РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501338 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. №1719/18.04.2022г. на С.Х. Б.,
ЕГН **********, и Х.А. Б., ЕГН **********, в качеството им на
длъжници по изпълнително дело №20229070400002 по описа на ЧСИ
Иво Кралев, рег. №907, против действията на съдебния изпълнител по
протокол №274 за оглед на недвижим имот от 08.04.2022г. В жалбата се
излагат твърдения, че жалбоподателите са изпълнили доброволно
задължението по изпълнителния лист за премахване на паянтова постройка
с площ от 25 кв.м., като действителната й площ била 28,30 кв.м., а
оставените 3,30 кв.м. съставлявали масивен санитарен възел /баня и
тоалетна/, построен през 1991г. с разрешение за строеж. Твърди се, че
вещото лице Г. е представил пред съда заключение и скица с невярно
съдържание. Възразява се срещу разноските за огледа в размер на 200 лв.
на вещото лице Г.. Твърди се и че жалбоподателката С. Б. е самотна
майка с две деца и не може да живее без санитарен възел. По изложените
в жалбата съображения се иска „да бъде оставен санитарния възел“.
Ответната страна по жалбата- взискателят по изпълнителното дело
1
И.Н. Р., гражданка на ***, родена на ***г., чрез пълномощника си по
делото адв.А. Б., в писмено възражение изразява становище, че жалбата е
недопустима, а ако се приеме за допустима- неоснователна.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20229070400002 по описа на ЧСИ Иво Кралев,
рег. №907, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
основание влязлото в сила решение по гр.д.№11066/2018г. по описа на
Районен съд- Пловдив, с което С.Х. Б., ЕГН **********, и Х.А. Б., ЕГН
**********, са осъдени да преустановят неоснователни си действия, с
които пречат на И.Н. Р. да упражнява правото си на собственост върху
6/20 ид.ч. от УПИ VІІ- 33 по плана на *** ***, с площ от 996 кв.м., като
премахнат пристройка с площ от 25 кв.м., разположена по точки
2,3,4,5,6,7,2, вътрешна ограда от бетонни колове и мрежа с дължина 20
м., разположени по точки 1 и 24, и вътрешна ограда от бетонни колове и
мрежа с дължина 17,20 м., разположена по точки 5,11 и 12 на скица
приложение №1 към СТЕ /л.53 от гр.д.№11106/2016г. на ПРС, Х гр.с./. С
разпореждане на съдебния изпълнител е бил насрочен оглед на имота на
08.04.2022г. и е било назначено вещо лице- В. Г., със задача-
идентификация на подлежащите на премахване постройка и огради
съгласно приложената скица. Видно от съставения протокол за оглед,
при извършването му вещото лице е посочило на място върху терена
точките 2,3,4,5,6,7,2 от скица приложение №1 към СТЕ /л.53 от гр.д.
№11106/2016г. на ПРС, Х гр.с./, при което съдебният изпълнител е
констатирал, че длъжниците са премахнали част от пристройката от
източната й част, но не са премахнали остатъчна стена от юг- зид с Г-
образна форма с дължина 2,80м. и височина 1,80м.,а от запад и север-
голямо антре с фаянс на пода и баня- тоалетна с размери 2,10м./4,30м. с
масивна конструкция- тухла и бетонови колони. С оглед на така
направените констатации съдебният изпълнител е овластил на основание
чл.526 от ГПК взискателя И.Н. Р. да премахне за сметка на длъжниците
Х.А. Б. и С.Х. Б. зид с Г- образна форма с размери 2,80м./1,80м.,
2
разположен по южната част на очертаното на скицата място между точки 5
и 6, както и част от пристройката в северната и западната част на
очертаното по скицата място, представляваща антре и баня- тоалетна с
размери 2,10м./4,30м. с конструкция тухла и бетонови колони. С
постановлението е било насрочено принудително премахване на
остатъците от пристройката с наети от взискателя технически лица за
08.07.2022г. и са определени разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Жалбата е процесуално допустима. Видно от протокола за оглед,
съдебният изпълнител е оправомощил по реда на чл.526, ал.1 от ГПК
взискателя да извърши за сметка на длъжника действията, които
последният е бил осъден да извърши и които могат да бъдат извършени
от друго лице, и се е произнесъл по разноските по изпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл.527, ал.4 от ГПК действията на съдебния изпълнител
по оправомощаването подлежат на обжалване по реда на чл.435-438 от
ГПК, а съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. В случая жалбата е насочена срещу
обективираните в протокола за оглед от 08.04.2022г. постановления на
съдебния изпълнител за оправомощаване на взискателя и за определяне
на разноските за вещо лице. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
констатациите в приложения протокол за оглед, че към датата на
извършването му длъжниците са премахнали само част от пристройката
разположена по точки 2,3,4,5,6,7,2 на скица приложение №1 към СТЕ
/л.53 от гр.д.№11106/2016г. на ПРС, Х гр.с./. При това положение и с
оглед направеното искане от взискателя съдебният изпълнител правилно е
приложил разпоредбата на чл526, ал.1 от ГПК, като го е оправомощил да
премахне останалата непремахната част от процесната пристройка.
Неоснователни са претенциите на жалбоподателите, че те били премахнали
25 кв.м., които били осъдени да премахнат с влязлото в сила решение,а
цялата площ на пристройката била 28,30 кв.м. Подлежащата на премахване
пристройка е индивидуализирана в решението и изпълнителния лист не
само с площта й, а с посочване на граничните й точки на изготвената
3
от вещото лице скица към заключението му, която е неразделна част от
съдебното решение. Ето защо обстоятелството каква е точната й площ
в случая е без значение, тъй като волята на съда е да бъде премахната
пристройката, разположена между посочените точки на скицата, което
няма спор, че не е сторено. Предвид горното не може да се приеме, че
взискателят е овластен да премахне нещо в повече от това, което
длъжникът е бил осъден да стори, или някакъв друг обект, различен от този
по скицата към влязлото в сила решение.
Неоснователни са и възраженията в жалбата срещу определеното от
съдебния изпълнител възнаграждение на вещото лице В. Г. в размер на
200 лв. Така определеното възнаграждение е за извършения оглед на
имота и идентификация на подлежащите на премахване обекти, като
настоящият състав на съда го намира за справедливо с оглед извършената
от вещото лице работа. В случай, че жалбоподателите оспорват
заключенията на вещото лице при огледа за идентификацията на
пристройката, подлежаща на премахване, то те разполагат с правото да
поискат от съдебния изпълнител нов оглед и ново вещо лице.
В настоящото производство не могат да бъдат разглеждани доводи
за правилността на заключението на вещото лице, дадено в съдебното
производство при разглеждане на предявения от И.Н. Р. против
жалбоподателите иск с правно основание чл.109 от ЗС, решението по
който се изпълнява. Тези доводи е следвало да бъдат направени пред
съда при приемане на заключението, както и в хода на устните
състезания пред съответните инстанции. В производството по обжалване
на действията на съдебния изпълнител не могат да бъдат разглеждани и
каквито и да са оспорвания от страна на жалбоподателите на влязлото
в сила решение, с което са били осъдени да премахнат процесната
постройка и огради. В случай, че са били открити нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които
не са били известни при решаването му или с които страната не е могла
да се снабди своевременно, или по надлежния съдебен ред се установи
неистинност на заключението на вещото лице, върху което е основано
решението, то страната разполага с възможността да иска отмяната му
по реда на чл.303-309 от ГПК.
4
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката С. Б. за
семейното и имущественото й положение. Видно от материалите по
делото, постоянният и настоящият й адрес са в гр. ***, а не в процесния
имот в ***. Изтъкнатите от нея обстоятелства, че е самотна майка на
две деца, и че единственото й жилище е процесното, в което подлежи
на премахване санитарният възел, са без значение при изпълнението на
влязлото в сила решение. Разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК,
предвиждаща несеквестируемост на единственото жилище на длъжника,
се отнася за изпълнението на парични вземания, а в случая предмет на
принудително изпълнение е задължение за заместимо действие- за
премахване на постройка и огради, пречещи на друг собственик да
упражнява правото си на собственост, в която хипотеза длъжникът не
може да се позовава на закрилата на единственото си жилище.
По така изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №1719/18.04.2022г. на С.Х.
Б., ЕГН **********, и Х.А. Б., ЕГН **********, в качеството им на
длъжници по изпълнително дело №20229070400002 по описа на ЧСИ
Иво Кралев, рег. №907, против действията на съдебния изпълнител по
протокол №274 за оглед на недвижим имот от 08.04.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5