№ 40208
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110100168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 271401 от 02.10.2023 г. от адвокат К. Б., с която се иска
изменение на решение № 14744 от 05.09.2023 г. по делото в частта за разноските, тъй като
счита, че размерът им е определен неправилно. Според молителя съдът неправилно е
определил размера на полагащото се възнаграждение върху сбора от цената на предявените
искове, а не въз основа на всеки един от исковете поотделно. Излагат се доводи, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено за всеки един отделен иск, поради
което дължимото възнаграждение е в размер на 1153,41 лв., а не както съдът е приел –
283,70 лв.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е взел становище, като счита, че съдът правилно е определил
дължимото възнаграждение, поради което решението не следва да бъде изменяно в частта за
разноските.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Настоящият състав счита, че правилно е определил дължимото минимално
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника върху сбора
на предявените искове.
В случая в молбата по чл. 248 ГПК се оспорва единствено броят на определените
адвокатски възнаграждения съобразно броя на предявените искове. В Решение от 28.07.2016
г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно
приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е
припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се
поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48
се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се
определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните
1
особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски.
Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата
цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да
бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай обаче
съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес
над националната такава, като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им следва
да се съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в
разумни срокове, без процесуални усложнения и събиране на множество доказателства, като
се съобразят и реално извършените действия от процесуалния представител на ответника.
Не без значение е и обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови
дела на комунално дружество - доставчик на топлинна енергия. Отделно от това, макар и да
са налице четири претенции същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а
именно възникването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което е определящо за основателността/неоснователността на
претенциите за главница за топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, а
другите две претенции са акцесорни, касаещи лихви за забава. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
кумулативно съединяване на искове, заради което да се дължи отделно възнаграждение за
всеки иск.
На следващо място, общата цена на четирите иска е 2302,59 лв., като съответно
цената на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на
322,24 лв., цената на иска за главница за услуга дялово разпределение е в размер на 39,70
лв., а цената на иска за мораторна лихва върху услугата дялово разпределение е в размер на
8,65 лв. С оглед на това претендираното от процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. върху всеки един от тези три иска е
прекомерно и несправедливо завишено съобразно цитираната по-горе практика.
Присъждането на отделно адвокатско възнаграждение по тези искове би надхвърлило
значително материалния интерес по тях, като предоставянето на безплатна адвокатска
помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага и следва да се съблюдава
принципът на чл. 3 ГПК.
Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение №
2
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. Още повече, че с
определение № 603/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др. се
възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя
върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск поотделно.
Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 271401 от 02.10.2023 г., подадена от
адвокат К. И. Б., процесуален представител на ответника П. Х. С., за изменение на решение
№ 14744 от 05.09.2023 г. по гр. д. № 168/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3