Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1335 13.04.2020година
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 7643 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата С.С.Ч. твърди, че е клиент на ответното
дружество за обект, находящ се в ж.к. *************. Твърди, че както нейният
наследодател, така и тя след неговата смърт е заплащала дължимите суми за
консумирана електрическа енергия в жилището. През м. март на 1919 г. установила, че
електромерът й не функционира и е уведомила дружеството ответник и то изпратило
служители, които извършили подмяна на електромера. По-късно получила сметка за
преизчислена електроенергия за период от 70 дни на стойност 227,74 лева. Твърди,
че е заплатила сумата, въпреки че не била съгласна с начисляването, предвид
възможност да се прекрати доставката на електрическа енергия. Излагат се
доводи, че за ответника не е било налице основание да коригира сметките, тъй
като към момента на проверката не са съществували правила за измерено
количество енергия ПИКЕЕ, а рискът от неправилно отчитане следва да се носи от
собственика на измервателното устройство. Предвид това счита, че платената сума
се явява недължима и иска да бъде осъден ответникът да я върне ведно със
законната лихва считано от завеждане на делото.
Ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ излага
довод, че начислението на неизмерена електрическа енергия е законосъобразно
извършено съобразно действащите Общи условия
и правилата за така наречените ПИКЕЕ. Счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно, че ищцата е потребител на електрическа
енергия за обект с клиентски номер ********* находящ се на адрес гр. **********************.
От представените писмени доказателства – констативен протокол за проверка на
средства за търговско измерване от 06.03.2019г. /лист 5 /,
се установява, че извършена проверка на електромера на абоната, при което била
установен повреда на модема. Поради това уредът бил демонтиран, а на негово
място поставен нов. При проверката не било установено уредът да е бил
нерегламентирано отварян, което личи от констатацията, че пломбата му е налична.
Протоколът бил съставен на името на С. Х. Ч., относно който се установява, че е
баща на ищцата и предишен титуляр на партидата / лист 4/.
В резултат на проверката било извършено преизчисление
на енергията доставена за обекта във връзка с което била издадена фактура №**********/24.04.2019г.
на стойност 227,74 лв. с ДДС. На ищцата било изпратено писмо относно извършено
преизчисляване на стойността на електрическата енергия, начислена по фактурата / лист 7 и 6/. Установява се
от представения фискален бон, че ищцата е заплатила на ответника дължимата сума
на 07.05.2019г.
При така установеното
се налагат следните правни изводи:
Според чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
По иска за неоснователно обогатяване е в тежест на ищеца
да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респективно за нейното
задържане.
По настоящото дело фактът на плащане на процесната
сума не е спорен. Страните спорят относно наличието на основание, поради което
ответникът счита, че следва да задържи платената сума. Ответникът обосновава
вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на основание
разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 и чл.51, ал.2 от Правилата за
търговия с електрическа енергия (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.). Според чл.45,
ал.1 от ПИКЕЕ / който е
понастоящем отменен с решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от
2017 г./ когато при проверка по
реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е
известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа
енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на
преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната
мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът извършва проверка на
измервателните системи задължително се съставя протокол, който следва да бъда
подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов
представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/, а в случаите на промяна на схемата на
свързване и от представител на полицията / чл.48, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми
са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013г., по
арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са издадени на основание на законовата
делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на
държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята
която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6
на чл. 83 ЗЕ е посочено, че комисията приема правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на
делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена може да я
упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е
извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на
компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения
нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според
който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде
прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само
изрично предвидени в закона предели. Този извод се потвърждава и от чл.12 от
ЗНА, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за
която е предвидено той да бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката води до извод, че комисията е компетентна да определи нормативно
правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за
установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на
електроенергията. Съдът счита, че регламентирането на ред за установяване на
случаите на неизмерена, неточно и / или неправилно измерена ел.енергия се
отнася не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите
по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването.
Съдът счита, че по своята същност нормите отнасящи се
до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат
форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те
обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъде
установено, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от
чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която
средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.
Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна
отговорност представляват отклонение от принципа, че без вина няма отговорност
и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат
първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и
търговското право – арг. от чл.3, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от
същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, може да се издава подзаконов
нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият
акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от
по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи,
каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налага от чл.15, ал.1 и 3
от Закона за нормативните актове.
От гореизложеното
следва извод, че разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя
и субективното правото на доставчика на ел.енергия да получи плащане,
компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената
енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ
обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това
в случая е Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват
ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи
нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването. Поради това,
съдът намира, че цитираните от ответника правила, в частта си с която установяват
субективно право на доставчика да получи плащане от страна на потребителя за
неизмерени или неправилно измерени количества електроенергия, като издадени в
отклонение с законовата делегация, не създават основание за едностранната
корекция.
Съдът намира също, че
следва да се има предвид и това, че разпоредбите от чл.47 до чл. 51, включително от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия са били вече отменени по силата
на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г. Останалата част от разпоредбите на тези правила са били отменени
с предходен съдебен акт - Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15
от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г. Тоест към момента на преизчислението – месец март 2019г. е липсвало
нормативно основание за извършването му.
Предвид изложеното
съдът намира, че ищцата не е дължала начислената от ответното дружество сума. Поради
това искът следва да се уважи.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 325 лв., от които 52 лв.
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на „ЕВН
България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК *********, да заплати, на осн. на чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, на С.С.Ч. ЕГН ********** с адрес *** сумата 227,74 лв./двеста
двадесет и седем лева и 74ст./, представляваща начислена без основание за
периода от 26.12.2018г. до 06.03.2019г. допълнителна цена на електроенергия
относно която е издадена фактура №**********/24.04.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 16.05.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати
на С.С.Ч., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 325 лв. /триста двадесет и пет
лева /, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ