№ 39413
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110138640 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма ООД срещу *** основно
училище „***“.
Ищецът твърди, че на 18.12.2019г. между страните се сключил договор №
2219199/18.12.2019г. с предмет предоставяне на услуги от длъжностно лице по защита на
данните и защита на личните данни от страна на ищеца в качеството му на изпълнител.
Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.01.2020г., като в случай че някоя
от страните не уведоми другата писмено в 60-дневен срок преди изтичането му, че желае да
го прекрати, същият се продължава автоматично за срок, равен на първоначалния. С оглед
на това, договорът е продължен до 02.01.2024г. На 06.06.2023г. било получено писмо от
ответника, с което отправял покана за прекратяване на договора по взаимно съгласие от
01.09.2023г., на която покана ищецът отказал. На 24.08.2023г. ищецът получил уведомление
от ответника, с което го уведомява, че не желае договорът да продължи и го прекратява,
считано от 01.01.2024г. Ищецът счита, че не са спазени условията на договора относно срока
на предизвестието, поради което договорът продължава своето действие и след тази дата до
03.01.2026г. Поддържа, че считано от 03.01.2024г. изпраща месечни фактури до ответника за
дължимото възнаграждение от 260лв. с ДДС месечно с падеж за плащане 29-то число на
месеца. На 07.02.2024г. поканил ответника да плати, но същият не го сторил. Към датата на
депозиране на исковата молба били издадени 5 фактури с настъпил падеж от дати 08.01.,
09.02., 11.03., 09.04. и 08.05.2024г. на обща стойност 1300лв. с ДДС, които не били платени.
Съобразно изложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от
1300лв., представляваща дължимото възнаграждение за м.01.-м.05.2024г. по договора, за
което са издадени посочените фактури, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Поддържа, че договорът е прекратен най-късно на 01.01.2024г., тъй като
ищецът още на 24.08.2023г. е получил изявление за прекратяване на договора. Счита, че
съображенията на ищеца за неспазен срок на предизвестието са несъстоятелни. Посочва, че
ищецът не е предоставял услугите нито за процесния период, нито по-рано. Ето защо счита,
че не се дължи възнаграждение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената
тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение
по сключен договор от дата 18.12.2019г., по което ответникът е възложител, а ищецът
изпълнител с предмет описаните в приложение № 1 дейности; че през периода м.01.2024г.-
м.05.2024г. договорът е бил действащ (автоматично е продължил своето действие при
изтичане на уговорения срок за срок от още 2 години); че според договора му се дължи
месечно възнаграждение от 260лв. с ДДС; че е изпълнявал пълно и точно задълженията си
по договора.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на договора, което е
породило своето действие, с оглед на което към процесния период същият е бил прекратен.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че на
24.08.2023г. ищецът е получил уведомление от ответника, с което го уведомява, че
прекратява договора, считано от 01.01.2024г.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Направеното от ответника искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели относно изпълнението и прекратяването на договора следва да бъде
оставено без уважение, доколкото ищецът носи тежестта да докаже изпълнението на своите
задължения, а по отношение на прекратяването намира приложение чл. 164, ал. 1, т. 5, пр.
последно ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2024г. от
10:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2