Определение по дело №526/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2299
Дата: 3 септември 2018 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20185530100526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                    03.09.2018 г.                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ДЕСЕТИ граждански състав

На   03 септември                                                                             2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                            Председател:     МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 526 по описа за 2018 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                                                                                                                                       

          Предявен е установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.

 

           Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г.М.О. било образувано ч.гр.д № 6095/2017 г., 7 с-в по описа на PC Стара Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 773.20 лв. (Седемстотин седемдесет и три лв. и 20 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.

           Във връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./, която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.

           Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д № 6095/2017 г., 7 с-в по описа на PC Стара Загора за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на 32,49 лв., като частта до пълния размер на претенцията представлявала начислена договорна неустойка в размер на 740,71 лв. /седемстотин четиридесет лева и седемдесет и една ст./, поради което за ищцовото дружество било налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочената сума за дължима неустойка и лизингови вноски.

           Поради горното, за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 740,71 лв. /седемстотин четиридесет лева и седемдесет и една ст./, представляваща дължима договорна неустойка.

           По повод договор за мобилни услуги от дата 18.11.2015 г., сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ответникът Г.М.О. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/907 534 с избрана абонаментна програма Rezerv Standard 39.99 лв.

           Въз основа на посочения договор ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.

           Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми”.

           За потребените от абоната-ответник услуги Теленор издало:

-          фактура № **********/01.12.2015 г. за отчетения период на потребление 18.11.2015-30.11.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две ст./, платима в срок 16.12.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-          фактура № **********/01.01.2016 г. за отчетения период на потребление 01.12.2015-31.12.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 16,26 лв. /шестнадесет лева и двадесет и шест ст./; и 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две ст./-дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/01.12.2015 г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 37,78 лв./тридесет и седем лева и седемдесет и осем ст./, платима в срок 16.01.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

           След извършена корекция по задължението е останал незаплатен, дължим баланс в размер на 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./

           Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответникът Г.М.О. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер № ********* на дата 01.03.2016 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 773.20 лв. (Седемстотин седемдесет и три лв. и 20 ст.). Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./ за задълженията по предходните фактурирани периоди и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер 740,71 лв. /седемстотин четиридесет лева и седемдесет и една ст./.

           Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от индивидуалния договор, за мобилен номер 0896/907 534, пренесена и в т. т. III-4 на Допълнителното споразумение. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

           Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът Г.М.О. се бил съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имало право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.М.О.. При неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него”.

           Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

           В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

           В конкретният случай ответникът Г.М.О. бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0896/907 534 и не е изпълнил задължението си по договор да заплащал стойността на предоставените услуги, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

           Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.

           Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Г.М.О., с ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 32,49 лв. /тридесет и два лева и четиридесет и девет ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

           Моли, да осъди ответника Г.М.О. да заплати на ищеца сумата в размер на 740,71 лв. /седемстотин четиридесет лева и седемдесет и една ст./ за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № *********.

           Претендира за разноските по делото.

 

                 В определения от съда срок по делото не е постъпил отговор от ответника и същият не е взел становище по иска.

         

          От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането за мораторна лихва на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6095/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: договор за мобилни услуги от 18.11.2015 г., фактура № ********** от 01.12.2015 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер за отчетен период 18.11.2015-30.11.2015 г., фактура № ********** от 01.01.2016 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер за отчетен период 01.12.2015-31.12.2015 г.,  фактура № ********** от 01.03.2016 г., общи условия.

     

          ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 6095/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и пълномощно на адвокат В.Г..

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 09.30ч., за която дата да се призоват страните.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: