№ 313
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ***, против ***, ЕГН ********** от ***, с
предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: от 1 622.88 лева - главница; 139.10 лева - възнаградителна
лихва за периода 25.11.2017 г. - 26.01.2018 г.; 49.92 лева - мораторна лихва за
периода 25.11.2017 г. - 15.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК *** по *** в полза на ***. Ищецът твърди, че
издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Твърди, че на 31.08.2018г. между *** - като *** и *** - като ***, е сключен
Рамков договор за продажба на вземания, съгласно който процесното вземане,
произтичащо от сключен между *** и *** договор за кредит, е прехвърлено в
негова полза и това е основанието, на което той, а не ***, предявява иска по
чл. 422 ал. 1 от ГПК. Твърди, че основание на вземането е сключен Договор за
потребителски кредит *** между *** като кредитор, и ***, като
кредитополучател, за сумата от 1 449.00 лева за закупуване на *** на
1
стойност от 1 449.00 лева. Сочи, че главницата по кредита е била общо в
размер на 1 622.88лв. Твърди, че съгл. *** процесната сума е преведена по
сметка на ***, в резултат на което е издадена фактурата. Сочи, че страните са
договорили кредитът да бъде погасен в срок от 1 година, при лихвен процент
в размер на 15.46 % на годишна база. Така страните са договорили
възнаградителна лихва в размер на 139.10 лева, погасяването на кредита е
договорено да се извършва на равни месечни анюитетни вноски (от които
последната изравнителна), включващи главница и договорна лихва, че
страните са постигнали споразумение ответникът да заплати и такса за
оценка на риска в размер на 173.88 лева, която се финансира от кредитора и
се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни погасителни
вноски; първата погасителна вноска е дължима на 25.11.2017 г., а последната -
на 25.10.2018 г.; че съгл. чл. 9.4 от Договора за кредит, в случай на забава
кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочието и на това основание на
ответника е била начислена лихва за забава в размер на 49.95 лева.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по
делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил
отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил
делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на
делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ответната страна.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит ***
между *** като кредитор, и ***, като кредитополучател, *** на ***, ***
сключен между *** – като ***, и *** като ***, извлечение от Приложение №
2
1 към този договор от *** включващо вземането на длъжника и сключено
след издаване на заповедта по заповедното производство – на 29.03.2018г.,
потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия, уведомление
за прехвърляне на вземания до ответника.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се
мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане
за това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство –
36.24лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрк. възнаграждение,
съобразено със сложността на делото и изчислено по реда на чл. 78 ал. 8 от
ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, които възлизат на 86.24лв.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124
от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД, че ***, ЕГН ********** от
***, ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: 1 622.88 лева - главница по Договор за потребителски кредит ***,
сключен между *** и ***; 139.10 лева - възнаградителна лихва за периода
25.11.2017 г. - 26.01.2018 г.; 49.92 лева - мораторна лихва за периода
25.11.2017 г. - 15.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК *** по ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , ***, ЕГН ********** от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
направените по делото разноски в размер на 136.24лв., както и разноските по
ч.гр.д.№ 2213/2018г. по описа на ПлРС, в размер на 86.24лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4