Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
шести март през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8677
по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №83745 от 03.04.2019г.,
постановено по гр.дело №9262/2018г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД
с ЕИК********* искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
че В.А.Д. с ЕГН ********** дължи
на ищеца сумата от 21,41 лв.- главница за дялово разпределение, начислена за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к.”*********, за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва от 13.11.2017г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава начислено върху главница от 467,82
лв.- незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.-27.10.2017г. и върху
главницата 21,41 лв. възлизащи съответно на 69,31лв. и на 4,98лв., като са
отхвърлени исковете за главница за потребена топлинна енергия за сумата от 0,37лв.
и за обезщетение за забава начислено върху главницата за разликата до пълния
предявен размер от 70,58лв., за които суми в производството по
ч.гр.д.№80250/2017г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК 426,30лв.
разноски
в исковото производство и 73,50лв. разноски в заповедното производство, а
ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл.78, ал.3 ГПК сумите
от 7лв. разноски в исковото и
3лв. разноски в заповедното
производство.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.А.Д..
Жалбоподателката поддържа, че решението е недопустимо в частта относно таксата
за дялово разпределение, тъй като същата не е предмет на заявлението и
съответно- на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Твърди също така, че не дължи заплащането на тази услуга, доколкото тя е
предмет на договор между ищеца и трето лице, по който ответницата не е страна.
Мораторна лихва не се дължала поради липсата на ликвидни и изискуеми вземания
на ищеца. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, а
исковете в същата част- отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
С подадена на 05.03.2020г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Противно на
изложеното във въззивната жалба, в заявлението от 13.11.2017г. по
ч.гр.д.№80250/2017г. ищецът е посочил, че претендира суми за доставена топлинна
енергия, мораторна лихва в размер на сумата от 70,58 лева, такса за дялово
разпределение в размер на сумата от 21,41 лева и мораторна лихва върху последната
в размер на 4,98 лева. За тези суми е издадена и заповедта за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК от 21.11.2017г.
Съгласно чл.36 от Общите условия на
ищеца и чл.61, ал.1 от Наредба №16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и чл.10 от Общите условия на
договора между
ищеца и
дружеството,
извършващо услугата „дялово
разпределение”,
цената за услугата се дължи от потребителя и е платима на ищеца, който от своя страна заплаща същата на изпълнителя на услугата.
Съгласно Общите
условия на ищеца за доставка на топлинна енергия, изискуемостта
на задължението за цената на доставената
топлинна енергия настъпва с изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е начислено задължението. От
този момент нататък ответникът дължи обезщетение за забава, размерът на което е
определен в неоспореното от страните заключение на изслушаната ССЕ.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83745 от 03.04.2019г.,
постановено по гр.дело №9262/2018г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в в обжалваната
му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/