Решение по дело №389/2019 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                              2019 година                                  град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                 наказателен състав

На     двадесет и четвърти юни                                                    2019 година

В публично заседание в следния състав

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

 

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор: СЕВЕРИНА МОНЕВА

Като разгледа докладваното от съдията

АН дело № 389 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА нарушителя  Е.В.М., роден на *** ***, български гражданин, със средно образовани, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2015 г. в гр. Разград потвърдил неистина в писмена декларация от 09.02.2015 година, приложена към заявление с вх. № 476/09.02.2015 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин като е посочил в нея, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава – членка на Европейски съюз, подадена по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ пред орган на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА Е.В.М., ЕГН **********, от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000.00 /хиляда/ лева.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – бланка – удостоверение за получено СУМПС /лист 61/, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин /лист 62/, удостоверение за здравословното състояние на водач-кандидат за придобиване на способност за управление /лист 63/, данни за издаване на СУМПС, копие от диплом за средно образование, 2 бр. вносни бележки и разписка да се върнат в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Разград след прилагане на копия към делото, а декларацията по чл. 13, т. 6 /на лист 68/ следва да остане приложена по делото, тъй като се отнема в полза на Държавата на основание чл. 53 от НК.

ОСЪЖДА нарушителя Е.В.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград за разноски по делото сумата от 115,23 /сто и петнадесет лв. и 23 ст./ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Разград.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ към решение № 306/24.06.2019г. по АНД № 389/2019г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 23.05.2019г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия Е.В.М. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Нарушителят не се явява в с.з., като защитникът му- адв.Др.П. заявява, че не оспорват постановлението и същото е най-благоприятния начин за решаване на делото, поради което моли наказанието да бъде определено към предвидения в закона минимум.

Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят Е.В.М., ЕГН **********, е роден на *** ***, с българско гражданство, със средно специално образование, женен, безработен, неосъждан, адрес за призоваване в страната: гр. Разград, ж. к. „Орел“ *, вх. *, ет. *, ап. *.

От 2014г. същият 0живеел заедно със семейството си в гр. Крефелд, Германия. От 20.04.2014г. той бил и адресно регистриран там на ул. „Алте Линер“ 41. В Република България се прибирал веднъж в годината през лятото, за около един месец.

Нарушителят М. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ за категории В, С, М, AM, Bl, Cl, ТКТ, което бил заменил с немско такова. Понеже искал да придобие още една категория за управление на МПС през 2015 г. той се върнал в Р. България, преминал обучение и съответно издържал изпит пред Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» - Разград за водач на МПС категория СЕ /протокол № 48/03.02.2015 г./.

На 09.02.2015г. в гр. Разград, същият подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 476/09.02.2015 г., а именно за ново СУМПС, поради придобиване на категория, до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград, чрез св. М. Г. Ц. - служител на длъжност „Системен оператор” в същия сектор. Към посоченото заявление обвиняемият представил декларация, изискуема по закон- по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и по чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази декларация- от 09.02.2015г. била попълнена и подписана лично от М., като в нея той декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, въпреки че знаел, че това не отговаря на обективната действителност.

На 12.02.2015г. нар.М. получил новоиздаденото му СУМПС № *********, след което отпътувал за Германия.

С писмо вх. № 328600-37776/04.06.2018г. Главна дирекция „Национална полиция” при МВР били уведомени от германските компетентни органи, че издаденото СУМПС № ********* от ОД на МВР- Разград на името на Е.В.М. е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/Е, понеже същият живее непрекъснато в Германия от 20.04.2014 г. Тази информация била препратена към ОД на МВР- Разград, като впоследствие било образувано и настоящото досъдебно производство.

При извършеното разследване била назначена съдебно-почеркова експертиза /л. 47-49/ от заключението на която е видно, че:

1. Подписът, положен в графа «декларатор» в декларация по чл. 13,т. 6 от Наредба № 1-157/01.01.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС от дата 09.02.2015 г., приложена към Заявление с вх. № 476/09.02.2015 г., е изпълнен от Е.В.М. с ЕГН **********.

2. Поради липса на сравнителен материал от почерка на Е.В.М., вещото лице не могло да проведе сравнително изследване относно ръкописния текст в декларацията.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите П. Н., М. Ц., съдебно-почеркова експертиза, писмените доказателства и доказателствени средства: справка съдимост, характеристична справка, заявление вх.№ 476/09.02.2015г., Декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП от 09.02.2015г., писмо от ГДНП- МВР и др.

Всички те безспорно установяват, че с действията си М. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 09.02.2015г. същият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта- Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. Същият напълно съзнателно е посочил едно невярно обстоятелство - че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, въпреки, че много добре е знаел, че постоянното му пребиваване от 2014 г. е в ФРГ. По този начин същият е извършил едно „лъжливо документиране“ в подадената лично от него декларация.

Подс.М. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не съответстват на действителните факти. Същият е действал със съзнанието, че потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно минало на М., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

Районен съдия: