Присъда по дело №481/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 13
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20215600200481
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. ХАСКОВО, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
СъдебниЛЮБОМИР ЖЕКОВ ЖЕКОВ
заседатели:СНЕЖАНА НИКОЛОВА
ГОСПОДИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
и прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20215600200481 по описа за 2021
година
Като взе предвид доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. /S. D./, роден на ********** г. в гр.***, живущ
в същия град на адрес: „***, гражданин на ***, *** притежаващ паспорт №*** и паспорт №
*** както и персонален номер *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.04.2021 година на
паркинг, стопанисван от фирма „Паркинг Капитан Андреево ЕООД“, в землището на
с.Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Рено“ с рег.№ *** с прикачено към него полуремарке с
рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на
хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза по Протокол №
237/23.04.2021 г. на Специализираната химическа лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив АД“,
гр.Пловдив, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 и чл.58а ал.1 от НК му
налага наказание „лишаване от свобода за срок от осем месеца“ и „глоба в размер на 200
1
лева“.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия С. Д. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от една година.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д., със снета самоличност, за ВИНОВЕН и в това,
че на 17.04.2021 г. в землището на с.Капитан Андреево, община Свиленград, област
Хасково, дал дар – парична сума от 50 евро с левова равностойност 97,79 лева /една
банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер ***, на длъжностно лице, имащо качеството
„полицейски орган“, а именно на *** Група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ към Сектор „***“ в Отдел *** за да не извърши действие по
служба – да не изпълни служебните си задължения при разкриване на нарушение по ЗДвП,
съставляващо престъпление, поради което и на основание чл.304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.54 и
чл.58а ал.1 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца“,
както и „глоба в размер на осемстотин лева”.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С. Д. едно общо
наказание измежду наложените му с настоящата присъда в размера на най-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода за срок от десет месеца“ и „глоба в размер на осемстотин
лева“.
На основание чл.23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо
наказание наказанието „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от една година", от който срок на основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето,
през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 17.04.2021 г.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от „три години“, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: една банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер***
Веществените доказателства – оптичен диск с видеозапис и флаш- памет с
видеозапис, да останат към материалите от делото.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Д., със снета самоличност, да заплати в полза на
държавата и по сметката на ОД на МВР-Хасково направените по досъдебното дело разноски
в размер на 40 лева.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив
в 15-дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М МОТИВИ: Срещу подсъдимия С. Д. , гражданин на Република Т., живеещ в
гр.Ч., е предявено обвинение за това, че в това, на 17.04.2021 година на паркинг,
стопанисван от фирма „*****“, в землището на с.К. А., община С., област Х., управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Рено“ с рег.№ ******** с
прикачено към него полуремарке с рег.№ ********, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа
експертиза по Протокол № 237/23.04.2021 г. на Специализираната химическа лаборатория
при „УМБАЛ-Пловдив АД“, гр.П. – престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Предявено е
против същия обвинение и за това, че на 17.04.2021 г. в землището на с.К. А., община С.,
област Х., дал дар – парична сума от 50 евро с левова равностойност 97,79 лева /една
банкнота с номинал от 50 евро и сериен номер ************/, на длъжностно лице, имащо
качеството „полицейски орган“, а именно на М. М. Н. – **** ******-**** ******* в Група
„*******“ към Сектор „*****“ в Отдел „*****“ при *****., за да не извърши действие по
служба – да не изпълни служебните си задължения при разкриване на нарушение по ЗДвП,
съставляващо престъпление – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на
проведеното предварително изслушване той изрично заявява, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат
разпитвани свидетелите, в чиито показания се съдържат гласните доказателства, както и да
не бъдат събирани други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Тези изявления на
подсъдимия в съчетание с установената от съда кореспонденция между самопризнанието и
доказателствата в досъдебното дело, съдът прие за запълващи хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК и удовлетворяващи изискванията за провеждане на съдебното следствие при условията
на този диференциран ред.
След преценка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството в
аспекта на приетите в обвинителния документ фактически положения, се прие за установено
следното:
Подсъдимият С. Д. е правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ свидетелство за управление № *****, издадено на 27.10.2011 г. от Република
Т. На 17.04.2021 г. той управлявал товарен автомобил марка „Рено“ с рег.№******** с
прикачено към него полуремарке с рег.№ ***********, като около 11,00 часа се намирал на
паркинг, стопанисван от „*********“ и намиращ се в района на ГКПП „К. А.“. Там
подсъдимият като шофьор на посочената товарна композиция изчаквал ред за напускане на
страната ни в посока Република Т. По време на престоя си на посоченото място Д. в
компанията на свой познат изпил около четири бири, а след това бил уведомен, че трябва да
се отправи към напускане на страната ни. Д. задвижил автомобила и се насочил към изхода
на зоната за паркиране, но служител на паркинга забелязал, че товарният автомобил се
движи опасно и затова разпоредил на водача му /подсъдимия/ да преустанови движението.
Ядосан от това, Д. се върнал, но започнал безцелно да управлявала автомобила из паркинга.
За поведението му бил уведомен свидетеля П. В., заемащ длъжността „**** ******“ на
обекта. Свидетелят след като сам се уверил в неадекватното поведение на водача,
сигнализирал за това намиращ се наблизо авто-патрул, в чийто състав бил и свидетелят В.
А. Последният пристигнал на място и също възприел опасното движение на автомобила,
управляван от Д., който заради употребения алкохол не бил в състояние да изпълни
маневрата „завой“, както и да избегне забранените за движение участъци от пътя. ***** А.
задействал звуковата сигнализация на служебния си автомобил и така успял да спре
движението на управляваната от Д. композиция. След това А. поканил подсъдимия да
напусне автомобила, но последният не се подчинил на това разпореждане. Понечил дори да
удари с крак опиталия се да го свали принудително от кабината А., а след като полицаят се
присегнал към контактния ключ, Д. го взел у себе си и го скрил. С помощта на други *****
шофьори полицейският служител успял да убеди подсъдимия да слезе от кабината на
автомобила си. В хода на предприетата проверка А. усетил дъх на алкохол у подсъдимия,
заради което уведомил дежурния служител в РУ-Свиленград. В резултат на това на мястото
пристигнали полицаите М. М. Н. и Т. Р. Т., които съгласно одобрен график изпълнявали
1
авто-патрулна дейност за времето от 08,30 до 20,30 часа в посочения ден. И двамата
полицейски служители заемали длъжността „***** *****“ в група „******“ в Сектор „****
към *****. Служебните им задължения включвали контрол върху движението на пътните
превозни средства. Те се придвижвали със служебен лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег.
№ *******, обозначен с характерни полицейски знаци и надписи. Такива знаци били
поставени и върху униформеното им облекло. Когато двамата ***** се приближили до
подсъдимия, те също усетили мириса на алкохол и затова го уведомили, че ще му бъде
извършена проверка с техническо средство. Така свидетелят М. Н. отвел подсъдимия към
задната част на служебния полицейски автомобил и там в 17,37 часа извършил проба с
„Дрегер 7410 ARSK“ с № 0259. Дрегерът отчел наличие на 1,91 промила алкохол в кръвта
на Д.. Установявайки тези показатели на техническото средство, свидетелят Н. предприел
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поискал от подсъдимия
предоставяне на всички документи, а след това се установил на предната лява седалка на
служебната кола с цел изготвяне на акта. От своя страна подсъдимия се отправил към
товарния автомобил, придружаван от полицая А., за да изпълни разпореждането за
представяне на документите си. Когато влезнал в кабината на автомобила, подсъдимият
взел банкнота, която сложил в задния джоб на панталона си. След това Д. се върнал до
полицейския автомобил и застанал до отворената му дясна шофьорска врата. През нея
частично влезнал в колата, опрял коляно на дясната седалка и обръщайки се към седящия от
лявата страна на автомобила Н. с думите „Не пиши“, подхвърлил банкнотата, която носел у
себе си. Парите паднали на стелката пред предната дясна седалка. Свидетелят Н. видял
падналата банкнота и забелязал, че тя е с номинал от 50 евро. Действията на Д. били
забелязани и от свидетеля А., който се намирал непосредствено зад него. А. издърпал
подсъдимия от служебния автомобил и го задържал. За поведението на подсъдимия бил
уведомен разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието, при който
била иззета банкнота с номирал от 50 евро със сериен номер ************. В същото време
за допуснатото от Д. нарушение по ЗДвП бил съставен и АУАН № GA 793029/17.04.2021 г.,
както и издаден талон за медицинско изследване № 082176/17.04.2021 г. Издадена била и
заповед за налагане на принудителна административна мярка, по силата на която било
временно отнето притежаваното от Д. свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият
бил отведен във филиала на Спешна медицинска помощ- Свиленград, където бил съставен
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Съгласно същия
протокол в 18,20 часа от подсъдимия била взета кръвна проба в две вакуумни епруветки,
всяка с по 4 мл. Последните били изпратени за изследване в Специализираната химическа
лаборатория при „УМБАЛ Пловдив АД“, гр.П. Изследването установило 1,58 промила
алкохол в представения биологичен материал.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приложените по делото
писмени доказателствени средства /включително протокол за оглед на местопроизшествието
и протокол за извършена химическа експертиза/ и приобщените веществени доказателства.
Информацията, съдържаща се в тези доказателствени източници, напълно кореспондира с
направените от подсъдимия С. Д. самопризнания и с приетите за установени от обвинението
фактически положения. В този смисъл, признанието на фактите в хода на проведеното
предварително изслушване не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен
материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изложените по-горе фактически
положения. Показанията на свидетелите А., Н. и Т. са конкретни и ясни относно времето,
мястото и начина, при които те са изпълнявали вменените им функции, като несъмнено
именно във връзка с произтичащите от службата им задължения е бил посетен от тях
районът на посочения паркинг и впоследствие извършена проверка на Д. в качеството му на
водач на товарен автомобил. Точен е разказът на свидетелите относно причините, заради
които е била предприета проверката и условията, при която тя е протекла. И тримата
свидетели са еднопосочни за това, че поведението на подсъдимия е било объркано и
неадекватно на изпълняваната от него работа, свързана с управление на моторно превозно
средство, както и за това, че подсъдимият явно е миришел на алкохол, което всъщност е
провокирало и тестването му с техническото средство. Обстоятелствено е и представеното
от свидетеля А. относно поведението на водача преди пристигането на полицейските
служители от авто-патрула и относно положените от него усилия за преустановяване на
2
движението на управлявания товарен автомобил. Детайлно тримата полицейски служители
са посочили извършеното от Д. след отчетения резултат от 1,91 промила в издишания въздух
при пробата с техническото средство, като описаната от тях последователност в
предприетите от подсъдимия действия и тяхното естество не пораждат противоречиви, а
напълно еднопосочни и взаимно допълващи се фактически заключения. Така А.
свидетелства за стореното от подсъдимия при отиването му в автомобилната кабина след
приключването на теста, връщането му към мястото, на което е бил паркиран полицейския
автомобил, навлизането в него и отправянето на молбата към свидетеля Н. да не бъде
съставян акт за нарушение /съдържаща се в израза „Не пиши!/. Свидетелят Н., също
възприел думите на Д., е категоричен за техния смисъл, макар те да били изречени на турски
език /популярни фрази от който език разбирал/, както е категоричен и за действията, с които
казаното било съпроводено, а именно – подхвърляне на банкнота, попаднала в дясната част
от пода на полицейската кола. Свидетелят Т. макар да не чул казаното от подсъдимия,
наблюдавал опита на колегата си А. да изведе Д. от автомобила, а непосредствено след това
видял и лежащата върху стелката банкнота. Така показанията на посочените свидетели
обрисуват една ясна и детайлна картина на инкриминираните събития, които останалите
доказателства допълват и подкрепят. Огледът на записите от камери потвърждават
присъствието на подсъдимия в зоната на въпросния паркинг и в непосредствена близост до
полицейската кола, а резултатът от химическата експертиза изцяло кореспондира както с
посочените от свидетелите показания на техническото средство, така и с дадените от самия
подсъдим данни за вида и количеството на употребения от него на алкохол, чиито стойности
били записани в протокола за медицинското му изследване, направено въз основа на
издадения талон. Самата последователност и документирането на действията, довели до
установяване на наличния в кръвта на водача алкохол не сочи на допуснати нарушения на
правилата, регламентирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. и затова следва да се приеме, че
процедурата е била проведена при съблюдаване на законовия императив, а от тук и
установената алкохолна концентрация за съответстваща на действителната.
За безспорно доказани, с оглед пълната консолидираност между гласните
доказателствени източници и резултатите от извършения оглед, следва да се приемат и
действията, чрез които подсъдимият е предоставил въпросната банкнота на полицейския
служител М. Н., а също и думите, които едновременно с тях той е отправил към този
служител, за да го подкани и мотивира да преустанови предприетото вече съставяне на акт
за констатираното административно нарушение. Потвърждение на така преследваната от
подсъдимия цел са както адресираните към полицая реплики, така и обстоятелството, че
действията му /вземане на банкнотата от автомобила/ са били предприети, след като той е
осведомен, че издаването на акта предстои и му е било разпоредено да представи
необходимите за това документи. Фактът, че въпросната банкнота е била подхвърлена, а не
лично предоставена на свидетеля Н., не опровергава резултата, към който подсъдимият се е
стремял, доколкото нито се установявят причини за облагодетелстване на полицейския
служител извън изпълняваната от него служба, нито вербалната комуникация на
подсъдимия поставя въпроси относно предназначението на паричния дар. В този смисъл
несъмнено е, че целта, която Д. е искал да постигне, се е състояла в това полицаят Н. да не
изпълни задълженията си по служба, които съгласно представената по делото длъжностна
характеристика и издадената от Министъра на вътрешните работи Заповед № 8127з-
746/01.06.2017 г. са му били възложени, а именно да не състави акт, с който да констатира
допуснатото административно нарушение.
Безспорно е също, че свидетелят М. Н., на когото подсъдимият е предоставил
паричната сума, е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като той е
изпълнявал служба в държавно учреждение - Отдел „****** при ****., като е бил назначен
на длъжността „****** ********“ в Група „****“ към Сектор „*******“.
Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл.
304, ал. 1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия
деянието белег по чл. 304а от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”.
Свидетелите Н. е притежавал това качество и то също произтичаща от работата, с която е
бил натоварен по силата на служебното назначение и която е изпълнявал към
инкриминирания момент. Както вече се посочи, Н. е бил назначен на длъжността „******
*******“ към Сектор „***** в Отдел „****“. От друга страна, към инкриминирания момент
3
той е бил в работна смяна съобразно утвърдения график, като е осъществявал охранителна
дейност, а по силата на специалния закон /ЗМВР/, горецитираната заповед и одобрена
длъжностна характеристика и контролна дейност по ЗДвП. Тези две функции според
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР се извършват
само от полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се съдържа в
разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването законодателят е
идентифицирал лимитативно кръга от лицата, имащи това качество, както чрез конкретно
посочване, така и с оглед вида и обема на служебната компетентност, като препратката е
към разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон, включващи охранителната
и контролната функция, с каквато е бил натоварен и свидетелят Н. Към момента на деянието
последният е изпълнявал именно полицейски функции, които заради носеното облекло с
характерни обозначителни знаци, а и с оглед съдържанието на предприетата проверка,
несъмнено са станали достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната страна на
престъплението, е показател за формираното отношение на подсъдимия към обективните
параметри на поведението му, т.е. същият е имал представа както за длъжностното
качество на лицето, към което е насочил имотния дар, така и за естеството на извършваната
от него служебна работа. Освен това, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на своите действия, предвиждал е противоправните им последици и е искал тяхното
настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението „подкуп“ е реализирано в условията
на пряк умисъл като форма на вината, а в допълнение на казаното по-горе, следва да се има
предвид, че направеното от подсъдимия вербално заявление в контекста на извършваната
полицейска проверка илюстрира осъзната връзка между даваната сума и преследваното
неизпълнение на служебните ангажименти от страна на полицейския служител. При същата
форма на вината е извършено и деянието, засегнало обществените отношения по
безопасност на транспорта. Както вече се посочи, подсъдимият е осъзнавал, че предприема
управлението на товарната композиция след като е употребил значително количество
алкохол. При извършения преглед от лекар той сам е посочил, че в периода 13,00-15,00 часа
е консумирал около 3 литра бира – количество, което само по себе си е предполагало
надхвърляне на съвместния с управлението на моторно превозно средство лимит.
Изложеното мотивира съда да признае подсъдимия за виновен и за двете
престъпления, за които му е повдигнато обвинение – по чл.343б ал.1 от НК и чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК. Относно второто от тях е необходимо да се отбележи, че независимо от
неприемането на имотния дар от страна на полицейския служител, то не е останал във
фазата на опита, защото фактическата власт на дееца върху предмета на подкупа е била
прекъсната, т.е. имотният дар е излязъл от неговия патримониума и е бил предоставен в
разположение на длъжностното лице, към което той е бил адресиран /ТР № 1/2021 г. на
ОСНК на ВКС/.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното
и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Подсъдимият Д. е с ***** съдебно минало и ****** характеристични данни.
** * *****, работи като *****. За достоверни следва да бъдат приети и останалите сведения
за имотния му и социален статус, които той съобщава в дадените пред съда обяснения.
Съгласно последните Д. **** свое имущество, а с получаваните от него доходи осигурява
както собствената си издръжка, така и тази на своето семейство. Обществената опасност и
на двете деяния следва да се приеме за попадаща в обхвата на обичайната за този род
прояви, като е наложително да се отбележи, че установената алкохолна концентрация е
сравнително висока, а самото поведение на подсъдимия е създало опасност за настъпване на
пътен инцидент. Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде добавено и
процесуалното поведение на подсъдимия, като в тази връзка съдът отчете оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство и
направеното самопризнание в този стадий на наказателния процес, разкриващо
своевременно проявената самокритичност към извършеното, която се поддържа и в хода на
съдебното следствие. А съвкупната преценка на всички фактори, влияещи върху
наказателната отговорност, сочи превес, и то значителен, на първата група – смекчаващите.
Ето защо, съдът прие, че наказания „лишаване от свобода за срок от една година“ за
престъплението по чл.343б ал.1 от НК и наказание „лишаване от свобода за срок от една
4
година и три месеца“ за престъплението по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК са адекватни на
извършеното и подходящи за постигането на преследваните от закона индивидуални и
превантивни цели. След редукция на посочените размери по правилата на чл. 58а, ал. 1 от
НК, съдът определи срок от осем месеца „лишаване от свобода” за първото престъпление и
срок от десет месеца „лишаване от свобода“ за второто от тях. При налагане на кумулативно
предвиденото по-леко наказание „глоба“ се прецениха сведенията за имотното състояние на
подсъдимия – тези, отразени в приложената по делото декларация и тези, които самият той
съобщи. При тези данни беше направен извода, че подходящата имуществена санкция
следва да бъде съответно в размер на 200 лв. и 800 лева – размери, съобразени с доходите на
подсъдимия, с имотното му и семейно състояние. На основание чл.343г от НК съдът
наложи и кумулативното предвидено за престъплението по чл.343б ал.1 от НК наказание
„лишаване от права“, като отчете необходимост от сравнително по-голяма продължителност
за постигане на целените от закона превантивни резултати. На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи едно общо наказание измежду наложените в размера на по-тежкото от тях –
„лишаване от свобода за срок от десет месеца“ и „глоба в размер на 800 лева“, към което на
основание чл.23 ал.2 от НК се присъедини наказанието „лишаване от правото да се
управлява моторно превозно средство за срок от една година“. Като се отчете, че в случая
са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, включително липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на същото за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: 1 брой банкнота с номинал от 50 евро със сериен
номер***************, а останалите веществени доказателства /оптичен диск с видеозапис
и флаш-памет/ постанови да останат към материалите от делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР-Хасково направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 40 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.




Председател:



5
Съобщи за изтекли лични данни