Р Е Ш Е Н И
Е № 260030
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3077 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на Е.В.Ш., ЕГН: **********,*** против Е.Б. Б., ЕГН: **********,***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
сключения между страните предварителен договор обективиран в нотариален акт за
учредяване на права на строеж и право на ползване на недвижим имот срещу
задължение за строителство *** за учредяване на пожизнено право на ползване върху ½ идеална част
от следните недвижими имоти, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
административен адрес: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
111,77 кв.м., ведно с 8,101% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 11,90 кв. от общите части на сградата, и от правото на строеж,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, ***, над
обекта: *** и ***, подробно описан в нотариален акт ***. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК с административен
адрес: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 18,48 кв.м., ведно с 1,313 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1,11 кв.м. от общите
части на сградата, и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, подробно описан в
нотариален акт ***.
В исковата молба се
твърди, че с т. I от нотариален акт за
учредяване на права на строеж и право на ползване върху недвижим имот срещу
задължение за строителство *** ищцата, *** и останалите съсобственици на
поземлен имот с идентификатор *** взаимно си учредили права на строеж за
построяване на самостоятелни обекти от предвидената да се построи в описания
по-горе поземлен имот жилищна сграда съгласно одобрен от 15.11.2016 г. технически
инвестиционен проект и разрешение за строеж № ***. Съгласно т. I.5 от
нотариалния акт в полза на ответника било учредено право на строеж на
процесните, описани по-горе недвижими имоти. Сочи се, е съгласно т.II.1 от
нотариалния акт ищцата и *** й заявили, че са съгласни да не им бъде учредявано
право на строеж върху конкретни обекти от предвидената да се построи жилищна
сграда, а припадащото им се такова
съобразно квотите им в собствеността отстъпили в полза на ответника. За
уравняване на учреденото право на строеж ответникът се задължил след изграждане
в степен на завършеност „груб строеж“ на описаната по-горе сграда да учреди на
ищцата и на *** право на пожизнено ползване върху гореописаните апартамент и
гараж. Претендира учредяване право на ползване върху ½ идеална част от
последните. Моли искът да бъде уважен.
Във връзка с
разпореждане от 26.02.2019 г. на ПРС, ищцата е подала молба от 25.03.2019 г. за
уточняване на конкретните уговорки касаещи съдържанието на окончателния
договор. Сочи се, че съгласно т.II.2 от горепосочения нотариален акт
ответницата е поела следното задължение: за уравняване на учреденото й в т.I.5
от нотариалния акт право на строеж след изграждането в степен на завършеност
„груб строеж“ на описаната в т. I от нотариалния акт сграда ответницата да
учреди на ищцата и *** й заедно и поотделно, пожизнено право на ползване върху
процесния апартамент и гараж. Твърди се, че волята на страните била
ограниченото вещно право на ползване да се съпритежава от ищцата и от *** й.
Когато не било уговорено в какви квоти ще съпритежават правото на ползване
следвало да се приложи презумпцията на чл. 30 от ЗС, че тези квоти са равни –
по ½ идеална част.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се,
че включената в нотариалния акт клауза, на която се позовава ищцата не съдържа
елементите на предварителен договор. Сочи се, че липсва определена насрещна
престация за учредяване на правото на ползване – цена или друго облигационно
задължение. Ответникът посочва, че обещанието за дарение не произвежда
действие. Не оспорва изложената фактическа обстановка.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи
предявеният иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е сключил с ответника валиден
предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 ЗЗД, в който са уговорени
съществените елементи на окончателния договор, че предмет на същия е учредяване
на пожизнено на право на ползване върху ½ идеална част от процесните
недвижими имоти, както и че ищецът се явява изправна страна по предварителния
договор т.е. изпълнил е поетите с него задължения и че са настъпили
предпоставките за възникване на задължение за ответника да сключи окончателен
договор със сочения предмет, както и че са налице предпоставките за прехвърляне
на съответното вещно право, включително, че прехвърлителят е собственик на
същото.
В Нотариален акт за
делба на съсобствен недвижим имот и спогодба по чл. 365 – 367 от ЗЗД от
09.06.2016 г. съсобствениците на
описаните в нотариалния акт недвижими имоти са се спогодили относно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Съгласно така постигнатата
спогодба и доброволна делба отвентицата Е.Б.Б. притежава 4/6 квоти, а ищцата и *** й *** притежават по
1/ 6 квоти от процесния поземлен имот с идентификатор *** с проектна площ от
300 кв.м. – общо 12,791 %.
В приетия по делото,
като доказателство Нотариален акт за учредяване на право на строеж и право на
ползване върху недвижим имот от 29.12.2016 г. срещу задължение за строителство в
т. І е предвидено, че собствениците учредители на ограничено вещно право на
строеж, сред които са и ищецът Е.В.Ш. и ответникът Е.Б.Б. от една страна и „ВИП ПРОПЪРТИ - С“
ООД от друга, като дружество - приемател си запазват, взаимно си учредяват и
приемат помежду си правата на строеж за построяване на следните обекти от
предвидената да се построи в собствения на учредителите – собственици недвижим
имот. Описани са обектите, за които се учредяват права на строеж, като за
ответника в т. І, подточка 5 е предвиден апартамент ***, находящ се на *** със
застроена площ от 111,77 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс,
две спални, кабинет, килер, две бани с тоалетни и две тераси, ведно съответните
идеални части, както и гараж *** с площ от 18,48 кв.м., описани подробно в
нотариалния акт. Отразени са и данъчните оценки на гаража и апартамента
(л.8-16). В т. ІІ от нотариалния акт е отразено, че Е.В.Ш. и Б.В.Б. заявяват,
че са съгласни да не им бъде учредявано право на строеж на конкретни обекти от
предвидената да се построи жилищна сграда, а припадащото им се такова,
съобразно квотите им в съсобствеността отстъпват в полза на *** си Е.Б.Б.
съобразно посоченото в т. І римско, подточка пет арабско от нотариалния акт. За
уравняване на учреденото в полза на ответника право на строеж на обектите,
описани в т. І.5 Е.Б.Б. се задължава след изграждането в степен на завършеност
„груб строеж“ на описаните в т. І.5 имоти да учреди на Е.В.Ш. и Б.В.Б. заедно и
поотделно пожизнено право на ползване върху тези обекти, а именно: ***.
Не е налице спор между
страните по делото и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт от
29.12.2016 г. се установява, че ищцата е собственик на правото на строеж на
посочените обекти – ***, от което произтича и правото й на собственост на вече
изградените такива.
От приетия по делото Акт
за приемане на конструкция ( л.108-109) се установява, че същият е подписан на
11.12.2017 г., като той удостоверява изграждането на сградата в груб строеж.
Не се оспорва от
ответника и от приетото писмено доказателство Удостоверение № *** г. се
установява, че процесната жилищна сграда е въведена в експлоатация. (л.22)
Видно от приетите скици към датата на депозиране на исковата молба апартаментът
и гаража, придобити от ответника са завършени изцяло, като ап. 5 е с
идентификатор ***, а гараж *** е с идентификатор ***. В представените и приети
по делото скици е отразено и право на ползване от ищцата и *** й *** по
отношение на тези два недвижими имота. Представена е и данъчна оценка на
правото на ползване върху двата имота, която е в общ размер от 48870,90 лв., а
половината от тази сума, доколкото се
иска учредяване на право на ползване върху ½ идеална част от имота е в
размер на 24435, 45 лв.
В Решение №*** по дело
№2171/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че Предварителният договор за продажба
трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, като е допустимо с договора да е
обещано прехвърляне на повече от една вещ при общо посочена цена. В този случай
предмет на предварителния договор са повече от една вещи, но предмет на иска по
чл.19 ал.3 ЗЗД може да бъде само част от уговорената между страните престация.
Когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко вещи при
уговорена обща цена, а с иска по чл.19 ал.3 ЗЗД се претендира обявяване на договора
за окончателен не за всички, а само за част от вещите, цената на всеки отделен
обект е установима. Искът не може да бъде отхвърлен поради неопределяемост на
цената на отделните обекти. Тази цена следва да се определи според
съотношението между пазарната стойност на всички обекти, чиято продажба е
обещана, в състоянието им към момента на сключване на договора, като полученият
коефициент бъде отнесен към общо уговорената цена. В решението е посочено, че законът допуска вещно
право на ползване да бъде учредено и върху несамостоятелни обекти (срв. решение
№ 1384/ 18.12.2008 г. по гр.д.№ 6316/ 2007 г., І г.о., решение № 132/
24.07.2015 г. по гр.д.№ 1241/ 2015 г., І г.о.). Учредяване на ограничено вещно
право на ползване от страна на съсобственик по отношение на собствения му дял
или запазване правото на ползване при разпореждане с идеална част от съсобствен
недвижим имот, също е допустимо (решение № 92/ 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212/
2017 г., IІ г.о., решение № 271/ 20.10.2011 г. по гр.д.№ 1237/ 2010 г., IІ
г.о., решение № 1145/ 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3279/ 2007 г., ІIІ г.о.). Затова
не е правно невъзможно отчуждителят на идеална част от вещ да запази за себе си
вещно право на ползване върху тази идеална част.
В тази връзка съдът счита
за допустимо искането за обявяване на предварителен договор за окончателен по
отношение на правото на ползване върху ½ идеална част от описаните в
нотариалния акт имоти.
Следва да се разгледат
възраженията на ответника, че уговорката в т. ІІ от нотариалния акт от
29.12.2016 г. не съдържа съществените клаузи на договор за учредяване на право
на ползване, тъй като липсва насрещна престация и по – конкретно цена на това
право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно съдебната
практика престациите на страните по сключен предварителен договор не е
задължително да бъдат конкретно определени, като е достатъчно да бъдат
определяеми. (В този смисъл Решение № 234/03.07.2014 г. по гр. дело № 7607/2013
г. на ІV-то г.о. на ВКС)
От изложеното по – горе
и видно, че в т. ІІ. от нотариалният акт от 29.12.2016 г. Е.В.Ш. и Б.В.Б. са се
съгласили да не им бъде учредявано право
на строеж на конкретни обекти от предвидената да се построи жилищна сграда, а
припадащото им се такова, съобразно квотите им в съсобствеността (определени в
Нотариален акт от 09.06.2016 г.) отстъпват в полза на *** си Е.Б.Б. съобразно
посоченото в т. І римско, подточка пет арабско от нотариалния акт. За
уравняване на учреденото в полза на ответника право на строеж на обектите,
описани в т. І.5 Е.Б.Б. се задължава след изграждането в степен на завършеност
„груб строеж“ на описаните в т. І.5 имоти да учреди на Е.В.Ш. и Б.В.Б. заедно и
поотделно пожизнено право на ползване върху тези обекти, а именно: ***. В цитираната разпоредба от нотариалния акт
недвижимите имоти, за които е уговорено да се учреди право на ползване са
надлежно индивидуализирани в т. ІІ.2 от
нотариалния акт. Действително не е посочена цена на правото на ползване, но е
уговорено, че същото следва да се прехвърли за уравняване на учреденото в полза
на ответника право на строеж, съобразно квотите, които са определени в
Нотариален акт от 09.06.2016 г. По делото са събрани доказателства за
установяване на цената на правото на ползване.
Съдът счита, че клаузите
по т. ІІ. 1 и 2 от Нотариалния акт от 29.12.2016 г. представляват по своя
характер предварителен договор между Е.В.Ш. от една страна и Е.Б.Б. за учредяване на
пожизнено право на ползване заедно и поотделно с ***а на Е.В.Ш. - Б.В.Б. на недвижимите имоти, описани в т. ІІ.2 от
нотариалния акт. Като условие за учредяване на правото на ползване е посочено,
че обектите, предмет на същото следва да се построени в степен груб строеж,
което се установява от събраните по делото писмени доказателства в тази връзка.
Към датата на депозиране на исковата молба обектите не само, че са завършени в
степен груб строеж, но са въведени и в експлоатация. Действително в цитираните
клаузи на т. ІІ. 1 и 2 на нотариалния акт не е посочено какъв дял от правото на
ползване следва да се учреди в полза на всеки от ползвателите, но с оглед
разпоредбата на чл. 30 ЗС, приложима, както за правото на собственост, така и
за ограничените вещни права, частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното. Ответникът не установи да е налице различна от
посочената в нотариалния акт воля на прехвърлителя Е.Б., поради и което съдът
приема, че заедно и поотделно означава, че се предвижда двамата да получат в
съсобственост правото на ползване, като всеки от тях има по ½ идеална
част от него.
Относно цената на правото
на ползване на ½ идеална част на имота, то същата съдът счита за
установена от приетото по делото удостоверение от Община Пловдив – МДТ, в което
е отразено, че правото на ползване върху двата имота, която е в общ размер от
48870,90 лв., а половината от тази сума, доколкото се иска учредяване на право
на ползване върху ½ идеална част от имота е в размер на 24435, 45 лв.
Тази сума обаче не подлежи на заплащане от страна на ищеца, доколкото
уговорката между страните е, че правото на ползване се прехвърля срещу
отстъпеното право на строеж, съобразно квотите в съсобствеността и не е
уговаряна друга престация, различна от отстъпеното право на строеж. В т. ІІ.1
от нотариалния акт ищцата изрично е заявила, че е съгласна да не й бъде
учредявано право на строеж, а припадащото й се такова, съобразно квотите в
съсобствеността отстъпва на *** си, което отстъпване по своя характер
представлява учредяване на право на строеж в размер на притежаваните квоти т.е.
насрещната престация по поетото задължение за прехвърляне на правото на
ползване е предадена на ответницата и не е основание за отказ от сключване
на окончателен договор за прехвърляне
право на ползване върху вече изградените обекти.
На основание
гореизложените доводи съдът счита, че ищецът е установил при условията на пълно
и главно доказване, че е налице съгласие между страните по съществените
елементи на договора за учредяване на право на пожизнено ползване върху
½ идеална част от имотите, както и настъпването на предпоставките за
сключване на окончателен договор, поради и което искът следва да се уважи
изцяло, като основателен и доказан.
На основание чл. 364,
ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС- Пловдив нотариална такса в размер на 275,98 лв.
– дължима такса, съгласно т. ІІ. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 364, ал. 2 ГПК
препис от решението ще бъде издаден, само след представяне на документи, удостоверяващи
заплащане към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимите на *** данъци и такси, като в случая следва да
се представи документ за заплащане на данък придобиване на недвижим имот по
възмезден начин в размер на 3 на сто от данъчната оценка (НАРЕДБА на ОбС
Пловдив за определянето размера на местните данъци на територията на община
Пловдив, в сила от 24.03.2020 г.) или 733, 06 лв. и удостоверение за липса на задължения към
Община Пловдив за 2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 364, ал. 1 ГПК съдът
освен, че осъжда ищеца да заплати на държавата разноските по прехвърляне на
имота, то и нарежда да се впише възбрана върху имотите до изплащането на тези
разноски.
Процесуалният представител на ищеца изрично
заявява, че не претендира разноски, поради и което такива не следва да се
присъждат.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между Е.Б.Б., ЕГН: **********,*** в качеството на прехвърлител и Е.В.Ш., ЕГН: **********,***
в качеството на приобретател
предварителен договор обективиран в нотариален акт за учредяване на права на
строеж и право на ползване на недвижим имот срещу задължение за строителство ***
за учредяване на пожизнено право на
ползване върху ½ идеална част от следните недвижими имоти, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед № *** на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
111,77 кв.м., ведно с 8,101% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 11,90 кв. от общите части на сградата, и от правото на строеж,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ****, ***,
над обекта: *** и ***, подробно описан в нотариален акт *** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: ***, който
самостоятелен обект се намира в ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1, с площ от 18,48 кв.м., ведно с 1,313 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 1,11 кв.м. от общите части на
сградата, и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, подробно описан в нотариален акт
№ ***.
Данъчната оценка на правото
на ползване върху ½ идеална част от недвижимите имоти е в размер от 24435,
45 лв.
ОСЪЖДА Е.В.Ш., ЕГН: **********,*** да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 275,98
лв.- нотариална такса, определена на основание т.ІІ. 8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност.
НАЛАГА възбрана върху правото
на ползване на ½ идеална част от гореописаните недвижими имоти, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със заповед № *** на Изпълнителния директор
на АГКК с административен адрес: ***, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
111,77 кв.м., ведно с 8,101% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 11,90 кв. от общите части на сградата, и от правото на строеж,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, ***, над
обекта: *** и ***, подробно описан в нотариален акт № *** и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК с административен
адрес: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 18,48 кв.м., ведно с 1,313 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1,11 кв.м. от общите
части на сградата, и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, подробно описан в
нотариален акт № *** до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението може да се издаде, съгласно чл.
364, ал. 2 от ГПК, само СЛЕД представяне на документи, удостоверяващи заплащане
към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимите на Община Пловдив данъци и такси по чл. 44, ал. 1
и по чл. 10 от ЗМДТ за 2020 г.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Служба по вписванията препис от решението за вписване на възбрана
върху имота.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ