да даде на друг правен субект голяма парична сума и то на няколко пъти в рамките
на период от осем месеца, без да знае защо ги дава или да има обективна причина за това.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено, а така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
3
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена В. К. С.
ЕГН ********** от гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 100, вх. В, ет. 1, ап. 3 да заплати на П.” ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. „К.Г.“, ул. „З.” № 2 сумата от 5
508.00 лева, представляваща направени разноски в производството пред двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010/17.03.2022 г., постановено по г. д. № 29/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора, с което е осъдено „П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., кв. „К.Г.“, ул. „З.” № 2 да заплати на В. К. С. ЕГН ********** от гр.
С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 100, вх. В, ет. 1, ап. 3 сумата 66 796.00 лева, представляваща
неоснователно обогатяване от получени 6 бр. плащания на 25.02.2016 г., на 30.06.2016 г., на
14.07.2016 г., на 04.08.2016 г., на 04.10.2016 г. и на 26.10.2016 г., ведно със законната лихва,
считаното от 25.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. С. ЕГН ********** от гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 100, вх.
В, ет. 1, ап. 3 за осъждане на П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
кв. „К.Г.“, ул. „З.” № 2 да и заплати сумата 66 796.00 лева, представляваща неоснователно
обогатяване от получени 6 бр. плащания на 25.02.2016 г., на 30.06.2016 г., на 14.07.2016 г.,
на 04.08.2016 г., на 04.10.2016 г. и на 26.10.2016 г., ведно със законната лихва, считаното от
25.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. К. С. ЕГН ********** от гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 100, вх. В, ет. 1,
ап. 3 да заплати на П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв.
„К.Г.“, ул. „З.” № 2 сумата от 5 508.00 (пет хиляди петстотин и осем) лева, представляваща
направени разноски в производството пред двете инстанции.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4