В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Административно наказателно дело |
Производството по делото е по реда на чл. 201, ал. 11 от ЗВ, във връзка с Раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. И. В. от Г. Н., О. С., ул. “А. С. № 66а срещу Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П.. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване както в АУАН, така и в процесното НП на датата на извършване на посоченото нарушение, отбелязана е само датата, на която е осъществена проверката, както и в липса на описание на нарушението – не е посочено мястото, където е извършено твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В жалбата е отразено, че административно-наказващият орган преди издаването на процесното НП не е проверил АУАН и не е взел предвид депозираното срещу него възражение за събиране на допълнителни доказателства, както и че в НП са посочени различни лица като наказващ орган – директора А. Т. и лицето, положило подпис – В. К. Посочено е, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН №№ */17.01.2011 г. и */17.01.2011 г., въз основа на един констативен протокол и с две отделни наказателни постановления е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и на неговия брат, поради обстоятелството, че е налице съсобственост помежду им. Изложени са доводи досежно наличие на колизия между процесните АУАН и НП – в акта е посочено, че строителството се извършва в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н., а в постановлението е ангажирана отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ – руши легла, като не е конкретизирано на какво, ако е на река, то коя е реката, не е изяснено кое от трите посочени в чл. 143, т. 1 от ЗВ нарушения е констатирано, в кой участък. Наведени са аргументи, че административно-наказващият орган не е изяснил параметрите на големината и широчината на леглото, брега и крайбрежната заливаема ивица на р. Н., с оглед преценката дали с извършваното строителство е налице твърдяното нарушение, както и не е взел предвид влязлото в сила Разрешение за строеж № */30.07.2010 г. и ПУП, одобрен със Заповед № */23.09.2008 г. на Кмета на Община – Г. Н., която е съобщена на въззиваемата страна, не е оспорена от нея и е влязла в сила. Жалбоподателят констатира и наличие на противоречие между Констативен протокол № */26.11.2010 г., К. който препраща процесният АУАН и оспореното наказателно постановление. На следващо място е посочено, че без съответните замервания и изчисления е установено стеснение на напречното сечение на коритото в реката, не е изследвана и причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и констатираното като последица от него стеснение. Направено е искане за отмяна на оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Въззиваемият – Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Х.. С Писмо вх. № */02.11.2011 г. по описа на РС – Г. З. въззиваемата страна заявява, че не е изпращала до органите, издаващи разрешения за строеж на жилищни и др. постройки, вкл. и до Община – Г. Н. уведомления по чл. 146, ал. 2 от ЗВ. Р. П. – Г. З. не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на въззиваемата страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */20.08.2008 г. на Нотариус М. Д. с рег. № * на НК и Р. на действие РС – Г. З., жалбоподателят И. И. В., заедно с Б. И. В., е придобил собствеността върху 9/10 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в Г. Н., ул. „А. С., а именно: ПИ *, в кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ от 154 кв. м., при граници: на изток и юг – улица и река; на запад – ПИ *; на север – улица. Със Заповед № */30.04.2008 г. на Кмета на Община Н. е допуснато изменение на ПУП – ЗП и изработване на РУП в УПИ *, кв.* по плана на Г. Н. от 1987 г., предвид извършено отреждане на петна за застрояване в границите на имотите за УПИ *, и отреждане на застрояване в УПИ *, а с влязла в сила на 20.11.2008 г. Заповед № */23.09.2008 г. е одобрен проект за ПУП /ПЗ-РУП/ за УПИ *, кв. .. по ПУП на Г. Н.. Налице е издаденото от Община – Г. Н. в полза на жалбоподателя и на Б. И. В. Разрешение за строеж № */30.07.2010 г. досежно строеж на “Сграда със смесено предназначение” в УПИ *, кв. * по плана на Г. Н.. В Община Н. няма постъпила разяснителна схема от Б. Д. – Г. П. за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на р. Н., съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗВ, което обстоятелство не се оспорва от въззиваемата страна. С Констативен протокол № */26.11.2010 г. е установено, че в УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. се извършва строителство на “Сграда със смесено предназначение” от И. В. и Б.В., което е в зоната на крайбрежната заливаема ивица между стените на корекцията и представлява нарушение на чл. 143 от ЗВ. Констатирано е, че стеснението по този начин на напречното сечение на коритото на реката в границите на съществуващата корекция би довело до сериозни последици при преминаване на големи водни количÕства, вследствие на непредвидими обстоятелства /високи води/, което е в нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗВ. В Акт № */17.01.2011 г. за установяване на административно нарушение по Закона за В. е отразено, че на 26.11.2010 г. в УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. е констатирано извършено от жалбоподателя строителство на “Сграда със смесено предназначение”, което строителство е в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н. и стеснението по този начин на напречното сечение на коритото на реката в границите на съществуващата корекция би довело до сериозни последици и щети при високи води, което е в нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. М. и М. К. се установява, че същите на 26.11.2010 г. са констатирали видимото стеснение на р. Н., без допълнителни замервания и изчисления, което стеснение е в резултат на извършеното от жалбоподателя и Б. В. строителство, а на 17.01.2011 г. са изготвили процесния АУАН в отсъствието на И. В., тъй като същият след изпратената покана не се е явил за съставянето на акта. Свидетелите сочат, че строежът изцяло влиза в заливаемата част на речното корито, като първата от тях не може да посочи как точно се определя обхвата на заливаемата част от реката, а втората обяснява това на базата на сравнение с предишното състояние на реката преди застрояването и наличието на подпорна стена след устоите на моста, която е служила за тогавашна естествена граница. Говорят за извършени предходни проверки с констатирано нарушение за същия обект, като процесното наказателно постановление е първото, с което е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Приложените по делото Констативни протоколи №№ */13.08.2009 г., */20.08.2009 г. и */20.08.2009 г., изготвени от служители на въззиваемата страна се явяват неотносими К. оспореното наказателно постановление, тъй като касаят проверки на други имоти и строителни дейности, извършени от други лица, различни от процесните. На геодезическото заснемане на местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на р. Н., изготвено м. ноември 2011 г., са отразени водното течение, линиите по ПУП, както и процесното УПИ. С Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П., подписано от В. К., съгласно Заповед № */20.04.2010 г. на Министъра на околната среда и В. на основание чл. 201, ал. 2 от ЗВ на И. И. В. е наложена глоба в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ, а именно: осъществяване на строителство в зоната на крайбрежната заливаема ивица и чл. 200, ал. 1, т. 3, предл. ІІ /разруши леглата/. Това наказателно постановление е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на депозираната жалба: Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, но не и от компетентен орган /чл. 201, ал. 2 от ЗВ/. Със Заповед № */20.04.2010 г. на Министъра на околната среда и В. В. К. е упълномощен в случай на отсъствие по обективни причини на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. – Г. П. да изпълнява правомощията му в пълен обем, вкл. да издава наказателни постановления. В атакуваното наказателно постановление е посочена цитираната заповед и името на упълномощения служител, но по делото не са представени доказателства за отсъствието по обективни причини на Директора А. Т. на 15.07.2011 г., с оглед преценка досежно възможността нейните правомощия да бъдат изпълнени от упълномощеното лице. Освен това, при постановяване на наказателното постановление са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, което обосновава извод за неговата незаконосъобразност и необоснованоС. В наказателното постановление е посочено, че процесното строителство се извършва в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н., което е в нарушение на чл. 143, т. 1 от ЗВ и с което се разрушават леглата. Съгласно цитираната разпоредба, забранява се нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици. Следователно административно - наказващият орган е приел в обстоятелствената част, че е налице само едн¯ от нарушенията, което обаче е квалифицирал едновременно с трите изпълнителни деяния и с един вредоносен резултат. От начина, по който са описани и квалифицирани нарушенията не става ясно какъв е техният брой и за кое нарушение е наложено наказание. Липсата на конкретизация на констатираните нарушения и неяснотата относно техния брой ограничава правото на защита на нарушителя и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Разпитаните по делото свидетели сочат, че констатацията на посоченото нарушение е направена без използването на технически средства и без замервания, като е установено видимото стеснение на р. Н., резултат от извършеното от жалбоподателя строителство. Неизяснени обаче остават параметрите на големината и широчината на леглото, брега и крайбрежната заливаема ивица на р. Н. К. момента на констатиране на нарушението, с оглед преценката дали с извършваното строителство е налице твърдяното нарушение. Представеното геодезическото заснемане на местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на р. Н. е изготвено м. ноември 2011 г., т. е. след констатиране на нарушението, но е прието като доказателство по делото и следва да бъде анализирано и ценено самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства. То показва наличие на стеснение на реката в района на УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., но изградените в тези имоти сгради, включително и процесната, са в рамките на съответното УПИ. По делото не са събрани доказателства, че извършеното от жалбоподателя строителство е незаконно или че е осъществено извън процесния УПИ, т. е. в крайбрежната заливаема ивица, с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност на виновното лице. В § 1, ал. 1, т. 16 и т. 81 от ЗВ е дадено определение на понятията „крайбрежни заливаеми ивици на реките” и „речно легло”, а в чл. 146, ал. 2 от същия закон е предвидено задължение за басейновите дирекции да уведомят органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, каквото уведомление въззиваемият в настоящия случай не е изпратил до съответните органи, видно от събраните писмени доказателства и от изричното му волеизявление в този смисъл. Неизпълнението на това задължение не следва да рефлектира върху действията на другите административни органи и да ограничава правата на третите лица. Още преди да предприеме строителните дейности в собствения си недвижим имот жалбоподателят се е снабдил със съответните строителни книжа, по делото не са събрани данни за осъществяването на незаконен строеж, поради което не следва да понесе санкция за евентуалните незаконосъобразни действия на административните органи, в чиято компетентност е издаването на документите за разрешаване на процесното строителство. Съществено нарушение на процесуалните правила представлява и непосочването на времевия период на извършване на административното нарушение. В настоящия случай се касае за строителство, което не може да стане в рамките на един ден - Разрешението за строеж е от 30.07.2010 г., Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. е констатирала, че на 26.11.2010 г. се извършват строителни дейности в процесния имот. Липсата на изрично посочване на периода на извършване на нарушението ограничава възможността за преценка на срокове за реализиране на административно – наказателната отговорноС. Във фазата на съдебното производстно АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила и в тежест на наказващия орган е да установи извършеното административно нарушение, авторството и вината на нарушителя, което в настоящия случай не е налице. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното пред настоящата инстанция наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П., като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Г. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |