№ 220
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:П. Ив. Петрова Дакова
Кирил Гр. Стоянов
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600209 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частен протест и частна жалба срещу
определение, с което е отменено постановление за прекратяване на
наказателно производство.
С частния протест прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас прави
оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт. Излага обстойни аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Твърди,
че жалбата на ощетеното юридическо лице „Р. л. България“ ЕООД срещу
постановлението за прекратяване на наказателното дело е била подадена на
21.03.2022г., след изтичане на преклузивния седмодневен срок – изтекъл на
18.03.2022г., и като процесуално недопустима е следвало да бъде оставена без
разглеждане от първоинстанционния съд, вместо да има произнасяне по
нейната основателност. В условията на алтернативност отправя възражения за
незаконосъобразност и необоснованост на поверяваното определение. Намира
за неправилен извода на първата инстанция, че дружеството – л.одател е
собственик на процесните машини. Смята, че дори да се приеме за безспорно
обстоятелството, че „Р. л. България“ ЕООД е било собственик на л.овите
вещи, то не доказва по несъмнен начин, че обв. К. е осъществил състава на
престъплението обсебване, сключвайки договора от 23.02.2012г. Заема
становище, че обективно установеният титуляр на правото на собственост не
разколебава съмнението от гледна точка на дееца относно противоречието
кой има право да се разпорежда с вещите. С оглед на това намира за
1
неправилно заключението на съда, че щом не е заведен положителен
установителен иск за собственост от страна на л.ополучателя спрямо
л.одателя, то е безспорно доказано, че „Р. л. България“ ЕООД е собственик на
вещите. Изтъква, че към 23.02.2012г. не е доказано развалянето на договора за
л., респективно не е установено отпадане на правното основание за
упражняване на фактическа власт върху вещите от страна на л.ополучателя.
Подчертава, че към 28.02.2012г. договорът за л. е бил действащ, а
волеизявленията за неговото разваляне са били обективирани много по-късно
в нотариалните покани от 13.03.2013г. и 06.08.2013г. Обръща внимание, че от
съдържанието на тези показани се установява, че претенцията на дружеството
– л.одател е преди всичко за погасяване на дължимите л.ови вноски, а
връщането на машините е алтернативно искане, обусловено от
неизпълнението на договорните задължения на л.ополучателя и евентуалното
разваляне на договора, т. е. не е налице безспорно установен отказ да се
върнат чуждите вещи, държани от л.ополучателя без правно основание.
Категорично възразява срещу приетото от съда противоречие в
постановлението за прекратяване досежно отсъствието на доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.2 от НК и
обстоятелството кой е собственик на процесните машини. В тази връзка
отбелязва, че в постановлението изрично е посочено, че дори да се приеме, че
вещите са били собственост на „Брадър“ ЕООД, извършените от обв. К.
разпоредителни действия са по отношение на чужди за него вещи, тъй като
търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител
е обвиняемото лице, се явява друг правен субект и деяние спрямо неговите
вещи не би могло да се инкриминира като неправомерно и накърняващо
правата на заложния кредитор. Аргументира това становище с
обстоятелството, че не обв. К. е страна по договора за л. и съответно
л.ополучател, а представляваното от него дружество – „Брадър“ ЕООД е
носител на правата и задълженията по облигационното правоотношение,
докато съставомерното поведение по чл.206, ал.2 от НК изисква деецът да се
разпореди със свои собствени вещи, а не с такива, принадлежащи на друго
физическо или юридическо лице. По изложените съображения предлага
въззивният съд да отмени атакуваното определение и да постанови ново, с
което да остави без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на
„Р. л. България“ ЕООД против постановлението за прекратяване на
2
наказателното производство и да прекрати съдебното производство по ЧНД
№278/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Алтернативно, в случай, че
приеме жалбата за допустима, да постанови определение, с което да потвърди
прекратителното постановление.
Частна жалба против първоинстанционното отменително определение е
подал и упълномощеният защитник на обв. Д. К. К.. Защитникът релевира
доводи за недопустимост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Заявява, че жалбата на „Р. л. България“ ЕООД срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство е недопустима като просрочена,
тъй като е била подадена след изтичане на законоустановения седмодневен
срок за обжалване, който в случая е изтекъл на 18.03.2022г. – петък, работен
ден. Като подчертава, че подадената на 21.03.2022г. жалба е просрочена, моли
въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да остави
въпросната жалба без разглеждане. Алтернативно прави възражения за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Излага пространни
и задълбочени съображения, с които мотивира становище, че собствеността
върху оборудването – машините, които са предмет на процесните търговски
договори, принадлежи на л.ополучателя – „Брадър“ ЕООД. Приемайки, че
това дружество е единствен собственик на вещите, заявява, че е невъзможно
да бъде изпълнен състава на престъплението по чл.206 от НК нито от
обективна, нито от субективна страна. Като твърди, че „Брадър“ ЕООД е
собственик на вещите /машините/ по силата на процесния тристранен договор
за покупко-продажба между трите търговски дружества, който договор не е
развален, то следва, че посоченото дружество може да се разпорежда с
вещите така, както намери за добре. Упреква първоинстанционния съд в
грубо нарушаване на правото на собственост на търговското дружество
„Брадър“ ЕООД, без да е бил сезиран със спор за собственост, както и в
недопустимо приравняване на това търговско дружество с физическото лице
Д. К.. Като оспорва правилността на изводите, съдържащи се в мотивната
част на първоинстанционното определение, отстоява позицията, че „Р. л.
България“ ЕООД не може да черпи права в наказателния процес за сметка на
„Брадър“ ЕООД, без да е налице влязло в сила решение, установяващо
собствеността върху процесните движими вещи. Аргументира становище, че
претендиращият права на собственост върху въпросните вещи - „Р. л.
България“ ЕООД следва да потърси защита на правата си по реда на исковото
3
производство по ГПК, но не и в наказателното производство за престъпление
по чл.206 от НК. В този смисъл отбелязва, че „Р. л. България“ ООД дори няма
качеството на пострадал, който да има правото да обжалва постановлението
за прекратяване на наказателното дело. Счита, че липсва осъществен състав
на престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.2 от НК, тъй като собственик на
движимите вещи е юридическото лице „Брадър“ ЕООД, а не обв. К.,
доколкото в съдебната практика се приема, че за да е налице обсебване по
чл.206, ал.2 от НК, деецът следва да се е разпоредил неправомерно със свои
движими вещи, заложени в полза на определен кредитор, без да запази
правата на заложния кредитор. Цитира конкретно решение на ВКС, в което се
съдържа извод, че не може да бъде реализирана наказателната отговорност на
физическото лице – управител на дружеството за обсебване на свои заложени
вещи, след като е установено, че вещите са собственост на друг правен субект
– търговското дружество. Претендира въззивният съд да отмени обжалваното
определение и вместо него да постанови друго, с което да остави без
разглеждане жалбата на „Р. л. България“ ООД като недопустима и да
прекрати съдебното производство по ЧНД №278/2022г. на Окръжен съд –
Бургас. Отправя алтернативно искане – в случай, че въззивният съд приеме
жалбата за допустима, - да отмени първоинстанционното определение като
незаконосъобразно и да потвърди прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по
частния протест и по частната жалба, в което нейният представител заявява,
че протестът и жалбата са допустими и основателни. Изразява пълно съгласие
с изложените в тях доводи. Споделя напълно аргументите, че жалбата на „Р.
л. България“ ООД срещу прекратителното постановление е била просрочена
като подадена след изтичане на седмодневния преклузивен срок за обжалване,
поради което не е следвало да бъде разгледана по същество от съда. Като се
позовава на изричната клауза в процесния тристранен договор за покупко-
продажба и доставка от 21.11.2007г. между „Р. л. България“ ООД – купувач,
„Хендел“ ООД – София – продавач и „Брадър“ ЕООД – Бургас –
л.ополучател, съгласно която „Собствеността на оборудването заедно с риска
от кражба, погиване и повреждане на оборудването преминават върху
л.ополучателя от момента на предаването му в мястото на доставката, излага
становище, че не би могло да се вмени на обв. К., че разпореждането с
4
процесните вещи чрез продажбата им на 23.02.2012г. на „Миг – Маркет“
ООД, е било противозаконно. В тази връзка изтъква, че наличието на
търговски отношения между „Р. л. България“ ООД и „Брадър“ ЕООД –
Бургас, възникнали по повод сключения помежду им договор за финансов л.,
непълното изпълнение на задълженията от страна на управителя на „Брадър“
ЕООД – Бургас и породилите се в тази връзка спорове, не са достатъчни, за да
се приеме, че обв. Д. К. е осъществил престъпния състав на престъплението
обсебване, тъй като няма как да се докаже, че отношението му към
процесните вещи е било като към чужди по смисъла на чл.206 от НК, предвид
цитираната клауза от тристранния договор. Допълнително мотивира
становището си с аргумента, че прокурорът не е компетентен да тълкува
волята на участниците в търговския оборот, независимо от констатираното
противоречие между клаузите на тристранния договор за покупко-продажба и
доставка и договора за финансов л. по отношение на въпроса за титуляра на
собственост върху оборудването, още по-малко да решава спора за
собственост. Подчертава, че същественото в случая е, че при проведеното
обективно, всестранно и пълно разследване не са събрани убедителни
доказателства, че обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.206 от НК. Солидаризира се с изложеното в протеста
разбиране за липса на допуснато в постановлението за прекратяване
противоречие досежно отсъствието на доказателства за осъществен състав на
престъплението по чл.206, ал.4 вр. ал.2 от НК. По този повод отбелязва, че
дори да се приеме, че вещите са били собственост на „Брадър“ ЕООД,
извършените от обв. К. разпоредителни действия са по отношение на чужди
за него вещи, тъй като търговското дружество, чийто едноличен собственик
на капитала и управител е обвиняемото лице, е друг правен субект и деяние
спрямо неговите вещи не може да се инкриминира като неправомерно,
накърняващо правата на заложния кредитор. Мотивира това становище с
обстоятелството, че не обв. К. е страна по договора за л. и съответно
л.ополучател, а представляваното от него дружество „Брадър“ ЕООД е
носител на правата и задълженията по облигационното правоотношение.
Позовава се на изрично цитирано решение на ВКС, в което е прието, че
съставомерното поведение по чл.206, ал.2 от НК изисква деецът да се
разпореди със свои собствени вещи, а не с такива, принадлежащи на друго
физическо или юридическо лице. Като счита, че първоинстанционният съд
5
неправилно е отменил постановлението за прекратяване на наказателното
производство, предлага въззивната инстанция да приеме, че протестът и
жалбата срещу проверяваното определение са основателни и да ги уважи.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частния
протест и в частната жалба оплаквания, обсъди всички материали,
съдържащи се в наказателното дело, прецени становището на прокурора от
въззивната прокуратура и извърши служебна проверка на атакувания съдебен
акт, направи извода, че частният протест и частната жалба са допустими, като
подадени от активно легитимирани лица – прокурора и обвиняемия, в
преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК.
Анализирайки приложените по делото материали, въззивният съд
направи следните констатации:
С постановление от 09.03.2022г. прокурор от Окръжна прокуратура - гр.
Бургас, на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-
87/2013г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, водено срещу Д. К. К. за
престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.1 от НК, приемайки, че деянието на обв.
К. не е съставомерно по посочения законов текст.
Препис от посоченото постановление е било изпратено на обв. Д. К. и на
„Р. л. България“ ООД като ощетено юридическо лице.
„Р. л. България“ ООД е получило препис от постановлението за
прекратяване на 11.03.2022г.
На 22.03.2022г. в Окръжна прокуратура - гр. Бургас е постъпила жалба
от „Р. л. България“ ООД срещу прекратителното постановление. Жалбата е
била изпратена чрез куриерското дружество „Спиди“ на 21.03.2022г., като е
била взета от подателя й на посочената дата в 11,31 часа, видно от
приложеното известие на куриерското дружество /т.7, л.70 от ДП/.
По повод на тази жалба в първоинстанционния съд е било образувано
частно наказателно производство - №278/2022г.. Съдията – докладчик
преценил, че жалбата на „Р. л. България“ ООД, подадена от двамата й
управители, е допустима като подадена в срок и от активно легитимирани
лица, поради което се произнесъл по нейната основателност.
С определение №771 от закрито заседание на 12.08.2022г. по ЧНД
№278/2022г. Бургаският окръжен съд, намирайки, че въпросната жалба, с
6
която е бил сезиран, е основателна, я уважил, като е отменил постановление
от 09.03.2022г. на Окръжна прокуратура - гр. Бургас за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-87/2013г. по
описа на ОД на МВР – гр. Бургас, водено срещу Д. К. К. за престъпление по
чл.206, ал.4 вр. ал.1 от НК. Изложил мотиви, че прекратителното
постановление не се основава на разследване, което да е допринесло за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В
конкретика приел, че са неправилни изводите на прокурора за наличие на
очевидно противоречие между чл.5 от договора за покупко-продажба и
доставка и чл.5 от Общите условия на „Р. л. България“ ООД за финансов л.,
неразделна част от договора за финансов л. на оборудване, относно титуляра
на правото на собственост върху машините – предмет на договора за л..
Приел още, че въз основа на процесния договор за финансов л., следва да се
приеме, че л.одателят - „Р. л. България“ ООД е придобил правото на
собственост върху л.овото оборудване и това положение ще остане
непроменено до пълното изплащане на л.овите вноски, след което ще
последва прехвърляне на правото на собственост с негов нарочен акт. Изразил
несъгласие с разбирането на прокурора, че в наказателния процес не може да
се изследва въпроса кой е бил собственик на процесните вещи към момента
на деянието, още повече, че „За да е мислимо деянието по чл.206 от НК,
съществено е деецът да не е собственик на вещта или поне да не е нейн
единствен собственик.“, т. е. приел за наложително изясняването на въпроса
за собствеността върху заложените вещи към момента на сключване на
договора за разпореждане с тях.
В заключение съдът намерил, че основният извод на прокурора за липса
на извършено престъпление от общ характер, обуславяща прекратяване на
наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
необоснован, а самото прекратително постановление е вътрешно
противоречиво и неправилно, поради което го отменил и върнал делото за
продължаване на разследването, „за извършване на нов прецизен и детайлен
анализ на доказателствата и ново произнасяне по въпроса за изхода на
производството.“
Въз основа на горните констатации въззивният съд направи следните
правни изводи:
7
Частният протест и частната жалба са основателни и следва да се уважат.
Атакуваното определение на първата инстанция, с което е отменено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство поради липса на извършено престъпление по чл.206, ал.4 вр.
ал.1 от НК, е незаконосъобразно. Същото е постановено в нарушение на
процесуалната разпоредба на чл.243, ал.4 от НПК. Според този законов текст
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред
съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаването на
преписа. Регламентираният срок за атакуване на прекратителното
постановление на прокурора е преклузивен и неговото неспазване обуславя
недопустимост на подадения срещу него процесуален инструмент.
В казуса процесното постановление, с което е било прекратено от
прокурора наказателното производство поради липса на престъпление, е било
съобщено на ощетеното юридическо лице „Р. л. България“ ООД на
11.03.3022г., когато е бил връчен препис от постановлението на представител
на дружеството. В съгласие с чл.183, ал.2 от НПК от следващия ден,
12.03.2022г., е започнал да тече седмодневният срок за обжалване на
постановлението. Този срок е изтекъл на 18.03.2022г. – работен, присъствен
ден. Жалбата, подадена от управителите на „Р. л. България“ ООД на
21.03.2022г. чрез предаването й на куриерското дружество „Спиди“, се оказва
подадена след изтичане на законоустановения седмодневен срок за обжалване
на прокурорския акт. Съдията – докладчик от първоинстанционния съд
необосновано е приел, че жалбата е подадена в срок и поради това е
допустима, с оглед на което неправилно се е произнесъл по нейната
основателност, отменяйки атакуваното постановление, вместо да остави
същата без разглеждане като недопустима.
Водим от изложените съображения, въззивният съд направи извода, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отменено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяната му, приемайки, че жалбата на ощетеното юридическо лице „Р.
л. България“ ООД против прекратителното постановление е просрочена като
8
подадена след изтичане на законоустановения преклузивен седмодневен срок
за обжалване на прокурорския акт, въззивната инстанция следва да остави
тази жалба без разглеждане като недопустима и да я върне на подателя й.
Образуваното по тази жалба съдебно производство пред първоинстанционния
съд е също недопустимо и подлежи на прекратяване.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №771 от закрито заседание на 12.08.2022г. по
ЧНД №278/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено
постановление от 09.03.2022г. на Окръжна прокуратура – гр. Бургас за
прекратяване на наказателното производството, водено срещу Д. К. К. за
престъпление по чл.206 ал.4 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство №ЗМ -
87/2013г. по описа на ОД на МВР – Бургас и делото е върнато на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас за продължаване на разследването, като вместо това
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на управителите на „Р. л.
България“ ООД против постановление от 09.03.2022г. на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас, с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство №ЗМ – 87/2013г. по описа на ОД на МВР –
Бургас, водено срещу Д. К. К. за престъпление по чл.206 ал.4 вр. ал.1 от НК,
като недопустима поради подаването й след изтичане на седмодневния срок
за обжалване на прокурорския акт.
ВРЪЩА жалбата на подателя й - „Р. л. България“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД №278/2022г. на Бургаския
окръжен съд като недопустимо.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9