№ 792
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д.Д. Гражданско дело № 20213110103135 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
„****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ****, ж.к. ****, ул.”****” № 4-6 против ответника Д. В. Д.
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4886,76 /четири хиляди осемстотин осемдесет и
шест и 0.76/ лева, включващо главница - 4248.20 лв., договорна
лихва/възнаградителна/- 532.30 лева за периода 25.02.2016г. - 22.08.2017г. и
наказателна лихва /за забава/-106.26 лева за периода 25.02.2016г. -
27.09.2017г. по Договор за потребителски кредит от 17.02.2015г. и извлечение
от счетоводните книги на ОББ АД към дата 28.09.2017г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК -28.09.2017г. до окончателно изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 7956/29.09.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14723/2017 г. на
Районен съд-гр.Варна, 49-ти състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-
деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
1
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2015г. е сключен договор
за потребителски кредит между „****" ЕАД /понастоящем „****" АД/ и
отв.Д. В. Д., по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника
кредит в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин лева / лева, като същият е
изцяло усвоен. Твърди се, че съгласно договора, ползваният кредит следва да
се олихвява с лихвен процент, определен в договора за кредит в размер на
9.75 %, а кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120
/сто и двадесет/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва,
считано от 17.02.2015г. Твърди се, че цялото задължение към датата на
сключване на договора е в размер на 7195,59 лева. ГПР е в размер на 11,00 %.
Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
23.08.2017г., с нотариална покана с per. N° 9194/2017г., том 2, № 187 по описа
на нотариус Кънчо Ицков.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба непогасеното
задължение по кредита е в общ размер на 4886,76 /четири хиляди осемстотин
осемдесет и шест и 0.76/ лева, включващо главница - 4248.20 лв., договорна
лихва/възнаградителна/- 532.30 лева и наказателна лихва /за забава/- 106.26
лева, като към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК съгласно извлечение
от счетоводните книги на банката, просроченото задължение е било в размер
на 18 месечни вноски в общ размер 1009.62 лева. Твърди се, че кредиторът
Сибанк ЕАД / ОББ АД/ е предприел съдебни действия за събиране на
задължението като последователно е образувано ч.гр.д. 14723/2017г. на PC
Варна и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
29.09.2017г. и въз основа на същите е образувано ИД 640/2017г. по описа на
ЧСИ Даниела Петрова – Янкова.
Твърди се, че на 25.0б.2019г е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „****" ЕООД, с ЕИК **** е
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе
договор. Вземането е индивидуализирано по основание и размер в
Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо
ответника е посочено по пера. Твърди се, че на 04.03.2020г. новият кредитор е
конституиран като взискател по същото ИД. Твърди се, че на длъжника е
връчена ПДИ, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за
което ищецът е уведомен на 26.01.2021г.
2
Счита се, че договорът за цесия е произвел действие, както по
отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно ищецът „****" ЕООД.
Излага се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
отговор на ответната страна:
Ответникът Д. В. Д., чрез процесуален представител в срока по чл. 131
от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище
за неоснователност на предявената искова претенция, като се оспорва същата
по основание и размер.
Оспорва се съществуване на твърдяното вземане по основание и размер;
оспорва се усвояването на кредита, както и се оспорва конкретния размер на
дълга, включително настъпила изискуемост (падеж) на вземането; оспорва се
дължимостта на акцесорните вземания (обезщетения за забава, неустойки),
включени в обхвата на договора за предоставяне на кредит, техния конкретен
размер и периода, за който се дължат. Оспорва се автентичността на
подписите на ответика под говора за кредит. Твърди се наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, довели до едностранно
увеличаване на лихвения процент. Оспорва се надлежното упражняване на
право за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и редовността на
връчване на съобщението за това спрямо ответника. Оспорва се и
действителността на цесията. Оспорва се твърдението, че ответникът е
уведомен за договора за цесия, поради което се счита, че същата не е
породила действие спрямо ответника.
Предвид горните съображения се моли да се отхвърли изцяло
предявената искова претенция.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от
3
ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК.
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: пълномощно изх.№3787/05.03.2013г., пълномощно от
06.03.2013 г., удостоверение за актуално състояние на дръжество изх.№
1770/12.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд, молба по ч.гр.д. №
14723/2017 г. по описа на РС Варна – 49 състав, служебна бележка изх.№ 21 –
СБКД-00041/22.03.2021 г., писмо до ответника от „****“ ЕООД, договор за
прехвърляне на парично вземане сключен на 25.06.2019 г., изисканото ч.гр.д.
№14723/2017 г. по описа на ВРС, 49 състав, представените от проц.
представител на ищеца оригинали на договор за потребителски кредит № РК
15 –054988/17.02.2015 г., призовка за принудително изпълнение два броя от
дата 01.06.2020 г. и протокол за действия на връчител № 5263/15.06.2020 г.
Със Заповед за изпълнение №7956/29.09.2017 г. по ч.гр.д.№14723/2017
г. на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „****“, бул.“****“ № 89Б,
представлявано от **** – Главен изпълнителен директор и **** –
Изпълнителен директор, сумата от 4 248,20 лева /четири хиляди двеста
четиридесети осем лева и двадесет ст./, дължима на основание Договор за
потребителски кредит от 17.02.2015 г. , сумата от 532.30 лева/петстотин
тридесет и два лева и тридесет ст./, представляваща договорна лихва,
дължима за периода 25.02.2016 г. до 22.08.2017 г., сумата от 106.26 лева/сто и
шест лева и двадесет и шест ст./, представляваща наказателна лихва за
периода 25.02.2016 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2017 год. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 97.74
/деветдесет и седем лева и седемдесет и четири ст./ държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер от 50.00 лв. /петстотин и осемнадесет
лева и тридесет и две ст./.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски
кредит № **** г., сключен между ответника Д. В. Д. и „****“АД /с предишно
наименование „****“АД, съгласно който праводателят на ищеца е
предоставил на ответника в заем сумата от 4500 лева със срок за издължаване
120 месеца. Кредитът се отпуска по банкова сметка на ответника Представено
движение по разплащателна сметка **** преди миграцията в ОББ - **** -
4
обслужваща сметка съгласно чл.5 от Договор за потребителски кредит. Целта
на кредита е рефинансиране на други задължения на ответника кум други
кредитори, а именно: ****, Евролизинг, ****, в общ размер от 2412 лева,
които са преведени по сметки на тези кредитори, а останалата част е
преведена по банковата сметка на ответника. Договорен е годишен лихвен
процент от 9,75%, формиран като сбор от променлив годишен лихвен
процент по редовен дълг, равен на сбора от: референтен лихвен процент
(РЛП), който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и
който към датата на сключване на настоящия договор е 2.50% /две цяло и
петдесет стотни/ процента, плюс надбавка от 7.25% /седем цяло и двадесет и
пет стотни/ процента. Договорен е годишен лихвент процент върху
просрочено задължение, равен от сбора между годишният лихвен процент
върху редовния дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
такса за кандидатстване, анализ и оценка на кредитоспособността в размер на
135.00 лева, такса за промяна други условия по кредита в размер на 30.00
лева. Договорен е годишен прлоцент ва разходите (ГПР) в размер на 11.00%.
Страните са регламентирали, че общата дължима от ответника сума по
кредита, изчислена към момента на сключване на договора за кредит: 7196.59
BGN /седем хиляди сто деветдесет и шест лева и 59 стотинки/. В чл. 4.1 от
Договорът е изрично регламентирано, че той касае потребителски кредит,
издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и
лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия
договор.
В чл.15.3.1 от договорът е отбелязяно, че променливият лихвен
процент, формиран от сбора на РЛП на **** за кредити в национална валута
или за кредити в чуждестранна валута /EUR / плюс надбавка може да се
променя при промяна на РЛП на ****, която се извършва по реда описан в т.
15.3.2-15.3.4. В чл.15.3.2 от договорът е регламентирано, че РЛП на **** се
определя по утвърдена от БАНКАТА Методика за изчисляване на референтен
лихвен процент на „****“ ЕАД (Методика). Методиката съдържа ясна и
разписана изчислителна процедура (формула), с посочени вид, количествени
изражения и относителна тежест на отделните компоненти, представляващи
пазарни индекси и индикатори или комбинация от тях. Методиката е описана
в Приложение 1, неразделна част от настоящия договор. БАНКАТА не може
да променя Методиката едностранно след сключване на настоящия договор.
5
Отбелязяно е, че с подписване на настоящия договор длъжникът дава
изричното си съгласие банката едностранно да променя приложимия лихвен
процент при промяна на размера на РЛП за съответната валута на кредита
при условията на т. 15.3.3. Преизчисляване на стойността на РЛП се извършва
два пъти в годината като се използват стойностите на посочените в
Методиката индекси и индикатори към 30 юни и 31 декември. Промяна в
стойността на РЛП влиза в сила от първо число на месеците август и
февруари. В чл.15.4.1 е регламонтирано, че годишният процент на разходите
по кредита (ГПР), посочен в т.8 е определен към датата на сключване на
договора, като в него не са включени разходите по чл. 19, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). ГПР е изчислен по реда на т.1 на приложение
№1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК, съответно са спазени общите положение на т.2 и
са приложени букви „а”, „б”, „в” и „г” на т.З от същото.
Съгласно чл.15.5.2, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
пълен размер, БАНКАТА събира върху непогасения дълг по кредита за
времето на забава годишен лихвен процент по просрочен дълг в размер,
посочен в т.6.2, а според чл.15.5.3, годишният лихвен процент по просрочен
дълг се променя по време на действие на договора, когато се промени РЛП по
реда на т. 15.3.2. -15.3.3. и следващите, както и в случай на промяна на
размера на законната лихва.
Съгласно чл.16.2.1 от Договора, кредитът се издължава по посоченият в
т.4 начин, в съответствие с погасителния план. Планът се актуализира
автоматично от страна на БАНКАТА при всяка промяна на РЛП, която води
до промяна в размера на приложимия лихвен процент, при запазване на срока
на договора без да е необходимо подписване на анекс, за което с
подписването на настоящия договор длъжникът дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
Според чл.21.1, банката има право едностранно, без да дължи
уведомление или покана до длъжника да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, при
наличие на което и да е от следните основания: Длъжникът не издължи на
съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна
вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисион,
както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по
6
настоящия договор.
Като обезпечение по договора за кредит, е сключен Договор за
учредяване на залог върху вземания от 17.02.2015г.
Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 25.06.2019 г. между „****“АД, в качеството му на продавач и
„****“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на купувач, по силата на който
„****“АД е продало на ищеца портфолио от вземания, произтичащи от
договори за заем, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си и подробно описани Приложение 1 към договора за
продажба и прехвърляне на вземания.
Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
изходящо от „****“АД чрез „****“ ЕООД, ЕИК ****, както и пълномощно
към него, което дава право на „****“ ЕООД, ЕИК **** да уведоми
длъжниците, посочени в Приложение №1, към договора за прехвърляне на
вземания, сключен на 25.06.2019г. между „****“АД и „****“ ЕООД, ЕИК
****.
От изготвени в хода на съдебното производство единична и повторна
тройна съдебно-почеркова експертиза безспорно бе установено, че именно
ответникът Д. е положил подпис под приложените Договор за потребителски
кредит и Договор за обезпечаване на кредита.
Видно от заключението на вещото лице Р.Х., приобщено към
доказателствения материал по делото, което съдът кредитира като надеждно и
компетентно дадено, след сключване на договорът за кредит, съгласно
представено движение по разплащателна сметка **** преди миграцията в
ОББ - **** - обслужваща сметка съгласно чл.5 от Договор за потребителски
кредит се установява, че усвоената сума е в размер на BGN 4 500 на
17.02.2015 г. с основание -Усвояване на кредит. Съглосно договорът са
извършени погасявания, чрез рефинансиране на други задължения на
ответника към други кредитори както следва: на 17.2.2015г. сумата от
484,00лв. към TBI Bank - оконч.погасяване на кредит **********; На
17.2.2015г. е преведена сумата от 610,52лв. към София Комерс за
оконч.погасяване на кредит. На 17.2.2015г. е преведена сумата от 210,00лв.
към Евро Лизинг за оконч.погасяване на кредит. На 17.2.2015г. е преведена
сумата от 600,00лв. към Евро Лизинг за оконч.погасяване на кредит. На
7
17.2.2015г. е преведена сумата от 470,68лв. към Изи Асет Мениджмънт АД за
оконч.погасяване на кредит. На 18.2.2015г. е преведена сумата от 232,79лв.
към Евро Лизингза оконч.погасяване на кредит. Вещото лице установява
извършени от ответника погасявания по кредита както следва: главница в
размер на 251,80лв., договорна лихва от 390,81 лв. и наказателна лихва от
13,87лв. От заключението на вещото лице се установява, че са налице
няколко промени от страна на банката на лихвения процент по договора, а
именно: на 25.3.2015г. е определен 9,75%, на 25.9.2015г. е определен 9,25%,
на 25.3.2016г. е определен 8,65%, а на 25.3.2017г. е определен 7,95%. Вещото
лице установява размера на задълженията на ответника към датата на
деподиране от страна на ищеца на заявление по чл.417 ГПК - 28.09 2017 г.
както следва: главница - 4248,20лв., договорна лихва от 532,30лв. за периода
25.02.2016 до 22.08.2017 г., както и наказателна лихва от 80,87лв. за периода
25.02.2016 до 27.09.2017 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
По делото е представен Представен е и договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 25.06.2019 г. между „****“АД, в
качеството му на продавач и „****“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на
купувач, по силата на който „****“АД е продало на ищеца портфолио от
вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си и подробно описани
Приложение 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания.
Липсват данни за връчване на уведомление за цесията на длъжника,
съгласно чл.99 ЗЗД. Същата при това положение, следва да се приеме, че е
съобщена на длъжника в хода на процеса с връчване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея на ответника. В същото време съдът установи,
че в договора за цесия не са посочени конкретните вземания, които са
прехвърлени. След запознаване с приложените от ищцовота страна по
8
изрично указания на съда извлечение от Приложение №1А към Договор от
25.06.2019г. се установява, че вземане на цедента „****“АД спрямо ответника
Д. В. Д. не е било прехвърлено на цесионера „****“ ЕООД. Предвид липсата
на представено с посоченият договор за цесия приложение, от което да се
установява, че с него са прехвърлени и вземанията срещу ответника по
Договор за потребителски кредит № **** г., следва да се приеме, че ищецът
не установява материалноправната си легитимация по предявения иск.
Посоченото само по себе си е основание за отхвърляне на исковата
претенция, но съдът намира, че следва за пълнота на изложението, да обсъди
и възраженията, наведени от ответната страна, чрез процесуалния й
представител досежно липсата на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесният Договор за кредит.
Съдът приема за безспорно установено сключването между ответника и
„****“АД Договор за потребителски кредит № **** г.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на
вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за
потребителски кредит № **** г., сключен между ответника Д. В. Д. и
„****“АД /с предишно наименование „****“АД, съгласно който праводателят
на ищеца е предоставил на ответника в заем сумата от 4500 лева със срок за
издължаване 120 месеца. Кредитът се отпуска по банкова сметка на ответника
Представено движение по разплащателна сметка **** преди миграцията в
ОББ - **** - обслужваща сметка съгласно чл.5 от Договор за потребителски
кредит. Целта на кредита е рефинансиране на други задължения на ответника
кум други кредитори, а именно: ****, Евролизинг, ****, в общ размер от 2412
лева, които са преведени по сметки на тези кредитори, а останалата част е
преведена по банковата сметка на ответника. Договорен е годишен лихвен
процент от 9,75%, формиран като сбор от променлив годишен лихвен
процент по редовен дълг, равен на сбора от: референтен лихвен процент
(РЛП), който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и
който към датата на сключване на настоящия договор е 2.50% /две цяло и
петдесет стотни/ процента, плюс надбавка от 7.25% /седем цяло и двадесет и
пет стотни/ процента. Договорен е годишен лихвент процент върху
просрочено задължение, равен от сбора между годишният лихвен процент
върху редовния дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
9
такса за кандидатстване, анализ и оценка на кредитоспособността в размер на
135.00 лева, такса за промяна други условия по кредита в размер на 30.00
лева. Договорен е годишен прлоцент ва разходите (ГПР) в размер на 11.00%.
Страните са регламентирали, че общата дължима от ответника сума по
кредита, изчислена към момента на сключване на договора за кредит: 7196.59
BGN /седем хиляди сто деветдесет и шест лева и 59 стотинки/.
Настоящият състав на съда счита, че договорът за потребителски кредит
Договор за потребителски кредит № ****г., нарушава няколко разпоредби от
Закона за потребителския кредит поради което е недействителен. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т.
12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с
чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай не
се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за
кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според
настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме,
че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва
да се отбележи, че договорът не съдържа дори капитализирано цифрово
изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено
процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на
задължението на ответника е посочен без да могат да се установят
включените по стойност компоненти в него. Съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.12 Закон за потребителския кредит /ЗПК/ - информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
10
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Съгласно тази разпоредба погасителния план следва да
съдържа разбивка на това какво се в включва и в какъв размер във всяка една
от погасителните вноски, нещо което в конкретния случай липсва. Тези
съществени елементи от договора се установиха в хода на процеса едва с
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база
предоставени служебна и изготвена едностранно специално за делото
счетоводна информация. Въпреки неколкократно предоставените
възможности за прилагане на всички относими писмени доказателства,
ищецът не представи надлежно подписан между страните погасителен план
по кредита.
На следващо място договорът не отговарят по съдържание и на т.10 от
чл.11, тъй като не е посочено как е формиран годишния процент на разходите
по кредита, т.е какви компоненти включва, съответно не е посочена
паричната единица, в която ще подлежи на връщане общата сума по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ - информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
11
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Съгласно тази
разпоредба погасителния план следва да съдържа разбивка на това какво се в
включва и в какъв размер във всяка една от погасителните вноски, нещо
което в конкретния случай липсва. Следователно възражението на ответника
за липсата на ясен погасителен план е основателно и следва да се вземе
предвид от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид така установената недействителност на договора за
потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита - главница, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение
по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 656,48
лв., то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за
главница от 4500 лева, съответно неплатена към датата на подаване на
заявлението е останала главница в размер на 3843.52лв.
На следващо място, въпреки, че в чл.21, ал.1 от Договорът за кредит е
уговорено, че настъпва автоматична предсрочна изискуемост на всички
дължими по него суми (остатъка от общия дълг), тази уговорка не би могла да
породи действие автоматично, тъй като съгласно т. 18 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ №4/2013, от 18.06.2014 год. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговскаколегии. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
12
изискуемост.
По делото се твърди извършено от страна на праводателя на ищеца
обявяване на предсрочната изискуемост спрямо кредитополучателя, като са
представени доказателства за нотариалното извършване на връчването от
страна на нотариус Кънчо Ицков. Според Решение на СЕС по дело С-327/10
от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността. За да се направи извод дали длъжникът е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, несъмнено следва да се
извърши преценка дали са осъществени всички необходими действия от
кредитора в тази насока. Съдът в конкретния случай, не приема, че
кредиторът е положил всички необходими усилия с оглед уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Видно е, че от страна на
нотариуса са извършени три посещения, но в диапазон по-кратък от 1
месец/03.07 – 31.07.2017г./. Всички те са в работни дни.
В същото време Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед
за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по
чл. 422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито може да
13
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен
иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. /в този смисъл
решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. /
Доколкото в настоящия процес не е установено връчване изявлението на
кредитора за отнемане преимуществото на срока на длъжника, то съдът
намира, че не се установява настъпила предсрочна изискуемост на
претендирания от ответника кредитен дълг по сключения между страните
Договор за потребителски кредит № **********, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което предявения в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск
следва да бъде отхвърлен. Липсва и изрично изявление на ищеца в тази
насока.
В тази хипотеза приложение следва да намери разрешението, дадено в
ТР № 8/2017 г., ОСГТК, ВКС, според което искът за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, в
случая – към момента на приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство, въпреки, че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. При
определяне размера на вземането следва да бъдат съобразени и фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането в
границите на проведеното принудително изпълнение, в съответствие с
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и указанията дадени в този смисъл в ТР №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Доколкото по делото не е приложен погасителен план съдът приема, че
ответникът би дължал на ищеца единствено падежиралите до момента на
приключване на устните състезания по делото – 01.03.2022г.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че за ищеца не
съществува вземане спрямо ответницата по процесния договор за цесия и
постановява решение с което отхвърля иска.
14
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски се пораждат за ответникът,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите възлизат в размер на 2586,32лв., в
това число сторени в исковото производство разноски къкто следва: съдебно-
почеркова и тройна съдебно-почеркова експертизи в общ размер от 1200лв.,
ССЕ в размер на 300лв. и адв.възнаграждение в размер на 686,48 лева, както и
разноски по ч.гр.дело№14723/2017г. за заплатено адв.възнаграждение в
размер на 399,84 лева, съгласно списък на разноските по делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищецът „****” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ****, ж.к. ****, ул.”****”
№ 4-6 против ответника Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: град Варна,
кв.“**** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4886,76 /четири хиляди осемстотин
осемдесет и шест и 0.76/ лева, включващо главница - 4248.20 лв., договорна
лихва/възнаградителна/- 532.30 лева за периода 25.02.2016г. - 22.08.2017г. и
наказателна лихва /за забава/-106.26 лева за периода 25.02.2016г. -
27.09.2017г. по Договор за потребителски кредит от 17.02.2015г. и извлечение
от счетоводните книги на ОББ АД към дата 28.09.2017г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК -28.09.2017г. до окончателно изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 7956/29.09.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 14723/2017 г. на
Районен съд-гр.Варна, 49-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „****” ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ****, ж.к. „****”, ул.
„****” № 4-6 да заплатина на Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: град Варна,
кв.“**** сумата от 2586,32лв. представляващи разноски по настоящото дело
и разноски по ч.гр.д. №14723/2017г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
15
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16