Решение по дело №8311/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 276
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Гюлсевер Сали
Дело: 20221100508311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100508311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №1531/28.02.2022 г., постановено по гр. дело № 53944/2021
г. по описа на Софийския районен съд, ответникът ЗД „Б.И.“ АД е бил осъден
на основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 343 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на ищеца
„П..ТЕТ“ ЕООД сумата от 12 944,78 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 28.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД, с което
решението се обжалва като неправилно. Въззивникът твърди, че ищецът не е
изпълнил задължението си да представи процесния автомобил за оглед с цел
установяване механизма на ПТП и размера на причинените щети. Поддържа,
че автомобилът е оценен на сума в размер на 34 157 лв., която надвишава
застрахователната сума по договор за застраховка „Каско“ за 24 000 лв. и че е
налице подзастраховане, поради което застрахователното обезщетение
следвало да бъде изчислено като процент от уговорената застрахователна
сума, а не въз основа на разходите за извършения ремонт. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постановени решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба - „П..ТЕТ“
ЕООД /с връчен препис от въззивната жалба на 12.07.2022 г./ не е депозирал
1
отговор.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 405, вр. чл. 343 КЗ от „П..ТЕТ“
ЕООД, предявен срещу ЗД „Б.И.“ АД за сумата от 12 944,78 лв. /увеличен
размер по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за повреди по л.а. „Мерцедес“, модел
„ГЛК 250“, рег. № ******* за настъпило застрахователно събитие – ПТП на
28.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на
28.04.2021 г. около 21:00 ч. в гр. София на бул. „Ботевградско шосе“, на
разклона на пътя към с. Долни Богров л.а. „Тойота“, модел CH-R , рег. №
*******, собственост на Р.М., управляван от Валери Валериев, се е движел в
посока от с. Долни Богров към с. Горни Богров и поради неспазване на
предимството при маневра – обратен завой е предизвикал ПТП с л.а.
„Мерцедес“, модел „ГЛК 250“, рег. № *******, собственост на „„П..ТЕТ“
ЕООД“, управляван от А.Н.Я.. Посочва, че по случая е бил съставен протокол
за ПТП № 1781794/28.04.2021 г. от СДВР. Твърди, че към датата на ПТП
между страните е съществувал валиден застрахователен договор по
застраховка „Каско“, обективиран в полица № Е21990004696/30.03.2021 г.
Заявява, че във връзка с настъпилото ПТП е била заведена щета № *********
и е било подадено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от
ответното дружество, като са били съставени три броя опис - заключения по
щета от 29.04.2021г.; от 11.05.2021г. и от 28.05.2021 г. Ищецът твърди, че
въпреки извършените три броя огледи, застрахователят е поискал
допълнителен оглед с писмо от 28.06.2021 г., а с писмо изх. № ОК-
523194/16.08.2021 г. е отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Твърди, че реалната стойност на причинените вреди възлиза на 21 649,68 лв.
Поддържа, че ответното дружество неоснователно е отказало заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на вредите, изчислени към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Моли съда да осъди ответника да
му заплати стойността на причинените имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ГЛК 250“, рег. № *******.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор,
с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Автокаско“, обективирано в полица № Е21990004696/30.03.2021
г. Твърди, че процесното ПТП не представлява покрит риск по процесната
полица. На следващо място заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията
си по застрахователния договор, като не е запазил увреденото МПС за оглед,
не е допуснал застрахователя да извърши оглед и не е съдействал на
2
застрахователя за изясняване на обстоятелствата около настъпилото
застрахователно събитие и размера на причинените вреди. На следващо място
оспорва размера на претендираното обезщетение като неотговарящ на
действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 КЗ.
Твърди, че е установено наличието на тотална щета, поради което следвало от
размера на обезщетението да бъде приспадната стойността на запазените
части на МПС. Оспорва претендираната мораторна лихва като недължима
поради недължимост на главницата, както и че не е бил поставен в забава с
покана по реда на чл. 380 КЗ. Предвид изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск, а при условията на евентуалност да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1781794 от 28.04.2021 г.,
съставен в 21:15 ч. от Румен Любомиров при СДВР, съдържащ и схема на
ПТП, с който е установен следният механизъм на ПТП: л.а. „Тойота“,
движещ се по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от с. Долни Богров към с.
„Горни Богров поради неспазване на предимство при маневра обратен завой
реализира ПТП с л.а. „Мерцедес“, модел модел „ГЛК 250“. Видно от
приложените към делото описи на щети от 11.05.2021 г.; 29.04.2021 г. и от
28.05.2021 г. на застрахователя е била предоставена възможност за
констатиране на настъпилите по процесното МПС щети в резултат на
съобщеното му ПТП. Приложена е застрахователна полица №
Е21990004696/30.03.2021 г., от която е видно, че към датата на настъпилото
ПТП между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“. Представена е
регресна покана, адресирана от ищеца до ответното дружество от 29.04.2021
г. Ищецът е представил и проформа фактура от „М.К.“ ООД за стойността на
ремонта на процесния лек автомобил в размер на 21 649,68 лв. Установява се,
че с писмо от 09.06.2021 г.; писмо от 16.06.2021 г. и писмо от 28.06.2021 г.
застрахователят е уведомил застрахованото юридическо лице за
необходимост от допълнителна информация относно настъпилото ПТП и
оглед на автомобила. От писмо изх. № 27.07.2021 г. се установява, че
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по
заведената щета, който отказ е потвърден с писмо от 16.08.2021 г.
По делото е изслушана неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, която настоящата инстанция изцяло кредитира като обективна и
компетентно изготвена, съгласно която общият размер на причинените щети
на процесния лек автомобил, определен към датата на настъпване на ПТП по
средни пазарни цени е 12 944,78 лв. Установено е, че действителната пазарна
стойност на процесния автомобил, определена към датата на
застрахователното събитие, е в размер на 34 157 лв. Според експертното
заключение в случая не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ и в
този случай не се определя стойността на запазените части. Вещото лице е
посочило и за кои части на МПС не е възможно да бъдат определени средни
пазарни цени поради необходимост от замяната им с нови оригинални части.
3
Не са констатирани други повредени детайли, освен описаните в изготвеното
от застрахователя към 29.04.2021 г. заключение по щета №*********.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му - в обжалваната част. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е иск по чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните елементи от фактическия
състав: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между
страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; 3) вреди, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие; 4) отправяне на писмена застрахователна
претенция от застрахования до застрахователното дружество. При
кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната
разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на застрахования.
В настоящото производство между страните не е спорно, че към
момента на застрахователното събитие между страните е било налице
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка,
обективирано в застрахователна полица № Е21990004696/30.03.2021 г. Видно
от съдържанието на процесната застрахователна полица се касае за покрит
застрахователен риск, за който отговаря застрахователното дружество
съгласно чл. 343 КЗ. Настъпилото застрахователно събитие се установява от
приложения по делото двустранен протокол за ПТП, който не е оспорен от
страните. Вредите се установяват от една страна от изготвената по делото
САТЕ, а от друга страна представените по делото писмени доказателства, в
това число съставените от ответника опис на щети от 11.05.2021 г.; 29.04.2021
г. и от 28.05.2021 г. Видно от приложените по делото писмени доказателства
застрахованото юридическо лице своевременно е предявило претенцията си
пред застрахователното дружество, поради което за застрахователя е
възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение в размер на
действително претърпените вреди.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
4
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. При частично повреждане действителната вреда е равна на
разходите, необходими за ремонта на вещта. Както се посочи по-горе,
съгласно заключението на САТЕ общият размер на причинените щети на
процесния лек автомобил, определен към датата на настъпване на ПТП по
средни пазарни цени възлиза на 12 944,78 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният
съд е определил неправилно размера на застрахователното обезщетение, като
е взел предвид действителната пазарна цена - 34 157 лв., определена със
САТЕ, вместо уговорената по договора застрахователна сума от 24 000 лв.
Съгласно константната практика на ВКС, застрахователното обезщетение се
изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се
купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се
дължи по действителна стойност на увреденото имущество /в този смисъл
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК/.
Съгласно чл. 400 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е определил
размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
процесното МПС, застраховано при ответника, като е взел предвид
заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза. Въззивният
съд счита, че заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено от
страните, следва да се кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
тъй като е обосновано и кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, респективно към
настъпване на застрахователното събитие е в размер на 12 944,78 лв.
Ответникът по делото не твърди и не представя доказателства за погасяване
на така установеното парично задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, с оглед на което предявеният от ищеца
иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
При съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
5

По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1 900 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
въззивната инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
24.11.2022 г.
Отделно от това, настоящият въззивен състав констатира, че пред
първоинстанционния съд е било допуснато увеличение на иска по реда на чл.
214 ГПК, без да е събрана държавна такса върху увеличения размер, предвид
на което ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски за държавна
такса по сметката на Софийския районен съд в размер на 477,79 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1531/28.02.2022 г., постановено по гр.
дело № 53944/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Лозенец, бул. „******* да заплати, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на „П..ТЕТ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, ж.к. ******* сумата от 1 900 лв./хиляда и
деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Лозенец, бул. „******* да заплати по сметката на
Софийския районен съд сумата от 477,79 лв. /четиристотин седемдесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса
върху увеличения размер на иска пред първата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6