№ 762
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Н.
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. А.
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605081 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С присъда от 20.03.2024 г. по н.о.х.д. № 4070/2022 г. по описа на СРС,
НО, 3-ти състав, подсъдимата П. е призната за виновна за престъпление по
чл.325, ал. 1от НК, поради което и на осн. чл. 57, ал. 1 НК е осъдена на
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено
за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и на „обществено
порицание“, което да се изпълнява по местоживеене на подсъдимата, като се
обяви присъдата на видно място във входа на адреса, където живее лицето. С
оглед така приетата от съда правна квалификация на деянието, подсъдимата е
призната за невиновна по първоначално повдигнатото обвинение по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което на осн. чл.304 от НПК е оправдана по
същото.
Подсъдимата е призната за виновна и за престъпление по чл. 131, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, за което е осъдената на „лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Съдът е
зачел и приспаднал времето на задържане по ЗМВР на осн. чл. 59, ал. 2 НК.
При така определеното наказание първонстанционният съд на основание
чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК, като е присъединено и наложеното наказание „обществено
1
порицание“.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените в делото разноски на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В срочно депозирана въззивна жалба и допълнение към нея,
подсъдимата чрез своя защитник адв. В. Д.-В. обжалва първоинстанционната
присъда.
Изложени са съждения, че същата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, както и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаването на правото на защита на
подсъдимата. Намира, че не е безспорно установено, че подсъдимото лице е
нанесло ударите на св. З., а че от техническата експертиза на видеозаписите се
отчита единствено, че ударите са били в посока към свидетеля. Отделно от
това твърди, че между участващите в инкриминираното деяние лица имало
предхождащ разговор, който изключва съставомерността по чл. 325, ал. 1 НК.
Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, като въззивният съд
признае подсъдимата за невиновна по повдигнатите обвинения. В жалбата
не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В проведено на 25.10.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на
други доказателства. В заседанието представителят на държавното
обвинение счита жалбата за неоснователна, а присъдата на СРС за
законосъобразна и справедлива и като такава моли да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът поддържа депозираната жалба.
Моли за отмяна на присъдата.
Подсъдимата поддържа заявеното от защитника си. В последната си
дума моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че няма вина и намира
присъдата за несправедлива.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите
настоящото производство документи, доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда намери следното:
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ и преценка на всички
събрани по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка,
която в голяма част от изложеното се покрива и с приетата от районния съд:
Подсъдимата е Н. П. П., родена на ****г. в гр. София, живуща гр. София,
ул. ****, българка, българско гражданство, със средно образование, разведена,
неосъждана, ЕГН: **********.
На 06.07.2021г. подс. П. имала уговорена среща със свид. З. за работа по
сайта „Лупа.бг“, в сградата на ЦКС на ул. ****. В следобедните часове и след
срещата им, подсъдимата останала в сградата, като отишла да се срещне със
св. К., който работил за същото издание, а с него се познавали и от преди. В
2
кабинета му на 11-тия етаж двамата решили да се почерпят, като свидетелят
сипал на подсъдимата и себе си уиски. Малко след това подсъдимата се
обадила по телефона на св. Л. да отиде да я вземе, за да се приберат, тъй като
не се чувствала добре и била в тежък период от живота си. В този момент той
разхождал кучето им и заедно с него тръгнал към подс. П.. Влязъл в сградата
заедно с кучето и отишъл в кабинета, в който подсъдимата и св. К. пиели
алкохол, като се присъединил към тях и сипали и на него. В един момент
подсъдимата излязла от стаята, но тъй като се забавила необичайно дълго
свид. Л. излязъл да провери какво става. След него излязло и кучето му. Л.
видял П. да плаче седнала на пода с чашата с алкохол до нея и отишъл да я
успокоява. В тази вечер на смяна като охранител в същата сграда бил свид. З.,
същият на длъжност „Организатор сигурност“. Около 21:14 видял на
мониторите в коридора на 11-ти етаж куче и се качил, за да уведоми лицата, че
не може да влизат с животни в сградата. Качил се и видял П. седнала на пода с
чаша уиски до нея. Попитал я как е и обяснил, че не може да има куче в
сградата. Видял и чашата с алкохол до нея и тримата – П., св. Л. и св. З. се
скарали. В този момент св. П. се изправила и нанесла шамар на св. З., като
след това последвал и втори удар. В същия момент св. Л. задържал П. да не
продължи и св. З. тръгнал по стълбите надолу, като казал, че ще сигнализира
на полицията за поведението им. З. слязъл до свид. Д., която била на смяна на
рецепцията в съседната сграда и като й разказал за случилото се, тя подала
сигнал на тел.112. На сигнала се отзовали двама полицейски служители от 05
РУ – свидетелите Б. и Д.. З. ги придружил до ет.11 и им показал кабинета, в
който видял, че влиза подсъдимата. Полицаите изискали документи за
самоличност на тримата лица от кабинета. П. останала вътре в кабинета на
затворена врата и щом някои от лицата отворило, П. с ритник затворила
вратата. Тогава св. Б. и св. Д. отново отворила вратата и при второто отваряне
подсъдимата с юмрук нанесла удар в областта на дясното слепоочие на св. Б.,
от който очилата й паднали и се счупили. П. се опитала да изрита в корема Б.,
но не успяла. Това наложило да бъде извикано подкрепление за задържане на
лицата. При идването на още шестима полицейски служители били поставени
белезници на К. и Л., като те били опрени до стената на коридора. При
поставянето на белезниците П. непрекъснато се удряла в полицейските
служители, пречила им да поставят белезници ги обиждала с думите:
„Боклуци … нещастници“. Б. с ръка я бутнала, за да я отстрани и да може да
постави белезниците на Л. и К., но П. залитнала назад и паднала на земята по
гръб. Полицаите се опитвали да я изправят, но тя се отпускала. След това
тримата били отведени в 05 РУ, а П. била задържана за срок до 24 часа.
На 07.07.2021г. било извършено разпознаване от М. З., като той посочил
лице № 3 – Н. П., за което казал, че не е много сигурен дали е било на място,
както и разпознал лицето В. Л..
Според заключението по СМЕ №4/2021г. на вещото лице д-р К.,
находящо се на л.155 от ДП, при преглед на М. Т. З. е установено старо
кръвонасядане на горния клепач на лявото око от оперативна интервенция, без
3
други травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците.
Съгласно заключението по СМЕ №2/2021г. на вещото лице д-р К.,
находящо се на л.141-142 от ДП, при преглед и от медицинска документация
на Е.С. Б. са установени травматичен оток на дясната слепоочна област,
ангажиращ и външната трета на горния клепач на дясното око; охлузване по
предната повърхност на дясната китка. Травматичния оток е получен в
резултат от действието на твърд тъп предмет по механизъм на удара с или
върху такъв и може да се получи по време и начин съобщени от пострадалата.
Според заключението по КСППЕ на вещите лица д-р А. и психолога И.а,
на л.189-199 от ДП, Н. Т. П. е психично здрава, а към момент на деянието е
била в обикновено /просто/ алкохолно опиване – средна степен, което не е
било пречка да разбира характера и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението по КСППЕ на вещите лица д-р А. и психолога И.а,
на л.201-215 от ДП, при В. И. Л. няма данни за разстройство на личността
/психопатия/, но има данни за злоупотреба с наркотични вещества
/канабиноиди/ и употреба на халюциногени, а към момент на деянието се е
намирал в обикновено алкохолно опиване – лека степен, което го е улеснило в
действията. Това означава, че към датата на деянието е могъл да разбира
значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според заключението по протокол за извършена ВТЕ №21/ИДИ-165 на
вещите лица Д. и Д. на л.175-186 от ДП, флаш памет, която е обект на
изследване съдържа 9 видеофайла, които са прегледани и са презапис от
оригинални файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видеоохранителна система, върху които не са установени следи от
манипулация/ намеса на записаната информация и таймкодът вкопиран в
изображението не се прекъсва.
Съгласно допълнителната СППЕ на вещите лица д-р А. и психолога З.С.
от съдебната фаза, при В. И. Л. е налична медицинска документация за
диагностицирано заболяване – Шизоафективно разстройство от 1997г., като е
достигнато до медикаментозна ремисия. Към момент на инкриминираното
деяние Л. е бил в период на медикаментозна ремисия, а употребата на алкохол
го е улеснила в действията, като е могъл да разбира значението и свойството
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимата не е осъждана към датата на деянието.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал в пълна
степен относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства, на които да базира фактическите си и правни изводи. Първата
инстанция, с цел изясняване на обективната истина, е провела разпити на
всички свидетели, които са присъствали в коридора и в кабинета в сградата,
където са извършени инкриминираните деяния. По искане на страните, а и по
почин на съда са назначени експертизи, относими към предмета на делото,
способствали изясняване на обективната истина.
4
Настоящата инстанция след самостоятелен анализ на събраните
доказателства и доказателствени средства намира, че същите са годни,
всестранни и служат в пълна степен за изясняване на обективната истина, а от
там и обосноваване на настоящия акт. Същите включват: обясненията на
подсъдимата, дадени в съдебно заседание на 10.01.2024г.; показанията на
свидетелите З., Д., Б., Д., Л. и М. дадени в съдебно заседание на 01.02.2023г. и
тези, приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на Б.,
находящи се на л.101-102 от 07.07.2021г., на Д., находящи се на л.110-111 от
07.07.2021г., на Л., находящи се на л.117 от 07.07.2021г. и на М., находящи се
на л.118/07.07.2021г.; показанията на свид. Л., дадени в съдебно заседание на
01.02.2023г.; изцяло от показанията на свид. К., дадени в съдебно заседание на
11.04.2023г.; от показанията на свидетелите Н., Х. и К., дадени в съдебно
заседание на 06.06.2023г.; от показанията на К. и изцяло от допълнителните
показания на З. и К., дадени в съдебно заседание на 26.09.2023г.; изцяло от
показанията на свид. З., дадени в съдебно заседание на 15.11.2023г.; изцяло от
показанията на свид. Н., дадени в съдебно заседание на 10.01.2024г.; от
заключенията по СМЕ №/2021г., СМЕ №3/2021г., СМЕ №4/2021г., КСППЕ на
П. и КСППЕ на Л., ВТЕ №21/ИДИ-165 и допълнителна ВТЕ; от писмените
доказателства от ДП, в това число и 2бр. протоколи за разпознаване на лица и
предмети от 07.07.2021г., справка за съдимост и от веществените
доказателства - 1бр. оптичен носител на л.168 от ДП, 1бр. оптичен носител и
1бр. флаш памет, находящи се на л.187 от ДП, 1бр. флаш памет на л.42 от
делото и 1бр. оптичен носител на л.66 от делото.
При изясняване на фактите по делото, правилно районният съд се
доверява частично на обясненията на подсъдимата що се касае до нейната
среща със св. З., консумацията на алкохол със св. К. и св. Л.. В противовес
обаче с останалата доказателствената съвкупност се явяват обясненията й
относно събитията след това. П. твърди, че не е удряла никое от лицата, с
които се е срещата, както и, че не се е държала непристойно. Тези й думи
съдът счита, че не следва да кредитира, тъй като се оборват от разпитите на св.
З. и на двамата полицаи – пострадалата Б. и колегата й, които са дошли на
място, а също така и от кадрите от видеозаписите, в които се виждат
нанесените удари от подсъдимата на св. З., както и буйственото й поведението
щом служителите на реда са се опитали да я задържат. Единствено подкрепа в
част от думите на П. се намира в показанията, дадени от св. Л., но съдът има
своите причини да не кредитира същите. На първо място, показанията на св.
Л. са изолирани, остават неподкрепени от останалите доказателства, а и в
самите тях се открива противоречие и една несигурност или липса на спомен
за събитията. Л., в различните части на своите показания, посочва
противоречащи си данни относно това кога е разговарял с полицаите, кога е
пушил при тях. Още повече, единствено в думите на св. Л. се навежда, че П.
всъщност не е ударила, а е била ударена от пострадалата Б.. Факти, които
остават до толкова изолирани, че същите дори не са посочени от самата
подсъдима при обясненията й. На следващо място, следва да бъде отчетено и
5
заинтересоваността на св. Л. от развитието на процеса и виновността на
подсъдимата, доколкото от самото лице беше заявено, че св. Л. към момента
на деянието се е намирал в интимни отношения с П., а към настоящия момент
двамата имат дете заедно. С оглед тези данни правилно районният съд, а и
настоящата инстанция не кредитира думите му. Така недостоверни се явяват и
дадените от подс. П. обяснения, тъй като същите остават изолирани от
останалата доказателствена съвкупност.
Що се отнася до развилия се конфликт между подсъдимата и св. З., при
което последният е бил ударен от нея, правилно районният съд, а така и
настоящия, стъпват основно на разпита на св. З., като не кредитират
обясненията на подсъдимата и св. Л. по гореизложените съображения. Св. З.
логично и последователно разкрива хронологията на събитията и как на него
са му били нанесени удари именно от П.. Това се подкрепя и от кадрите от
записите, които са били предоставени от ЦКС и са били обект на изследване
от ВТЕ. Видно от записите, а и вещото лице е посочило, на камера 15 в
21:14:02 П. нанася няколко удара с ръка в лицето на З.. Нелогичен се явява
доводът на защитата, че ударите били „по посока лицето“, а не „по лицето“ на
З., тъй като посоката в действителност е към лицето на З., но видно от
записите и думите на свидетеля, ударите са достигнали лицето му, което
отъждествява „по посока“ и „по лицето“. Въпреки и косвени, доверие
заслужават и показанията на св. Д., при която З. е отишъл непосредствено
след съприкосновението си с подсъдимата и, която пресъздава, че З. още
тогава и е разказал, че е бил ударен от подсъдимата. Така обясненията на св. З.
се подкрепят от останалия доказателствен материал и съдът дава пълна вяра
на изложеното от свидетеля. Фактът, че именно подсъдимата е била лицето,
нанесло ударите на св. З. се изяснява и от годно извършеното разпознаване,
закрепено в протокол на л.128-129 от ДП.
Относно инкриминираното поведение на подсъдимата при пристигането
на полицейските служители след като св. З. и св. Д. са подали сигнал на 112
същото се извлича от следния доказателствен анализ: показанията на св. Б.
/пострадалия полицейски служител/, св. Д. /колегата, който е пристигнал с нея
при подаването на сигнала на тел. 112/ както и св. З., който също се е качил с
тях отново. Правилно районният съд е преценил, че тримата описват
идентична обстановка, при която П. е нанесла удар на Б., при който е избила
очилата й, като и е нанесла и телесна повреда. Тези факти се подкрепят и от
заключението на СМЕ № 2/2021 г., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и стъпва на същото за юридическото обосноваване на нанесеното
телесно увреждане на Б.. От заключението се установяват получените от
пострадалата Б. травматичен оток на дясната слепоочна област, като травмата
може да се получи по време и начин, съобщени от пострадалата, а именно при
нанесен и удар от П.. Показанията на св. Б. и св. Д., дадени на ДП, но валидно
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 още веднъж подкрепят така
приетите факти. Никой от тези свидетели, на които съдът дава пълна вяра,
подкрепени и от иззетите записи от камерите, не посочва св. Б. да е обиждала
6
или да се е държала агресивно с подсъдимата, както твърди св. Л.. Дори и да
се вземе предвид, че св. Б. може да бъде заинтересована и така да даде
неверни показания, то св. З. в тази ситуация на страничен наблюдател няма
никакъв интерес от представяне на неверни данни.
От показанията на тези три лица – Б., Д. и З., се открива и, че е повикано
подкрепление от още полицейски служители, които са пристигнали малко по-
късно при подсъдимата и останалите лица. Тогава П., Л. и К. са били
задържани. За тези събития информация съдът извлича и от показанията на
пристигналите по-късно полицаи, от които още веднъж се потвърждава, че
поведението на П. е продължило да бъде агресивно, като тя е обиждала с
думите „Боклуци, нещастници“ и се е противопоставяла на служителите на
реда при поставянето на белезници и при опитите да я изведат от сградата.
Въпреки че правилно районният съд, с цел установяване на истината, е
провел разпити и на св. З. – издател на редакцията, в която е започвала работа
П., и който се е намирал в съседен кабинет докато процесната ситуация се е
развивала в коридора, както и св. Н. – неговият шофьор, настоящият съд не
цени разказаното от тях що се касае за ситуацията при пристигането на
полицаите, тъй като лицата посочват, че не са присъствали на нищо от
случилото се.
Относно съдимостта на подсъдимата, видно от справката й, същата е
неосъждана.
Въз основа на тези факти и доказателствена съвкупност, съдът приема
следното от правна страна:
Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на двете престъпления, описани в първоинстанционната присъда.
От горецитираната доказателствена съвкупност се установява и мястото
и датата на инкриминираната деятелност, а именно на 06.07.2021 г. в сградата
на ЦКС на ул. ****, както е прието и от районния съд.
Авторството и по двете престъпления е безспорно установено от
показанията на св. З., Б., св. Д., разпознаването с посочване на подсъдимата,
извършено от св. З., некомпрометираните записи от видеокамерите,
изследвани и от ВТЕ, като категорично се приема, че извършител на деянията
е подс. П..
Относно обективната страна на извършеното от нея хулиганство по чл.
325, ал. 1 НК, действително, както и районният съд приема, действията на П.,
включващи безпричинните удари на св. З., ударите срещу св. Б., обидите,
които са били изречени от подсъдимата срещу полицаите, опитите за ритници
при поставяне на белезници на П. – всички тези действия безпротиворечиво
могат да се характеризират като такива грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Неправилно настоящият съд намира становището на защитника, според
който П. и З. са имали предхождащ разговор и затова поведението не можело
7
да се характеризира като хулиганство, тъй като това което вероятно навежда
защитника е, че тук е налице личен мотив на П.. При тези данни опитът на
защитата да изключи съставомерните елементи на престъплението
хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, изтъквайки личен мотив за скандала, е
неубедителен. В действителност има данни, че между лицата са разменени
няколко думи преди подсъдимата да нанесе ударите срещу св. З.. Далеч обаче
не може да се приеме, че тези думи по някакъв начин провокират или
изграждат лично отношение на П. срещу охранителя. Както бе прието по
делото, при срещата им на коридора св.З. е казал на лицата, че в сградата не
може да влизат кучета, както и не може да се консумира алкохол. Подобни
думи от негова страна не представляват лична провокация към подсъдимата, а
обективно посочване на правилата в сградата. Внезапността и безпричиността
на нанесените от нея удари и липсата на предхождащи отношения със З.
именно квалифицират поведението и като хулиганско. Тъй като за
съставомерността на деянието следва да се съди и от умисъла на дееца, то в
настоящият случай с безпричинно нанесените удари на св. З., както и опитите
да нанесе увреди на полицейските служители и успешната повреда на св. Б., а
така и с обидите срещу полицаите, ясно се разкрива умисълът на подс. П..
Действията и са били пряко насочени към изразяване на явно неуважение към
обществото, тъй като в съзнанието на П. е нямала конкретна причина, по която
да насочи поведението си именно към всички тези попаднали на мястото
охранител и полицейски служители, с които тя няма предишни контакти и
познанства.
Тук настоящата инстанция следва да отбележи, че поради липсата на
съответен протест от прокуратурата, то въззивният съд не следва да се
произнася във връзка с обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК, тъй като по този
начин би се нарушил принципа да не се влошава положението на подсъдимото
лице.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимата касателно
извършеното от нея хулиганство. Същото е при форма на вината пряк умисъл.
Лицето е съзнавало и искало настъпването на общественоопасните
последици.
Що се касае за обективната съставомерност на второто обвинение на
подсъдимата, а именно това по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК , съдът
приема, че признаци и на това деяние са налице. Правилно първата инстанция
се позовава на разпитите на св. З., св. Б. и св. Д., които еднопосочно описват
удара, като им е направило впечатление, че очилата на св. Б. са паднали от
същия. Видът на травматичното увреждане е установен посредством
компетентно изготвената СМЕ. Юридическия прочит на увредата е именно
лека телесна повреда, изразяваща се в „болка и страдание“, без разстройство
на здравето. Същото е извършено на полицейски служител при изпълнение на
служебните му задължения – когато св. Б. е била на смяна и се е отзовала на
повикване на тел. 112 за разпра. При поискването на лични документи на
8
подсъдимата от страна на полицейските служители, които са изпълнявали в
този момент своите задължения по идентифициране на лицата, на св. Б. е била
нанесена повредата. Отново подсъдимата е действала виновно, при пряк
умисъл.
Съдът намира за важно да посочи и, че независимо, че удара срещу св. Б.
е елемент от състава на хулиганството, то причинената й телесна повреда е
отделно престъпление, консумиращо състава на чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130,
ал. 2 НК. Съгласно Постановление № 2/1974 г., когато наред с хулиганството
има и причинена телесна повреда, двата състава не се поглъщат, а
представляват отделни деяния, едно от които се характеризира като такова
против реда и общественото спокойствие, а другото има обект на правна
защита здравето на личността. Ето защо в изпълнителното деяние на чл. 325,
ал. 1 НК влиза цялостното поведение на подсъдимата, което включва и
нанесената от нея телесна повреда на пострадалата Б., но същото представлява
и отделно престъпление, а именно такова по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал.
2 НК.
Субектът на престъплението в случая е наказателноотговорно лице,
което е било вменяемо и е разбирало свойството и значението на постъпките
си, като това и поведение не е било повлияно от алкохолното опиване, в което
се е намирала подс. П. видно и от изготвената експертиза.
На последно място, въззивният съд провери и индивидуализацията на
наказанието, наложено от първия съд. Съдът съобрази отправната позиция, че
за престъплението по чл. 325, ал. 1 се предвижда наказание до две години
„лишаване от свобода“ или пробация, както и обществено порицание, а за
второто деяние, това по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК – до три години
„лишаване от свобода“. В действителност чистото съдебно минало на
подсъдимата се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, както и
изминалия период от време от деянието до момента, който е продължителен
такъв и то не по вина на подс. П.. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
правилно възприето от съда упоритостта при извършване на деянията. След
съпоставка на обстоятелствата, имащи значение за наказуемостта, районният
съд правилно е определил за всяко от деянията наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода“, като справедливо то е ориентирано повече към
законовия минимум. Законосъобразно е приложен и институтът на чл. 66 от
НК.
Основният принцип при определяне на справедливото наказание е то да
бъде наложено с минималната тежест, която е годна да реализира целите му по
чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за да спазва законите и добрите
нрава; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Законосъобразно
проверявания съд е наложил и наказание „обществено порицание“,
предвидено по чл. 325, ал. 1 НК. Същото се явява справедливо.
9
Законосъобразно е приложен от първата инстанция институтът на чл. 23,
ал. 1НК, тъй като П. е извършила отделни престъпления, без да има влязла в
сила присъда за кое и да е от тях, като съдът е наложил най-тежкото измежду
определените наказания.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските и веществените
доказателства.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка и без допускане на
съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното
убеждение на първостепенния съд, тъй като събраните доказателствени
материали са обсъдени обективно, без някои от тях да са били неоснователно
подценени или игнорирани за сметка на други. Настоящата инстанция не
откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като
е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. При тези обстоятелства присъдата на районния съд се явява
правилна, а подадената жалба – неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК
Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.03.2024 г. по НОХД №
4070/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10