№ 18963
гр. София, 29.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
и прокурора С. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20231110214684 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и служебна проверка на материалите по делото,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката МНО „Задържане под
стража” по отношение на А. Н. Л..
В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение, мотивира
искането си с обстоятелствата, че обвиняемият е осъждан, установява се наличие на
обосновано предположение и деянието е извършено в условията на опА. рецидив.
Защитата от своя страна оспорва искането, моли да бъде взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“, която ще попречи на обвиняемия да извърши
престъпление, като същият признава вината си, а за да извърши деянието защитата
счита, че Л. се е изкушил от оставената в без надзор чантичка.
Обвиняемият се придържа към заявеното от защитата. В последната си дума
заявява, че моли за мярка за неотклонение „Домашен арест“.
ДП по делото, е образувано с постановление на Софийска районна прокуратура
и към наказателна отговорност, е привлечен обвиняемият А. Н. Л. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
В настоящото производство съдът следва да извърши преценка на
1
доказателствения материал и да установи дали от доказателствата по делото може да се
направи обосновано предположение за това, че обвиняемото лице е съпричастно към
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съдът следва да направи
преценка дали са налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно реална
опасност същият да извърши престъпление или да се укрие. Задължителна
предпоставка е и престъплението, за което обвиняемото лице е привлечено към
наказателна отговорност, да бъде наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“.
В конкретния случай, срещу обвиняемия А. Н. Л., е повдигнато обвинение за
престъпление, което е тежко умишлено и се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ повече от пет години, което прави първата предпоставка за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение налична.
Съдът, след анализ на доказателствата намира, че за целите на настоящото
производство, може да се направи преценка за съпричастността на обвиняемия към
повдигнатото обвинение. Този извод не следва да се абсолютизира, доколкото той е
неокончателен, с оглед ранния етап на производството и с оглед необходимостта да
бъдат събирани и доказателства, които оборват обвинителната теза. В този смисъл,
преценката на настоящия състав, не е равнозначна на несъмнен извод относно вината и
авторството на лицето. За целите на настоящото производство, съдът счита, че са
събрани достатъчно по обем доказателства, които да обусловят предположението за
съпричастност на лицето, а именно показанията на пострадалата Д., показанията на
свидетеля Н., наличният протокол за разпознаване на лица, които уличават Л. в
извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение. Ето защо, втората
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е налична.
По отношение на алтернативно дадените предпоставки, съдът установи
наличието на такава от укриване, доколкото обвиняемият няма лична карта, което би
спомогнало за неговото укриване и би затруднило евентуалната проверка на лицето и
установяване на неговата самоличност от държавните органи.
Съдът намира, че опасността от извършване на престъпление също е налице в
изключително висок интензитет, доколкото обвиняемият Л. е с тежко обременено
съдебно минало, видно от находящата сепо ДП справка. Същият има над десет
осъждания за престъпления против собствеността - кражби, както като пълнолетен,
така и като непълнолетен и деянието, за което е повдигнато обвинение по настоящото
ДП, се твърди да е извършено в условията на опА. рецидив, както по б. „а“, така и по б.
„б“ на чл. 29, ал. 1 от НК. Ето защо, освен изводимата от материалите по ДП реална
опасност от извършване на престъпление, е налице и предпоставката за приложение на
презумпцията на чл. 63, ал. 2 от НПК, с оглед обстоятелството, че се касае за
първоначално задържане и деяние, което се твърди да е извършено в условията на опА.
рецидив.
2
От доказателствата по делото се установява, че Л. е с формирани трайни,
престъпни нагласи, системно си набавя доходи по неправомерен начин - чрез
извършване на престъпления, а именно множество кражби и възприема подобно
поведение като начин за препитание. Видно е, че същият, въпреки многократните си
осъждания и изтърпяване на наказания, не е формирал поведение, съответстващо на
обществените нагласи и не се е въздържал от противообществени прояви, включително
и извършване на престъпление. Ето защо, установената от съда реална опасност от
извършване на престъпление е с толкова висок интензитет, че налага вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“, която е
единствената в състояние да обезпечи целите на мерките за процесуална принуда и да
попречи на този ранен етап на разследването обвиняемият да извърши престъпление.
Поисканата от защитата и обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест“
не е в състояние да противодейства на тази опасност и да защити обществените
отношения, свързани с правото на собственост и нейната неприкосновеност. Не са
налице никакви предпоставки, които да мотивират съда да вземе тази, по-лека мярка за
неотклонение, при положение, че изведените трайни, престъпни нагласи, очевидно, до
момента не подлежат на коригиране и няма никакви предпоставки да се приеме, че
обвиняемият по собствена воля ще се съобрази с по-лека мярка за неотклонение от
исканата от държавното обвинение.
В този смисъл, съдът намира, че единствената пропорционална мярка, която
може да неутрализира опасността от извършване на престъпление и изведената с малко
по-нисък интензитет опасност от укриване, с оглед липсата на документ за
самоличност, се явява на-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под
стража“. Така мотивиран и на основание чл. 64, ал. 4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на А. Н. Л. с ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство № 1661/ 2023 г., по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. № 47481/ 2023 г. по
описа на СРП, мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок
от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС за
3
02.11.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая никой да бъде уведомяван за взетата ми
мярка за неотклонение и задържането ми.
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Следствения арест - София за сведение
и изпълнение и на ОЗ „Охрана” за осигуряване на обвиняемия за датата и часа на
съдебното заседание пред СГС.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 13:30
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4