Решение по дело №159/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 223
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20237040700159
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        223     /02.03.2023 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Бургас,            XXVI-ти състав, на 16.02.2023 г., в публично заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                                 ЧЛЕНОВЕ : Яна Колева

Константин Григоров

                               

 

секретар: С. Х.

прокурор: Христо К.

като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 159 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.А.К., ЕГН ********** *** против решение № 1198/23.12.2022 г. по АНД № 2556/2022 г. на Районен съд – Бургас, в частта в която е потвърдено НП № 21-0769-002514/20.07.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор ПП, в частта, с която на жалбоподателя, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Жалбоподателят не отрича причиненото ПТП, но сочи, че нито е чул звук, нито е усетил, че го причинил ПТП. Именно, защото не възприел, че причинил ПТП, продължил движението си до базата, където обикновено паркирал. Намира, че не е извършил вмененото му нарушение. Иска решението на районния съд да бъде отменено в оспорената част.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата, на изложените основания. Иска отмяна на съдебния акт в оспорената част. Не претендира разноски.

Ответникът, началник група, сектор ПП ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената част на решението на Районен съд – Бургас е потвърдено НП № 21-0769-002514/20.07.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор ПП, в частта, с която на жалбоподателя, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

За да постанови решението в тази част, съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните доказателства. Съдът формирал извод, че нарушението е доказано. Правилно бил определен видът и размерът на наказанията. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението, в оспорената част, е правилно.

Касационният състав намира, че в хода на АНП безспорно са установени мястото, времето и обстоятелствата, при които било извършено вмененото на К. нарушение. В тази част АУАН и НП съдържат точно описание на тези обстоятелства.

Основното възражение, изложено както в касационната, така и в жалбата до районния съд е, че жалбоподателят не чул, не видял и не разбрал, че при управление на ППС, при маневра – преминаване от дясна в лява лента, причинил ПТП с материални щети. По тази причина продължил движението до мястото, където паркирал превозното средство и бил установен. Същото твърди и лицето, което било спътник на К. в момента на произшествието.

Изложеното възражение е неоснователно. Със същото се цели обосноваване на защитна теза, която обаче не намира опора в доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че при разпита в съдебно заседание актосъставителят М. описва, че на място било установено, че от удара лекият автомобил бил качен с двете десни гуми върху бордюра. Установени били щети по същия, причинени от гумите на ремаркето на товарния автомобил. Според касационния състав избутване, извеждане от пътното платно, качване върху бордюра и причиняване на материални щети по лек автомобил, вследствие съприкосновение с гумите на ремаркето на тежкотоварния автомобил не може да остане незабелязано от водача на последния. Още повече, че преди извършване на конкретната маневра – преминаване от дясна в лява лента, водачът задължително се уверява чрез съответното огледало за задно виждане, че може безопасно да извърши маневрата. ЗДвП вменява на водачите на ППС с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, както и да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. В този смисъл касационният състав намира, че всеки водач на ППС е длъжен да отдава необходимото внимание при управление на МПС, като непрекъснато съблюдава местонахождението на останалите участници в движението и съобразява начина на управление с конкретиката на пътната обстановка.

Съответни на доказателствата по делото са изводите на Районен съд – Бургас в оспорената част на решението, а именно, че след като причинил ПТП жалбоподателят не спрял, а продължил движението, като така напуснал произшествието. Предвид това, правилно е ангажирана отговорността на К. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение правилно е квалифицирано като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд за отсъствие на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Бургас, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1198/23.12.2022 г. по АНД № 2556/2022 г. на Районен съд – Бургас в обжалваната част, в която е потвърдено НП № 21-0769-002514/20.07.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор ПП, в частта, с която на П.А.К., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Решението е окончателно.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: