№ 558
гр. Благоевград, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20221200100068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. А., гражданин на
И., чрез пълномощник адв. Г. П., с адрес гр.С., бул.“А.С.“ № 84, ет.2, офис 4,
обективираща предявени при условията на: обективно кумулативно
съединяване осъдителни претенции срещу Ю. Ю. К., ЕГН **********, гр.П.,
ул.“М.“ № 13 за сумите:
- Сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/ евро,
представляваща дължима и неплатена главница, на основание Договор от
28.03.2018г.;
- Сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди осемстотин и двадесет/
евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, на
основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.;
- Сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро,
представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението
/дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от
28.02.2019г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, ведно със
законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
Предявени са при поддържане в исковата молба при алтернативност
осъдителни искове за присъждане на дадени без основание суми в размер на 2
000 /две хиляди/ евро по Договор от 13.02.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро по
Договор от 15.02.2017 г.; 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро по
договор от 15.02.2017 г.; 1 950 лева, платени без основание на 17.02.2017г.; 2
000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/ евро по Договор от
15.02.2017 г.; 1 300 /хиляда и триста/ евро, платени на 16.10.2017 г.; 2 400 /две
хиляди и четиристотин/ евро, платени на 20.10.2017г.; 1 970 /хиляда
деветстотин и седемдесет/ евро, платени на 26.10.2017 г.; 2 500 /две хиляди и
петстотин/ евро, платени на 15.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на
18.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 05.01.2018 г.; 1 000 /хиляда/
1
евро, платени на 26.01.2018г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 13.02.2018 г.,
или общо 22 700 /двадесет и две хиляди и седемстотин/ евро, 1 950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева и 2 000 /две хиляди/ щатски долара, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на поканата - 23.06.2021 г.
до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че с ответницата е сключила няколко договора за
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност /от 13.02.2017 г., 15.02.2017
г./, по силата на които е заплатила на К. общо сумата от 24 700 евро както
следва: на 13 февруари 2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ евро; на 15
февруари 2017 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 15 февруари 2017 г. -
сумата от 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро; на 17 февруари 2017 г. -
сумата от 1 000 /хиляда/ евро с левова равностойност 1 950 лева; през август
2017 г. - сумата от 2 000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/
евро; на 16 октомври 2017 г.- сумата от 1 300 /хиляда и триста/ евро; на 20
октомври 2017 г. - сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ евро; на 26
октомври 2017 г. -сумата от 1 970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ евро; на
15 декември 2017 г. - сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро; на
18.12.2017 г.-сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 05.01.2018 г. - сумата от 1 000
/хиляда/ евро; на 26.01.2018 г. - сумата от 1 000 /хиляда/ евро; на 13.02.2018г. -
сумата от 1 000 /хиляда/ евро.
Твърди се в молбата, че на 28.03.2018 г. между страните бил сключен
консолидиран Договор, с който обединили всички сключени до момента
между тях договори, както и суми, които ищцата заплатила на ответницата
без договор, в обща стойност 24 700 евро. С договора страните уговорили
задължение за ответницата да заплаща на ищцата печалба в размер не по-
малко от 60 % от вложените от А. суми, считано от февруари 2019 г. По
силата на чл.3.1. от договора при продължително постоянно неизпълнение на
задълженията на коя и да е от страните, страните уговорили прекратяване на
договора.
Ищцата твърди, че е изправна страна по договора, тъй като
предоставила уговорените парични средства на ответницата, както и че до
момента на депозиране на исковата молба в съда /01.02.2022 г./ ответницата
не е изпълнила задължението си по договора, за изплащане на печалба.
Твърди, че въпреки положените усилия за доброволно и извънсъдебно
уреждане на спора, такова не е постигнато. Сочи, че на 15.06.2021 г. е
изпратила чрез „Еконт“ покана до ответницата, да изпълни доброволно
задължението си по Договора от 28.03.2018 г., в едноседмичен срок от
получаването й. Твърди, че ответницата е отказала да получи поканата-
обстоятелство, удостоверено от куриера.
Твърди, че в дадения срок ответницата не изпълнила задължението си.
В тази връзка счита, че договорът помежду им е развален, на основание чл.87,
ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.4, т.1 от Договора, считано от 23.06.2021 г.,
когато е изтекъл срокът на поканата.
С гореизложеното обосновава искане за осъждане на ответницата да
изпълни задълженията си по процесните договори, като заплати дължимите и
неизпълнение парични задължения /за главница и възнаграждение по Договор
от 28.03.2018г./, както и мораторно обезщетение за забава на
възнаграждението по Договор от 28.03.2018 г. с падеж 28.02.2019 г., считано
от 28.02.2019 г. до депозиране на исковата молба в съда, както и законна
лихва за забава на вземанията, считано от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
Алтернативно заявява воля, че процесните суми са дадени на
ответницата без основание, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на претенции за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
дадените без основание суми /процесните/, ведно със законната лихва за
2
забава, считано от 23.06.2021 г. до окончателното им изплащане.
В законоустановения срок ответникът депозира чрез пълномощник
писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че между страните са сключени няколко договора за
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, които са приложени към
исковата молба. По силата на тези договори ищцата се задължила да
предоставя на К. парични средства за отглеждане на животни, а К. се
задължила към ищцата парично -за печалба при продажба на животни
/телета/. Кравите следвало да се намират във фермата до прекратяване на
договорите.
Ответницата К. твърди, че не й става ясно на какво основание се претендират
от нея сумите : 22 070.00 евро, 1 950 евро и 2 000 щатски долара.
Твърди, че не дължи на ищцата сумите от 24 700 евро -главница по
договор от 28.03.2018г.; 14 820 евро възнаграждение по Договор от 28.03.2018
г. с падеж 28.02.2019 г. и 3 900 евро лихва за забава на възнаграждението за
периода от 28.02.2019 г. до предявяване на иска, 22 070 евро и 1 950 лева и 2
000 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумите. В тази връзка
твърди, че според първия договор тя /К./ дължи плащане на печалба през 2019
г., а предполагаемата печалба била платена преди да настъпи крайния срок на
договора- 01.03.2018 г. Сочи, че представя доказателство в подкрепа на
твърдението -извлечение от плащане от „Мъниграм“.
Сочи се в отговора, че Договор № 1 е единственият подписан пред
нотариус, с който К. признава, че е получила сумата от 2 000 евро. С
последващ договор страните уговорили всички парични преводи да се
извършват по банков път.
Оспорва съществуването на Договор 2.1. във вида, представен от
ищцата. Оспорва верността съдържанието на договора.Оспорва
съществуването на Договор 2.2. във вида, представен от ищцата. Оспорва
верността на съдържанието на договора. Оспорва съществуването на Договор
2.3. във вида, представен от ищцата. Оспорва верността на съдържанието на
договора. Оспорва съществуването на Договор 3 във вида, представен от
ищцата. Оспорва верността на съдържанието на договора. Твърди, че с
почерка на А.а са дописвани пояснения за получаване на лихви, каквито не
били договорени между страните.
Твърди, че „договор обезателства“ е договор за задълженията на
ищцата, като за същите суми сочи и „своден договор“. Сочи, че двата
договора са подписани на една дата, като „сводной договор“ е подписан след
„договор обезателства“, поради което вторият няма правно действие.
Твърди, че „сводной договор“ сочи задълженията на ищцата, както и
правото на К. да получи пари : 1 900 евро през месец април и 1 000 евро през
месец май, за да закупи животни. Твърди, че за същите суми е сключен
договор от 28.03.2018 г. Оспорва верността на договора.
Твърди, че в последния договор от 28.03.2018 г. страните посочват, че
това е договор към 13.02.2017 г., както и че други договори не са посочени и
не съществуват.Твърди, че след 28.03.2018 г. няма извършвани преводи, както
и че на 25.02.2017 г. е сключен договор, с който страните договарят
плащанията да се извършват само по банков път.
Сочи, че в периода между първия и втория договори К. е върнала 1
000 евро, представляващи „върната сума от платените на ищцата 2 000 евро“.
Твърди, че по договор за съвместна дейност и предполагаема печалба парите
е следвало да бъдат върнати в края на 2019 г., а парите са върнати с лични
средства на К. през 2018 г.
По отношение на договор № 1 сочи, че „общие закупки“ означава
„бъдещи покупки“. По този договор К. няма общо задължение с ищцата за
3
покупки.
Счита, че дори и да се приеме, че по договора за съвместна дейност се
закупуват животни с общи средства, то половината от тях принадлежат на К..
Твърди, че при отглеждането на животните К. е вложила средства, грижи и
труд за изхранването им, което ищцата не е сторила.
Ответницата твърди, че между представените от двете страни договори
има разминаване в съдържанието. Сочи, че представените от ищцата
договори съдържат подписи, които не са нотариално заверени, нито заверени
по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата. С това оспорва тяхната вярност.
Сочи, че в представените от ищцата договори има допълване, което не
отговаря на постигнатите договорености - допълнително и едностранно
въведени клаузи за дължими договорни лихви; допълнителен брой животни;
допълнителни парични задължения на К. към ищцата. Сочи, че тези действия
са в противоречие с морала и добрите нрави.
Относно представена от ищцата обратна разписка сочи, че никога
ответницата не е получавала документите и не е отказвала пратката, не е
получавала покана за доброволно плащане. Сочи, че във всички договори е
сгрешено името на ищцата като към действителното „А.“ е добавено
„а“.Оспорва представените от ищцата документи, удостоверяващи плащания,
като неотносими в казуса.
Твърди, че сумата от 2 000 евро е използвана за закупуване на 2 броя
телета и на 2 броя крави, от продажбата на каквито животни е реализирана
печалба, която е предадена на ищцата по-рано от крайния срок. Счита, че
договорът има характер на договор за гражданско дружество. Цитира
разпоредбите на чл.357 и сл. ЗЗД.
Твърди, че договорът за инвестиции, сътрудничество и съвместна
дейност не е прекратен преди изтичането на срока му на основанията,
уговорени от страните.
С горното обосновава становище за неоснователност на предявените
искове и прави искане за отхвърлянето им.
С определение № 396 от 04.04.2022г. производството по делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е обявен проект
за доклад, в който е дадена правна квалификация на предявените искове и е
прието, че се касае до предявяване на обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.87, ал.1 ЗЗД. При
условията на алтернативност са предявени множество кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В съдебно заседание от 16.06.2022г. е допуснато изменение в проекта за
доклад в раздел Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и задължения на ответника, в частта относно вида на
съединяване на предявените искове и е прието, че исковете с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност.
С протоколно определение от 01.12.2022г. е даден ход на делото по
същество.
При произнасяне по предявените искания, респ.оспорвания на
насрещната страна и при анализ на обстоятелствата на които се основават
предявените искове и поддържаните въз основа н тях искания за защита,
съдът счита, че е налице процесуално основание за отмяна на хода по
същество,възобновяване на производството и оставяне на исковата молба без
движение, поради следното:
В случая от ищеца са предявени няколко групи по същество осъдителни
искове.
Първата група включва искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 700 евро, представляваща главница по договор от
4
28.03.2018г., кумулативно с това се претендира заплащане на сумата от 14 820
евро възнаграждение по същият договор за 2018г. с падеж 28.02.2019г. и
ведно със сумата от 3 990 евро законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г., а в втората група са искове,
предявени при евентуалност спрямо първоначално заявените.
В обстоятелствената част на първоначалните искове сумата за
главницата се претендира на основание твърдение, че сключеният между
страните договор от посочената дата е прекратен поради разваляне, както и се
изтъква, че договорът е такъв с продължително, периодично изпълнение.
Едновременно с искането за връщане на дадената сума на основание
твърдение за развален договор се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 14 820 евро, която в обстоятелствената част на иска се обосновава,
че представлява уговорената между страните дължима от ответната страна по
договора като насрещна по договора престация, представляваща печалба,
представляваща не по-малко от 60 % от вложените средства, ведно със сумата
от 3 990 евро, претендирана като „законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г.“.
С оглед на твърденията и искането за защита с определение №
1242/23.12.2022г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са
дадени указания за отстраняване на нередовности, изразяващи се най – общо
в уточняване на правопораждащите основания, на които се основава всеки
един от предявените искове, както и се уточни вида на съединяването на
последните.
С уточняваща молба от 23.01.2023г. ищецът е изпълнил указанията и
уточнил спорните факти и искането си за защита.
С определение № 1504/08.06.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№
1532/2023г. на САС е указано, че с уточнителната молба 23.01.2023г. ищецът
е внесъл достатъчна яснота в твърденията си за естеството на спорното
правоотношение и неговото съдържание. Изведено е, че се твърди наличие
между страните на договор с продължително изпълнение (10 г.), по което
ответницата е имала периодично задължение за ежегодно заплащане на
възнаграждение (печалба) в размер на 60% от заемната сума. Съответно,
развалянето на този договор би настъпило занапред, като възникналите до
развалянето задължения подлежат на реално изпълнение - в случая
задължението за заплащане на годишно възнаграждение (печалба) за 2018 г. в
размер на 14 820 евро. Доколкото пък се твърди сумата от 24 700 евро да са
дадени като заем, то при прекратяване на облигационната връзка, независимо
поради изтичане на срока на договора или поради разваляне, заемната сума
подлежи на връщане. Ето защо не е налице несъответствие между
фактическите твърдения и петитума на исковата молба по главните искове и
търсената защита, определена чрез петитума е съответна на нуждата от
защита на изведените в обстоятелствената част на исковата молба защитими
вземания. Указано е, че кумулативното съединяване на тези искове е
допустимо и съответно на фактическите твърдения.
Отделно е това е посочено, че съгласно възприетата съдебната
практика на ВКС, дори когато ищецът предявява в условията на
кумулативност искове, предявени на взаимоизключващи се основания, то не
следва да се приеме, че същите са недопустими, а съдът е длъжен да ги
разгледа в условия на евентуалност като съобрази естеството на спорните
правоотношения (така определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/2011
г. на ВКС, IV г.о.) Ето защо, дори кумулативно съединяване в случая да не бе
допустимо, то съдът е следвало да разгледа исковете при условия на
евентуално съединяване, като първо иска за реално изпълнение, а ако намери,
че договорът е развален - искът за връщане на даденото по него.
С тези указания е изтъкнато, че по отношение на евентуалните
5
искове исковата молба продължава да е нередовна, поради което с ново
определение от 20.06.2023г. исковата молба е оставена без движение с
указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по евентуално
предявените искове. На 11.07.2023г. е постъпила уточняваща и евентуалните
искове молба.
Ето защо е насрочено открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковете и сочи доказателства.
Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва исковете и иска отхвърлянето
им.
По делото са събрани писмени доказателства.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с
фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
На 13.02.2017г. между страните по делото Ю. Ю. К. и Л. А. е сключен
Договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност /л.8-9/ в
областта на селското стопанство и по-конкретно – за закупуване на животни -
1 крава и 1 теле – чл.1 от договора. Представеният по делото препис е с
нотариална заверка на подписите и на двете страни, удостоверено от
нотариус Витанова на същата дата на сключване на договора -13.02.2017г.
От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за
срок от 10 години, с възможност за последващо продължаване, с който е
удостоверено предоставянето от ищеца на ответника Ю. К. на сумата от 2000
/две хиляди/ евро, за закупуване на две крави и две телета, като с договора
ответната страна е поела задължение за пасене, издръжка, хранене и всяка
нужна грижа за тези животни в кравеферма в гр.П., както и поемането на
задължение от ответника да предостави за 2017 – 2019година, след
приспадане на разходи и облагане с данъци на печалба, за първи път след две
години, в размер не по-малко от 50 процента от вложената сума и всяка
следваща година в същия размер от 50 процента от вложената сума.Изрично в
договора е отразено, че сумата от 2 000 /две хиляди/ евро е предадена от
ищеца на ответника в момента на подписване на договора.
От приетите писмени документи по делото се установява, че на
15.02.2017г. страните са сключили още няколко договора за инвестиция за
сътрудничество и съвместна дейност – съответно Договор № 2.1 от
15.02.2017г. /л.12 и превода – л.10 и 11/, договор № 2.2 /л.22 и превода му на
л. 22 -26/ и договор № 2.3 /л.16 и превода на л. 14 и 15/ - и трите от една и
съща дата на сключване – 15.02.2017г.
С договор № 2.1 от 15.02.2017г. за инвестиция за сътрудничество и
съвместна дейност /л.12 и превода на л.10 и сл./ е декларирано от страните
намерение за сътрудничество в областта на селското стопанство и конкретно
за закупуване на животни – 1 крава и 1 теле – чл.1. В чл.2 е уговорено между
страните сключването на договора за срок от 7 до 10 години с възможност за
последващо подновяване, с който договор Ю. К. се е задължила да обезпечи:
пасене, отглеждане, изхранване и други необходими грижи за крави и телета
във ферма в гр.П. и е поела задължение да предостави печалба за 2017-2019г.
след приспадане на разходите и данъците, като за първи път след две години
– в края на февруари 2019г. не по-малко от 50 процента от вложените пари, а
след това всяка следваща година 50 процента от вложените пари. В договора
е отразено: сумата от 1000 /хиляда/ евро при 30 % за година до 15.02.2018г.
при неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договора за
изплащане на печалба след две години, тя се задължава да върне в
тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от
вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите.
С договор от същата дата – 15.02.2017г., сключен между страните и
индивидуализиран като № 2.2 /л.24/ предмета е идентичен с предходния
6
договор – поемане на сътрудничество в областта на селското стопанство – за
закупуване на 1 крава и 1 теле, плюс 2 крави и две телета., срещу поемане на
задължение от К. да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други
необходими грижи за крави и телета във ферма в гр.П., срещу задължение да
предостави печалба за 2017-2018г. след приспадане на разходите и данъците,
за първи път след две години, но не по-малко от 50 % от вложените пари, а
всяка следваща година от 30 % от вложените пари. В договора е отразено
предаването на сумата от 1000 /хиляда/ евро при 30 % за година до
15.02.2018г. плюс 1900 евро.
С договора, индивидуализиран като договор № 2.3 /л.16 и превода на
л.14 -15/ – предмета е идентичен – за сътрудничество в областта на селското
стопанство, но за закупуване на общо: пет крави и пет телета и още една
крава и теле. С договора Ю. К. се е задължила да обезпечи: пасене,
отглеждане, изхранване и други необходими грижи за тези крави и телета във
ферма в гр.П. и е поела задължение да предостави печалба за 2017-2018г.
след приспадане на разходите и данъците. К. е поела задължение да осигури
продажбата на отгледаните телета в края на годината, като печалбата ще
раздели наполовина с инвеститора , а срокът за изплащането на печалбата се
уточнява с инвеститора. Уточнена е пазарна цена на килограм живо тегло,
както и че печалбата се изплаща винаги в края на годината, след 31 декември,
но не по-късно от края на февруари. Изрично в договора е отразено, че към
момента на сключването на договора на К. се предава сумата от 2 хиляди
долара и 3 хиляди евро , след което ръкописно е добавен израза: „+още 1
хиляди евро“. Върху този договор /л.16/ върху ръкописно изписаната част е
положен печат, в текста на което се чете: Ю. Ю. К. – земеделски
производител, а в центъра му е изписано и гр.П..
На 28.03.2018г. между страните са сключени още няколко договора.
С Договор – задължение от 28.03.2028г./л.30 и проведа на л.28 и 29/ ,
сключен за срок от два месеца с възможност за продължаване, е уговорено
закупуване на още животни – три крави и три телета, като по силата на този
договор в момента на сключването му на Ю. К. се дава сумата от 2900 евро.
С договор от 28.03.2019г. – консолидиран /л.33 и проведа на л.31-32/
страните декларират намерението си за сътрудничество в областта на
селското стопанство – за закупуване на животни – 24 крави и 25 телета, общо
закупени към договор от 13.02.2017г. К. е поела задължение да се грижи за
животните, както и да изплаща печалба в края на годината – след 31
декември, но не по – късно от края на февруари. С договора изрично е
потвърдено от страните размера на цялата вложена сума от 24 200 /двадесет и
четири хиляди и двеста евро – вложена към договора от 13.07.2017г. плюс 500
евро или обща сума от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/ евро,
която е предадена на К. към сключването на договора или се превежда по
нейна сметка.
Този договор съдържа изписани подписите и на двете страни, както и е
положен печат с надпис: Ю. Ю. К. – земеделски производител, а в центъра му
е изписано и гр.П..
С договора в чл.2 страните уговорили задължение за ответницата да
заплаща на ищцата печалба в размер не по- малко от 60 % от вложените от А.
суми, в края на годината - след 31 декември, но не по - късно от края на
февруари. По силата на чл.3.1. от договора при продължително постоянно
неизпълнение на задълженията на коя и да е от страните, е уговорена
възможност за изправната страна да иска прекратяване на договора.
Съдът кредитира като годни писмени доказателства анализираните
писмени договори, представени по делото от ищеца. Тази документи, като
съдържание са идентични с приетите оригинали на същите документи,
представени от ищеца по искане на ответната страна.
7
Ищецът е изпратил чрез куриерска фирма до ответника покана, с която е
поканил Ю. К. в седмодневен срок от получаването й да му заплати
дължимото възнаграждение общо по Договор от 18.02.2016г. и по Договор от
17.11.2017г., както следва: За 2019 г. - 16 560 (шестнадесет хиляди петстотин
и шестдесет ) евро по Договор от 13.02.2016г. за 2 000 евро, Договор от
15.02.2016г. за 6 000 евро, Договор от 15.02.2016г. за 1 000 евро, Договор от
15.02.2016г. за 2 900 евро, и Договор от 28.03.2018 г. както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендиралата сума в размер на 3
860 евро; За 2020 г. - 16 560 (шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет )
евро по Договор от 13.02.2016г. за 2 000 евро, Договор от 15.02.2016 г. за 6
000 евро, Договор от 15.02.2016 г. за 1 000 евро, Договор от 15.02.2016 г. за
2 900 евро, и Договор от 28.03.2018 г. както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната сума в размер на 2180 евро и за
2021г. - 16 560 (шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет ) евро по Договор
от 13.02.2016г. за 2 000 евро, Договор от 15.02.2016г. за 6 000 евро, Договор
от 15.02.2016г. за 1 000 евро, Договор от 15.02.2016г. за 2 900 евро, и Договор
от 28.03.2018г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху претендираната сума в размер на 497 евро.
В случай на неизплащане на претендираните суми в указания срок от
ищеца Л. А. е направено изявление, че на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 4, т. 1 от Договорите, последните да се считат за
прекратени, като в този случай освен дължимите суми за възнаграждение в
размер на общо 49 680 (четиридесет и девет хиляди и шестстотин и
осемдесет) евро, плюс лихвите за забава в размер на общо 6 537 /шест хиляди
и петстотин тридесет и седем/ евро, ищцата претендира възстановяване и на
платените суми по договорите в размер на общо 27 600 /двадесет и седем
хиляди и шестстотин/ евро.
Тази покана е изпратена за връчване на ответника чрез куриерска фирма
ЕКонт, но обратната разписка – л.35 от делото е оформена от връчителя с
отбелязване , че получателят отказва на разпише документите и отказва
пратката. Върху обратната разписка липсва отразена дата, на която
връчителят е оформил отказа на ответника да получи поканата.
В съдебно заседание, проведено на 22.06.2022г. е обявен за ненуждаещ
се от доказване фактът, че във връзка изпълнение на процесните договори
ответникът е закупувал животни, които към момента на обявяване на този
факт за ненуждаещ се от доказване са при ответната страна.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице
сочи, че приложените документи към материалите по делото удостоверяват
плащания за 18 500,00 евро, от които плащания в брой за 6 630,00 евро и
плащания по банков път за 11 870,00 евро. Според Договор от 28.03.2018г
(консолидиран), подписан между страните платената сума е в размер на 24
700,00 евро.
В справка № 3 от експертизата вещото лице в табличен вид е посочило
дата на плащане, размер на сумата, начина на плащане – в брой или по банков
път или по някой от сключените между страните договори, със значение на
разписка, както следва: на 13.02.2017г. заплатена сума от 2000 евро платени в
брой при подписване на първия договор, приет като разписка. На 15.02.2017г.
платена сумата от 1000 евро – платена в брой при подписване на договора. На
15.02.2017г. платени в брой при подписване на договора сумата от 2900 евро.
На 17.02.2017г. превод по разплащателна сметка на сумата от 1000 евро. През
м.08.2017г. платени в брой при сключване на договор от 15.02.2017г. на
сумите от 1630 евро и 4 000 евро. На 16.10.2017г. изтеглена сума в брой от
разплащателната сметка на Л. А. в ЦКБ, клон Благоевград в размер на 1300
евро. На 20.10.2017г. извършен превод по банков път на сумата от 2400 евро;
на 26.10.2017г. извършен банков превод на сумата от 1970 евро, на
15.12.2017г. извършен банков превод на сумата от 2500 евро. На дати –
8
18.12.2017г., 05.01.2018г., 26.01.2018г. и на 13.02.2018г. са извършени
плащания по банков път на суми от по 1000 евро на всяка една от посочените
дати или общо 24700 евро. Експертизата уточнява, че при плащанията по
банков път не е уточнено по кой договор е извършено плащането, но са
отнесени към договора от 23.08.2018г. /консолидирания/, с оглед отразеното в
него, че е консолидиран и е съставен след извършените плащания.
Съгласно т.2 от договорите, сроковете за изплащане на печалба се
уточнява с инвеститора, но същата е не по-малко от 50% или в някои от
договорите 60 % от вложената сума, като според експертизата дължимото по
договорите възнаграждение е в размер на 37 780,543 лв. В справки № 5 и 6
вещото лице е посочило дължимото възнаграждение и начина на
изчисляването му по всеки от договорите поотделно, както следва: по договор
№ 1 от 13.02.2017г. възнаграждението по т.2 от договора за периода от
13.02.2017г. до 23.06.2021г. – до 50% върху вложената сума от 2000 евро
вещото лице е изчислило на 4361,64 евро; по договор № 2.1 от 15.02.2017г. за
периода от 15.02.2017г. до 23.06.2021г. е в размер на 2178,08 евро; по
договор№ 2.3 от 15.02.2017г. за периода от 15.02.2017г. до 23.06.2021г. е в
размер на 10 084,52 евро и по Договор от 28.03.3018г. /консолидиран/ - за
периода от 28.03.2018г. до 23.06.2021г. е в размер на 21 156,30 евро. По
договорите № 2.2 от 15.02.2017г. и от 2.03.2018г. вещото лице не е изчислило
дължимо възнаграждение.
Съгласно т.З от Договорите - в случай, че К. не изплати дължимата
печалба след 2 години, тя дължи до 3 месеца цялата вложена сума + 2 % от
вложената сума. Експертизата изчислява дължимото възнаграждение по
договорите в размер на 3127,07 евро, като подробно по всеки от договорите
поотделно е посочена начина на изчисляване и конкретния размер на това
вземане в справка № 7.
Законната лихва за забава върху заплатените по банков път суми от
момента на плащането по всяко от тях до подаване на иска е в размер на
4 682,12 евро.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими /определение № 1504/08.06.2023г.,
постановено по в.ч.гр.д.№ 1532/2023г. на САС/. С цитираното определение е
указано, че с уточнителната молба на ищеца от 23.01.2023г. претендираните
вземания са уточнени.
С тази уточнителна молба ищецът поддържат следните твърдения: за
сключени няколко договора през м.02.2017г., с които ищецът е предоставил
на ответника парични суми срещу поето от ответника насрещно задължение
да заплаща възнаграждение , като на 28.03.2018г. са сключили Консолидиран
договор за заем, в който са включени всички суми, които ищецът е заплатил
на ответната страна на обща стойност от 24 700 евро, срещу поето насрещно
задължение от ответника да заплаща от 31 декември за годината, за която се
дължи и най – късно до 28.02.2019г. възнаграждение в размер на 60 % от
вложените суми, дължимо за първи път за 2017-2018г. Поради неизпълнение
на задължението на ответника да заплаща уговореното възнаграждение
ищецът обосновава претенцията си за заплащане на сумата от 14 820 евро,
дължимо възнаграждение по чл.2 от Договора от 28.0.2018г. за 2018г. с падеж
– 28.02.2019г., а поради забава се обосновава и искането за присъждане на
лихва за забава върху това вземане в размер на 3990 евро.
Поддържа се, че поетото от ответника по договора задължение за
изплащане на ежегодно възнаграждение прави договора като такъв с
периодично изпълнение, чието разваляне няма обратно действие.
В последното изречение от молбата ищецът сочи, че задължението за
връщане на платените от А. на К. суми по договор възникват, считано от
9
23.06.2021г., поради разваляне на договор с периодично изпълнение,
развалянето на който няма обратно действие.
С оглед на горното съдът счита, че с уточнителната молба по същество
се поддържат и трите главни иска – както за заплащане на сумата от 24700
евро, дадени като главница по Договор от 28 март 2018г., с оглед на
последното изречение в тази молба, а така също и искането за заплащане на
възнаграждение по договор от 28.03.2018г. и лихва за забава върху
претендираното възнаграждение от 28.02.2019г. до подаване на иска, както и
законната лихва върху тези вземания от подаване на иска до изплащането им.
При условията на евентуалност – при неуважаване на главните искове
се поддържат и исковете за заплащане на сумата от 22 070 евро, 1950 лева и
2 000 щатски долара, ведно със законната лихва за забава, считано от
поканата – 23.06.2021г. до изплащането, като сумите се претендират като
дадени без основание.
С оглед на така очертания предмет на делото, следва да се изтъкне
следното: в случая от значение за това кои от институтите на материалното
право, свързани с изпълнението на двустранни договори, условията за
тяхното разваляне, последиците при разваляне, както и какви са правата на
изправната по правоотношението страна при неизпълнение на задължение на
насрещната - е да се извърши преценка и да се установи дали и какъв договор
е сключен между страните, какво е съдържанието му, дали договорът е
валиден, налице ли е основание за развалянето му, при какви условия и с
оглед на това дали договорът е развален какви са последиците при
развалянето му.
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде,
уреди или унищожи една правна връзка между тях. Съдържанието на
договорите се определя свободно от страните доколкото то не противоречи на
императивните норми на закона и на добрите нрави. Сключените договори
имат силата на закона за страните /арг. чл. 20а ЗЗД/. Договорите могат да
бъдат изменени, прекратени или разваляни само по взаимно съгласие на
страните или по реда и основанията предвидени в закона (чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД). При възникване на задължение и за двете страни договорът е
двустранен. При неизпълнение на договора от задължената страна изправната
има право да го развали. Ако изрично в договора не е указан начина, реда и
условията за развалянето му, се прилагат нормативно установените.
Предпоставките, реда и последиците от развалянето на договорите са уредени
в чл. 87 - чл. 89 вкл. от ЗЗД.
При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за
която тя отговаря, изправната страна има право да претендира реално
изпълнение, да търси обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение
или да развали договора.
Развалянето на договора води до заличаване на едно облигационно
правоотношение с обратна сила. Развалянето на договора има обратно
действие, освен при договорите за периодично или продължително
изпълнение – арг. чл.88, ал.1 ЗЗД. Следователно, при упражнено право на
изправната страна да развали договор с периодично или продължително
изпълнение, за тази страна остава правото да иска изпълнение и/или
обезщетение за вредите от неизпълнението, но не и право да иска връщане на
даденото по разваления договор, доколкото последица от развалянето на
договор с периодично или продължително изпълнение не настъпва основание
за реституиране /връщане/ на даденото от страните, т.е. при упражнено право
на изправна страна по такъв договор да го развали поради виновно
неизпълнение на насрещно и изискуемо задължение на насрещната страна, за
изправната не възниква основание да иска връщане на дадените при
сключването на договора престации, тъй като развалянето има действие в
тези случаи само занапред.
10
С оглед на тези теоретични постановки и предвид събраните по делото
доказателства следва да се приеме за установен фактът, че на 28.03.2018г.
страните са сключили помежду си валиден Договор за инвестиция и
сътрудничество и съвместна дейност /консолидиран/. Договорът е представен
от ищеца и в оригинал. За вида на договора и неговото съдържание следва да
се съди след анализ на правата и задълженията на страните и смисъла на
конкретните уговорки между тях, както и при анализиране на конкретното
поведение на страните, както преди сключването му, преддоговорните им
отношения, а така също и действията им по време на сключването,
изпълнението на задълженията по договора и последващите им действия при
неизпълнение.
В случая от съдържанието на договора от 28.03.2018г. се установява, че
същият е валиден, т.е. сключен и от двете страни, доколкото съдържа
подписи и за двете сключили го страни. Отделно от това – върху приетия
препис, както и приобщения оригинал на договора от 28.93.2018г.
/консолидиран/, съдържа и печат с надпис- Ю. Ю. К., Земеделски
производител, гр.П.. С този договор страните са постигнали съгласие да си
сътрудничат в областта на селското стопанство, като ищецът Л. А. е поела
задължение да осигури финансирането на тази дейност, а ответната страна Ю.
К. е поела задължението – закупените с предоставените от ищеца средства
животни – 24 крави и 25 телета, да ги отглежда, да полага грижи за тях, да ги
продава, срещу което ежегодно, считано от 2017-2018г., да заплаща печалба
/най – късно до 28.02.2019г./ на ищеца в размер на 60 % от вложените
средства.
Ищецът последно с уточнителната си молба от 23.01.2019г. поддържа
като правопораждащо основание - именно договорът от 28.03.2018г.
/консолидиран/, поради което именно този договор съдът дължи да
анализира. В този договор в частта, с която е описано общото парично
задължение за ищеца в размер на 24200 евро с добавката ръкописно на текста
+ 500 евро, съдържа печат на ответната страна. Това сочи, че след като върху
този ръкописен текст се съдържа печат на ответната страна, съдът счита, че е
постигнато съгласие именно за тази сума с добавката от 500 евро. В тази
връзка – оспорванията на ответната страна относно съдържанието на този
договор, а и на останалите, представени такива и установяващи предходни
идентични договорни отношения между страните, са неоснователни.
Сключените договор са частни диспозитивни документи, поради което
въпросът за верността им не стои. С оглед на това, че консолидираният
договор е такъв на стойност над 5 000 лева, същият е съставен и в съответната
за това писмена форма за доказване. При оспорване на конкретното
съдържание на такъв договор в тежест на всяка от страните, която оспорва
отразеното съдържание и твърди, че договорът изцяло или в определени
негови клаузи има друго, различно съдържание, носи тежестта да го установи.
В случая от ответната страна оспорването в тази насока е недоказано.
Ето защо следва да се приеме, че между страните е сключен договор от
28.03.2018г., с това съдържание, което е посочено от ищеца . Договорът е
валиден и обвързва страните. От съдържанието на самия договор следва се
приеме, че в частта, с която е описано предаване на парична сума от 24 700
евро общо на ответника от ищеца договорът има характер на разписка и
съответно извънсъдебно признание на ответната страна, че е получила тази
сума, доколкото последното представлява признание на неизгоден за тази
страна факт с полагане на подпис върху този договор, съответно и на печат
именно в частта, касаеща сумата по договора.
От ответната страна не се установи изпълнение на уговореното
насрещно задължение срок до 28.02.2019г. да е заплатила възнаграждение в
размер на 60 % от вложените средства.
В тази връзка са налице в кумулативност всички условия за
11
упражняване от ищеца на правото да развали договора, поради
неизпълнение.
Договорът е двустранен. Възникнали са задължения и за двете страни.
Ищецът е изправна страна, доколкото в съдържанието на договора се
съдържа признание от насрещната, че ищецът е вложил уговорените
финансови средства за финансиране на съвместната им дейност. Настъпил е
падежът на насрещно поетото от ответника задължение –до 28.02.2019г. най –
късно да заплати на ищеца печалба в размер на 60 % от вложените средства.
Данни за такова изпълнение няма по делото. Налице е пълно неизпълнение от
ответника на поето и падежирало задължение.
Доколкото процесния договор е сключен в писмена форма именно с
писмена покана ищецът е поканил ответната страна да изпълни, като е дал
подходящ срок за това, след изтичането на който прави изявление, че ще
счита договора за развален. Следователно и в съответната за това писмена
форма е направено изявление за разваляне на сключен в писмена форма
договор – арг. чл.87, ал.1, изреч.последно от ЗЗД.
Според непротиворечивата и установена трайна съдебна практика се
приеме, че с факта на връчване на поканата за разваляне на договора с
исковата молба и дори и ако в текста на последната се съдържа такова
изявление на ищеца, следва да се счете, че волята за разваляне на
възникналото между страните правоотношение е точно, ясно изразена и
връчена на другата страна с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Ето защо е неоснователно оспорването от ответната страна на
осъществяване на факта на връчване дори при отказ на поканата за разваляне
на договора. С връчването на исковата молба това изявление следва да се
счете за съобщено на неизправната страна, а от изтичането на дадения срок за
изпълнение, следва да се зачетат и последиците от изявлението за
развалянето на договора, т.е. в случая фактическият въпрос дали, кога и при
какви условия изявлението на ищеца за разваляне на договора, поради
неизпълнение е достигнало до ответника – има отношение само към въпроса
от кой момент възниква основание за връщане на даденото и съответно
длъжникът изпада в забава по връщането му и възниква основание за
заплащане на лихва за забава.
В случая с връчването на исковата молба ищецът е направил изявление,
че разваля договора, поради неизпълнение, поради което това изявление
следва да се счете за валидно връчено на ответника, както и при наличието на
основание за ищеца да иска разваляне на договора, поради наличието на
всички предпоставки за това – сключен валиден двустранен договор,
изправност за ищеца, виновно неизпълнение на възникнало и падежирало за
ответната страна задължение и даден подходящ срок за изпълнение с покана в
писмена форма.
При тези предпоставки правото на ищеца да развали договора, поради
пълно неизпълнение от ищеца, са настъпили. Правните последици при
упражнено от изправния кредитор на потестативното му право да развали
договора са, че възниква основание за всяка от страните да иска връщането на
даденото от тях при сключването на договора, т.нар обратно действие.
Договорът като правно основание отпада. В този смисъл разменените от
страните престации по договора подлежат на връщане. Изключението от това
правило е при договорите с периодично или продължително изпълнение
/чл.88, ал.1 ЗЗД/, при които развалянето има действие само занапред, това
означава, че при упражнено право от страна по такъв договор да го развали,
не възниква основание за връщането на даденото по договора.
Ищецът поддържа тезата, че доколкото задължението, поето от
ответника за заплащане на възнаграждение е ежегодно това прави договора
12
като такъв с периодично изпълнение. Твърди неизпълнение на задължението
на ответника да заплати уговорената печалба, поради което е изпратил покана
с изявление за развяване на договора. Иска изпълнение на поетото от
ответника задължение за заплащане на печалбата и едновременно с това иска
връщане на даденото по договора с твърдението, че е развален и с
признанието, че при развалянето му, поради периодичния му характер, няма
обратно действие.
Твърдението на ищеца относно естеството на процесния договор от
28.03.2018г. /консолидиран/ е правен, а не фактически довод, поради което
съдът не е обвързан от твърдяното, а с оглед на естеството на постигнатите
уговорки и съдържание, дължи преценка на вида на договора.
Съществения по делото въпрос е относно естеството на договора, който
се разваля, за да се прецени приложимите при развалянето последици
относно правата на всяка от страните и в частност на ищеца, като изправна
страна.
Не във всички случаи ако задължението на едната от страните по
договора е за ежегодно изпълнение на насрещно парично задължение прави
този договор като такъв с периодично изпълнение, както твърди ищеца.
Съгласно приетото в Решение № 65 от 8.XII.1981 г. по гр. д. № 30/1981
г., ОСГК на ВС за продължително изпълнение е този договор, при който
непрекъснато в течение на определено време длъжникът трябва да извършва
или да не извършва еднакви по същество престационни действия. За
периодично изпълнение е този договор, при който длъжникът трябва през
определено време да извърши няколко еднакви, повтарящи се през определен
или неопределен период от време престации – Решение № 749 от 15.12.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 840/2009 г., IV г. о., ГК.
Престациите са самостоятелни, но ги обединява един и същ
правопораждащ факт. Въпреки общия им източник обаче, всяка от
престациите за продължително или периодично изпълнение съставлява нещо
самостоятелно сама за себе си. При договора за наем (за продължително
изпълнение) наемодателят предоставя на наемателя ползването на една вещ за
определен срок срещу заплащане на наемна цена. При договора за
периодична доставка (за периодично изпълнение) длъжникът ежедневно,
ежемесечно, ежегодно и пр. доставя определено количество полуфабрикати
на купувача, а този, последният, след всяка доставка плаща доставените му
стоки. Когато се развали един договор за продължително или периодично
изпълнение, развалянето няма обратно действие. За ползването под наем на
вещта за определен период от време е извършено плащане. За всяка доставка
на стоки е извършено плащане. Като се развали договорът, страните по него
няма какво да си връщат обратно.
За да се квалифицира целият договор за периодично и продължително
изпълнение, и двете страни трябва да дължат и изпълняват взаимно
периодични и продължителни престации. Необходимо е задължението по
договора и на двете страни да е продължително или периодично. При
еднократно престиране от едната страна и периодично престиране от другата
развалянето има обратно действие – Решение № 2 от 6.I.1964 г. по гр. д. №
2202/1963 г., I г. о. ВС, Решение № 239 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1019/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, като изрично с
Решение № 146 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2020 г., III г. о., ГК е
допуснато касационно обжалване по въпроса, че развалянето на двустранен
договор има обратно действие, когато поне едната от престациите се
реализира с еднократно действие, макар другата да е за продължително
изпълнение.
В случая договорът от 28.03.2018г., на който като правопораждащо
основание, се позовава ищецът, следва да се счете, че е основанието, което е
13
обединило всички предадени от ищеца до този момент на ответника суми,
като едва със сключването на този писмен договор окончателно ясно и
недвусмислено страните са уредили своите преддоговорни уговорки,
включително и са обосновали основанията , на които ищецът твърди, че
преди сключването на договора е превеждал парични суми по банков път на
ищеца. С обобщаването в този договор на общото парично задължение на
ищеца , с което се оправдава и основанието за преводите преди това на
парични суми, за които тази страна сочи , че са във връзка със сключени
сходни правоотношения помежду им, съдът счита, че по същество по този
договор поетото задължение на ищеца е едно , макар плащането на тази обща
сума от 24 700 евро да се е осъществила на различни етапи и да е било
разсрочено във времето. Със сключването на един общ, обединяващ
/консолидиран/ договор, по същество с него се обобщава общо цялото едно
единствено парично задължение на ищеца. Ето защо и с оглед на цитираната
съдебна практика, в този случай, договор не е с периодично изпълнение, тъй
като и за двете страни по правоотношение задължението няма такъв характер.
Ето защо – с упражняването на правото на ищеца да развали договора,
поради неизпълнение, с достигането на това волеизявление до неизправната
страна и изтичане на дадения срок за изпълнение са настъпили последиците
на развалянето на договора. При тези аргументи искът за осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 24 700 евро на основание
развален договор от 28.03.2018г. /консолидиран/ е основателен.
Поради основателност на главното вземане за сумата от 24 700 евро, е
основателно и искането за присъждане на законна лихва. В случая обаче тази
лихва не следва да се присъжда от датата на подаване на иска.
В представената от ищеца обратна разписка, с която твърди връчване
при отказ на поканата за разваляне на договора, липсва отразяване от
връчителя на датата, на която този отказ е направен. Отделно от това от
съдържанието на тази разписка също така не става ясно какъв точно документ
се връчва. Ето защо, в случая поканата за разваляне на договора с дадения в
нея срок за изпълнение следва да се приеме за връчена едва с връчване на
исковата молба на ответника на 16.02.2022г./л.44/. Едва с изтичане на
23.02.2022г. включително на дадения в поканата седемдневен срок от
получаването й за доброволно изпълнение за ответника е възникнало
основание за връщане на даденото по договора и едва от този момент тази
страна е в забава при изпълнение на това задължение. Законната лихва върху
главницата от 24 700 евро следва да се присъди, считано от датата на
дължимост на това вземане, настъпила в хода на процеса, а именно считано от
24.02.2022г. до изплащането.
Развалянето на договора води до заличаване на едно облигационно
правоотношение с обратна сила. Договорът като правно основание отпада и с
обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание. За
кредитора остава само правото на обезщетение за вредите от цялостното
неизпълнение. На това основание искането за заплащане на поисканото
възнаграждение по т.2 от договора то 28.03.2018г. в размер на 14 820 лв., с
падеж от 28.02.2019г., ведно с лихвата за забава върху това вземане в размер
на 3990 евро за периода от 28.02.2019г. до подаване на иска, е неоснователно.
Искането за заплащане от ответната страна на уговореното възнаграждение с
лихвата за забава по същество представлява искане за изпълнение и
заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение. След като ищецът е
вече упражнил потестативното си право на разваляне на договора и с това
изявление е настъпил правния ефект на прекратяване на сключеното
правоотношение с обратна сила, т.е. заличен е договорът като правно
основание то ищецът няма право да претендира едновременно с искане
връщането на даденото по развалената правна връзка и да иска изпълнение.
Само по себе си искането за заплащане и на двете суми на посочените две
14
основания би довело до неоснователно обогатяване. При развален договор
няма правно основание за осъждане на някоя от страните да изпълни поето
задължение по вече заличен като правно основание договор.
Доколкото е уважен искат за главното вземане, на основание развален
договор, не се е сбъднало процесуалното условия за съда да се произнесе по
предявените при евентуалност искове.
По разноските:
И двете страни са поискали разноски – ищецът с исковата молба, а
ответната страна – в отговора към нея.
С оглед на уважената, респ.отхвърлената част от исковете – на страните
се дължат разноски – арг. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На страната се дължат само тези разноски, за които е представила до
приключване на устните състезания доказателства, че са реално направени по
основание и по размер. Представянето на списък няма значение на
доказателство, установяващо основанието и размера на направените разноски,
а само да ориентира съда по тази претенция, както и подаването на такъв
списък има отношение евентуално по допустимост на искане за изменение на
решението в тази част.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК с разноски, с които
претендира такива за заплатена държавна такса от 3817 лв., 250 лв. за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 4191 лева за адвокатско
възнаграждение. По делото обаче липсват доказателства за направени
разноски от тази страна за адвокатско възнаграждение в поискания размер. В
пълномощното на л.6 от делото липсва отбелязване на уговорена между
страните сума, както и доказателства, че същата е заплатена на
пълномощника в брой или по банков път към датата на приключване на
устните състезания. В този смисъл – ищецът не е доказал, че е направил
разноски на това основание – адв.възнаграждение. Съгласно т.1 от ТР №
06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Договор за правна защита
не е представен от ищеца и няма отбелязване на уговорен и заплатен размер
възнаграждение.
Следователно, към този момент този вид разноски не са доказани от
ищеца да са направени по основание и размер по делото. Или ищецът е
доказал извършването на разноски само в общ размер от 4067 лв.
Ответната страна е представила единствено доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лв. В договора за
правна защита /л.69 на гърба/ и съдействие изрично е записано, че е
договорен този размер и че същият е заплатен в брой. В тази част договорът
за правна защита има характер на разписка, според цитираното ТР, поради
което следва да се счете за установен фактът на направата на тези разноски по
вид, основание и размер.
При така направените реално от страните разноски ответната страна
дължи на ищеца сумата от 2 308,78 лв. разноски, съобразно уважената част от
исковете в левовата им равностойност.
Ищецът дължи на ответната страна сумата от 626,86 лв. разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете в левовата им равностойност.
Страните не с направили изявление за компенсиране на тези две
вземания, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по този
въпрос.
15
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Ю. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“М.“ № 13 да заплати на
Л. А., гражданин на И., чрез пълномощник адв. Г. П., с адрес гр.С., бул.“А.С.“
№ 84, ет.2, офис 4, сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/
евро, на основание развален Договор за инвестиция за сътрудничество и
съвместна дейност от 28.03.2018г. /консолидиран/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.02.2022г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете от Л. А., за осъждане на Ю. Ю. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“М.“
№ 13 да заплати сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди осемстотин и
двадесет/ евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено
възнаграждение, на основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.,
иска за сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро,
представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението
/дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от
28.02.2019г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, иска за законна
лихва за забава върху главното вземане от 24 700 евро, считано от подаване
на иска до 23.02.2022г., както и за заплащане на лихва за забава върху сумите
от 14 820 евро и 3990 евро, считано от подаване на иска до изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ю. Ю. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“М.“ № 13 да заплати на
Л. А., гражданин на И., чрез пълномощник адв. Г. П., с адрес гр.С., бул.“А.С.“
№ 84, ет.2, офис 4, сумата от 2308,78 /две хиляди триста и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. А., гражданин на И., чрез пълномощник адв. Г. П., с адрес
гр.С., бул.“А.С.“ № 84, ет.2, офис 4 да заплати на Ю. Ю. К., ЕГН **********,
гр.П., ул.“М.“ № 13 сумата от 626,86 /шестстотин двадесет и шест лева и
осемдесет и шест стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд С. в 2- седмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16