Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на втори
юли през две хиляди и
двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 6754/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от Г.С.В.,
ЕГН **********, чрез адв. Л.В., съд.адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 35
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконни действия на ответника,
ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП № ЗМ 5623/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
68242/2010 г. по описа на СРП. По отношение на него била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 1 000 лева, внесена по сметка на СДВР на
09.05.2011 г.
На 26.05.2010 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт
по ДП № ЗМ 5623/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 68242/2010 г. по описа на
СРП за това, че на 01.04.2009 г., в гр.София, противозаконно присвоил чужда
движима вещ: л.а марка „Пежо”, модел „Партнер” с ДК № *****с рама №
VF3GJ9HXC95286846 и двигател № 10JB66028181617, на стойност 14 505 лв.,
собственост на лизингова къща „С.Л.” ЕАД. Впоследствие В. бил оправдан по
повдигнатото обвинение с присъда на СРС, НО, 116 състав по н.о.х.д. № 9865/2011
г.
Присъдата била протестирана от СРП и било образувано
въззивно дело по описа на СГС. С решение № 810 от 28.07.2014г. на СГС, XI
въззивен състав присъдата била потвърдена.
В резултат на неправомерните действия на Прокуратурата,
ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на доброто му име и репутация, притеснения, обида от извършените против него
действия и повдигнати обвинения. Бил е под непрекъснат стрес, страхувал се от
осъдителна присъда, срамувал се от близки и приятели, не можел да спи нормално.
Приятелите и познатите му започнали да странят от него, изпаднал в болезнена
социална изолация.
В тази връзка ищецът
предявява настоящата претенция срещу П.на Р.Б. за заплащане на обезщетение в
размер от 50 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от 28.07.2014 г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на него, до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
От негова страна по делото са
представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и назначаване на
съдебно – психологическа експертиза, както и прилагане на н.о.х.д. № 9865/2011 г.
на СРС, 116 – ти с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявеният
иск изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната
лихва.
Оспорва иска като недоказан, тъй като не са ангажирани
доказателства за наличието на действително търпени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди по
размер, при твърдения, че същия е прекомерен и некореспондиращ с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД.
Възразява срещу началния момент, от който е поискана
законовата лихва. Твърди, че същата се дължи от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност на иска
за лихви за миналия до исковата молба период над 3 години. Прави и възражение
за частично погасяване по давност на вземането за лихва, на основание чл.111,
б.”в” ЗЗД.
Присъединява се към
искането за прилагане на н.о.х.д. № 9865/2011 г. на СРС, 116 – ти с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, а претендираното обзщетение не съответства на
икономическия стандарт в страната и съдебната практика в аналогични случаи.
Прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 9865/2011 г. на СРС, 116 – ти с-в.
По делото не се спори, че
ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № ЗМ 5623/2010 г. по описа
на СДВР, пр. пр. № 68242/2010 г. по описа на СРП. и му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и му е била взета мярка за гаранция“ в размер
на 1 000 лв.
Не се спори, че на 26.05.2010 г. в СРС П.е внесла обвинителен
акт срещу него за това, че на 01.04.2009 г., в гр.София, противозаконно присвоил
чужда движима вещ: л.а марка „Пежо”, модел „Партнер” с ДК № *****с рама №
VF3GJ9HXC95286846 и двигател № 10JB66028181617, на стойност 14 505 лв.,
собственост на лизингова къща „С.Л.” ЕАД – престъпление по чл. 206 НК и е образувано
н.о.х.д. № 9865/2011 г. на СРС, 116, - ти с-в, по което е постановена
оправдателна присъда на 08.06.2012 г.
Присъдата на районния съд е потвърдена с решение от 28.07.2014
г. по в.н.о.х.д. № 3690/2017 г. по описа на СГС, НО, XI – ти въззивен състав и е влязла в сила на същата
дата.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелката М.К.В., негова съпруга.
В показанията тя заяви,
че знае,
че ищецът е бил обвинен през 2009 – 2010 г. по отношение на зачислен към
фирмата му автомобил. Ищецът е прехвърлил фирмата си на трето лице. По време на
дълго продължилия съдебен процес В. се е чувствал много зле, получил голям
стрес. Още при получаване на призовката от следствието изпаднал в шок, защото
никогата не е бил обвиняван за нищо. Изпаднал е в депресия, не е искал никой да
знае за това. Свидетелката го познава още от 1972 г. и заяви, че винаги е бил
почтен човек, така възпитава и децата и внуците си. Не е искал никой от
приятелите му да знае, изолирали се, не се събирали с хора. Постоянно се
чувствал подтиснат, притеснен бил дали няма да го осъдят, повтарял непрекъснато
„Аз престъпник ли съм?“. Според съпругата му и до ден днешен не се е
възстановил, получил високо кръвно, не може и досега да спи.
По искане на ищеца по делото бе изслушана и приета съдебно – психологична експертиза.
Вещото лице е изготвило експертизата след извършване
на преглед на ищеца, и след преценка на свидетелските показания. Според вещото
лице към момента той не покзва психосоматични симпоми, наблюдава се невротична
симптоматика, очевидно е преживял тежко съдебното преследване и се е променил –
той и начинът му на живот- станал е затворен, изгубил приятелства, получил
високо кръвно налягане, съобщава за
приемани лекарства, но медицинска документация в тази връзка липсва.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника – образуваното и водено срещу ищеца наказателно дело,
след влизане в сила на оправдателната присъда по него,
ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца, до
окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и П.и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в следните хипотези:
- ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това че деянието не е извършено или че извършеното деяние не
съставлява престъпление, - поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем първоначално през 2010 г. за престъпления по чл. 206, ал. 1 НК.
Безспорно се доказа и че с присъда от 08.06.2012 г., постановена
по н.о.х.д. № 9865/2011 г. на СРС, 116,
- ти с-в., влязла в законна сила на 28.07.2014 г., ищецът е оправдан изцяло по
всички повдигнати срещу него
Доказа се, следователно, че за период от четири години –
от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на ищцата с влязла в сила присъда, той е бил обвиняем
за престъпление, което не е извършил и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Г.В. е понесъл болки и
страдания, стрес и притеснения от повдигнатото
му обвинение, които бяха установени от показанията на разпитаната по делото
свидетелка, и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът, след
преценка на показанията на свидетелите, намира, че в тях се съдържат само
впечатления за обстоятелството, че ищецът се е затворил в себе си и не е искал
да контактува с никого, както и евентуално за изолация от страна на приятелите
му. За другите твърдени от ищеца вреди – здравословни проблеми, и
психологически проблеми по делото на практика са налични само индиции, една от
които е и заключението на съдебно – психологичната експертиза, което може да
бъде прието само в неговата условност и степени на вероятност – така, както е и
дадено.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Г.С.В. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу В. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след четири години и
половина е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на ищеца, с начина, по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу В. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки показанията
на разпитаната свидетелка, посочена от ищцовата страна, както и възраженията на
ответника относно размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че
претърпените от последния неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по
справедливост с обезщетение в размер 10 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на влизане в силна на оправдателната присъда по
отношение на него – 28.07.2014 г., до окончателно изплащане на сумите, като до
пълния предявен размер от 35 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски,
съразмерно с уважената част от иска н размер 10 лв. 10 д.т.. и 80 лв. депозити.
На неговия
адвокат – повереник следва да се заплати от ответната страна адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 830 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б.,
София, бул. *****, да заплати на Г.С.В., ЕГН **********, чрез адв. Л.В.,
съд.адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в
резултат на образуваното срещу него наказателно производство през 2010 г., след неговото
оправдаване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 28.07.2014 г. до окончателното
й изплащане и разноски, съобразно
уважената част от иска н размер лв. 10
д.т. и 80 лв. депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до
пълния предявен размер 50 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. да заплати на адв.
Л.В., съд.адрес:***, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: