Определение по дело №112/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 183/ 07.04.2020г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 07.04.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

                  

като разгледа докладваното от съдия М.ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. 112/2020 год, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Н.А. *** определение № 5/07.01.2020 год по в.гр.д. № 512/2019 год на Окръжен съд Шумен, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 27/22.10.2019 год, допълнена с уточнение с вх.№ 5625/06.11.2019 год срещу действията на ДСИ при РС гр.Нови пазар, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело № 20193620400070 по описа на СИС при Районен съд г.Нови пазар.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата му бъде уважена.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната частна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, та е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е бил сезиран със жалба срещу действия на ДСИ, изразяващи се в изпращане на призовка за доброволно изпълнение, мотивирана с твърдения за незаконосъобразно издаден изпълнителен лист. В допълнително подадена молба жалбоподателят е уточнил, че обжалва два съдебни акта – незаконосъобразността на издадения изпълнителен лист и незаконосъобразността на принудителното изпълнение.

Обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е регламентирано като самостоятелно производство по чл. 407 от ГПК, различно от производството по обжалване действията на съдебния изпълнител при условията на чл. 435 от ГПК. Съдебният изпълнител не е органът, който се произнася по законосъобразността на изпълнителния лист, нито пък жалбата срещу разпореждането за издаването му спира изпълнението – чл. 407 ал.2 от ГПК.

Що се отнася до същинската част на жалбата, а именно – срещу действията на съдебния изпълнител, тя е процесуално недопустима, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2  от ГПК длъжникът има право да обжалва конкретно посочени действия, но връчването на призовката за доброволно изпълнение не е сред тях. Това е така, защото призовката сама по себе си не представлява действие на принудително изпълнение. С нея се уведомява длъжника за образуваното изпълнително производство и му се дава възможност в срока за доброволно изпълнение да удовлетвори вземането по изпълнителния лист, като по този начин намали лихвите за забава в случай, че вземането е лихвоносно, или разноските по изпълнението, които взисктателят би направил с предприемането на принудително изпълнение.  С призовката за доброволно изпълнение не се посяга върху защитими права на длъжника, което е дало основание на законодателя да я изключи от кръга на обжалваемите действия на съдебния изпълнител.

Поради това и като е стигнал до същите изводи, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/07.01.2020 год по в.гр.д. № 512/2019 год на Окръжен съд Шумен, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 27/22.10.2019 год, допълнена с уточнение с вх.№ 5625/06.11.2019 год срещу действията на ДСИ при РС гр.Нови пазар, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело № 20193620400070 по описа на СИС при Районен съд г.Нови пазар.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.