№ 248
гр. Габрово, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД против решение № 334 от 04.07.2022г. , постановено по гр.д. № 278/2021 г. по описа
на Районен съд –Габрово, с което първоинстанционния съд е осъдил „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на С. Г. Т., ЕГН: **********,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на
настъпило на 11.09.2018г. застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, за
разликата над 1750,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2019г.
до окончателно погасяване на задължението. Обжалваемият интерес възлиза в размер на 1750,00
лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, а именно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.С извършено
плащане на 20.07.2022г. на сума в общ размер от 2 356,72 лева, формирана както следва: 1750,00
лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 606,72 лева
- законна лихва върху главницата от 19.02.2019г. до окончателно погасяване на задължението -
20.07.2022г., се твърди, че дружеството е погасило изцяло действително дължимото обезщетение в
полза на ищеца по делото С. Г. Т.. Иска се да бъде постановено решение, с което да се намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 1750,00 лева, като искът бъде
отхвърлен за разликата до 3500,00 лева, тъй като присъденото с първоинстанционното решение е
прекомерно завишено и се явява несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период, с оглед релевантни критерии, запълващи със съдържание понятието
1
„справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Твърди се още, че първоинстанционният съд е надценил търпените болки и страдания и е
подценил факта, че ищецът е претърпял телесни увреди, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК.По делото по безспорен начин е установено, че търпените болки и страдания са били най-
силни в първите дни, след което същите намаляват в рамките на 1 /един/ месец, месец и половина.
Лицето не е провеждало контролни прегледи и не е извършена рехабилитация, която се явява
препоръчителна, с оглед подобряване на състоянието му и ускоряване на възстановителните
процеси. В случай, че ищецът реално е търпял болки и страдания по-продължително време, е
трябвало да се погрижи за здравето си и да потърси помощ, поради което Т. сам се е поставил в
невъзможност за връщане в обичайното си ежедневие. Не са доказани твърденията относно
психологичното състояние на ищеца. Единствено са подкрепени чрез събраните в открито съдебно
заседание на 13.07.2021г. гласни доказателства, чрез разпита на съпругата на ищеца, коята е пряко
заинтересована от изхода на производството. Цитирана е съдебна практика относно прилагане на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от С. Г. Т.чрез адв. Д. Н. – ГАК, с който жалбата се
оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност. Заявява се, че
обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като
съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото произшествие такива, а продължават и след това.Цитира се
решение № 40 по т.д. № 188/2015 г., I т.о., с което се приема, че справедливото обезщетение по
смисъла на чл. 52, ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на
болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на
пострадалото лице, както и решение № 99 по т.д. № 44/2012 г., II т.о.,ВКС, където се възприема
същата изходна позиция с допълнение, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е
само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите.
С отговора се твърди също, че в решението на първоинстанционния съд е определено обезщетение,
което отговоря на реално претърпените от ищеца телесни увреждания и неимуществени вреди,
установени по делото, посредством представените писмени доказателства, приетите експертизи и
разпитаните свидетели. За установените по делото настъпили увреждания, обезщетение в размер
на 3 500 лв. отговаря на характера и степента им, като същото е обосновано и справедливо.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посочените основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната компетентност на съда и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
2
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
норма, която съдът следва да съобрази.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.При постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от ГРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск, с което
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД е
осъдено да заплати на С. Г. Т. сумата 3500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат от претърпяно ПТП на 11.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 2 от КЗ.
При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявения иск, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Доводите в жалбата са неоснователни. Във връзка с изложеното във въззивната жалба
следва да се добави следното:
Оплакванията в жалбата са единствено по отношение на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, което жалбоподателят намира за определено в нарушение
принципа на справедливостта.
От събраните писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд е установено, че към
момента на ПТП ищецът е бил в работоспособна възраст. Получените травми са предизвикали
физически болки, които са били силни през първите няколко дни и овладяни в рамките на месец и
половина. Към настоящия момент травмите са отшумели, но е останал видим белег от едно от
нараняванията и болка при по-силно натоварване. Съдът приема са установено и твърдението за
претърпяна психическа травма. Въпреки, че единстените свидетелства за това са на неговата
съпруга, нормалната житейска логика налага извод, че при такъв инцидент безспорно в по- голяма
или по- малка степен всеки човек ще изпита страх и притеснение, като при ответника по жалбата
това е било за кратък период от време. Следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалията е в
активна млада възраст, следствие на уврежданията се е наложило да промени и ритъмът си на
живот – за около месец и половина не е бил в състояние да изпълнява в началото напълно, а по-
късно в пълен обем работните си задължения, които безспорно са свързани с дисконфорт и
неудобствна при социалното общуване и в битов план. Посочените факти и обстоятелства
определят лека по степен тежест на уврежданията, получени в резултат на ПТП, които при
съобразяване с критериите за справедливостта следва да бъдат овъзмездени със сумата от 3 500
лева, както е приел за доказана исковата претенция и първостепенния съд.Настоящата инстанция
намира за правилни формираните от решаващия съд правни изводи относно размера на дължимото
се на ищеца обезщетение. Въззивният съд не споделя изложеното в жалбата, че пострадалият сам е
допринесъл за по-дълъг период на възстановяване, не предприемайки рехабилитация, която според
вещото лице е препоръчителна. По делото няма данни да е предписано лечение чрез
3
рехабилитация, което Т. да е пренебрегнал или изцяло да не е изпълнявал. Възстановителният
период е протекъл в рамките на обичания и е със сравнително малка продължителност.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, а решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част за сумата над 1750 лв. до 3500 лв..
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
по жалбата направените разноски в размер на 400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337/4.07.2022 г., постановено по гр.д. № 278/2021 г. по
описа на Районен съд Габрово в обжалваната част за сумата над 1750 лв. до 3500 лв..
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров" № 1 да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. *** сумата 400
лева, направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4