Р
Е Ш Е Н И Е
№
260253 / 4.3.2021г.
гр. Перник, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на четвърти февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05319 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ от В.С.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски” 1 А, с които се иска да бъде признато за незаконно
извършеното със Заповед № 2 от 05.08.2020г. на Кмета на Община Перник уволнение
и да бъде постановена неговата отмяна, както и ищцата да бъде възстановена на
длъжността, заемана преди уволнението й с процесната заповед.
В
исковата молба се сочи, че с Трудов договор № 2-К3 от 04.05.2020г.
ищцата е назначена от Кмета на Община Перник на длъжност „Координатор на
Диспечерски център по коронавирус”, с място на работа – Диспечерски център по
коронавирус в Център по патронажна грижа по Проект BG05490Р001-2.040-0080
„Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания в Община Перник” по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г., считано от
07.04.2020г. Сочи се, че Трудовият договор е сключен при условията на чл. 68
ал. 1 т. 1 от КТ и във връзка с чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от КТ за срок до
31.12.2020г. и срок за изпитване от три месеца, уговорен в полза на
работодателя.
Със Заповед № 2 от 05.08.2020г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 71 ал. 1 от КТ,
считано от 06.08.2020г. Ищцата сочи, че уволнителната заповед е получила на
01.09.2020г. в Центъра за административно обслужване на Община Перник и й била
предоставена за подпис от Евелина Асенова – гл. специалист в отдел „Управление
на човешките ресурси и деловодство”. Запознавайки се със съдържанието на заповедта,
ищцата установила, че в същата било записан тест на ръка „Лицето отказва да
подпише заповедта – 06.08.2020г.” и този текст бил подписан от двама служители
– Т. В. – директор на Дирекция „Хуманитарни дейности” и Н.Д. – главен експерт.
Ищцата сочи, че на посочената в заповедта дата – 06.08.2020г., Заповед № 2 от
05.08.2020г. не й е връчвана и по тази причина не е отказвала да я подпише. По
отношение на двете лица, удостоверили отказа, ищцата твърди, че на въпросната
дата – 06.08.2020г., не се е срещала с тях и не е разговаряла с тях. Твърди, че
на същата дата не се е чувствала добре и е отишла на лекар, който й е издал
болничен лист за периода от 06.08.2020г. до 19.08.2020г. На 01.09.2020г. от Е.А.
ищцата получила трудовата си книжка, приключена на 06.08.2020г.
С оглед горните твърдения, ищцата намира, че
работодателят й – Община Перник, неправилно е прекратил трудовия договор на
основание чл. 71 ал. 1 от КТ, след изтичане на тримесечния изпитателен срок.
Намира, че не е спазена и предвидената в Проект BG05490Р001-2.040-0080
„Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания в Община Перник” по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г. процедура по
освобождаване на служителите, наети по проекта. Поради това сезира настоящия
съд с искане за признаване на извършеното уволнение за незаконно, постановяване
на неговата отмяна и възстановяването й на длъжността, която е заемала преди
уволнението й.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, ответната страна е депозирала писмен отговор, оспорвайки
основателността на предявените искови претенции. Ответникът уточнява, че
трудовият договор между страните е сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от КТ, като срочен трудов договор, със срок от
07.05.2020г. до 31.12.2020г. Ищцата е ползвала платен годишен отпуск в размер
на 7 дни, считано от 02.07.2020г. до 10.07.2020г. включително. Съгласно чл. 70
ал. 4 от КТ, в срока на изпитването не
се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договора. Поради това счита, че срокът за
изпитване се е удължил с времето на ползвания платен годишен отпуск. Предвид
обстоятелството, че срока за изпитване е уговорен в полза на работодателя, последния
може без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на срока, да прекрати
договора. Твърди, че прекратяването е извършено в предписаната от закона
писмена форма, издадена е Заповед № 2/05.08.2020г., съдържаща ясно формулиране
на волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
фактически и правни основания. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че
заповед № 2/05.08.2020г., надлежно оформена като връчена при отказ на
05.08.2020г., й е връчена на 01.09.2020г. Сочи, че на 06.08.2020г. ищцата се е
явила на работа, като около 10:00 часа е била извикана при координатора на
проекта – Е. Я., която й е предявила Заповед № 2/05.08.2020г. Ищцата се е
запознала със съдържанието на заповедта и е отказала да я подпише и получи
екземпляр, при което са били извикани Н. Д. – главен експерт в Отдел ЗССЖП и Т.
В. – Директор на Дирекция „Хуманитарни дейности”, които в присъствието на Е. Я.
и ищцата са удостоверили с подписите си отказа на ищцата да подпише и получи
екземпляр от заповедта. Ответникът твърди, че болничният лист, който ищцата
твърди, че й е издаден за периода от 06.08.2020г. до 19.08.2020г. й е издаден
след връчване на уволнителната заповед.
Ответникът намира за неоснователни твърденията
на ищцата, че едва на 01.09.2020г. е получила Заповед № 2/05.08.2020г. и се е
запознала със съдържанието й. На 01.09.2020г.
ответникът твърди, че ищцата е отишла в Отдел „УЧРД”, за да изиска
екземпляр от заповедта, която й е била надлежно връчена при отказ още на
06.08.2020г. С тези съображения ответникът намира предявените искови претенции
за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание, както и в представени
писмени бележки, ищцата, чрез пълномощника си, пледира за решение, с което
предявените искови претенции бъдат уважени като основателни и доказани. Намира,
че безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на
06.08.2020г. ищцата не се е явявала на работа, като за дните от 06.08.2020г. до
19.08.2020г. е ползвала разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност.
Намира, че ответникът –работодател не би могъл да се позовава на изключението,
на чл. 9 ал. 1 изр. 3-то от Наредбата за медицинската експертиза, доколкото
същият не е обжалвал представения му болничен лист с доводи, че на дата
06.08.2020г. служителят е бил на работа или е отработил някаква част от
работното време.
Процесуалният представител на ответника пледира
за решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Намира, че безспорно в
хода на производството се доказва обстоятелството, че на 06.08.2020г. ищцата се
е явила първо в „Център по коронавирус”, находящ се в кв. „Твърди ливади” в гр.
Перник, след което е била извикана от две от лицата от екипа за управление на
проекта – Е. Я. и Т. Д. Намира за доказано обстоятелството, че ищцата е
отказала да получи процесната заповед, което обстоятелство е било надлежно
удостоверено с подписите на двама служители.
Намира противоречие в показанията на разпитания на страната на ищцата
свидетел и твърденията, изложени в исковата молба, изразяващо се в различие по
отношение на момента на узнаване за извършеното уволнение от страна на ищцата.
Пернишкият районен съд, като съобрази
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и
се установява от представения Трудов договор № 2-К3 от 04.05.2020г., че между
Община Перник, в качеството на работодател и В.С.А. е сключен срочен трудов
договор на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 вр. чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
труда, като в т. 4 от него е посочен срока на същия – за определен срок,
считано от 07.05.2020г. до 31.12.2020г. В т. 5 от Договора е посочено, че
срокът за изпитване е 3 /три/ месеца, а от т. 6 се установява, че е в полза на
работодателя.
От представената по делото Заповед
№ 2 от 05.08.2020г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 06.08.2020г. От същата се установява причината за
прекратяване на трудовото правоотношение – прекратяване на трудовия договор от
работодателя по време на изпитателния срок, в полза на работодателя. Връчването
на Заповедта е оформено при отказ – чрез подписите на две лица – Т. К. В. –
Директор „ДХД” и Николай Н. Добрев – гл. експерт, като е отразено, че лицето
отказва да подпише заповедта.
От събраните по делото
доказателства, и в частност: Заповед № 1 от 24.06.2020г. на Кмета на Община Перник се установява, че
за периода от 02.07.2020г. до 10.07.2020г. включително, ищцата е ползвала 7
работни дни платен годишен отпуск.
Разпитан в качеството на свидетел
е А. Н. В. – приятел на ищцата, който заявява, че живее съвместно с ищцата от
около 3 години. Посочва, че през 2020г. същата е работела по проект за
патронажна грижа към Община Перник. Спомня си за случай през м. август 2020г.,
когато ищцата се е прибрала в дома им след 17.00 часа и споделила, че не се
чувства добре. След около 1-2 часа се обадила на личния си лекар и той й казал
да отиде при него на следващия ден, около обяд, тъй като бил втора смяна. На
другия ден, свидетелят откарал ищцата в поликлиниката, като останал да я чака навън. Свидетелят посочва, че в този
ден ищцата не е ходила на работа. Вечерта, преди прегледа при личния лекар,
ищцата се обадила на нейна колежка й казала, че не се чувства добре и на
следващия ден ще ходи на лекар. Свидетелят уточнява, че след като взели
болничния лист, го отнесли с ищцата на една нейна приятелка, работеща в
сградата на „Социални грижи”. Свидетелят си спомня, че по време на болничния
отпуск на ищцата, на последната се обадила г-жа А., която й казала „ти си
отстранена”. Допълва, че въпросната г-жа А. уточнила, че ищцата е освободена от
същия ден, от който е в болничен отпуск. Спомня си, че датата е била 6 август
2020г., а ищцата почувствала неразположение на 5 август, вечерта.
Разпитана като свидетел по делото
е Т. К. В.-Х. – едно от лицата, подписали като свидетели на отказа процесната
заповед за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Същата заявява, че от
09.03.2020г. е назначена като директор на „Дирекция по хуманитарни дейности”,
като към момента на назначаването й вече бил започнал старта на проект
„Патронажна грижа за обслужване на хора с увреждания”. Спомня си, че по някое
време ищцата била назначена там, на длъжност „Координатор”, като си спомня
също, че по отношение на същата имало няколко оплаквания от нея. За въпросния
ден – 06.08.2020г. свидетелката посочва, че се е намирала на четвъртия етаж на
сградата, при колега, с когото обсъждали служебни въпроси. Около 10.00 – 10.30
часа, свидетелката чула, че се говори нещо на висок глас, при което и предвид
наличната видимост от кабинета в който се намирала, видяла ищцата, която казала
„защо е това? Защо ми го давате? Никой не ме е уведомил, аз няма да го подпиша.
Защо ми прекратявате взаимоотношенията? Не, няма да го подпиша”. След това
ищцата излязла в коридора и говорейки с някой по телефона, казала: „не съм
подписвала и няма да подписвам”. След това ищцата си взела чантата и си
тръгнала. Свидетелката посочва, че служителите, които е следвало да връчат
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата стоели като
вцепенени и казали „г-жо Вангелова, виждате нали, тя отказа и напусна”. След
като ищцата напуснала сградата, процесната заповед била оформена като връчена
при отказ, като свидетелката се подписала като свидетел на това. Свидетелката
изяснява, че изцяло е била запозната с процеса по прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, в това число и с изготвянето на процесната заповед и
нейното съдържание. Известно й е било и че именно на тази дата ищцата е била
повикана, за да й бъде връчена заповедта. Свидетелката посочва, че лично е
указала на Е. Я. и Т. Д. да връчат заповедта на ищцата.
Разпитан по делото е и свидетеля Й.
Б. Т.. Същият заявява, че работи в диспечерски център по коронавирус от м. Май
2020г. и познава ищцата от момента на постъпването му на работа. Свидетелят
посочва, че не си спомня точната дата, но един ден, преди обяд, разбрал, че
докато е бил извън работното си място, за да си купи вода, ищцата е била
повикана в Общината от ръководителя на проекта. Посочва, че след този ден,
ищцата не се е върнала на работа в центъра. След 1-2 дена узнал, че ищцата е
освободена от работа. Заявява, че същия ден се е свързал с ищцата по телефона,
но не получил точен отговор за отсъствието й от работното й място.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните и признаването му за незаконно. Този иск е съединен с иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност- „Координатор на Диспечерски център по коронавирус“.
По иска с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява
писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление,
правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на
прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно
общите правила на ЗЗД за пораждане на правно
действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за
уволнение съставлява техническа дейност - подписването на заповедта от
представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на
трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен
ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да
установи законосъобразността на уволнението е на работодателя, съдът се
произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за незаконосъобразност.
Т.е. предметът на иска, с който се оспорва законността на
уволнение се очертава от ищеца в исковата молба, тъй като той оспорва
упражненото от работодателя потестативно право на уволнение. Излагането на
фактическите обстоятелства, въз основа на които ищецът оспорва уволнението, в
трудовия спор са от съществено значение за съда, който само в рамките на
изложеното може да изследва подлежащите на доказване факти и да вземе решение
относно законосъобразността на уволнението. Съдът няма право да разглежда факти
и обстоятелства, на които страните не се позовават, респективно не са го
сторили своевременно /в този смисъл Решение № 58/12.05.2014г., постановено по
гр. дело № 7025/2013г., ІІ ГО, ВКС/. След предявяването на иска ищецът може да
допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил
съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава / Решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г. на ВКС, IV
ГО, Решение № 19 от 18.02.2014г. постановено по гр. дело № 4322/2013 г.,
Решение № 113 от 14.07.2017г., постановено по гр. дело № 3842/2016г., ІІІ ГО,
ВКС/. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се
произнася по невъведени възражения /така Решение № 156 от 10.06.2013г.,
постановено по гр. дело № 1497/2013г., І ГО, ВКС/. По-специално, при оспорване
на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца
чрез възраженията му фактически оспорвания, които според уволненото лице
опорочават прекратяването на трудовото правоотношение /Решение № 158/
01.07.2013г., постановено по гр. дело № 1008/2012г., ІV ГО, ВКС и др./.
В настоящия казус, предмет на оспорване е
законосъобразността на Заповед
№ 2 от 05.08.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В.С.А. на основание чл. 71 ал. 1 КТ.
Основанията, на които ищецът твърди незаконосъобразно упражнено от работодателя
право на уволнение, в случая са: прекратяване на трудовото правоотношение, след
изтичане на тримесечния изпитателен срок – на 01.09.2020г., както и че не е
спазена предвидената в Проект BG05490Р001-2.040-0080 „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с
увреждания в Община Перник” по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси” 2014-2020г
процедура по освобождаване на
служителите, наети по проекта.
Не е спорно, а и се установи от събраните
доказателства, че на 04.05.2020г. между страните е сключен трудов договор на
основание чл. 68 ал. 1 т. 1 вр. чл. 70 ал. 1 т. 2 от КТ, със срок на изпитване
от 3 месеца, уговорен в полза на работодателя. Установи се, че за времето от 02.07.2020г. до
10.07.2020г. включително, ищцата е ползвала 7 работни дни платен годишен
отпуск.
Установи се, че на 05.08.2020г.
работодателят е издал Заповед № 2/05.08.2020г., с която се прекратява трудовото
правоотношение с ищцата В.С.А. на основание чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда,
считано от 06.08.2020г.
Спорен е въпроса относно правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание,
предвид твърдението на ищцата, че прекратяването е станало след изтичане на
изпитателния срок, а именно: на 01.09.2020г.
Съществен в настоящия случай е
момента, в който заповедта е била връчена на ищцата. Съдът намира, с оглед
събраните по делото доказателства, че това е датата 06.08.2020г. От показанията на разпитаните по делото свидетели
- Й. Б. Т. и Т. К. В.-Х- се установи, че
на 06.08.2020г. ищцата е била повикана в сградата на Община Перник, където й е
предявена процесната заповед. Установи се, че същата е отказала да подпише
заповедта, което обстоятелство е надлежно отразено в последната – чрез
подписите на две от присъствалите на мястото лица. Съдът кредитира изцяло като
достоверни показанията на посочените свидетели, като логични, последователни и
хармониращи с останалите писмени и гласни доказателства. По отношение
показанията на свидетеля Й. Б. Т., съдът намира, че същите не могат да бъдат
кредитирани в цялост, доколкото същите се явяват изолирани и противоречащи си с
останалите събрани по делото доказателства. Следва да се посочи, че показанията
на свидетеля, сочещи, че след получаване на болничният лист, ищцата не е отишла
да предаде същия в работата си, а го е предала на трети човек, който да го
предаде по местоработата на ищцата, макар и косвено подкрепя твърденията на
ответната страна, а именно: че на 06.08.2020г., преди обяд, се е осъществил
конфликт между ищцата и работодателя й, което е провокирало последващото й
поведение. Още
повече, че самия свидетел посочва, че ищцата е научила по-късно - по време на
отпуска й за временна нетрудоспособност и по телефона, че е била освободена от
работа. Друг мотив за некредитирането на
показанията на свидетеля Троянов е и вътрешното противоречие на същите,
изразяващо се в следното: при свидетелстването за момента на предаване на болничния
лист, свидетелят посочва „знаех името на тази колежка, на която предадохме
болничния лист, но сега просто не си го спомням”, а малко по-късно в разпита си
заявява, че не познава въпросната колежка. Същевременно по-напред в разпита си
заявява, че познава въпросната колежка, знае къде работи и на колко часа.
Съгласно чл. 70 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца,
който в настоящия случай е уговорен в полза на работодателя. В този срок не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен
отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е
сключен договорът - чл. 70, ал. 4 КТ. Последиците, които законът свързва с изпитателния
срок е, че до изтичането му страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие (чл. 71, ал. 1 КТ), както и без да излага мотиви за това. Предвид
обстоятелството, че през периода 02.07.2020г. до 10.07.2020г.
включително, ищцата е
ползвала неплатен отпуск, то през този период спира течението на изпитателния
срок, поради което нито към датата на издаване на заповедта, нито към датата на
връчването й, изпитателният срок е бил изтекъл. Ето защо, правото на
работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ следва да бъде признато (в този смисъл решение
№ 16/30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2014 г., IV г. о.).
Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, изявлението на страната по договора поражда действие с
достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на
договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия
договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска
услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, редовно е и
всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.
42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно
специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
В настоящия случай, съдът намира за установено, че
работодателят е връчил атакуваната заповед по реда на чл. 44 ГПК – при отказ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 06.08.2020г. поради и
което същото попада в уговорения в полза на работодателя 3-месечен изпитателен
срок. Последният, започнал да тече от 07.05.2020г. (чл. 4 от Договора) и продължен
със 7 дни (предвид ползвания от ищцата платен годишен отпуск) е изтекъл на
14.08.2020г. Обстоятелството, че ищцата е получила заповедта си на 01.09.2020г.
е неотносимо към факта на влизане в сила на Заповедта, доколкото последната би
се считала за влязла в сила и без реалното й получаване от страна на ищцата в
конкретния случай.
По отношение на второто релевирано възражение за
незаконосъобразност на атакуваното прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно: неспазване на предвидената в Проект BG05490Р001-2.040-0080
„Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания в Община Перник” по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г процедура по освобождаване на служителите,
наети по проекта, съдът намира същото за неоснователно. В хода на
производството се установи, че така специална процедура няма, а се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда.
С оглед горните съображения, съдът намира, че
предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 2 КТ:
За уважаване на
иска по чл.344, ал.1 т. 2 КТ е
необходимо да е налице уважаване на главния иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. В
случая, обаче, доколкото главния иск е неоснователен, като не се установява
незаконност на уволнението, то следвайки съдбата на главния иск и доколкото
претенциите за възстановяване на работа на предишната длъжност е
основателно само когато уволнението е незаконно, тъй като само тогава за уволнения
работник възниква и субективното право на възстановяване на предишната работа,
то и тази претенция се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само
ответникът. Същия е доказал такива в
размер на 360,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, поради и което следва
да му бъдат присъдени.
Доколкото
предмет на настоящото производство е трудов спор, то на осн. чл.83, ал.1 т.1 КТ
ищецът е освободен от държавни такси и разноски, поради което и дължимите
такива ще останат за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” 1 А, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, с които се иска да бъде признато за
незаконно извършеното със Заповед № 2 от 05.08.2020г. на Кмета на Община Перник
уволнение и да бъде постановена неговата отмяна, както и ищцата да бъде
възстановена на длъжността, заемана преди уволнението й с процесната заповед,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Перник, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски” 1 А сумата от 360,00 лева, представляващи направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия
окръжен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: