Решение по дело №666/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ................

 

гр. Кюстендил, 12.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 666 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба депозирана от „Топлофикация Перник“ АД против С.Н.Ц..

В исковата молба се сочи, че в производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против настоящия ответник, била издадена  заповед за изпълнение за сумите, предмет и на настоящите искове, но по указания на заповедния съд по реда на чл. 415 от ГПК и в срока по закон е предявена настоящата претенция за установяване на съществуването им.

Твърди се, че между страните по делото съществувала облигационна връзка във връзка с доставка на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю. Г.“/**/*/**1, при публично известни Общи условия. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си да достави топлинна енергия до обект на ответника, но той не заплатил дължимите за това суми в срок. Поради това следвало да заплати и лихва за забава.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца в размер на 721,56 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. /вкл./, за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю. Г./**/*/***, лихва за забава на месечните плащания в размер на 106,94 лева за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата за които суми в производството по ч.гр.д. № 2013/2018 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор. Сочи, че исковата е нередовна, т.к. не бил ясен начинът, по който е формирана исковата сума. Не било ясно и в какво качество ответникът следва да отговаря по иска. Успоредно с това оспорва исковата молба и сочи, че не притежава жилище в гр. Перник, ул. „Ю. Г.“/**/*/***. Твърди и че не е ползвател на този имот, като партидата не се водела на нейно име. Оспорва приложимостта на Общите условия към договора и твърди, че в процесния период не е ползвала услугите, доставяни от ищеца. При възприета основателност на иска смята, че правото на иск е погасено по давност.Твърди, че няма изготвени фактури за процесните вземания, които да са й били връчени. Оспорва приложените с исковата молба писмени документи.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1855/2018 г. на КРС по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът следва да заплати сумите 721,56 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. /вкл./ за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю. Г.“/**/*/***, лихва за забава на месечните плащания в размер на 106,94 лева за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски – 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.
Тя била връчена на длъжника на 28.01.2019 г., като на 04.02.2019 г. тя депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а в едномесечния срок от съобщаването – на 26.03.2019 г. (спр. пощенско клеймо) заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, в което се сочи, че в регистрите на доставчика за адрес гр. Перник, ул. „Ю. Г.“ /**/*/*** е открита партида на името на ответника с абонатен номер **********.

Приобщени са и извлечения от имотния регистър досежно ответника и имота.

Приложена е и молба за закриване на партида от 18.03.1999 г., за която е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, доколкото ответницата е поддържала, че същата е неавтентична – неподписана от нея.

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящите искове са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

По основателността:

За съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС  - Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР № 2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. ОСГТК на ВКС.   

 

 

В т.см. е и чл. 3, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.

             

 

 

 

От изложеното се налага извод, че качеството на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. 

В случая не е бил спорен размерът на вземането и начинът, по който е било формирано, но ответната страна е поддържала категорично, че не е собственик на имота в процесния период. В т.см. ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест за това, а според нормите на процесуалния закон недоказаният факт се счита за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в т.см. Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Не е индиция в за това и представеното извлечение, с характер на частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за издателя му факти. Доколкото е неподписано от него същото не притежава формалната доказателствена сила за обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително изявление да е направено именно от субекта, сочен като негов издател (арг. a contrario от чл. 180 ГПК).

По делото не се установява изобщо дали ответницата е притежавала и/или владяла процесното жилище, респ. на какво основание. Не е представена молба за откриване на партида, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник. Приобщения документ – молба за закриване на партида от 18.02.1999 г. не е такъв, още повече, че той бе оспорен от ответницата с твърдение, че не е подписан от нея. С оглед разпределената съгласно чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК доказателствена тежест именно ищецът е този, който следваше да докаже истинността /автентичността/ на оспорения частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, но доказателства в т.см. не бяха ангажирани. Заради това молба за закриване на партида от 18.02.1999 г. следва да бъде изключена от доказателствата по делото. Т.к. този документ е частен свидетелстващ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, резултатът от оспорването му не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 от ГПК и предвид изключването му от доказателствата не следва да бъде обсъждан. Нещо повече в него е посочен нотариален акт с конкретен номер, който поради процесуалното бездействие на ищеца не бе приложен по делото, респ. не са ангажирани доказателства за качеството на потребител досежно ответната страна, а дори и да не се споделя изложеното той не установява дали към настоящия момент фактическото положение се е запазило, доколкото и съставен през 1999 г. Справките от имотния регистър не установяват правото на собственост. Не е представен договор по чл. 138, ал.1 от ЗЕ, нито предхождащото го решение на общото събрание на собствениците или на титулярите на вещно право на ползване за етажна собственост, в съответствие с чл. 133, ал. 2 ЗЕ. При това положение съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на ответника за плащане на цената за доставената топлинна енергия до жилище в гр. Перник, ул. „Ю. Г.“ /**/*/***.

При горните съображения претенцията се възприема за неоснователна и недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.

При този изход на делото неоснователна е и акцесорната претенция за установяване на вземането за лихва за забава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски в размер на 300 лв., съгласно приложения списък и доказателствата за извършването им на л. 20 от делото.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна следва да се присъдят сторените такива в размер на 300 лв.

Поддържаното още с исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно по отношение на адвокатския хонорар, изплатен в хода на исковото производство, доколкото договореното такова е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Досежно договореното и изплатено възнаграждение в хода на заповедното производство приложима е нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, респ. минималното възнаграждение е в същия минимален размер от 300 лв. и не може да се възприеме за прекомерно.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                          Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, има задължения към ищеца в размер на 721,56 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. /вкл./, за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Ю. Г.“/**/*/***, лихва за забава на месечните плащания в размер на 106,94 лева за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата за които суми в производството по ч.гр.д. № 2013/2018 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 300 лв., както и сторените такива в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2013/2018 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в размер на 300 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 1855/ 2018 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: