Решение по дело №139/2009 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 207
Дата: 26 април 2010 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева-Гургова
Дело: 20095320100139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   Град Карлово, 26.04.2010 г.

 

  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Карловският районен съд, втори граждански състав в публичното заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА – ГУРГОВА

 

При секретаря К.Б. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 139 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид:

                        Производството е по  иск с правно основание член 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. за приватизация и следприватизационен контрол – гр. С. /в качеството и на правоприемник на А. за следприватизационен контрол/, чрез юрисконсулт С.Г., с исковата си молба и уточняващи такива е поискал  от съда да постанови решение, с което  да осъди ответника „И.– 2000” АД, гр. К., да му заплати  неустойка за забава  на част от седма разсрочена годишна вноска от цената с падеж 20.12.2007 г. в размер на 6 758,66 ЩД, считано от датата на забавата – 28.12.2007 г. до окончателното плащане на дължимата сума, която към 14.02.2008 г. възлизала на 607,54 ЩД, като твърди че общия размер на неустойката бил определен по следния начин: в размер на 453,44 ЩД – за забава на част от седма вноска от цената в размер на 68 702, 78 ЩД с падеж 20.12.2007 г. – за периода от 28.12.2007 г. до 07.01.2008 г.; в размер на 154,10 ЩД - за забава на част от седма вноска от цената в размер на 6 758,66 ЩД, с падеж 20.12.2007 г. за периода от 08.01.2008 г. до 14.02.2008 г.

Ответникът редовно призован, представляван от адв. Г. оспорва предявените искове. Заявява, че към настоящия момент не дължи суми на ответника.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото заверено копие от договор за покупко – продажба от 20.12.1999 г. между РБългария, представлявана от Министъра на промишлеността и „И. - 2000”АД, К. по силата на който ответното дружество е придобило собственоста върху 60 428 дружествени дяла от по 1000 лева, представляващи 51% от регистрирания капитал на дружеството. Съгласно т.7 от договора купувача ще заплати на продавача цена в размер на 700 000 ЩД или  левовата им равностойност  по курса на БНБ към деня на подписване на договора чрез банков превод. Съгласно договора са предвидени два етапа на плащане – първият 10% от стойността, а вторият 90% от стойността. Вторият етап е разделен на  на девет равни  годишни вноски. Съобразно чл.15.3 от договора купувачът дължи  неустойка в размер на 0,06% дневно за всеки просрочен ден при неизпълнение на задължението си по т.7 от договора.

В хода на производството беше представено като доказателство по делото заверено копие от  Извлечение по разплащателна сметка от 28.12.2007 г. с титуляр „И. - 2000”АД, К., с което е  описана банкова операция  за издаване на превод във валута към ответника – седма вноска по Договор от 20.12.1999 г. за покупка на дялове  на  „М.-И” ООД със сума по сметката 6 800 евро.  Представено е Нареждане за презграничен превод от 21.12.2007 г. с наредител „И. - 2000”АД, К. и получател ищеца А. за приватизация и следприватизационен контрол – гр. С./в качеството и на правоприемник на АСК/, с което е нареден превод за сумата от 6 800 евро и основание за плащане седма годишна вноска по Договор от 20.12.1999 г. Видно от нареждане за плащане  с компенсаторни документи от 21.12.2007 г. е направено плащане с компенсаторни документи вразмер на 120 000 лева в полза на ищеца, като е посочено като основание за плащането  приватизационен договор от 20.12.1999 г. Представен е  като доказателство  Кредитен превод/неподписан/, с който е нареден превод по сметка на  на ищеца от ответника за  седма вноска по приватизационния договор на 27.12.2007 г. в размер на 6 800 евро.

По делото е изготвено заключение на вещото лице  Р.М. по допусната съдебно - икономическа експертиза, което е прието като обективно безпристрастно и пълно. Видно от същото се устанвява, че размерът на дължимата неустойка за забава на част от седма  вноска от цената/ в размер на 68 702,78 ЩД с падеж 20.12.2007 г./ за периода от 28.12.2007 г. до 07.01.2008 г. е 453,44 ЩД, а  размерът на дължимата неустойка за забава на част от седма  вноска от цената/ в размер на 6 758,66 ЩД с падеж 20.12.2007 г./ за периода от 08.01.2008 г. до 14.02.2008 г. е 154,10 ЩД. Или размерът на дължимите неустойки за забава на част от седма вноска  от цената за периода  28.12.2007 г. – 14.02.2008 г.  е 607,54 ЩД.

Съгласно заключението с Нареждане за презграничен превод от 13.05.2008 г. ответника „И. - 2000”АД, К. е превело по сметката на А.за приватизация и следприватизационен контрол – гр. С. /в качеството и на правоприемник на АСК/ сумата от 972,51 ЩД, която включва 607,54 ЩД неустойка за забава на седма вноска от цената и 369,97 ЩД неустойка до 14.05.2008 г.

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

                        От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищецът  поддържа, че с ответника са в облигационни отношения с източник – договор за приватизационна продажба  на 51% от капитала на „М.И.” ООД, гр. С.,  между министъра на промишлеността  и „И.- 2000” АД, гр. К. от 20.12.1999 г. Събразно клаузата на т. 15.3 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 0,06% дневно за всеки просрочен ден при неизпълнение на задължението по т.7 от договора.

От представените по делото писмени доказателства, става ясно, че на 13.05.2008 г. /след завеждане на исковата молба на 25.02.2008 г./, ответника е погасил претенидараното съгласно договора задължение за неустойка. Ищецът не е оспорил представеното доказателство за плащане.

                         Преценявайки основателността на иска, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищеца следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането.

 В конкретния  случай ответникът представя в настоящото производство доказателства за извършено плащане на претендираните от ищеца суми.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че е налице изпълнение на договора в частта, с която е договорена неустойка.

С оглед на изложените съображения, съдът намира иска за неоснователен и следва да го отхвърли.

Следва да бъде уважено направеното от ищеца искане за присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че дължимите от ответника суми са платени по време на производството, след като иска е бил предявен, настоящата инстанция счита, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, съобразно която за да се освободи ответната страна от разноски трябва да са налице две комулативно дадени  предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В конкретния случай ответника не признава иска и не може да се твърди, че същия не е виновен за завеждането му. В духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото едва след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да се осъди ответника да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева по сметка на КРС представляваща 4% от цената на иска, която към 25.02.2008 г. /датата на завеждане на иска/ при курс на щатския долар към българския лев при фиксинг на БНБ 1,31999 лв.  и предявен иск в размер на 607,54 ЩД е 801,95 лева, както и на основание чл.78 ал.8, вр. с ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.1, вр. с §2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.П.С.К./в качеството му на правоприемник на А. за следприватизационен контрол/, гр. С., , чрез юрисконсулт Г., с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника „И.– 2000” АД, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул.”., представлявано от М.М.М. ЕГН **********, да заплати сумата от 607,54/шестстотин и седем щатски долара и петдесет и четири цента/ЩД, представляващи неустойка за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  „И. – 2000” АД, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул.”. представлявано от М.М.М. ЕГН **********, да заплати по сметка на КРС, сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА  „И. – 2000” АД, със седалище и адрес на управление: гр. К. представлявано от М.М.М. ЕГН **********, да заплати на А.П.С.К./в качеството му на правоприемник на А. за следприватизационен контрол/, гр. С., бул. ”., чрез юрисконсулт С.Г. сумата от 300,00/триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: