Р Е
Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 7.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и
първи състав в открито съдебно заседание проведено на шести април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№20999/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът „Т.Б." ЕАД
твърди, че предявява настоящия иск във връзка с разпореждане по ч.гр.д.№***/2019г. на Районен съд - Варна, 18 с-в, за
установяване на вземането си спрямо ответницата Т.Д.Д. в размер на 1511,14лв. Сочи, че между страните по
делото са сключени договори за
предоставяне на услуги, както следва:
Договор за мобилни
услуги №********* от 23.05.2015г. по силата на който на ответницата са предоставени мобилен телефонен номер ********** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 19.99лв. с вкл. ДДС (16.66лв.
без ДДС) и мобилно устройство TELENOR Smart Mini White;
Договор за мобилни
услуги №********* от 05.02.2016г. и Договор за лизинг от 05.02.2016г. съгласно които са предоставени мобилен
телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса 19.99лв. с вкл. ДДС (16.66лв. без ДДС) и мобилно
устройство TELENOR
LENOVO TAB 2 А7-30 7inch. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 128.57лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
Сертификат за пакетни
услуги Соmbо+ №********* от
05.02.2016г. Съгласно
сертификата мобилни номера *** и *** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки,
а срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя за
посочените номера, се продължава до 05.02.2018г.;
Договор за мобилни
услуги №********* от 16.02.2016г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 7,99лв. с вкл. ДДС (6,66лв. без
ДДС).
Сертификат за
пакетни услуги Combo+ №********* от 16.02.2016г. Съгласно сертификата мобилни номера ***, *** и
** се
включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки, а срокът за
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя за посочените
номера, се продължава до 16.02.2018г.;
Допълнително
споразумение №********* от 16.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за лизинг от 16.03.2016г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план със
стандартна месечна абонаментна такса 13,99лв. с вкл. ДДС (11,66лв. без ДДС), а
на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат LENOVO А1000 Dual.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 105.57лв. с вкл. ДДС. За ползването й,
на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
Допълнително
споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 30,99лв. с
вкл. ДДС (25,83лв. без ДДС);
Договор за мобилни
услуги №********* от 06.07.2016г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 29,99лв. с вкл. ДДС (24,99лв.
без ДДС) и мобилно устройство PHILIPS
S309 White.
Допълнително
споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за лизинг от 25.05.2017г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 30,99лв. с
вкл. ДДС (25,83лв. без ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен
апарат SAMSUNG
Galaxy S8 Black. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 1209.57лв.
с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 52.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Ищецът твърди, че към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от Т.Д.Д.
мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните условия:
-
за мобилен
номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 23.05.2015г., изменен с Допълнително споразумение
№********* от 25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
-
за мобилен
номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от
06.07.2016г.
-за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги №********* от 16.02.2016г., изменен с Допълнително споразумение
№********* от 01.*.2016г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги.
- за
мобилен номер *** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 05.02.2016г.,
изменен със Сертификат за пакетни услуги Combo+
№********* от 16.02.2016г.
- за
мобилно устройство TELENOR LENOVO TAB 2 А7-30 7 inch
- условията, договорени в Договор за лизинг от 05.02.2016г.
- за
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black -
условията, договорени в Договор за лизинг от 25.05.2017г.
- за
мобилно устройство LENOVO А1000 Dual - условията,
договорени в Договор за лизинг от 16.03.2016г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода
м.януари 2018г. - м.март 2018г.: фактура № **********/01.01.2018г.,
фактура №**********/01.02.2018г., фактура №**********/01.03.2018г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента, както следва:
По Договор за мобилни услуги №********* от
23.05.2015г., изменен с Допълнително споразумение №********* от 25.05.2017г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
********** са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на
285.27лв., от които:
- незаплатено
задължение за начислени такси и потребени услуги: за
отчетния период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента
за посочения период (обективирани по фактура
№**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 25.82лв., такса спиране на номер
0.75лв., които са в общ размер на 26.57лв. без вкл. ДДС - 31.88лв. с вкл. ДДС;
дарения -1.00лв. с вкл. ДДС; за отчетния период 01/01/2018-31/01/2018г.
включва следните задължения на клиента за посочения период (обективирани
по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.): месечна
абонаментна такса (-8.33)лв. без вкл. ДДС /(-10.00)лв. с вкл. ДДС.
(Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период.) От общата сума 22.88лв. е извършено приспадане
на 0,07лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период. Всичко е в краен размер 22.81лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.27 от Общите
условия на „Т.Б." ЕАД: „Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. (...) "
- неустойка
в размер на 262.46лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б." ЕАД и Т.Д.Д., при
условията на който е ползван процесният номер ***. по
вина на потребителя поради изпадането му в забава за незаплатено задължение за
месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е издал фактура
№**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 262.46лв. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя са уредени от страните в раздел IV, т.4 от Допълнително споразумение № ********* от 25.05.2017г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ищецът твърди, че размерът на неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 262.46лв.
Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (25,82лв. всяка), ведно с добавена разликата в размер на
185лв. между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black без отстъпка съгласно актуалната към
25.05.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е
сключен договор за лизинг от 25.05.2017 г., съответстваща на оставащия период
до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Ищецът твърди, че по Договор за мобилни услуги №********* от 06.07.2016г., с който се
предоставя мобилен номер ********** са начислени и се претендират следните
задължения в общ размер на 152.20лв., от
които: незаплатено задължение за
начислени такси и потребен и услуги: за отчетния период
01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура № **********/01.01.2018г. с настъпил падеж на 16.01.2018г.): месечна
абонаментна такса 14.99лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са в общ
размер на 15.74лв. без вкл. ДДС - 18.89лв.
с вкл. ДДС; за отчетния период 01/01/2018-31/01/2018г.
включва следните задължения на клиента за посочения период (обективирани
по фактура № **********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.): месечна
абонаментна такса (-4.84)лв. без вкл. ДДС / (-5.81) лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен
брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) От общата
сума 13.08лв. е извършено приспадане на 0,06лв., съставляващо надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период. Всичко е в краен размер 13.02лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.27 от
Общите условия на „Т.Б." ЕАД: „Плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. (...) "
По
отношение на търсената неустойка в
размер на 139,18лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б." ЕАД и Т.Д.Д., при
условията на който е ползван процесният номер **********, по
вина на потребителя поради изпадането му в забава за незаплатено задължение за
месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е издал фактура
№**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 139,18лв. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя са уредени от страните в чл.11 от Договор за мобилни услуги №********* от 06.07.2016г.
Ищецът твърди, че задълженията за неустойки,
възникнали по договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е
139,18лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (38,976лв.
без ДДС всяка), а именно 116,93лв., с добавена: разликата в размер на 22,25лв.
между стандартната цена на мобилно устройство PHILIPS S309 White
без отстъпка съгласно актуалната към 06.07.2016г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
По Договор
за мобилни услуги №********* от 16.02.2016г., изменен с Допълнително
споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 126.63лв. от които:
-
незаплатено задължение за начислени такси и потребени услуги: за
отчетния период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента
за посочения период (обективирани по фактура №**********/01.01.2018г.
с настъпил падеж на 16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 18.32лв., кратки
текстови съобщения (SMS) 0.32лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са в
общ размер на 19.39лв. без вкл. ДДС - 23.27лв. с вкл. ДДС; за отчетния период
01/01/2018-31/01/2018г. включва следните задължения
на клиента за посочения период (обективирани по
фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.): месечна
абонаментна такса (-5.91)лв. без вкл. ДДС/(-7.09)лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.)
От общата сума 16.18лв. е извършено приспадане на 0,06лв., съставляващо
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период. Всичко е в краен
размер 16.12лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Т.Б."
ЕАД: „Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. (...) "
По отношение на претендираната
неустойка в размер на 110.51лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б." ЕАД и Т.Д.Д., при условията на който е ползван процесният
номер **********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава за
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и незаплатени услуги,
операторът е издал фактура №**********/01.03.2018г„ включваща задължението за
заплащане на компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер
на 110.51лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя са уредени от
страните в раздел III, т.4 от Допълнително споразумение №********* от
01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ищецът твърди, че размерът на неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е 110.51лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (25,82лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 30,79лв. и с добавена разликата в размер на
2,26лв. между стандартната цена на мобилно устройство LENOVO А1000 Dual без отстъпка съгласно актуалната към 25.05.2017г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
Договор за лизинг от 16.03.2016г., съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
По Договор
за мобилни услуги № ********* от
05.02.2016г., изменен със
Сертификат за пакетни услуги Combo+ №*********
от 16.02.2016г., с който се предоставя мобилен
номер **********,
са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на
28.06лв., от които:
-
незаплатено задължение за начислени такси и потребен
и услуги: за отчетния период
01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на 16.01.2018г.): месечна
абонаментна такса 16.66лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са в общ
размер на 17.41лв. без вкл. ДДС - 20.89лв.
с вкл. ДДС; за отчетния период 01/01/2018-31/01/2018г.
включва следните задължения на клиента за посочения период (обективирани
по фактура № **********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.): месечна
абонаментна такса (-5.37)лв. без вкл. ДДС/(-6.44)лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) От общата сума
14.45лв. е извършено приспадане на 0,06лв., съставляващо надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период. Всичко
е в краен размер 14.39лв. с вкл.
ДДС. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Т.Б." ЕАД: „Плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. (...) "
По отношениее на претендираната неустойка
в размер на 13,67лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б." ЕАД и Т.Д.Д., при
условията на който е ползван процесният номер **********, по
вина на потребителя поради изпадането му в забава за незаплатено задължение за
месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е издал фактура №**********/01.03.2018г., включваща
задължението за заплащане на компенсаторна неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 13,67лв. Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя са уредени от страните в чл.3.3. от Сертификат за пакетни услуги Combo+ № ********* от 16.02.2016г.
Като размерът на неустойката по договора за
предоставяне на услуги чрез номер ********** е 13,67лв. Сумата представлява сбор от стандартните месечни
абонаментни такси за номера без ДДС от прекратяването на договора за
предоставянето на номера до края на уговорения краен срок на действието му,
доколкото посоченият период е с продължителност, по-малка от 3 месеца.
По Договор
за лизинг от 05.02.2016г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
05.02.2016г. - 05.01.2018г.) с който е предоставено ползването на мобилно
устройство
TELENOR
LENOVO TAB 2 A 7-30 7 inch, са
начислени и се претендират задължения в
общ размер на 11.18лв., от
които:
-
Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в общ
размер на 11.18лв. с вкл. ДДС (две
лизингови вноски, всяка от 5,59лв. с вкл. ДДС), начислени последователно във по
фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на
16.02.2018г.
По Договор
за лизинг от 25.05.2017г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
25.05.2017г.- 25.04.2019г.) с който е предоставено ползването на мобилно
устройство SAMSUNG
Galaxy S8 Black, са начислени и се
претендират задължения в общ размер на 894.03лв.
от които:
-
Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в общ
размер на 105.18лв. с вкл. ДДС (две
лизингови вноски, всяка от 52,59лв. с вкл. ДДС), начислени последователно във
фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на
16.02.2018г.
Ищецът твърди, че предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/02/2018-25/04/2019г.
в общ размер на 788.85лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на петнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Сумата е начислена във фактура №**********/01.03.2018г., чрез която лизингодателят е реализирал правото си да обяви
предсрочната изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
По Договор
за лизинг от 16.03.2016г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
16.03.2016г. - 16.02.2018г.) с който е предоставено ползването на мобилно
устройство LENOVO
А1000 Dual, са начислени и се
претендират задължения в общ размер на 13.77лв.
от които:
-
Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в общ
размер на 9.18лв. с вкл. ДДС (две
лизингови вноски, всяка от 4,59лв. с вкл. ДЦС), начислени последователно във
фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на
16.02.2018г.
-
Предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/02/2018-16/02/2018г. в общ
размер на 4,59лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на една неначислена лизингова вноска. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Сумата е начислена във фактура №**********/01.03.2018г., чрез която лзингодателят е реализирал правото си да обяви предсрочната
изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
Ищецът твърди, че общата стойност на
неизплатените парични задължения на Т.Д.Д. спрямо „Т.Б."
ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е
в размер на 1511.14лв.
Моли да се
постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането на
„Т.Б.“ ЕАД по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII състав, против длъжника -
ответник Т.Д.Д., както следва: 1511,14 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура №
**********/01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането и да се осъди ответницата да му заплати сторените по
заповедното и исковото производства деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала
писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Оспорва, че е сключила приложените към исковата молба
договори, допълнителни споразумения, анекси и приложения, както и че е получила
и активирала сим-карти, както и посочените в ИМ
устройства и услуги. Оспорва, че е получила каквито и да е вещи в изпълнение на
договорите, приложени към ИМ. Изразява становище, че ако е налице действителен
договор за лизинг, то няма данни този договор да е развален към датата на
издаване на заповедта за изпълнение и твърдените вземания, представляващи
остатъка от цената по лизинговия договор не са били изискуеми към датата на
издаване на ЗИПЗ. Оспорва твърденията, че дължи абонаментна такса,
възнаграждение за ползване на предоставените й устройства и/или цена за
предоставени й устройства, лихви, неустойки и каквото и да е друго на ищеца.
Твърди, че не е подписала приложените към ИМ договори, анекси, приложения,
споразумения, сертификати и декларации, нито какъвто и да е друг документ, на
който се позовава ищеца. Всички подписи, положени под договорите като подписи
на ответницата, се оспорват относно
авторството. Изразява становище, че ако се докаже наличието на облигационна връзка
въпреки възраженията по-горе, вземанията на ищеца са погасени по давност. Възразява, че няма данни и твърдения в
исковата молба кога е изпаднала в забава. Твърди, че обстоятелството, че
услугите (такси по договора за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги и
възнагражденията по договорите за лизинг и останалите начислени във фактурите
суми, са фактурирани през м.12/2017г. не означава, че те са възникнали и
станали дължими през този период. Индиция за това, че
плащания на дължимото от ответницата е имало и след твърдените падежи е
обстоятелството, че двете от представените като доказателства фактури са с
отрицателна стойност или нулева стойност, а в първата от 01.01.2018г.
изрично е посочено, че включва задължения от „предходен период". Даденото обяснение, че това било, защото
тя имала надплатени суми, не намира опора и не се доказва от представените с ИМ
доказателства. В тази фактура не е посочено кой е този период. Няма и твърдение
в ИМ. Това се установява ясно от ред 2, отдолу нагоре на всички от приложените
фактури. Възразява, че искът е неоснователен и в частта за главниците, за които
се твърди, че имат основание в договорите за предоставяне на услуги. Ползването
на услугите е било прекратено от оператора още преди 01.01.2018г.
След като ответницата е била лишена от правото й да ползва услугите, за които
ищецът се е задължил, то няма основание от нея да се иска да плаща за това.
Прекъсването на услугата е право на доставчика на услугата, но след като то е
упражнено, не може да се иска плащането й. Възможността услугата да бъде
прекъсната е израз на очевидно доминиращото положение на доставчика, което
доказва, че това право е израз на злоупотреба с господстващото му положение в
облигационната връзка. Възразява, че искът е неоснователен в частта, основана на приложените договори за
лизинг, тъй като договорът за лизинг е
разновидност на договора за наем и още преди 01.01.2018г.
възможността да се ползва лизинговата вещ е била отнета с оглед нейното
предназначение - мобилни устройства, както се твърди в ИМ, като предоставените
вещи могат да бъдат ползвани по предназначение единствено и само, ако са
свързани с мрежата посредством сим-карта. След като
възможността за ползване е прекратена от доставчика, липсва основание за
плащане, защото вещта става безполезна, а договорът се оказва без предмет. При
това положение е възможно единствено и само неговото разваляне, доказателства
за което не се установяват в приложените към ИМ доказателства. Възразява, че
потребителят е бил подмамен да сключи договор при привидно изгодни за него
условия, но впоследствие се оказва, че условията не са предложените. Така във
фактура №**********/01.01.2018г. е включено основание
„дарение“ на стойност
1лв. Не са посочени доказателствата ответницата и ищецът да са сключвали
договор за дарение. Клаузата е нищожна, защото няма намерение за обвързване
между страните по договор за дарение, а ответницата не е имала такава воля.
Договорът за дарение не е търговска сделка и следователно не може да бъде
натрапван на потребителя, нито може да породи каквито и да е правни последици.
Възразява, че претендираните
с ИМ вземания на основание „неустойка" са неоснователни и не се
дължат, защото се основават на нищожни клаузи. Клаузите на чл.3.3. и 3.4. от договорите за мобилни услуги и т. нар.
сертификати в Договори за мобилни услуги № *********/23.05.2015г.,
№*********/05.02.2016г., №*********/16. 02.2016г., Договор за мобилни услуги
№*********/06.07.2016г., Сертификат за пакетни услуги Combo+
№ *********/05.02.2016г. Сертификат за пакетни услуги Combo+
*********/16. 02. 2016г. са нищожни. Нищожни са и клаузите на чл.5 от
Допълнително споразумение №*********/16.03.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.03.2016г. и
№*********/01.07.2016г., Допълнително споразумение №*********/25.05.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.05. 2017г.
Твърди, че съгласно TP № 1/15.06.2010г. по т.
д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, клауза за неустойка, предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга,
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави. Такава уговорка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Възразява, че основната цел на така
уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона. Така уговореното носи белезите и на неравноправна клауза по
смисъла на (чл.143, т.5 ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на §13, т.2 от
ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора и промяна на цената на
лизинговата вещ при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя
необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца
да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Възразява, че неоснователно е и
искането на ищеца да му бъде присъдена неустойка в размер на 3 месечни
абонамента, какъвто размер бил приложим към приложените договори за мобилни
услуги, сключвани от него, въз основа на постигнато споразумение с Комисията за
защита на потребителите. Твърди, че уговорката е нищожна изначално - към датата
на сключването на договора. Липсата на валидно съглашение за неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице постигнато съгласие и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, вр. ал.4 ЗЗД. В тази му част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Моли да се отхвърлят предявените искове.
Съдът приема, че предявените искове намират
правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са представени
от ищеца: договор за мобилни услуги от 23.05.2015г., декларация съгласие от
23.05.2015г., приложение ценова листа от 23.05.2015г., договор за мобилни
услуги от 5.02.2016г., договор за лизинг от 5.02.2016г., запис на заповед от
5.02.2016г., сертификат за пакет услуги Комбо+ от
5.02.2016г., декларация съгласие от 5.02.2016г., приложение ценова листа от
5.02.2016г., договор за мобилни услуги от 16.02.2016г., приложение ценова листа
от 16.02.2016г., сертификат за пакетни услуги Комбо+
16.02.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
16.03.2016г., договор за лизинг от 16.03.2016г., запис на заповед от
16.03.2016г., приложение ценова листа 16.03.2016г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 1.07.2016г., приложение ценова листа от
1.07.2016г., договор за мобилни услуги от 6.07.2016г., приложение ценова листа
от 6.07.2016г., допълнително споразумение от 25.05.2017г., договор за лизинг от
25.05.2017г., запис на заповед от 25.05.2017г., приложение ценова листа от
25.05.2017г., декларация съгласие от 25.05.2017г., 3бр. фактури, ССчЕ и СГЕ.
От
описаните по-горе доказателства следва да се изключат приложение ценова листа
от 23.05.2015г. и сертификат за пакетни услуги от 16.02.2016г. за които в
рамките на проведената СГЕ е установено, че не са подписани от абоната, а е на
лице имитация на подписа му.
От останалите доказателства съдът намира, че
между телекомуникационното дружество и ответницата на 23.05.2015 е сключен
договор за предоставяне на мобилни
услуги за тел.++359********* при месечна такса в размер на 19.99лв. с вкл. ДДС.
Сключен е и втори договор за мобилни услуги
от 5.02.2016г. за тел.+*** с
месечна абонаментна такса в размер на 19.99лв. с ДДС, като освен това с
ответницата е сключен и договор за лизинг от същата дата за устройство таблет Леново 7“ с цена от 128.57лв. платима на равни
вноски разпределени за 23 месеца след първата вноска.
Ищецът на 5.02.2016г. е сключил с ответницата
договор озаглавен от него сертификат, който по своята същност представлява
анекс към вече сключените два договора съответно от 23.05.2015г. и от
5.02.2016г., с който се удължава срока им на действие до 5.02.2018г.
Страните са сключили и договор за мобилни
услуги от 16.02.2016г. за тел.++359********* при цена от 7.99лв. с ДДС със срок
на действие 2г.
Договорното отношение относно тел.++359*********
в последствие е било изменено с допълнително споразумение към договор от
16.03.2016г. като е договорена цена на услугата в размер на 13.99лв. и по
силата на договор за лизинг е предоставено устройство Леново А1000 дуал при лизингова цена от 105.57лв. платима на 23 месечни
вноски след първата, като в последствие е сключен договор за същия тел номер на
1.07.2016г. и е договорено нова месечна такса в размер на 21.99лв.
Съгласно представен договор от 6.07.2016г. на
ответницата е представена далекосъобщителна услуга и за тел.++359********* при
месечна такса в размер на 29.99лв.
Представени са и три броя платежни документи
съответно за сумата от 299.45лв. за времето от 1.12.2017г. до 31.12.2017г. за
която вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че е
установена от него само до общия размер от 158.70лв. поради което претенцията в
тази и част следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата над
него до търсените общо 299.45лв.
Вторият платежен документ е за сумата от
332.88лв. за времето от 1.01.2018г. до 31.01.2018г., като по отношение на нея
вещото лице е посочило, че дължимата се към момента сума е в размер на 33.43лв.
поради което тази претенция следва да се уважи до посочения размер като се
отхвърли за разликата до търсените 332.88лв.
Що се отнася до третата фактура за сумата от
1 511.14лв. то е видно, че тя включва в себе си сумата по обсъдената вече
по-горе фактура издадена за периода от 1.01.2018г. до 31.01.2018г., включва и
191.88лв.такса от неопределен предходен период, като тази сума е неопределена
по основание и поради това не следва да се присъжда. Претендираните
в нея неустойки следва да се отхвърлят, тъй като съставът не установява
страните да са договорили конкретен начин за прекратяване на договора при което
положение е приложим общия ред, чрез съответното известяване, като по делото
липсват доказателства за това, а от друга страна ищецът е заявил, че търси
неустойките именно във връзка с прекратяване на договорите, а не поради друга
форма на неизпълнение.
От посочените в тази фактура суми съдът
приема, че се дължи само сумата от 793.44лв. като стойност на останали неизплатени
лизингови вноски. Съставът не намира основание да се приеме възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, тъй като сумите който се търсят като
незаплатени месечни такси за ползване на телекомуникационна услуга са с
най-ранна дата 1.01.2018г. при което положение макар и да става дума за
периодични плащания и да важа кратката тригодишна давност по ЗЗД, то тя към
м.септември 2019г. когато се сезиран съда не е била изтекла.
Предвид частичното уважаване на претенцията
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца припадаща се част от
сторените разноски възлизаща съответно на 254.50лв. разноски по заповедното
производство и 897.89лв. по настоящото исково производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** 4, „*** 6 и ответницата Т.Д.Д.
ЕГН********** ***, че ответницата Т.Д.Д. ЕГН**********
ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД сумата от общо
985.57лв. представляваща сбор от дължими се
158.70лв. месечни такси за ползвани
телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2017г. до 31.12.2017г. за тел.***, ***,
*** и ********** за което
е издадено кредитно известие №**,
като отхвърля претенцията за разликата над посочената сума до посочените в
известието 299.45лв.,
33.43лв. месечни такси за ползвани телекомуникационни
услуги за времето от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. за тел.***, ***, ***
и ********** за което е издадено кредитно известие №***, като отхвърля претенцията за разликата над
посочената сума до посочените в известието 332.88лв.
и
793.44лв. като стойност на останали
неизплатени лизингови вноски за закупени мобилни устройства, като отхвърля
претенцията за разликата над посочената сума до посочените 1 511.14лв. във
фактура №***/1.03.2018г.
, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.09.2019г.
до окончателното изплащане на вземането при съдено по ч.гр.д.№***/2019г. на ВРС, 18 състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Д.Д.
ЕГН********** *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** 4, „*** сумите от 254.50лв. разноски по заповедното
производство и 897.89лв. по настоящото исково производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: