РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 2865 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 20265043 от 05.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6997/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав,
частично са уважени предявените от „Т.С."
ЕАД срещу А.Д.Б., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че А.Д.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата
от 1696.95 лв. - главница -
представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. -
30.04.2018 г., за имот с аб. № 024950, сумата 67.25 лв. - главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 21.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 12.81 лева обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
06.03.2019 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16347/2019 г. по
описа на СРС, 88 състав, като са отхвърлен иска за главницата за услуга дялово
разпределение за разликата над присъдения размер от 67.25 лв. до пълния
претендирай размер от 70 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 12.81 лв. до пълния
предявен размер от 71.95 лв. и за периода 15.05.2016 г. – 14.09.2018 г., както
и изцяло иска за сумата размер на 0.62 лв. за периода г. до 06.03.2019 г. - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение
Със същото решение
и в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и 78, ал. 3 ГПК
страните са осъдени да заплатят разноски съразмено на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която частично са уважени предявените от ищеца кумулативно обективно
съединени установителни искове, е постъпила въззивна жалба от ответника чрез
пълномощника му – адв. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост на изводите. Поддържа, че по делото ищецът не е установил
пасивната му материална легитимация, сочейки че не е представен писмен договор
за доставка на топлинна енергия, а и не била установена идентичност по
отношение недвижимия имот, предмет на договора за наем и имота, обект на
доставка.Оспорва се и основание за начисляване на лихви по фактура № *********,
тъй като не била настъпила изискуемост по същата. Оспорва и извода на СРС, че
дължи на ищеца такса сградна инсталация, тъй като по силата на договор между
ищеца и ТЛП такава евентуално се дължи на това лице. Поддържа, че не е
установен и размера, както и настъпването на падежа. По изложените съображения
моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва
същата по подробно изложените съображения. Претендира и разноски.
Решението
в частта, с която са отхвърлени иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над присъдения размер от 67.25 лв. до пълния претендирай размер от 70
лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 12.81 лв. до пълния предявен размер от 71.95
лв. и за периода 15.05.2016 г. – 14.09.2018 г., както и изцяло иска за сумата
размер на 0.62 лв. за периода г. до
06.03.2019 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особеният представител не
дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплаквания, касаещи
материалната легитимация на ответника следва да се отбележи, че съгласно задължителните
за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТР № 2 от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
от представените по делото доказателства ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че жалбоподателят е „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото е представен договор за наем от 08.02.2016
г. за апартамент, находящ се в гр. София , ул. „********, втори етаж, който не
е бил своевременно оспорен от ответника и по силата на който през процесния
период ответникът е бил наемател на същия. По отношение оплакването за липсата
на идентичност между наетия имот и този, до който ищецът твърди че е доставял
топлинна енергия, следва да се отбележи, че в заявлението по чл. 410 ГПК имотът
е описан като апартамент, находящ се в гр. София , ул. „********, първи
надпартерен етаж, т. е. на втори етаж или етажът над първия партерен етаж.
Именно като първи надпартерен етаж е описан имота и в представения по делото
нотариален акт за собственост № 34, том II, нот. д. № 296/1988 г. - л. 29 от делото.
Налице е и идентичност по отношение на аб. № 024950, като от представените по делото
доказателства се установява, че именно апартаментът,находящ се в гр. София ,
ул. „********, първи надпартерен етаж, е с аб. № 024950 при ищеца, това е и
абонатния номер посочен в подаденото от А.Б. Заявление –декларация от
29.02.2016 г. за промяна титуляра на партидата, предвид даденото изрично
съгласие от собственика на имота О.Р.наемателят да бъде купувач на топлинна
енергия за процесния имот /л. 22 от делото на СРС/.
Нещо повече, по своето правно естество Заявлението-декларация от
29.02.2016 г. представлява предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление,
входирал го е при себе си, открил е партида на ответника Бчваров по абонаментен
номер № 024950 и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
находящ се гр. София , ул. „********,
вх.*******ищцовото дружество е приело предложението на А.Д.Б. за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и
правните съображения изложени в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. Ето защо от 29.02.2016 г. между А.Д.Б. и ищцовото дружество е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е била А.Д.Б. и тя е носител на всички правни задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот – след 29.02.2016
г., т.е. вкл. и за исковия период от 01.03.2016
г. - 30.04.2018 г.. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че
възникналото облигационно правоотношение е било прекратено през процесния
период, каквито доказателства ответникът не е ангажирал. Поради тези правни доводи
неоснователно е оплакването в жалбата, че между страните по делото не е породено
продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
С разпоредбата
на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат
да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите
условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1
и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за
битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява
по подходящ начин на клиентите.
С договор от 08.07.2011 г.,
сключен между ищеца и „Б.“ ООД страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД
на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е срещу
възнаграждение именно ищцовото дружество да инкасира дължимите суми от
потребетелите – чл. 5 от договора /лист 41 по делото на СРС/. Ето защо оплакванията,
касаещи задължението за дялово разпределение са неоснователни.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино
съединени главен и акцесорен установителни искове, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и с оглед неоснователността на въззивната
жалба решението в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20265043 от 05.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6997/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С." ЕАД срещу А.Д.Б.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1696.95 лв. - главница
- представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. -
30.04.2018 г., за имот с аб. № 024950, за сумата 67.25 лв. - главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. - 30.04.2018
г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата от 12.81 лева обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г.
до 06.03.2019 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16347/2019 г. по
описа на СРС, 88 състав
РЕШЕНИЕ № 20265043 от
05.12.2020 г., постановено по гр. дело № 6997/2020 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД срещу А.Д.Б., по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за главницата за услуга дялово разпределение
за разликата над присъдения размер от 67.25 лв. до пълния претендирай размер от
70 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 12.81 лв. до пълния предявен размер от 71.95
лв. и за периода 15.05.2016 г. – 14.09.2018 г., както и изцяло иска за сумата
размер на 0.62 лв. за периода г. до
06.03.2019 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: