Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260003/14.04.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Геновева Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 14 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба от К.В.Й. против Заповед № 318/03.02.2020 г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.381, ж.р. „Изгрев“, землище на гр. Хасково, с площ 970 кв.м., при граници и съседи: 77195.729.380, 77195.729.368, 77195.729.382, 77195.729.383, 77195.729.398.
Жалбоподателят твърди, че заповедта била незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Поддържа, че той бил собственик на гореописания имот, като легитимацията му произтичала от няколко договора за покупко-продажби в периода 1956 г. – 1996 г. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени атакувания акт като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата -
кметът на Община Хасково и заинтересованата страна Л.Д.Б. я
оспорват.
Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот са представени Нотариален акт № 147, том I, дело № 207/1956 г. на Хасковски народен съдия; Нотариален акт № 189, том I, дело № 2/1958 г. на Хасковски народен съдия; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 191, том I, дело 394/1990 г. на нотариус при Хасковски районен съд; Договор за покупко-продажба на земя от 30.10.1996 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том IV, рег. № 6811, дело № 579/2005 г. на Нотариус В. С.;
От заинтересованата страна Л.Д.Б. са представени Докладна записка от 22.03.1958 г. и Протокол № 36-1/06.02.1993 г. на ПК - Хасково за размера и категориите на земеделските земи, право на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр. Хасково.
Със Заповед № 318/03.02.2020
г. на кмета на Община Хасково, на основание § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал. 1, изр.
първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р. „Изгрев“, землище гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-1 от
11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл. 11
от ЗСПЗЗ и скица № 4098/28.01.2020 г., е наредено възстановяването на правото
на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците
на П. Г. Б. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67
от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.381, ж.р.
„Изгрев“, землище на гр. Хасково, с площ 970 кв.м., при граници и съседи:
77195.729.380, 77195.729.368, 77195.729.382, 77195.729.383, 77195.729.398.
По делото са представени и цитираните в атакувания акт заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261/20.09.1991 г., с което с признато правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. в съществуващи стари реални граници на ниви, находящи се в м. „Чешма дере“, землище на гр. Хасково.
Установява се, че заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител
на област Хасково е била обнародвана в Държавен
вестник бр. 51/28.06.2019 г., като по отношение на процесния
поземлен имот не е била обжалвана и е влязла в сила на 12.07.2019 г.
Видно от представените по делото удостоверения
за наследници от община Хасково, наследници по закон на П. Г. Б. са Л.Д.Б.
и Р.Г.Б..
По
делото са представени още извлечение от регистъра на новообразуваните имоти по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с
трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и
отдих“, в който е включен и процесния имот, както и решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински
съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., с което е одобрен
околовръстният полигон на земите по ал. 2, §
4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание "Кекличево
стопанство", и по ал. 3 § 4 от
ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се включват зоните – "Кенана", "Куба", "Орфей", "Изгрев" и "Каменец".
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo
легитимирана лице, имащо
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу
годен за обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за
придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти
се издава заповед от кмета на общината.
След като в настоящия случай
обжалваният административен акт е именно за възстановяване на право на
собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, то
следва, че той изхожда от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, които
са предвидени за спазване при оформянето на административен акт, в т.ч. и тези
по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – номер на имота от ПНИ, местоположението,
размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността
и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4098/28.01.2020 г.
Възражението на жалбоподателя за необоснованост на административния акт не може да бъде споделено, тъй
като правните и фактическия основания, служещи за причина за издаването му, са изрично
посочени в него. От съдържанието му е
видно, че основание за издаването на Заповед № 318/03.02.2020 г. е наличието на влязъл в сила ПНИ досежно
процесния имот, което обстоятелство не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства.
Тук е уместно да се отбележи, че доколкото заповедта по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът
на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в
сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този
смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение
№ 46 от 04.01.2008 г. по адм. д. № 9333 по описа за
2007 г. на ВАС, IV отд., Решение № 17039 от 22.12.2011 г. по адм.
д. № 11334 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., Решение №
17183 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 11210 по описа за
2010 г. на ВАС, IV отд., Решение № 3090 от 01.03.2012 г. по адм.
д. № 7585 по описа за 2011 г. на ВАС, IV отд. и др.
След като жалбоподателят не е оспорил ПНИ, с който процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на
наследниците на П. Г. Б., в съответствие с §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на Община Хасково
е бил длъжен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз
основа на влезлия в сила план.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява
правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по
съществото на настоящия спор за законосъобразността й.
Видно от доказателствената
съвкупност по делото и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните
имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 –
територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски
труд и отдих“ с процесната заповед правилно и без
каквито и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване.
След като оспорената заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и
регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Относно
доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото
на собственост върху процесния имот следва да се има
предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е
възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е
недопустим за разрешаване в настоящото производство и подлежи на разглеждане по
реда на исковото производство.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъдат уважени своевременно направените
искания на ответника и на заинтересованата страна Л.Д.Б. за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да им
заплати съотв. сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП, във вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и предвид конкретиката на спора, и сумата
1 000,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 19.07.2021 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Й., адрес: ***,
против Заповед № 318/03.02.2020
г. на кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА К.В.Й., адрес: ***, да заплати
на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата 100,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаградение.
ОСЪЖДА К.В.Й., адрес: ***, да заплати на Л.Д.Б., адрес: ***, сумата 1 000,00 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.