Определение по дело №848/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 06.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                   РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 848 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2, вр.  чл. 78, ал. 7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.С.Р. срещу определение от 17 юли 2020, постановено по гр. дело № 844/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което жалбоподателят М.Р. е осъдена на основание  чл. 78, ал. 7 ГПК да заплати на Н. Б. З. п. п. (НБПП) сумата от 900 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото от адв. Н. А.– САК.  

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на районния съд. В частната жалба се излагат доводи, че жалбоподателят не дължи адвокатското възнаграждение, за което е осъдена.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на гр. д. № 844/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин е иск за делба на недвижими имоти. В хода на производството пред първоинстанционния съд на ищцата М.С.Р. е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство при условията на чл. 94, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПрП) поради липсата на финансова възможност сама да си осигури такава.

Производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което делбата е извършена чрез теглене на жребий.

С молби от 05.06.2020 г. от НБПП е поискано присъждане на разноски за възнаграждение на назначения служебен адвокат в размер на общо 900,00 лв., което било заплатено на адв. Н. А. от страна на НБПП, видно от приложените към молбата решения на председателя на НБПП.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Предоставянето на правна помощ при условията на чл. 94 и сл. ГПК в производствата по граждански дела се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита след като въз основа на представените пред него доказателства съдът прецени, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (арг. чл. 94 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП). Макар в чл. 23 ЗПрП да не е изрично посочено, правната помощ под формата на процесуално представителство по граждански дела е безплатна и се финансира от държавата, което правило се извлича при тълкуване на чл. 94 ГПК, вр. чл. 2 ЗПрП. По този начин се гарантира конституционно признатото на страните право на защита в процеса, както и правото на достъп до съд, съгласно чл. 6 ЕКПЧ. С оглед това принципно положение лицето, получило правна помощ в гражданския процес при наличие на материалните предпоставки за това, поначало не дължи на НБПП възстановяване на разноските за нея, независимо от изхода на правния спор. Отклонение от това правило е възможно в случай, че е уредено изрично позитивноправно (арг. чл. 27а ЗПрП). Такова изключение от възприетия принцип в производствата по граждански дела е хипотезата на чл. 97 ГПК – страната следва да заплати определеното възнаграждение за назначения служебен адвокат в случай, че същата е била лишена от предоставената правна помощ. Извън посочената хипотеза, валиден е общият принцип за безплатен характер на правната помощ.

Нормата на чл. 78 ГПК също не въвежда изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК предвижда две хипотези относно разноските за правна помощ – в изр. 1 е уредено материалното субективно право на Националното бюро за правна помощ изплатеното от него адвокатско възнаграждение да му бъде заплатено в случай на благоприятен изход на правния спор за страната, получила безплатна правна помощ. Отговорността за разноски е свързана с неоснователното предизвикване на правен спор и се отнася до страните в производството. В този смисъл чл. 78, ал. 7, изр. 1 ГПК представлява изключение и следва да се тълкува стриктно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК от своя страна е израз на общия принцип на чл. 78 ГПК за разпределение на отговорността за разноски, но не урежда отношения между НБПП и страната, получила правна помощ. Н. Б. З. п. п. не е страна в съдебното производство, а единствено осигурява възможност на страната в гражданското производство бъде представлявана от професионален адвокат по реда и при предпоставките, предвидени в закона (така определение № 131 от 24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на ВКС, II г. о., определение № 136/27.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2039/2016 г. на ВКС, II г.о.).

В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да налагат отклонение от общото правило. На жалбоподателя е била предоставена правна помощ при условията и предпоставките на чл. 94 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПрП въз основа на ангажираните писмени доказателства, както и с оглед интересите на правосъдието предвид предмета и сложността на конкретното дело.

Нещо повече, производството по делото е приключило с решение, с което предявеният от жалбоподателя Р. иск за делба е уважен, като спор относно съществуването на съсобственост и правата на съделителите е липсвал между страните. Натоварването на лицето, което е получило правна помощ именно с оглед неговото материално затруднение, да репарира възнаграждението за процесуален представител не съответства на разума на закона, на уредения от ГПК безплатен характер на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския процес.

Поради така установените правнорелевантни обстоятелства разноските по предоставената правна помощ следва да се поемат от държавата чрез бюджета на НБПП, а обжалваното определение подлежи на отмяна.  

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 17 юли 2020, постановено по гр. дело № 844/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Б. З. п.п. за възстановяване на заплатеното на адв. Н. Т. А. от САК възнаграждение за предоставена правна помощ на М.С.Р..

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя М.С.Р. и на Н. Б. З. п. п..

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

       ЧЛЕНОВЕ: