Р Е Ш Е Н И Е
№ 85/4.4.2019г. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
На двадесет и първи март две хиляди
и деветнадесета година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар: Елка Колева
Прокурор: Галина Минчева
като
разгледа докладваното от съдия Гайдаров
ВЧНД № 209 по описа за 2019 г.
Въззивното
производство е образувано по протест от
прокурор при ДРП срещу определение по ЧНД №183/2018г на ДРС с което на
основание чл.306 и следващите съдът е групирал наказания на основание чл.25 и
23 от НК на осъденото лице Р.Х.Г..Счита се че с определението неправилно са
групирани наказанията и немотивирано не е приложен чл.24 от НК. Моли се за
отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
В съдебно
заседание представителя на ВОП поддържа протеста, като счита,
че анализирайки неговата обстоятелствена и диспозитивна част в неговата цялост,
че първоинстанционният прокурор желае да се извърши ново групиране, като се
приложи чл. 24.Счита се че има процесуално нарушение тъй като Г. не е участвал
лично при постановяване на съдебния акт.Предлага се на съда да отмени
определението и да върне делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд.
Защитата
на Г. в лицето на адв.И. счита,че по отношение на твърдяното от обвинението по
отношение на неприсъствието на Р. е поради неговото влошено здравословно
състояние, което наистина е много тежко, а не по друга причина От тази гледна
точка счита, че определението на РС - Девня е законосъобразно. По отношение на
приложението на чл. 24 от НК, счита, че първоинстанционният съд, РС - Девня е
взел под внимание обстоятелството, че подсъдимия няма криминални прояви от
дълъг период от време и основно, наистина здравословното му състояние, като по
делото има изключително голям брой представени доказателства в тази насока.Моли
се за потвърждаване на определението.
Осъденото лице в
правото на лична защита моли определението да остане така, както го е направил
първоинстанционния съд.
Съдът след като
съобрази становището на страните и и запознавайки се с
материалите по делото, след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:
Протестът е допустим и е в срок, като
разгледан по същество се явява неоснователен.
Състав на ДРС по реда на чл.306ал.1 т.1 от НПК се е произнесъл по предложение на ДРП за групиране на наложени на осъденото
лице
Р.Х.Г. наказания по
единадесет осъждания на Районните съдилища в гр.Девня и гр.Провадия.В
диспозитива на определението е постановил, че групира
наказанията наложени на осъденото лице Р.Х.Г. по НОДХ 387/2006 г. по
описа на Районен съд Девня /ЧНД№1440/2017 г. по описа на ОС – Варна/, НОДХ 135/2007 г. по описа на Районен съд Девня, НОДХ 7/2008 г. по описа на Районен съд Провадия, НОДХ 167/2008 г. по описа на Районен съд
Девня, НОДХ
164/2008 г. по описа на Районен съд Девня,
НОДХ 257/2008 г. по описа на Районен съд Девня,
НОДХ 336/2008 г. по описа на Районен съд Девня,
НОДХ 5555/2008 г. по описа на Районен съд Варна,
НОДХ 114/2009 г. по описа на Районен съд Девня
и НОДХ 352/2009 г. по описа на Районен съд Девня, като е определил общо наказание,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което да се
изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На
основание чл. 25 ал. 2 от НК от определеното общо наказание е приспаднал
изтърпяната част от наказанията включени в групата, считано от 21.01.2008 г. до
23.06.2011 г.
Постановил
е отделно
изтърпяване на наказанието наложено по НОХД 432/2011 г. по описа на Районен съд
Девня, което е изтърпяно изцяло през времето от
25.11.2012 г. до 25.04.2017 г.
В
обстоятелствената част на определението съставът на ДРС е направил анализ на
постановените присъди влезли в сила по отношение на осъденото лице Г. и е
обосновал кой според решаващият съд вариант за групиране е най благоприятния вариант за осъденото
лице.В обстоятелствената част на определението съдът е мотивирал обстойно
поради каква причина счита, че не следва определеното най тежко наказание да
бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК.
Настоящият
състав на съда,счита че възможните варианти за групиране на наказания наложени
на осъденото лице са два: Първия вариант който е приложил съставът на ДРС в
който в групата са включени наложените наказания по всички осъждания без
наказанието по присъда по
НОХД 432/2011 г. по описа на Районен съд Девня, която следва да се изтърпи
отделно.При тази комбинация Г. е изтърпял наказание 4г като най тежко наказание
от групата и наказание 5г отделно от групата.Вторият вариант е в групата вместо наказанието от
четири години лишаване от свобода наложено на Г. по НОДХ
135/2007 г. по описа на Районен съд Девня, да се включи наказанието от
пет години ЛС наложено му с присъда по НОХД 432/2011 г. по описа на Районен съд
Девня.Тогава следва да търпи най тежко наказание в групата от пет години ЛС, а
отделно следва да търпи наказание от четири години наложено му НОДХ 135/2007 г. по описа на Районен съд Девня. Тоест
и двата възможни варианта за групиране
на наложените на Г. наказания са еднакво благоприятни за него.В този смисъл
определението на ДРС е съобразено с постоянната практика на ВКС за приложение
на най благоприятния за осъденото лице вариант на групиране на наказания по
различни присъди.
По второто твърдение
в протеста на прокуратурата относно неприложението на чл. 24 от НК и
немотивиране на определението на съда в тази връзка.Настоящия състав счита, че
решаващия съд е мотивирал обстойно и задълбочено поради каква причина счита че
определеното най тежко наказание в групата не следва да се увеличава по реда на
чл.24 от НК. Въззивната инстанция споделя съображенията на състава на ДРС, че в
конкретния случай с оглед изпълнение на целите на наказанието предвидени в
чл.36 от НК, не е наложително определеното най тежко наказание да бъде
увеличавано.
По становището на
представителя на ВОП за допуснато съществено процесуално нарушение от състава
на ДРС,като е провел производство без присъствието на осъденото лице Р.Х.Г..Въззивният съд счита, че
няма нарушение на процесуалните правила, тъй като в производството е участвал
упълномощения от лицето защитник адвокат, който е процесуален представител на Г.,
а неявяването на редовно призованото лице не е причина за отлагане на
производството по чл.306 от НПК.
Следва да се отбележи
че при служебната проверка въззивната инстанция констатира определени
неточности при изписване в диспозитива на определеното от съда наказание.В
определението на ДРС се сочи определяне на общо
наказание при групирането на наложените на Г. наказания. В тази процедура
свързана с приложението на чл.25 и чл.23 от НК се определя най тежко наказание, а не общо
наказание, което се определя в предвидената в чл.27 от НК процедура.Това
несъответствие според настоящото инстанция не е съществено процесуално нарушение,
тъй като не е довело до ограничаване на процесуални права на страните и не е
основание определението на съда да бъде отменено единствено на това основание.
При цялостната служебна
проверка на обжалваното определение въззивната инстанция счита, че не са
допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят
до необходимост от неговото отменяне или изменение.
Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение по ЧНД №183/2018г на ДРС
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: