РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Благоевград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500556 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Й. Б.“
Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, район „М.“, ж.к.
“М.“, Б..., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул. “Б.“ № *, ет. *, ап. *, чрез
адв. В. П. Г. - САК, срещу решение № 91/ 15.04.2022 г., постановено по
гражданско дело № 741/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Петрич, в частта, в
която са отхвърлени исковете.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че е неправилен извода на първостепенния съд, че не е
доказано, че са предоставени далекосъобщителни услуги. Поддържа се, че е
неправилен извода на съда, че липсата на надлежно доказване относно
възникването на претендираното вземане за главница, е неправител.
Поддържа се, че предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги е
основание за заплащане на главницата, както и е основание за плащане
неустойката.
1
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 91/
15.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 741/ 2021 г. по описа на
Pайонен съд – Петрич, в частта, в която са отхвърлени исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, чрез особения представител. В отговора се
сочи, че решението на първата инстанция е правило и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„Т. Б.” Е., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. “, Б..., сграда
*, ЕИК * против Г. О. Т., ЕГН **********. Твърди се, че в качеството му на
доставчик е предоставил на ответника (като абонат) мобилни услуги, въз
основа на сключените между тях Договор с № ********* от 28.01.2017 г. и
Допълнително споразумение към него с № ********* от 17.08.2017 г., за
периода 05.12.2018 г. – 04.04.2019 г., Договор с № ********* от 05.04.2018 г.,
за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г., и Договор с № ********* от
04.01.2019 г., за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г. Поддържа, че общата
стойност на месечните абонаментни такси за визираните услуги е 302,23 лв.
Сочи, че поради неплащането в срок на това задължение и съгласно нарочни
клаузи от сделките, е настъпило тяхното прекратяване, в резултат на което се
дължи и неустойка от 684,47 лв. Изтъква, че неустойката е формирана от
трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса, дължима от
абоната. Посочва, че ответникът (като лизингополучател) му дължи и сумата
от 2 104,73 лв., представляваща сбор от лизингови вноски по сключени с него
(като лизингодател) Договор за лизинг от 17.08.2017 г. за мобилно устройство
„HUAWEI P10 Lite Blue“, за периода 05.12.2018 г. – 17.07.2019 г., Договор за
лизинг от 05.04.2018 г. за мобилно устройство „HUAWEI P20 Lite Dual
Black“, за периода 15.12.2018 г. – 05.03.2020 г., и Договор за лизинг от
04.01.2019 г. за мобилно устройство „HUAWEI Mate 20 Pro Dual Black“, за
периода 15.12.2018 г. – 04.12.2020 г. Заявява, че визираните вземания попадат
в обхвата на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
(като длъжник в заповедното производство), при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да
бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особения представител, оспорва иска. В подкрепа на
тезата си релевира съображения, че възникването на задълженията по
сочените договори не е доказано по надлежен начин.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
2
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и правна страна:
Установява се съществуването на твърдените договорни отношения с
ответната страна дружеството ищец от процесните договори за мобилни
услуги, ведно с допълнителното споразумение към първия от тях. Подписите
на ответника върху тези документи не са оспорени, поради което няма спор
че изявленията на автора на документа. По делото са представени десет броя
фактури – с № **********/05.01.2019 г., с № **********/15.01.2019 г., с №
**********/05.02.2019 г., с № **********/15.02.2019 г., с №
**********/05.03.2019 г., с № **********/15.03.2019 г., с №
**********/05.04.2019 г., с № **********/15.04.2019 г., с №
**********/05.05.2019 г. и с № **********/15.05.2019 г., като издател на
фактурите е ищецът, а за получател на мобилните услуги, до които се отнасят
– ответникът, като фактурите не са подписани за получател. В този смисъл,
липсата и на други доказателства по делото, не установяват услугите, до
които се отнасят, доколко са били действително предоставени, за да се дължи
заплащане на цената им. В този смисъл претендираното вземане за главница
се явява неоснователно.
Относно претендираното вземане за неустойка, доколкото една от
предпоставките за нейното уважаване е именно предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги поради неплащане в срок на задължението за
главницата, то резултата по първото вземане, обуславя и резултата по това
вземане. От друга страна, се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, сключен между ответника и „т.
Б.“ Е..
По делото не е спорно обстоятелството, че е сключен между ищеца и
ответника договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
до края на срока на всеки от договорите. По делото, обаче, не са налице
никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на „т.
Б.“ Е.. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият
доставчик, в приетите от него общи условия е направил разграничение между
необходимите условия при прекратяване на договора по инициатива на
ответника – абонат и при едностранно прекратяване на договора по негова
инициатива.
В чл. 19а от ОУ изрично е предвидено, че при прекратяване на договора
едностранно от страна на абоната последният дължи едномесечно писмено
3
предизвестие. В чл.19в от ОУ самият доставчик на комуникационни услуги е
предвидил, че същият също дължи едномесечно писмено предизвестие при
едностранно прекратяване по негова инициатива на договор, но само при
наличието на конкретни хипотези. Само в случаите на неплащане на дължими
суми от абоната в ОУ ищецът не е предвидил хипотеза на предварително
уведомяване на абоната, че следва прекратяване на договора – чл. 19б. Тази
разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 31а от същите ОУ, според
която - В изпълнение на Решение № 1962/27.09.2012г. на КРС Теленор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко текстово
съобщение – смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор,
писмо по електронната поща по посочен от абоната електронен адрес за
контакти , чрез писмо, доставено чрез куриер и др./ да информира абоната, че
ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени
парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите
на трети лица. Информацията задължително трябва да съдържа данни за
точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от
което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземанията.
Следователно, във всички случай, когато се претендира вземане от
ищеца абонатът следва да бъде достатъчно информиран за размера и
основанието. В случая с чл. 19б от ОУ, с която ищецът като търговец,
представящ мобилни услуги, се въвежда едно по-облекчено правило – за
липса на предварително известяване на абоната, че ще счита договора за
прекратен и считано от коя дата, представлява неравноправна клауза. В полза
на ищеца е създадено правило, което спрямо правата на насрещната страна –
ищеца, е неравноправно по см. на чл. 145, във връзка с чл. 146 и сл. ЗЗП. В
случая няма данни клаузите на ОУ да са уговорени индивидуално. Отделно от
това – по арг. на чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен
с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Или при преценка на
клаузата на чл.19б от ОУ в съответствие с клаузите на чл.19а и чл.19в се
установява, че ищецът е уговорил клауза, изключително и само в свой
интерес, а именно за едностранно прекратяване на договор при конкретно
посочени хипотези, сред които и неизпълнение на насрещно задължение от
задължената страна – абоната.
По същество в тази клауза е уговорен начин на прекратяване
едностранно от едната страна договор при различни условия в зависимост от
основанието, при което за едната страна в правоотношението се създава
допълнителна привилегия, което прави клаузата неравноправна в
съответствие с тълкуването й с другите норми уреждащи сходни хипотези. В
същото време тази клауза противоречи на императивната норма на чл. 87, ал.
1 изречение последно от ЗЗД, а именно – при сключен писмен договор
развалянето от едната страна следва също да стане писмено. В случая и при
4
хипотеза на неизпълнение на едната страна за другата възниква право да
прекрати договора, което по същество представлява волеизявление за
разваляне, поради неизпълнение. По същество прекратяването представлява
настъпване на такова обективно основание /факт, обстоятелство/, което дава
основание на едната страна чрез волеизявление, отправено до другата – да
прекрати правоотношението. Прекратяването настъпва занапред и няма
обратно действие, за разлика от развалянето. Последното също е вид
основание за прекратяване съществуването на правната връзка, възникнала
между страните, но при виновно неизпълнение на задължение на една от
страните. В случая при неизпълнение на насрещно задължение от абоната за
ищеца възниква право да развали договора. В случаите на периодично
изпълнение развалянето настъпва също за напред, съобразно съдебната
практика. Но в тези случаи и при наличие на писмено възникнало материално
правоотношение, развалянето му следва да става също с писмено изявление
от изправната страна.
По делото ищецът не представи доказателства писмено по някакъв
начин да е уведомил абоната, че прекратява договора и то поради
неизпълнение. По същество това е изявление за разваляне, поради
неизпълнение, което не се установи да е направено от ищеца в изискуемата
форма.
Изложеното по-горе сочи, че остана неустановен както фактът за кой
период ищецът претендира незаплатена, но дължима месечна абонаментна
такса, като и че за същият този период ищецът е бил изправна страна, като е
осигурил достъп до мрежата си, за да възникне основание да претендира
насрещното плащане на месечни абонаментни такси. Остана неустановен от
ищеца и фактът, на която точно дата е настъпило основание за ищеца да
прекрати договора на визираното основание, за да се прецени дали към този
момент абонатът е имал достъп до мрежата и не е заплатил за този период
дължимите месечни абонаментни такси. При липса на установено настъпване
на основание – неплащане на такси за конкретен период, за който е бил
изправна страна, като е предоставил на абоната достъп до мрежата си, искът е
неоснователен. Не е ясно, считано от кога ответната страна е изпаднала в
забава и е настъпило неплащането на месечни абонаменти, както и не е ясен и
техния брой, за да се прецени дали не се касае до незначително по вид
неизпълнение и оттук липсата на основание за ищеца да прекрати договора.
Данни за това не може да се почерпи от представените от ищеца фактури.
Последните са частни документи, представени от самия ищец, които
съдържат благоприятни данни и обстоятелства за страната, която ги
представя, поради които и на това основание не разполагат с материална
доказателствена сила на отразените в тях факти и обстоятелства. Ето защо
искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли, а постановеното
решение следва да се потвърди.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
5
да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/ 15.04.2022 г. по гр.д. № 741/ 2021 г.
по описа на Районен съд - Петрич.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6