Присъда по дело №878/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 69
Дата: 27 септември 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20235300200878
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 69
гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
СъдебниСевдалина Ив. Казанцева

заседатели:Величка Илиева
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
и прокурора Георги Пенев
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело от общ
характер № 20235300200878 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Д. С., роден на *** г. в гр. П., живущ в
същия град, ***, с висше образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 01.10.2014 год. до
14.07.2015 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за три
данъчни периода, в качеството си управител и собственик, осъществяващ
фактическа дейност и функции по управлението на „***” ЕООД, с ЕИК *** -
гр. П. и при условията на посредствено извършителство, посредством Н.Г.Ш.,
ЕГН**********, от който не може да се търси наказателна отговорност,
поради незнание на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на
настоящето престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в
размер на 62 619,53 лева, като при водене на счетоводството на „***” ЕООД,
ЕИК *** - гр. П. е съставил и използвал документи с невярно съдържание -
1
отчетни регистри-дневници за покупките към СД по ЗДДС на „***” ЕООД,
ЕИК *** - гр. П., съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1, ал.3 от
ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право
на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в подадените на
магнитен носител декларации, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от
ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, а именно:
1. За данъчен период 01.10.2014г. -31.10.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС BG203139509,
Фактура № **********/30.10.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и
получател „***“ ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.
№ 1600-2582614/14.11.2014г. за данъчен период 01.10.2014г.-31.10.2014г.
Дневник Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на НАП-П. е
потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен с
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 000,00 лв. както следва:
по доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.10.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***"
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 17 000,00 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 360,00 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 17 000 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 16 640,00 лв.
2. За данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** – гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***” ЕООД и получател „***"
ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2628451/14.01.2015 за данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г., Дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от издател
2
/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***”
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 15 393.33 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 876,33лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 15 393,33 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517,00 лв.
3. За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г., при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, фактура №
**********/30.06. 2015 г, с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2767629/14.07.2015 за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2). пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пътен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.06.2015 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 32 720 лв. и е променил резултата за периода, като в
кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257,47 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 32 720 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв., поради
което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26, ал.1 от НК
вр. чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното и наложено на подсъдимия Б. Д. С. /със снета самоличност/
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в
сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. Д. С.
3
/със снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 1152,90 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Мотиви към ПРИСЪДА № 69 от 27.09.2023г. по НОХД № 878/ 2023г.
по описа на ПОС

Спрямо подсъдимият Б. Д. С. е повдигнато обвинение по чл. 255 ал. 3
вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през периода от
01.10.2014 год. до 14.07.2015 г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, за три данъчни периода, в качеството си управител и
собственик, осъществяващ фактическа дейност и функции по управлението на
„***” ЕООД, с ЕИК *** - гр. П. и при условията на посредствено
извършителство, посредством Н.Г.Ш., ЕГН**********, от който не може да
се търси наказателна отговорност, поради незнание на фактическите
обстоятелства, очертаващи състава на настоящето престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - данък добавена стойност общо в размер на 62 619,53 лева, като при
водене на счетоводството на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П. е съставил и
използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри-дневници за
покупките към СД по ЗДДС на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., съгласно
чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1,ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит,
като е потвърдил неистина в подадените на магнитен носител декларации,
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит, а именно:
1. За данъчен период 01.10.2014г. -31.10.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както
следва: по доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС
****, Фактура № **********/30.10.2014 г. с издател/доставчик „***“
ЕООД и получател „***“ ЕООД, като в подадена на магнитен носител
СД за ДДС с вх.№ 1600-2582614/14.11.2014г. за данъчен период
01.10.2014г.-31.10.2014г. Дневник Покупки (т.2) Дневник Продажби
(т.1,2), пред ТД на НАП-П. е потвърдил неистина относно размера на
получените доставки и начислен с ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 17 000,00 лв. както следва: по доставки от издател/доставчик
„***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура № **********/30.10.2014 г. с
издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***" ЕООД за стоки
(транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 17 000,00 лв. и е променил резултата за периода,
като в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
360,00 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 17
000 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 16
640,00 лв.
1
2. За данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** – гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***” ЕООД и получател „***"
ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2628451/14.01.2015 за данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г., Дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от издател
/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***”
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 15 393.33 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 876,33лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 15 393,33 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517,00 лв.
3. За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г., при водене на счетоводството
е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***”
ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, фактура №
**********/30.06. 2015 г, с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2767629/14.07.2015 за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2). пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пътен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.06.2015 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 32 720 лв. и е променил резултата за периода, като в
кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257,47 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 32 720 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв.ик „***”
ЕООД и получател „***" ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за
ДДС с вх.№ 1600-2628451/14.01.2015 за данъчен период 01.12.2014г.-
31.12.2014г., Дневник Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на
НАП-П. е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и
начислен с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по
доставки от издател /доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***”
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
2
действително установен 15 393.33 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 876,33лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 15 393,33 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517,00 лв.
3. За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г., при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, фактура №
**********/30.06. 2015 г, с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2767629/14.07.2015 за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2). пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пътен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.06.2015 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 32 720 лв. и е променил резултата за периода, като в
кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257,47 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 32 720 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна,
като счита, че събраните в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства изцяло подкрепят възприетата от обвинението
фактическа обстановка. Пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание лишаване от свобода, като изразява становище, че наказание
определено при условията на чл.58а, ал.4 вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, ще
съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Поради това е на
становище, че наказание лишаване от свобода определено под минимума
предвиден в закона ще изпълни целите по чл.36 от НК. Счита, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на това наказание следва да
бъде отложено с подходящ изпитателн срок, който срок счита, че ще
въздейства предупредително спрямо подс.С..
Защитникът на подсъдимия –адв.З. не оспорва фактическата
обстановка възприета от обвинението. Изразява становище, че е налице
значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянието, добри характеристични данни, семейно и здравословно положение
па подсъдмия, признанието на вината, както и отдалечеността във времето на
извършеното деяние. С оглед на това, защитникът пледира за приложение на
разпоредбата на чл.58а от НК във вр. с чл.55, ал.1 от НК след отчитане на
посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
3
определяне на наказание значително под минималния размер предвиден за
съответното престъление. С оглед на това застъпва становище, че
кумулативно предвиденото наказание конфискация не следва да бъде
налагано. Намира също, че изпълнението на определеното наказание, следва
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия, както и че същото ще постигне изцяло попоравителен ефект
спрямо него.
Подсъдимият Б. Д. С. признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт, като изразява съжаление за извършеното и се
солидаризира с искането на упълномощеният си защитник по отношение на
наказанието, заявявайки, че следва да полага грижи за семейството си и за
собственото си здраве, което към момента е в недобро състояние. В
последната си дума моли съдът да определи справедливо наказание.
За съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет
граждански иск.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени
в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Б. Д. С. е роден на****г. в гр. П.. Живее в същия град.
*** е. Със завършено висше образование, женен е. Към момента е безработен.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-свидетелство да
съдимост, същият не е осъждан.
Свидетелят Н. Ш. се познавал с подсъдимия С., тъй като учили
заедно. В началото на 2000 г. свидетелят регистрирал собствена счетоводна
кантора и обслужвал различни фирми. През 2014 г. той започнал да обслужва
и фирмите на подс. С.. През месец 09. 2014 г. по молба на С., който се
намирал по това време в чужбина, свидетелят Ш. регистрирал фирмата „***“
ЕООД гр. П.. Когато подсъдимият се прибрал в страната на 10.10.2014 г.
свидетелят му прехвърлил фирмата, като Ш. водил счетоводството. За
периода от регистрацията до прехвърлянето на фирмата на подс. С.,
свидетелят не извършвал никаква дейност.
Предмет на дейност на дружеството била търговска дейност в
страната и чужбина, търговия на едро и дребно със стоки и услуги, търговия с
хранителни стоки, кафе, цигари, алкохол, плодове и зеленчуци на едро и
дребно, международен транспорт и спедиция в страната и чужбина,
логистика, складиране на стоки, търговско посредничество и
представителство, както и всички други дейности, незабранени от закона или
друг нормативен акт.Според извършената справка в търговския регистър на
Агенция по вписванията, дружеството нямало участия и съучастия в други
търговски дружества.
Съгласно съществуващата уговорка, в края на всеки месец подс. С.
носел документи на свидетеля Ш., касаещи счетоводното отразяване –
4
фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листове. Последният
изготвял дневниците за покупки и продажби, справки-декларации по ЗДДС и
ги представял на подсъдимия за подпис. Свидетелят Ш. не знаел дали са
верни подадените от С. данни, които били отразявани в посочените по-горе
документи.
В резултат на подадените пред ТД на НАП справки-декларации по
ЗДДС на свидетелите С. И., Р. Й. и С. Г. било възложено извършване на
ревизия на „***“ ЕООД за определяне на задължения по ДДС за периода
10.10.2014г. до 30.06.2015г. и корпоративен данък за периода 29.09.2014г. –
31.12.2014г.
В хода на ревизията били извършени насрещни проверки на
издадените фактури и ревизията приключила с РД и РА, за което бил
уведомен подс. С.. Издадения Ревизионен акт не бил обжалван.
Относно упражненото право на данъчен кредит по включени в
дневника за покупки фактури с доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***,
била извършена насрещна проверка, със следните констатации: От
проверяваното лице „***“ ЕООД с ЕИК по Булстат **** не били представени
документи и писмени обяснения. Доставчикът не представил изисканите му
по реда на ДОПК документи, удостоверяващи реалност на извършените
доставки - документи за извършено разплащане, транспорт, предходни
доставки, приемо- предавателни протоколи.
В обясненията било записано, че няма съставени пътни листове,
складови разписки и искания за изписване на материали, както и сключени
договори с доставчици и клиенти.
Липсвали документи, удостоверяващи начина на транспортиране,
начин на разплащане, приемо-предавателни протоколи или други
съпътстващи доставките документи от „***“ ЕООД с Булстат *** към
дружеството „***” ЕООД.
В тази връзка и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в разследването, получателят на твърдяната
доставка, в качеството му на страна, която претендира принадлежност на
материалното право на приспадане на данъчен кредит, следвало да установи
по реда на доказване относимите доказателствени факти, а от там и
проявлението на правопораждащия юридически факт, обуславящ
възникването на спорното право - осъществената облагаема сделка. Липсата
на такава, независимо от обективирането й във фактура, е достатъчно
основание да се приеме, че получателят, посочен във фактурата, няма право
на данъчен кредит за начисления ДДС. В настоящият случай от
провераващите е прието, че не е доказано по безспорен начин от лицето, че то
е получило спорните стоки, именно от посоченият във фактурите доставчик,
което представлявало относителна симулация по отношение на субекта на
твърдените доставки.
5
При проведеното разследване били проверени всички обстоятелства
за това, действително ли са извършени доставките от „*** ЕООД или
издадените фактури са фиктивни и редовно ли е водено счетоводството на
това дружество. Последното, не представило доказателства за отразяване на
данъка като задължения ДДС за внасяне. Поради това не е завършен
фактически състава на начисляването на данъка по чл. 82 ал.1 от ЗДДС и
липсва необходимата предпоставка за възникване право на приспадане на
данъчен кредит по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбите на чл.51 от
ДОПК и чл.55 от ТЗ, редовно водените счетоводни книги и записвания в тях
са доказателства за удостоверените факти и действия. Това предполага като
доказателство за установяване на търговски сделки да се използва редовно
водене на счетоводна отчетност от страните по търговската сделка. Така
представените разпечатки на счетоводни сметки могат да имат сила само, ако
са извадки от редовно водено счетоводство, каквото не е установено
категорично.
Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ правото на
приспадане на данъчен кредит не е на лице за данък, който е начислен
неправомерно. От цитираните по-горе текстове е видно, че за да е налице
право на приспадане на данъчен кредит, задължително условие е наличието
на доставка. При така установената фактическа обстановка е видно по
безспорен начин, че не е налице извършването на доставка на стока и не е
реализиран предмета на въпросните доставки, тъй като издадените фактури
от цитираните по -горе доставчици не документират извършването на реална
доставка. След като не е на лице действително, реално извършена доставка,
няма възникнало и данъчно събитие, т.е. не е имало основание ДДС да бъде
начислен. Издадените първични счетоводни документи сами по себе си не
означават наличието на извършени доставки по смисъла на ЗДДС. След като е
налице издаването на фактури без да е налице доставка, то в случая не може
да се говори за данъчно събитие, което да бъде предмет на облагане с ДДС.
Констатирано било, че с представените от подсъдимия фактури не са
документирани реални доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
наличие на данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС. Липсата на реално
извършени доставки на стоки, означава и липса на облагаема доставка по
смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл, тъй като по безспорен начин
се доказва липсата на доставка, не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС - не е налице право на данъчен
креди за данък, който е начислен неправомерно. Без доказателства за
извършване на доставките на стока не може да бъде прието за доказано, че
съществува изпълнение на дължимата от продавача престация.
Всички тези изводи се потвърждават и от заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното прозиводство съдебно-
счетоводна експертиза/ на л.2-48, том 5 от д.п./, изготевна от вещото лице М.
Ц..
6
Така за инкриминирания период 01.10.2014 г. – 14.07.2015 г. обв. С. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери през различни данъчни периоди, както следва:
І. Данъчен период 01.10.2014г-31.10.2014 г.
Подсъдимият С. представил на свид. Ш. фактура №
**********/30.10.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД, въз основа на която последният изготвил дневник за покупки и на
14.11.2014г. представил справка-декларация по ДДС № 1600-2582614, в която
потвърдил неистина относно размера на получените доставки с начислен ДДС
в размер на 17 000 лева вместо действително установения 360 лева, като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 16 640 лв.
ІІ. Данъчен период 01.12.2014г-31.12.2014 г.
Подс.Б. С. представил на свид. Ш. фактура № **********/29.12.2014
г. с издател/доставчик „***” ЕООД и получател „***" ЕООД, въз основа на
която последният изготвил дневник за покупки и на 14.01.2015г. представил
справка-декларация по ДДС № 1600-2628451, в която потвърдил неистина
относно размера на получените доставки с начислен ДДС в размер на 15
393,33 лева, вместо действително установения 1 876,33 лева, като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517 лв.
ІІІ. Данъчен период 01.06.2015г-30.06.2015 г
С. представил на свид. Ш. фактура № **********/30.06.2015 г, с
издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД, въз основа на която
последният изготвил дневник за покупки и на 14.07.2015г. представил
справка-декларация по ДДС № 1600-2767629, в която потвърдил неистина
относно размера на получените доставки с начислен ДДС в размер на 32 720
лева, вместо действително установения 257,47 лева, като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв.
За всички фактури и описаните в тях сделки, следва да се отбележи,
че за да се признае една сделка за действително осъществена по фактура
трябва да отговаря на следните условия:
- Получателят на доставката, за която е начислен данъкът, е
регистрирано лице по ЗДДС към датата на възникване н данъчното събитие и
датата на издаването на фактурата;
- Данъкът на доставката да е начислен от доставчика по смисъла на
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларация за този данъчен период;
посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен
период; прехвърляне на собственост върху стоки или извършване на услуга
/реална осъществена доставка на стока или услуга/; техническа и кадрова
обезпеченост на доставчика; произход на стоката не е елемента на
фактическия състав на чл.68 от ЗДДС, но е пряко свързан с наличието на
7
реалност на доставките; доставката, по която е начислен данъка, е облагаема
към датата на възникване на данъчното събитие; получената стока /услуга се
използва или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки от
получателя; получателя притежава оригинален данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред .
Така, нито една от описаните по-горе сделки, не отговаря на тези
изисквания.
Дружеството „***“ ЕООД не е осъществила реална доставка към
управляваната от подс. С. фирма „***“ ЕООД. Тази фирма няма наличие на
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставките. При
проведеното разследване не били представени доказателства за произход на
доставените стоки и предходни доставчици, пито били представени
съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови и
складови разписки, транспортни документи. Не е могло да се установи
основния предмет на дейност на дружеството и дали има в него назначени
лица. Посоченото в счетоводните документи лице като собственик на
фирмата -доставчик, е лице със занижен социален статус, социално слаб,
който срещу заплащане се съгласил на негово име да бъде регистрирана
фирма, за дейността на която няма никаква представа и който не е подписвал
никакви документи.
Така описаната фактическа обстановка се доказва несъмнено от
самопризнанието на подсъдимият Б. С., направено в хода на съдебното
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, което следва да се кредитира като
подкрепено от събраните в досъдебното производство писмени и гласни
доказателства. Последните от своя страна са съответни помежду си и с
другите доказателства и следва напълно да се кредитират. Такова е
отношението на съда и към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице М. Ц. / в том 5, л. 2-48 от д.п./, което е
обективно и компетентно изготвено. Настоящата инстанция намира, че следва
да бъде възприето с доверие.
Съдът не намира противоречия между събраните доказателства,
които да разколебават приетите за установени факти. Разпитаните в
досъдебното производство свидетели С. И., Р. Й. и С. Г. установяват какво са
констатирали във връзка с извършената данъчна проверка на „***“ ЕООД и за
сделките осчетоводени през проверявания преиод с дружествата-контрахенти.
Самия св.Н. Ш. подробно обяснява каква е била неговата ангажираност за
счетоводното обслужване на фирмата, представлявана от подс.С., както и
ангажиментите му във връзка с попълването на отчетни регистри и
подаването на справки декларации, както и всички други данъчни документи
пред ТД на НАП-П.. Всъщност, този свидетел установява, че за изготвянето
на документите е използвал счетоводни документи, които са били
представяни за осчетоводаване от подсъдимия , като той не е знаел дали са
8
верни данните отразени в представените им документи. Фиктивността на
описаните във инкриминираните фактури сделки се установява от
показанията на свидетелите И. И.и В. Н.. В допълнение на свидетелските
показания са и писмените доказателства- копия от РА, справки -декларации,
протоколи за насрещни проверки8 том 1, 2 и 3 от д.п./.
При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Б. Д. С. е осъществил изцяло от обективна страна състава на
вмененото му престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т.
7, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 01.10.2014 год.
до 14.07.2015 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за три
данъчни периода, в качеството си управител и собственик, осъществяващ
фактическа дейност и функции по управлението на „***” ЕООД, с ЕИК *** -
гр. П. и при условията на посредствено извършителство, посредством Н.Г.Ш.,
ЕГН**********, от който не може да се търси наказателна отговорност,
поради незнание на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на
настоящето престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в
размер на 62 619,53 лева, като при водене на счетоводството на „***” ЕООД,
ЕИК *** - гр. П. е съставил и използвал документи с невярно съдържание -
отчетни регистри-дневници за покупките към СД по ЗДДС на „***” ЕООД,
ЕИК *** - гр. П., съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1,ал.3 от
ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право
на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в подадените на
магнитен носител декларации, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от
ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, а именно:
1. За данъчен период 01.10.2014г. -31.10.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както
следва: по доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС
***, Фактура № **********/30.10.2014 г. с издател/доставчик „***“
ЕООД и получател „***“ ЕООД, като в подадена на магнитен носител
СД за ДДС с вх.№ 1600-2582614/14.11.2014г. за данъчен период
01.10.2014г.-31.10.2014г. Дневник Покупки (т.2) Дневник Продажби
(т.1,2), пред ТД на НАП-П. е потвърдил неистина относно размера на
получените доставки и начислен с ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 17 000,00 лв. както следва: по доставки от издател/доставчик
„***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура № **********/30.10.2014 г. с
издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***" ЕООД за стоки
(транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 17 000,00 лв. и е променил резултата за периода,
като в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
360,00 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 17
000 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 16
9
640,00 лв.
2. За данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** – гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***” ЕООД и получател „***"
ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2628451/14.01.2015 за данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г., Дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от издател
/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***”
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 15 393.33 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 876,33лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 15 393,33 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517,00 лв.
3. За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г., при водене на счетоводството
е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***”
ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, фактура №
**********/30.06. 2015 г, с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2767629/14.07.2015 за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2). пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пътен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.06.2015 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 32 720 лв. и е променил резултата за периода, като в
кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257,47 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 32 720 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв.ик „***”
ЕООД и получател „***" ЕООД, като в подадена на магнитен носител СД за
ДДС с вх.№ 1600-2628451/14.01.2015 за данъчен период 01.12.2014г.-
31.12.2014г., Дневник Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2), пред ТД на
НАП-П. е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и
начислен с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по
доставки от издател /доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/29.12.2014 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***”
10
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 15 393.33 лв. и е променил резултата за периода, като
в кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 876,33лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 15 393,33 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 13 517,00 лв.
3. За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г., при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***” ЕООД, ЕИК *** - гр. П., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по доставки, както следва: по
доставки от издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, фактура №
**********/30.06. 2015 г, с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД като в подадена на магнитен носител СД за ДДС с вх.№ 1600-
2767629/14.07.2015 за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. дневник
Покупки (т.2) Дневник Продажби (т.1,2). пред ТД на НАП-П. е потвърдил
неистина относно размера на получените доставки и начислен с ДДС с право
на пътен данъчен кредит в размер на 15 393,33 лв. по доставки от
издател/доставчик „***“ ЕООД с ИН по ЗДДС ***, Фактура №
**********/30.06.2015 г. с издател/доставчик „***“ ЕООД и получател „***“
ЕООД за стоки (транспортна лента), в кл.40 раздел „Б“ от декларацията при
действително установен 32 720 лв. и е променил резултата за периода, като в
кл.50 на раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257,47 лв., а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 32 720 лв., като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 32 462,53 лв.
От обективна страна е безспорно установено, че подс.Б. С. като
управител и представляващ „***“ ЕООД е годен субект на престъплението по
чл.255, ал.3 от НК. В това си качеството същият е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения, като това е извършено чрез използване на
документи с невярно съдържание -дневници за покупките на дружеството, в
който са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен
кредит , без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като е
потвръдил и неистина в писмени декларации, подадени пред ТД на НАП-П.,
които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му-
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС относно данъчната
основа за получените доставки, където е деклариран значително по-голям
ДДС за приспадане. В справките декларации за инкриминирания данъчен
период 01.10.2014г.-14.07.2015г., чрез действията на подсъдимия, са
включени фактури за получени доставки, без да са били налице сделки и с
това е целяно да бъде признат и приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС.
В случая не е било налице данъчно събитие – доставка на стоки и услуги,
извършена от данъчнозадължени лица по ЗДДС . Лъжливото документиране
на търговски сделки по фактурите и предаването им за осчетоводяване е в
причинна връзка с постигането на резултата по СД, чрез които е избегнато
плащането на ДДС към бюджета. В съставените и предтавени в последствие
пред НАП справки-декларации, във всеки един от инкриминираните периоди,
11
е потвърдена неистина относно размера на получените доставки.
Извършеното от подсъдимият С. е при условията на посредствено
извършителство –чрез използването на лице, което не е съзнавало
намеренията на подсъдимия, а именно свидетеля Н.Г.Ш., ангажиран със
счетоводното обслужване на фирмата. Изготвяйки СД и Дневника за покупки,
включвайки издадените през инкриминирания период от „***“ ЕООД
фактури, св. Ш., не е била наясно и не е съзнавал, че в постъпващите
документи е налице невярна информация за фиктивни доставки. Той не е
имал и задължение да извършва проверки за описаните доставки, а се е водил
от представените му от подс. С. документи. По този начин свидетелят е
използван за реализиране на престъпната дейност от подсъдимия. Безспорно
е, че последният е лицето, което е вземало управленски решения във връзка с
дейността на представляваното дружество.
Чрез водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневник
за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание –
данъчни фактури, и деклариране на неверни данни при подаване на
дължимите справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият, при условията на
посредствено извършителство, е редуцирал дължимия данък. В дневниците за
покупки фигурирали фактури, по които представляваното от него дружество
се явявало купувач и като такъв било заплатило ДДС. Той представлявал
данъчен кредит, който подлежал на приспадане. В тях били включени
фактури за недействителни доставки. С това се целяло да се промени
съотношението между начисления данък от регистрираното лице и данъчния
кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за
възстановяване, а не данък за внасяне или да се намали последния. По този
начин подсъдимият е целял да осуети установяването на данъчни задължения
по ЗДДС и да избегне тяхното плащане.
Точния размер на декларирания и действително установения данък е
определен от приетата съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че
избегнатите данъчни задължения са в особено големи размери по смисъла на
чл.93, т.14 от НК- в общ размер от 62 619,53 лв., представляващи дължим
данък върху добавената стойност. Поради това настоящата инстанция счита,
че е реализиран по-тежкия състав на престъплението по чл.255, ал.3 от НК.
Налице е усложнена форма на престъпна дейност по чл.26, ал.1 от
НК, тъй като с действията си подсъдимият Б. С. е извършил три отделни
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
продължение на предходното от обективна и субективна страна.
От субективна страна това деяние е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпването. Същият е съзнавал, че отразените във фактурите обстоятелства
12
са неверни и в резултат на действията му се избягва плащането на данъчни
задължения, като е целял това.
По отношение на наказанието:
За престъплението по по чл.255, ал.3 от НК законодателят е установил
граници на наказанието лишаване от свобода от три до осем години, както и
конфискация на част или цялото имущество на виновния. С оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказанията при условията на чл.58а от НК. В конкретния случай, съдът
отчете множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
каквито са: чистото му съдебно минало, признанието на вината, изразеното
съжаление за извършеното, съдействието на органите на разследването в хода
на досъдебното производство, добрите характеристични данни, семейната му
ангажираност, както и изключително продължителния период от довършване
на деянията, до настоящия момент – осем години, за което време не е била
реализирана наказателна отговорност прямо подс. С.. Като изключително
смекчаващо обстоятелство съдът отчете данните за влошено здравословно
състояние на подсъдимия, който и към момента провежда лечение на
онкологимно заболяване в напреднала фаза. Отделно от това следва да се
отбележи, че общия размер на данъчните задължения в случая, макар и да
покрива критерия особено големи размери, е значително по-малък от
обичайните случаи за този вид престъпления. Отчитайки горните
обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимият С. обстоятелства, които в своята съвкупност
намаляват обществената опасност на извършеното по начин, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Изложените
обстоятелства обуславят определяне на наказание при условията на чл.55 от
НК. В настоящия случай, определянето на санкциите при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК се явява по-благоприятно за дееца, тъй като нормата на чл.58а,
ал.1 от НК установява редукция единствено на наказанието „лишаване от
свобода“, а в случаите на чл.55, ал.3 от НК е възможно кумулативните
наказания, каквото се явява конфискацията на имущество, да не бъде
налагано. Ето защо и с оглед наличието едновременно на условията по чл.58а,
ал.1 от НК и на чл.55 от НК, както и предвид това, че определянето на
наказанието по чл.55 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия, то във
вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК , съдът
наложи на подс.Б. Д. С. наказание „лишаване от свобода“ под минималния
предвиден в закона размер, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
По отношение на кумулативното наказание конфискация на част и
цялото имущество на виновния, съдът е на становище, че същото не следва да
се налагат, предвид всички отчетени по-горе смекчаващи вината
обстоятелства, най-вече изключителната продължителност на производството
спрямо него. Настоящият състав прие, че целите на наказанието ще се
изпълнят и без да се определя посоченото наказание по отношение на
13
подсъдимия С. и на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи същото.
Изпълнението на така наложеното на подс. Б. Д. С. наказание
лишаване от свобода от една година, според настоящия състав следва да бъде
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Според съда, са налице
предпоставките за условно осъждане на подсъдимия и не се налага
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, както с
оглед липсата на осъждания и здравословното състояние на подсъдимия към
момента, така и поради това, че по този начин в достатъчна степен ще се
съдейства за постигане целите на индивидуалната превенция. Както беше
посочено по-горе, подс. С. от години провежда активни медицински терапии
за овладяване на здравословното му състояние и следва, предвид наличието
на всички предпоставки за това, да се даде възможност за продължаване на
неговото лечение, без да изтърпява наказанието ефективно. За определяне
размера на наказанието, както и начина на неговото изтърпяване, съдът
отчете и изминалия значителен период от време от извършване на деянието.
Разумната продължителност на наказателното производство винаги е
съществен фактор, повлияващ преценката за смекчаване на наказанието, при
това не само досежно намаляване на неговия размер, но и с оглед отлагане
изпълнението на наложеното по реда на чл.66, ал.1 от НК. Този подход е и в
съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно
приложението на чл.6, т.1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната продължителност
на наказателното производство и необходимостта от прилагане на
компесаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст.
Затова, отчитайки значението и тежестта на посочените
обстоятелства, както и данните за процесуално поведение на подсъдимия,
настоящият състав намира, че определеното му наказание, се явява
съобразено с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и на степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. следва да заплати
по сметка на ОДМВР -П. направените разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 1152,90 лева.
Причини за извършване на престъплението са незачитането на
установения финансов ред.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


14
Съобщи за изтекли лични данни