Р Е Ш Е Н И Е
№ 334/10.5.2019г.. 10.05.2019
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.04
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №3418 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
„АКПЗ“ООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника Д.С.С., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2018 г. на
ЯРС.
В
исковата молба се посочва, че на
02.12.2015 год. между праводателя на ищеца – „Фератум България“ЕООД и ответника
бил сключен договор за кредит при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗПУПД и др.
в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 300 дни, в
едно с лихва в размер на 152 лв. На същата дата между ответника и „Фератум
Банк“ЕООД – гарант бил сключен и договор
за гаранция , по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да
гарантира изпълнение на задължението на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5 от
ОУ , които се прилагали към договора за гаранция кредитополучателя се задължил
да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 568 лв.
Т.к. длъжникът не заплатил , кредиторът поискал изпълнение от солидарния
длъжник, който заплатил в пълен размер и с това встъпил в правата на кредитора.
На крайната падежна дата- 27.09.2016 год. вземането станало изискуемо в пълен
размер. На 01.12.2017 год. било сключено
рамково споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение Г от 01.12.2017
год., по силата на които ищецът придобил вземането на срещу ответника от
цедента “Фератум Банк“ЕООД с всичките му привилегии и обезпечения.Длъжникът бил
уведомен по чл. 99 от ЗЗД от цедента на 14.12.2017 год. с писмо с обратна
разписка. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В
депозирания отговор иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че липсват
доказателства за наличие на облигационно отношение. Липсвали доказателства и за
надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането. Твърди се още, че договорът
за кредит бил недействителен – чл.22 ЗПК и чл. 19,ал.4 от ЗПК. Налице била и
нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.С
писмена молба заявява становище за основателност на иска.
Ответникът се представлява от особен
представител, който оспорва претенцията по изложени в отговора съображения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя исковите суми, включително разноски. Предвид ,
че ответникът е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор от 02.12.2015 год., сключен
между „Фератум България“ЕООД – кредитодател и ответника – кредитополучател,
относно отпускане на кредит в размер на 800 лв., със срок за погасяване 9
месечни вноски от по 105, 77 лв. или до 27.01.2016 год. Определена е общата
сума, която следва да бъде върната, размерът на ГЛП, размерът на процента
разходи по кредит а- 46 %. В чл. 5 от договора е посочено, че кредитът се обезпечава
с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ЕООД . В същия е посочено още,
че неразделна част от договора е
погасителен план, който не е представен
по делото.
Приложена е още информация за кредит
, както и ОУ към договор за гаранция/поръчителство/.
Приет е договор за покупко –продажба
на вземания от 01.12.2017 год., по
силата на който ищецът в качеството си на цесионер е придобил от „Фератум
Банк“ЕООД , в качеството на цедент вземания по Приложение А към договора.
Цесията е потвърдена от прехвърлителя. Освен това ищецът е представил
приложение , озаглавено – „Аpendiks”4
в което фигурира вземането към ответника по процесния договор.
С пълномощно цедентът е упълномощил
ищеца да уведоми по реда на чл. 99 от ЗЗД длъжниците описани в Приложение Г
относно извършената цесия.
По искане на ищеца по делото е била
назначена и изслушана ССЕ, вещото лице по която посочва, че по договор за кредит
и договор за гаранция от 02.12.2015 год. не са извършени плащания. Определило е
размерът на незаплатените задължения.
Към исковата молба е приложено и
уведомление за извършената цесия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, но неоснователен
по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за
присъдени в заповедно производство парични суми. Уважаването на тази претенция
предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава,
за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на
чл.410 ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми.
В тази връзка по делото безспорно бе установено, че е проведено заповедно
производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и
в срок, по повод дадени указания от заповедния съд, ищецът е предявил настоящия
иск.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в
чл. 8 – чл. 10 ЗПФУР информация.В процесния случай не са представени никакви
доказателства за разменена между страните по договора кореспонденция , за да
бъде прието, че е налице валидно сключен договор.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор
– фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или
вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на
предаването на определената в договора паричната сума на ответника.По силата на
договор за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се
характеризира като реален, каузален и неформален.Простото съгласие
между страните относно сумата и предаването на същата е
достатъчно за действителността на договора. Заемодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване,
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на
обещаната сума. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима
вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е
налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не
е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена./ в т.см. Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК/. Предвид
изложеното съдът намира предявения иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за неоснователен.
Ищецът въпреки дадените му указания, не сочи никакви доказателства за реално
предаване на процесната сума на ответника. Освен, че не са представени
писмени доказателства в тази насока, този въпрос не е бил поставен за
изследване и от назначената ССЕ.
Освен, че по делото не е представен твърденият договор за гаранция сключен
между цедента и ответника, самостоятелно основание за отхвърляне на иска е и
липсата на доказателства/като тежестта за представянето им е на ищеца/,
че гаранта-цедент „Фератум
Банк" ООД е погасил задължението по договора й с „Фератум България” ЕООД. В книжата по делото не се
съдържа доказателство в тази посока. Кога, по какъв начин поръчителя е изплатил
задължението на длъжника не е изяснено. По делото липсва и изявление на
„Фератум България” ЕООД, че е получило плащане от гаранта. Според нормата на
чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния
длъжник при погасяване дълга на главния длъжник към кредитора чрез изпълнение.
Щом като недоказано остава обстоятелството за реализиране на отговорността на
гаранта,т.е че е осъществил плащане, то последния не може да реализира правото
си на регресна отговорност към длъжника. При това недоказано остава вземането
на „Фератум Банк" ООД към ответника,
което евентуално съдът да прецени прехвърлено ли е на ищеца по настоящото дело.Освен
горното липсват и доказателства за размера на евентуално дължимата
се такса за учреденото обезпечение.
Не без значение е и обстоятелството, че в процесния
казус ищецът не доказва валидно прехвърляне на процесното вземане. Това е така,
т.к. не е представено описаното в заявлението, исковата молба, потвърждение за
цесия и пълномощно Приложение Г към договор за цесия от 01.12.2017 год.
В обобщение, съдът намира, че ищецът не е доказал
качеството на кредитори на посочените като праводатели по
заемното правоотношение и по договора за гаранция дружества. При така изложените правни доводи, предявеният иск
подлежи на отхвърляне, като недоказан.
Предвид
отхвърляне на претенция, разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани за заповедното и исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «Агенция за контрол на просрочени
задължения, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* против Д.С.С.,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 422 ГПК, да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2018 г. на
ЯРС, а и именно – 800 лв. – главница и 152
лв. – договорна лихва за периода 01.01.2016 – 27.09.2016 г., 100 лв. – такси,
568 лв. – гаранция по кредитна сделка, 39,38 лв. – мораторна лихва за периода
28.09.2016 – 17.05.2018 год., в едно със законната лихва от датата на
заявлението – 29.05.2018 год. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: