Решение по дело №567/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 553
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700567
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

553

гр.Плевен, 24.09.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:                                                     Председател: Елка Братоева

                                                                 Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                          Ралица Маринска

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 567 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 214 от 3.06.2020 г., постановено по анд № 553/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 19-0938-006171 от 25.11.2019 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на И.С.Б. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП за това, че на 13.11.2019 г. в 14,40 часа в гр.Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ до Автогарата, управлява лек автомобил Фолксваген джета с рег.№ ******, като на пешеходна пътека М8.1, обозначена с пътна маркировка и пътен знак, не пропуска правилно пресичащ пешеходец и отнема предимство.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.С.Б., чрез адвокат Ж.Н. ***, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място сочи, че НП и АУАН  не съдържат необходимите задължителни реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – описание на нарушението, мястото където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено; потвърждаващите го доказателства. Твърди, че няма никакви доказателства за извършено нарушение на ул. „Иван Миндиликов” в гр. Плевен, както е посочено в потвърденото от PC - Плевен НП, тъй като на улица „Иван Миндиликов” „до автогарата” не е ясно какво означава, няма никакви конкретни ориентири,  няма подобна пешеходна пътека. Според касатора това се установява и от показанията на св. Искрен Цветанов, според който „Бяхме на площад „Иван Миндиликов” (а не на улица „Иван Миндиликов”), пред Автогара-Плевен (PC, с.з. 14.05.2020 г., стр. 4, абзац втори), и от приложените от защитата в писменото становище снимки. Твърди, че посоченият текст на нарушението в НП - като негово описание, е неясен и неразбираем, нарушението е описано по следния начин- „...управлява лек автомобил..., като пешеходна пътека, обозначена.., не пропуска правилно пресичащ... ”.Сочи още, че описанието на нарушението по НП не съответства на сочения за нарушен чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, изискващ „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Прави извод, че  това нарушение може да се извърши само при приближаване към пешеходна пътека. Нарушението по НП обаче не включва „при приближаване към пешеходната пътека”. Твърди , че от НП не може да бъде установено и това дали и защо приближаващият пешеходната пътека е бил длъжен да намали скоростта или във втората хипотеза - да спре - което също не е посочено. PC - Плевен незаконосъобразно нито е отбелязал, нито обсъдил горните възражения. Сочи, че липсва произнасяне по възражението за непосочване в НП на виновно „нарушените законни разпоредби” (чл. 42, т. 5; чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН). На нито едно място - в НП и предшестващия го АУАН не е посочено какво означава „ЗДвП”. Позовава се на  представената от ответника „ежедневна форма на отчет”, стр. 2 - точки за контрол, според която дейността на патрула между 13,45 и 15,30 часа на 13.11.2019 г. е „ж.к. ,, Сторгозия, като твърди, че районът около автогарата се намира на съвсем различно място, на значително разстояние и не попада в точката за контрол на наряда. Прави извод, че  в този район патрулът, поради липса на териториална компетентност, не може законосъобразно да изпълнява служебните си задължения, в което влиза и дейността по съставяне на АУАН. Твърди, че с  признанието на свидетеля по акта И. Ц. се установява, че още на място И.Б. е възразил, че не е имал видимост към пресичащи на пешеходната пътека пешеходци, като видимостта е била ограничена от спрял тролейбус. Спирането на този тролейбус се сочи и от актосъставителя М. Н.. Според касатора този тролейбус е препятствал видимостта към лявата част на пътеката, като в намиращата се пред касатора  част на пътеката не е имало и не е установено да е имало пресичащ/и пешеходец/ци и същата е премината от Б. - „съвсем леко си карам..аз си минах съвсем спокойно”.  Касаторът твърди, че И.Б. е посочил, че св. И. Ц. не е видял нищо (пишел е акт на друг гражданин, който по предположение на касатора е Л. М. В., ЕГН **********, видно от  ежедневната форма на отчет, като е направено  искане за разпит на този свидетел в писменото становище по същество, с искане за възобновяване на съдебното следствие, в резултат на неосигуряване на достатъчно време на защитата за запознаване с делото (дадени 10 минути, посочени в протокола). Касаторът твърди, че не е  признавал за извършено нарушение, и  е неясно  защо PC приема, че е направено признание за липса на видимост от тролейбуса в лявата част на еднопосочния път и че поради това е съществувало задължение за изчакване. Задълженията на Б. в този случай  счита, че са по чл. 119, ал.2, а не по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Неверни според касатора са  кредитираните показания на св. Искрен Цветанов за „пешеходци, преминали половината платно на пешеходната пътека”. Ако тези пешеходци са били на средата на пътя (платното е от три ленти, дясната е най-често заета от спрели или паркирали автомобили) Б. е щял да ги види - те биха били в центъра на неговото платно за движение, а не „да премине покрай тях” (според показанията на И. Ц.). Според касатора съществува разминаване в показанията на двамата полицейски органи, тъй като Н. говорил за „пешеходец”, а Ц. (в действителност не видял нищо, зает с писане на АУАН на друг гражданин), за „пешеходци”. Сочи още, че не е  установено кои са тези пешеходец/пешеходци.  Счита, че в конкретната ситуация, с оглед разположения вляво от автомобила на Б. и скриващ видимостта към пешеходната пътека вляво тролейбус, при това заобикаляне на тролейбуса задълженията на водача И.Б. са по чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, а не по приложената ал. 1.

Според касатора произволно, фактически невярно и в противоречие със закона съдът приел, че било „ноторно известно", че записите от камерите на патрулните автомобили се „съхранявали 30 дни", като искането за събирането им „би довело до безсмислено отлагане на делото”  и затова делото приключило.

Твърди, че защитата не е настоявала за приключване на съдебното следствие, напротив, съдът е ограничил правата й със запознаване с делото за „10 минути” при положение, че е проведено само едно съдебно заседание. Именно затова, при отчитане на всички обстоятелства, с писменото становище по същество е поискано възобновяване на съдебното следствие, за изясняване на всички обстоятелства, вкл. изискване на записи от камерите от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, която също следва да разполага с тях, разпит на свидетел, и приобщаване на снимки - всички установяващи липса на нарушение. Тези  искания били  игнорирани от съда. Твърди, че  записите от камерите на всеки патрулен автомобил съгласно M3 № 8121з-1154/01.09.2017 г. се преиндексират (запазват, съхраняват) за срок от 2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство, и чак след това се унищожават , а не се съхраняват 30 дни, както съдът е приел за „ноторно известно” Съгласно заповедта, с данните по системата (записите) задължително разполага и „Вътрешна сигурност” („съхранение в централната компонента”), без чието разрешение данните не може да се изтриват (унищожават). Искането за запазване на записите - сваляне, съхранение, с цел оглед от компетентния орган, е направено своевременно - още с възражението срещу АУАН, видно от материалите по административната преписка.Счита, че непредставянето на записите (при противоречивите гласни доказателства - показания на служители на МВР - актосъставител и свидетел, също и обяснения на И.Б.) от трите камери на автомобила, които са единственото обективно доказателство, препятства да бъде разкрита обективната истина. Сочи, че в НП неточно е посочено и времето на извършване на нарушението, в нарушение на императивите на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Часът на спирането по ежедневната форма е 14, 45 часа, което не съответства нарушението да е извършено в 14, 40 часа, след като пътните полицаи по техни показания и обективно се намират на 10 до 20 метра от местонарушението. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отделна жалба моли за отмяна и на постановеното от РС-Плевен допълнително определение, с което е оставено без уважение искането на касатора за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.Н. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен,   в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 13.11.2019г. жалбоподателят И.С.Б. *** МПС – лек автомобил „Фолксваген Джета” с рег.№ ЕН 1677 АН.  В 14:40 часа на ул. „Иван Миндиликов“ до Автогарата, на пешеходна пътека М8.1, обозначена с пътна маркировка и пътен знак – не пропуснал правилно пресичащ отляво надясно пешеходец и отнема предимство. Горното установили длъжностни лица при Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят М. П. Н. и свидетелят И. И. Ц.. За констатираните нарушения св. Н. съставил АУАН Серия „GA“ бл. № 124128 от 13.11.2019г., с който акт вменил на И.С.Б. нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Водачът е подписал акта, като е записал в него, че има възражения. Впоследствие е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор “ПП” при ОД на МВР-гр. Плевен издал оспореното НП.

            Горната фактическа обстановка съдът възприел въз основа на показанията на разпитаните свидетели М. П. Н. и И. И. Ц., които съдът кредитирал напълно като обективни, кореспондиращи с останалите доказателства, категорични,  последователни и незаинтересовани.

            Съдът направил извод, че АУАН  е  съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.  НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Според въззивния съд в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Съдът приел, че в съставения административно наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място на извършването му е законосъобразно и описано в достатъчна степен. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приел за  изяснено неправомерното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, който е годен субект на административнонаказателната отговорност. Направил извод за категорична установеност, че на посоченото място и дата- изчерпателно описани, при управление на лек автомобил жалбоподателят не е пропуснал правилно преминаващият отляво надясно по пешеходната пътека пешеходец. Както в АУАН така и в НП е посочено че пешеходецът е бил „пресичащ”, а не само стъпил на пътеката. С това си поведение според съда Б. е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В конкретният случай поведението на водача на автомобила – жалбоподателят, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения при възможност да възприеме преминаващото по пътното платно лице и да намали скоростта или да спре. Според съда наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено  административното  нарушение от страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства, отразени в съставения АУАН, подкрепени и от доказателствата по делото.  Моментното местонахождение на полицейския патрул/процесното място/, докато е преминавал оттам в посока мястото на наряда по график, не го лишава от компетентност при преминаване през процесното място да констатира наличие на нарушение и съответно да прецени и състави АУАН в случай на установяване на такова. Според съда несъществен е и пропускът на предлога „на” в АУАН и НП пред „пешеходна”, като това не е процесуално нарушение, още по-малко съществено тъй като както беше посочено и по-горе от описаната фактология става ясно, че пешеходецът е бил на пътеката и вече е пресичал. Не е съществено и не е задължително поименното описване и снемане самоличност на този пешеходец, според мотивите на въззивния съд.

Съдът приел още, че в атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират административното нарушение. По несъмнен начин са конкретизирани времето и мястото на нарушението, осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е ангажирана отговорността  на  жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване на административно наказателния процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Посочените в жалбата възражения съдът приел за неоснователни. Твърдението на ж-ля, че същият не е имал видимост към пешеходците поради наличие на тролейбус води според съда до индиректно признание на факта на нарушението, като същият е следвало да изчака и да си осигури необходимата видимост и след това да премине. Не са били изискани записи от камери доколкото ноторно известно на въззивния съд е че се съхраняват 30 дни и това би довело до безсмислено отлагане на делото.

Съдът направил извод, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателя И.С.Б. е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. От субективна страна деянието приел за  извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но въпреки това е преминал, без да го пропусне. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

            С допълнително определение №237/3.06.2020 год. и с оглед изхода на делото, съдът оставил без уважение искането на касатора за присъждане на направените по производството  разноски.

            Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, довело до неизясняване на делото от фактическа страна и непопълване  с допустимите и относими доказателства. Още с подадено възражение против съставения АУАН , а впоследствие и с жалбата против НП до съда, касаторът е направил искане да се изискат  от ОД на МВР-Плевен всички отчетни документи на патрулния наряд за дата 13.11.2019 год., констатирал нарушението, както и записи на камерите на полицейския  автомобил на патрула за времето от 14 до 16 часа на 13.11.2019 год. с цел извършването на оглед в съдебно заседание за установяване на фактите от значение за ангажиране отговорността на водача. Това искане е направено във връзка с оспорване на констатираното нарушение с твърдения, че Б. не е извършил същото. Съдът не се е произнесъл с нарочен писмен съдебен акт по направеното искане - нито е уважил, нито е отхвърлил искането. Едва в мотивите на постановеното решение  въззивният съд  посочил, че не са били изискани записи от камери доколкото ноторно известно на въззивния съд било, че последните се съхраняват 30 дни и това би довело до безсмислено отлагане на делото. На първо място ноторно известните факти не се съобщават  на страните едва в постановеното решение, а с отделен съдебен акт преди приключване на фазата по събиране на доказателства, с оглед да не се лишат страните или да не се ограничат техните права във връзка с представяне или изискване на доказателства във връзка с тези съобщени общоизвестни факти, въз основа на които очевидно са направени и правни изводи. На второ място, в кориците на делото се съдържа писмо, което е представено от касатора след приключване на съдебното дирене с искане за неговото възобновяване, от което става ясно, че всички файлове с видеоинформация се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента, или се преиндексират за срок от две години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство. Т.е., при наличие на данни за образувано съдебно производство по оспорване на НП, и както в случая искането за представяне на записите е направено още с възражението против съставения АУАН, по силата на цитираната в писмото МЗ, стои задължението на съответните служби да запазят и преиндексират  файловете с виедоинформацията. Дали тези записи са технически изправни и/или годни да възпроизведат някаква  информация, следва да бъде установено от съда при техния оглед. Направено е още искане с жалбата за изискване от община Плевен на план/карта на гр.Плевен, с оглед направените възражения във връзка с неточно и неконкретно посочване на мястото на нарушението, по което искане съдът също не се е произнесъл. Непроизнасянето по направените искания на жалбоподателя е довело до ограничаване на процесуалното му право да представя и да иска събирането на доказателства за оборване на установените с акта констатации. Нарушението е съществено и и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото в съвкупността си опорочава целия административнонаказателен процес. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика – нарушението на процедурните правила е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Видно от разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, този критерий е възприет и в административнонаказателното производство, като е посочено кои нередовности на акта са непреодолими – само тези, които не позволяват по безспорен начин да се установи нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Нарушаването на правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да  докаже  своята теза чрез несъбиране на относими и допустими доказателства, които изрично са поискани и оставянето без отговор на съществените му възражения, е съществено, тъй като, ако процесуалното нарушение не беше извършено, релевантните за делото въпроси са могли да бъдат изяснени по различен начин.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС, който да събере поисканите с жалбата против НП доказателства – записите от камерите на процесния полицейски автомобил на патрула за процесния ден и час, както и карта/план на гр.Плевен с разположение на ул/пл.“Иван Миндиликов“. Следва да бъдат призовани и разпитани отново полицейските служители относно съществените за отговорността на Б. обстоятелства, а при възможност и преценка-издирени, призовани и разпитани и други участници и/или очевидци на деянието, с оглед установяване на действителните факти от значение за случая. След събиране на всички относими и необходими доказателства, съдът следва да направи анализ на същите и да отговори на въпросите има ли виновно извършено деяние от Б. на посочения като нарушен текст от Закона за движение по пътищата, като отговори и на всички повдигнати в жалбата против НП и в хода на производството възражения.

Определението на въззивния съд относно разноските също следва да бъде отменено, а въпросът с тяхното присъждане следва да се реши от въззивния съд при новото разглеждане на делото-чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 214 от 3.06.2020 г. и Определение №237/3.06.2020 год., постановени по нахд № 553/2020 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен при съобразяване с мотивите на постановеното решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                          ЧЛЕНОВЕ:  1.  /П/                      2. /П/