Решение по дело №6268/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20182230106268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

   

гр. С.,31.01.  2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 6268/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е иск  с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК   и цена на иска 1920,13 лева. 

В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  ЕАД  се твърди, че на 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД срещу В.М.И., произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/15.09.2016 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ПВД/ ********* от 06.06.2017 г, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се известие за доставяне, писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. До ответника е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 16.10.2018 г, изпратено чрез куриер до постоянни адрес, посочен в Договора за потребителски кредит. Получателят не е открит на адреса и писмото отново се е върнало в цялост.

Твърди се, че на 15.09.2016 г. В.М.И. в качеството на Кредитополучател е сключил Договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България” ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1350,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 266,29 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1616,29 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26.94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 24.09.2016 г, а последната погасителна вноска е с падеж: 11.11.2017 г.

С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 67,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,13 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

По избор на Кредитополучателя, Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 1151,51 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 19,19 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2835,30 лв., която включва: главница в размер на 1350.00 лв., договорна лихва в размер на 266,29 лв., такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1151,51 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 47,26 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 26,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1.13 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 19,19 лв.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 11.11.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми. На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания” в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 159,02 лв.

Твърди се, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 294,99 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома”: 229,88 лв., такса за оценка на досие: 2,61 лв., договорна лихва: 38,20 лв., главница: 24.30 лв.

Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което е входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.М.И.. Съдът е уважил претенцията на ищцовото дружество ни и по образуваното ч. гр. д. № 2606/2018 год. по описа на РС С. е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от подаване на настоящата искова молба.

Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.М.И. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  ЕАД, както следва:

- 1325,70 лева /хиляда и триста двадесет и пет лева и 70 стотинки/ -  представляващи главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава считано от датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението;

- 159,02 лева /сто петдесет и девет лева и 02 стотинки/ представляващи договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- 64,89 лева /шестдесет и четири лева и 89 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- 142,43 лева /сто четиридесет и два лева и 43 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- 159,02 лева /сто петдесет и девет лева и 02 стотинки/ представляващи обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендират се разноските направени в хода на заповедното производство и всички разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв. Б.П. ***, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва настоящия иск, като счита, че ответникът не дължи претендираните суми. Оспорва обстоятелството, че ответникът е уведомен за извършената цесия от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД и сочи, че липсват доказателства, че уведомления са изпращани до ответника от тяхна страна. Оспорва обстоятелството, че уведомлението за извършена цесия е достигнало до ответника с връчването на препис от исковата молба и съставлява надлежно съобщаване за цесията.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен и противоречи на императивните разпоредби на ЗПК, съгласно които договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействително на договора. Освен това сочи, че ответника в исковата молба е посочен с единен граждански номер различен от този посочен в договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

 

Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  ЕАД, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба по съображенията изложени в нея. Оспорва изцяло депозирания отговор. Счита, че всички възражения и оспорвания са неоснователни, необосновани и противоречащи на приложените към исковата молба писмени доказателства. Моли съда да допусне допълване в проекто-доклада по делото, като се произнесе и във връзка с претендираната с исковата молба законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Няма възражения относно останалата част от проекто-доклада по делото. Във връзка с посоченото в исковата молба ЕГН на ответника, моли съда да има предвид, че е допусната техническа грешка, като ЕГН-то на ответника е същото като посоченото в договора за кредит. Моли да бъде прието депозираното заключение на вещото лице като правилно, обосновано и компетентно изготвено. По същество моли съда да уважи предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове, като излага съображения в тази насока. Претендира разноските по делото, за което прилага списък на разноските. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника, прави възражение и моли съда да намали същия до размера на нормативно постановения минимален размер.

            Ответникът В.М.И. се представлява от  назначения му особен представител адв. Б.П. ***, която поддържа отговора на основанията посочени в него и  оспорва исковата молба.      

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 15.09.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № ********* между В.М.И. в качеството на Кредитополучател и „Провидент Файненшъл България” ООД.

Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1350,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 266,29 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1616,29 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26.94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 24.09.2016 г, а последната погасителна вноска е с падеж: 11.11.2017 г.

С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 67,50 лв. Същата е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,13 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

По избор на Кредитополучателя, Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 1151,51 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски. всяка в размер на 19,19 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2835,30 лв., която включва: главница в размер на 1350.00 лв., договорна лихва в размер на 266,29 лв., такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1151,51 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 47,26 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 26,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1.13 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 19,19 лв.

На 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД срещу В.М.И., произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/15.09.2016 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На ответника  по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ПВД/ ********* от 06.06.2017 г, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се известие за доставяне, писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. До ответника е изпратено второ писмо от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 16.10.2018 г, изпратено чрез куриер до постоянни адрес, посочен в Договора за потребителски кредит. Получателят не е открит на адреса и писмото отново се е върнало в цялост.

Ищцовото дружество   е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 2606/2018 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1630/28.06.2018 г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на ищеца както следва:

- сумата 1325,70 лева /хиляда и триста двадесет и пет лева и 70 стотинки/ -  представляващи главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава считано от датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението;

- сумата 228,09 лева /двеста двадесет и осем лева и 09 стотинки/ представляващи договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 64,89 лева /шестдесет и четири лева и 89 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 142,43 лева /сто четиридесет и два лева и 43 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 159,02 лева /сто петдесет и девет лева и 02 стотинки/ представляващи обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че остатъкът от задължението на ответника по Договор за потребителски кредит № ********** от 15.09.2016 г., дължим на ищеца „Агенция за събиране на вземания” е сумата в размер на 1920,13 лева, представляваща сбор от:

- сумата 1325,70 лева /хиляда и триста двадесет и пет лева и 70 стотинки/ -  представляващи главница по договор за потребителски кредит № ********** от 15.09.2016 г. прехвърлен с цесия на 19.05.2017 г.

- сумата 228,09 лева /двеста двадесет и осем лева и 09 стотинки/ представляващи договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 64,89 лева /шестдесет и четири лева и 89 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 142,43 лева /сто четиридесет и два лева и 43 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 159,02 лева /сто петдесет и девет лева и 02 стотинки/ представляващи лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда.

Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по образуваното гр. д. № 2606/2018 г., както и към момента на изготвяне на заключението, остатъчното задължение е в размер на 1920,13 лева.

В остатъчното задължение сумата 1920,13 лева е толкова колкото е предявения иск в исковата молба – 1920,13 лева, в която е включена договорената лихва 228,19 лева, като в исковата молба се изисква лихва от 159,09 лева, по-малка от договорената с 69,07 лева.

Размерът на лихвата за забава, която ответникът дължи, вследствие забавеното плащане по Договора за паричен заем за периода от 19.05.2017 г. до датата на входиране на заявлението в съда, е 159,02 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Не се спори в производството, че процесното вземане произтича от одобрен и подписан Договор за потребителски паричен кредит № ********** от 15.09.2016 г. между В.М.И. и „Провидент Файненшъл България” ООД,.

Установи се, че на 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД срещу В.М.И., произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/15.09.2016 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени две писма, които не са получени от него, тъй като не е намерен на адреса, посочен в договора за кредит.  си. е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо

Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като  цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.  За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.  Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай. Изпълнителният директор на „Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощил АСВ АД да уведомява от името на кредитора всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.

В случая ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба на особения представител / в този смисъл реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/

Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие,  че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в потримониума на АСВ още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при положение, че безспорно е установено непогасеното му задължение към ищеца.

            Ответникът се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за сумата 2835,30 лв., която включва: главница в размер на 1350.00 лв., договорна лихва в размер на 266,29 лв., такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1151,51 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 47,26 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 26,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1.13 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 19,19 лв.

            Следва да се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 1350 лв., договореното възнаграждение за такса "кредит у дома" е почти равен на размера на получения кредит, което е основание за извод, че е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес.

            Така определената сума по допълнителния пакет, следва да се приеме, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените в обществото морални норми и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т. е. дължи възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.

            От друга страна дадените възможности в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на потребителя. Напротив, последния е зависим от волята на кредитора. В същото време няма доказателства, че ответникът е ползвал една или част от услугите, а в договора за него се поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали се е възползвал от тях.

            Всички това дава основание да се приема, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2- 4 от ЗПК.

            Този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и събирането на посочените суми по услуга "Кредит у дома" не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

            От заключението на допуснатата и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че  дължимата сума за такса "кредит у дома" е в размер на 142.43 лева за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.

            С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск за установяване на вземане в размер на сумата от 142.43 лв., представляваща такса услуга "Кредит у дома", за предоставяне кредит в брой по местоживеене на кредитополучателяе неоснователен и като такъв  следва да бъде отхвърлен.

От назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че общо неизплатената сума по договора за паричния заем дължима от кредитополучателя В.М.И. прехвърлена от  "Провидент Файненшъл България" към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Приложение №1/16.02.2017 г. към Договор за цесия от 20.12.2016 г. е в размер на в размер на 1920,13 лева, представляваща сбор от: 1325,70 лева главница,  228,09 лева -  договорна лихва;  64,89 лева -  такса за оценка на досие; 142,43 лева - такса за услуга „Кредит у дома”; 159,02 лева лихва за забава.

В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове за главница, договорна лихва в размер на 159.02 лева за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.- така, както е претендирана с ИМ, сумата 64.89 лева- такса "оценка на досие"  и 159.02 лева обезщетение за забава  за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 111,60 лева д.т., 150 лева възнаграждение за особен представител, 200 лева депозит за вещо лице и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 34.17 лева д.т. и 75 лева юриск. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.И. с ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител адв. Б.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 12, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  ЕАД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София,  бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, както следва:

- сумата 1325,70 лева /хиляда и триста двадесет и пет лева и 70 стотинки/ -  представляващи главница по договор за потребителски кредит № ********** от 15.09.2016 г. прехвърлен с цесия на 19.05.2017 г.

- сумата 159.02 лева / сто петдесет и девета лева и 2 ст. / представляващи договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 64,89 лева /шестдесет и четири лева и 89 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г.;

- сумата 159,02 лева /сто петдесет и девет лева и 02 стотинки/ представляващи лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1630 от 28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2606/2018 г. на СлРС.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният установителен иск  за сумата 142,43 лева /сто четиридесет и два лева и 43 стотинки/, представляващи такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 08.10.2016 г. до 11.11.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.М.И. с ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител адв. Б.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 12, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  ЕАД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София,  бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в общ размер на сумата 761.60 лева и разноски по ч.гр.д. № 2606/2018 г. в размер на 109.17  лева.  

   Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: