Присъда по дело №43/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1660
Дата: 20 април 2015 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20151200200043
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

10.5.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.10

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Величка Борилова

дело

номер

20111200500390

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на А.Л. К. от АК П., в качеството му на процесуален представител на ищците по гр.д. № 658/2010 г. по описа на РС Р. насочена против Определение № 3176/02.07.2010 г. на РС Р. постановено по същото дело.

В жалбата се навеждат довди за неоснователност на атакувания С., като постановен при нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Не се сочат нови доказателства, вън от тези, приложени по първонстанционното дело.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Предявената жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, доколкото атакуваното определение е съобщено на жалбоподателя на 08.07.2010 г., а жалбата е депозирана на 14.07.2010 г.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 658/2010 г. е образувано по предявен иск по общо девет ищци, всичките представлявани от А.К. насочена против М. М. А. от с.Ю., О.Б..

След като се запознал със същата на 26.05.2010 г. районният съд постановил определение, с което я оставил без движение, като дал подробни указания за отстраняване на констатираните от него нередовности, изразяващи се в неяснота и липса на конкретизация относно предмета на производството.

Районният съд посочил, че ищците трябва да изложат ясно и точно обстоятелствата, на които основават иска си, както и да формулират петитум, който да кореспондира с тези факти, т.к. от изложеното в исковата молба било абсолютно неясно кое е придобивното основание, на което ищците твърдят, че те или наследодателят им е бил собственик на претендираните имоти.

Освен това не било ясно от кого са наследили същите, в какъв период са владели имотите и претендира ли се присъединяване на владение.

Вън от горното имотите, предмет на исковата им претенция, не били индивидуализирани по местоположение, площ и съседи, като същевременно с петитума се иска да бъдат отменени Решения № 848/21.10.1996г. , № 2076/20.07.1995г. и № 957 А/14.09.1996г., всички на ПК – гр. Я., с които е признато правото на собственост на М. и А. А. в м. „К. д.”, землище на с. Я..

На самостоятелно основание ищците следвало да посочат цената на иска, определена съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и да представят доказателства за нейния размер – удостоверение за данъчна оценка на процесните по делото имоти, респ. да внесат дължимата държавна такса.

Вън от изложеното към исковата молба липсвали доказателства, че като ответници са конституирани всички задължителни другари – наследниците на А. М. А. (на които е възстановен земеделския имот), чиято съвместна пасивна процесуална легитимация е условие за редовността на исковата молба.

Освен това исковата молба била нередовна и според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК, т.к. в нея ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с тях всички писмени доказателства.

Горното определение е било връчено на процесуалния представител на ищците на 04.06.2010 г., като на 11.06.2010 г. постъпила нова искова молба.

Като се запознал с нея районният съд приел, че към датата на постановяване на атакуваното определение от страна на ищците била отстранена единствено нередовността, касаеща изискванията на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК, в частност определяне на действителната цена на иска и представяне на документ, удостоверяващ платена действителна държавна такса.

Не били изпълнени обаче останалите дадени от съда указания по привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на закона.

Последното било е процесуално бездействие, имащо за последица връщане на нередовната искова молба, тъй като процесуалните срокове са преклузивни и след изтичането им се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

При гореустановеното и след самостоятелна преценка на иницииралата процеса пред районния съд искова молба решаващият състав намира, че доводите за неправилност на атакуваното определение, развити в частната жалба, са правно несъстоятелни.

Така на първо място в обстоятелствената част на т.нар. поправена искова молба отново не са изложени ясно и последователно обстоятелствата, на които се основава заявената искова претенция, респ. – липсва ясно формулирано и в логическа връзка с тези обстоятелства искане към съда, които да дадат възможност на последния да квалифицира правно заявената искова претенция.

В т.см. наред с изложените твърдения за принадлежност в патримониума на ищците на основание наследство и /евентуално/ възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, в обстоятелствената част има и такива, касаещи законосъобразността на административни актове, каквито са решенията на ОбСЗ Я..

Освен това е формулирано искане за отмяна на тези решения, чийто адресати не са ищците по делото.

От нововъведеното в т.нар. поправена искова молба искане към съда пък не става ясно, дали ищците искат просто да бъдат признати за собственици на описаните в обстоятелствената част недвижими имоти или ответникът да бъде осъден да им предаде владението по отношение на тях, вкл. на какво основание се претендира това право на собственост, като отново съществува искане за отмяна на определени адм.актове.

Ето защо правилни и обосновани са изводите на районния съд, че с т.нар. поправена искова молба констатираните първоначално нередовности не са отстранени, което има за последица и връщане на същата и претратяване на производството по делото.

По изложените съображения атакуваното определение се явява постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, което налага потвърждаването му.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3176/02.07.2010 г., постановено по гр.д. № 658/2010 г. по описа на РС Р..

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: