Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

гр. Габрово, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря ЛИДИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 567 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано по искова молба на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** предявена срещу ТП "Държавно горско стопанство гр. Габрово".

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „старши лесничей". Правоотношението било прекратено, считано от 25.05.2018 г.  със Заповед № 100/23.05.2018 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл. 195, т.1 вр. чл. 188, т.З КТ. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му били изплатени всички дължими трудови възнаграждения и обезщетения. Претендира да му се заплати обезщетение в размер на 510 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 7 дни. Твърди, че не му е заплатено пълното полагаемо се допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за месеците януари, февруари, март, април и май 2018 г. в размер на 45 лв.. Счита, че размерът на ДТВ следвало да бъде 28% за придобит трудов стаж и професионален опит, а не 27%, както било записано във фиша. На следващо място твърди, че работодателят не му бил осигурил работно и униформено облекло за периода от 01.01.2017 г. до 25.05.2018 г. съгласно чл. 41 от БКТД и Наредба №3/2012 г. за униформеното и представително облекло, като в този период не му е била изплащана сума за закупуване на теренни и представителни обувки. Претендира да му  бъде изплатена сумата от 300 лв. за полагащо му се униформено и работно облекло за периода от 2017 г. - 2018 г.. Също така работодателят не му бил предоставил ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г., съгласно приетото на 14.02.2018 г. решение на общото събрание на работниците в предприятието, в размер на 60 лв. на месец или общо 240 лв.. Ищецът претендира заплащане и на сумата от 200 лв. за пътни разходи до местоживеенето му в село Угорелец, общ. Севлиево за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г.. На последно място претендира да му се заплати сумата от 200 лв., представляваща социална надбавка за месец април - великденска надбавка. Претендира законна лихва за забава за върху всяка от сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът е  депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, със Заповед № 100/23.05.2018 г. издадена от директора на ТП ДГС Габрово, връчена на 25.05.2018г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 195, т.1, във вр. с чл.188, т.З КТ. Сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са изплатени всички дължими суми към последния ден на трудовото правоотношение, включително и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 дни.

Излага, че ищецът не е работил през по-голяма част от процесния период. Същевременно ответникът предоставил дължимото му работно облекло съгласно Наредба № 3 от 15 февруари 2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, но ищецът не ги  получил по независещи от ответника причини. Сочи, че работното облекло се съхранява в ТП ДГС Габрово, а ищецът няма право на компенсация в пари, съгласно правилата на чл. 11 от Наредбата.

Излага, че ищецът няма право да получава ваучери за храна за посочения период съгласно приетото от общото събрание на работниците и служителите в ТП ДГС Габрово на 14.02.2018 г., тъй като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период по-дълъг от месец и половина. Освен това било взето решение от служители на ТП ДГС Габрово да не се предоставят на ищеца ваучери за храна за месец януари 2018 г.. Сочи, че в списъка за месец май 2018 г. съставен на 01.06.2018 г. /след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/, били предоставени ваучери на служителите на ТП ДГС Габрово, включително и на ищеца /съразмерно с отработените през месеца дни преди прекратяване на трудовия договор/, като ръководството на ТП ДГС Габрово по никакъв начин не възпрепятствало или отказвало получаването на ваучерите за храна на ищеца за месец май 2018 г..

На следващо място сочи, че постоянният адрес на ищеца съгласно допълнително споразумение № 16/30.12.2015 бил гр. Габрово, ул. "Ангел Кънчев" № 25А. Излага, че едва на 15.03.2018 г ищецът депозирал в деловодството на ТП ДГС Габрово заявление с вх. № 558, че е сменен постоянният му адрес и същият е в село Угорелец, общ. Севлиево. Със Заповед № 32А/05.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Габрово и Заповед 45/20.04.2017 г., издадена от директора на ТП ДГС Габрово било разпоредено на служители, чието местоживеене *** да се изплащат пътни разходи до 100 лв. на месец. Сочи, че през месец април ищецът работил от 11.04.2018 г. до 24.04.2018 г. и от 26.04.2018 г. до 30.04.2018 г., а през месец май от 01.05.2018 г. до 25.05.2018 г.. Сочи, че заплащането съгласно посочената заповед на директора се извършва пропорционално на присъствените работни дни, т. е. искането за заплащане на сума в размер на 200 лв. било неоснователно и недоказано.

На последно място сочи, че на общо събрание на работниците и служителите в ТП ДГС Габрово проведено на 14.02.2018 г. било взето решение да се изплатят за Великден социални 200 лв. на човек. Излага, че в разпоредбите на БКТД, действащ за предприятието за 2017 г. - 2018 г. в чл. 39 е посочено, че средствата за социални мероприятия в централното управление, ДГС и ДЛС се осигуряват от работодателите и от други източници и се формират в размер на не по- малко от 10 на сто от начислените средства за работна заплата. Средствата се разходват по решение на общото събрание на работниците. Сочи, че ищецът е работил през календарните 2017 г. и 2018 г. около два месеца, като същевременно фондът за СБКО се формира от средствата за работна заплата, а при положение, че служителят не е получавал възнаграждения т.е. не е участвал в натрупване на средствата той не е допринесъл за натрупване на тези средства. Излага, че на събрание на служителите на ТП ДГС Габрово, проведено на 10.04.2017 г. т. 17 било взето решение служителите, които ползват неплатен отпуск да не получават социални плащания, а служители ползващи отпуск поради временна неработоспособност до 3 месеца имат право на плащания на социално- битови средства. Сочи, че съгласно решението на общото събрание на служителите в ТП ДГС Габрово ищецът не следва да получава допълнителни социални средства. Освен това през 2018 г. по повод Великденските празници работодателят не бил изплащал на служителите от ТП ДГС Габрово социални надбавка поради това, че финансовите средства във фонд СБКО не е имал достатъчна наличност за предоставяне на тези средства. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с протоколно определение от 02.11.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че са били в трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „старши лесничей", като трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 100/23.05.2018 г. на директора на ТП ДГС Габрово, на основание чл. 195, т. 1, във вр. с чл.188, т.З КТ.

Видно от допълнително споразумение изх.№ 16/30.12.2015 г., страните на основание чл. 119 КТ, са се договорили, считано от 01.01.2016 г. ищецът да получава основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и че същият има право на платен годишен отпуск - 24 дни и допълнителен платен годишен отпуск - 8 дни, или общо 32 дни. 

Видно от протокол 10.04.2017 г. на общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово” е взето решение да се изплаща ежемесечно социална надбавка в размер на 100 лева за транспортни разходи на служителите по местоживеене на основание чл. 42, ал. 1 БКТД. Прието е още служител в болнични до 3 месеца да има право на социални надбавки, по време на платен  отпуск да се полагат социални надбавки, а по време на неплатен отпуск да не се полагат социални надбавки.

Видно от протокол от 14.02.2018 г. на общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово” на основание чл. 293, ал. 1 КТ са взети решения ваучерите за храна да бъдат на стойност 60 лв., служители в продължителен болничен до 1 месец непрекъснато да получават ваучери за храна, а при ползване на неплатен отпуск да не се получават ваучери за храна. Прието е още пътните разходи на служители да се изплащат от фонд СБКО, а за великденските празници да се дават социални по 200 лв.

Предоставянето на ваучери за храна с извършва срещу подпис в месечна таблица – списък на работниците и служителите. Видно от представените списъци за предоставяне на ваучери за храна ищецът С.К. не е бил включен в същите за м. януари, февруари, март и май 2018 г., а за м. април е получил ваучер за храна на стойност 60 лева,  което обстоятелство се установява от положения подпис.

Представени са справки за полагащото се работно облекло на ищеца за периода 2015 г. – 2018 г., като в едната от справките е посочено, че униформеното облекло на С.К. се намира в склада на ТП ДГС Габрово, че не може да бъде открит по адрес и да заповяда да си получи дрехите.

Видно от заповед № 109/04.06.2018 г. на директора на ТП  „ДГС Габрово”, на основание чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовия договор с ищеца е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 13 дни за 2017 г. и на 8 дни за 2018 г..

Представена е заповед № 32 А/05.04.2017 г. на директора на ТП „ДГС Габрово”, съгласувана с представители на КТ „Подкрепа” и КНСБ, и заповед № 45/20.04.2017 г. на директора на ТП „ДГС Габрово”, издадени на основание чл. 42, ал. 1 КТД, с които са утвърдени лицата които имат право на транспортни разходи до местоживеене, пътуващи със собствени превозни средства и градски транспорт, като е разпоредено на същите да се изплаща ежемесечно социална добавка в размер на 100 лева по ведомост към месечното трудово възнаграждение. Видно от съдържанието на заповедите ищецът не е включен сред лицата имащи право на транспортни разходи.

Представена е справка за действително отработено време на ищеца С.К.К. за периода 01.01.2017 г. – 23.05.2018 г..

Установява се, че на 16.01.2017 г. между работодателите и синдикатите е сключен браншов колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство - Стопанисване”, с предмет въпроси на трудовите и осигурителните отношения. Съгласно чл. 4 БКТД постигнатите договорености на национално и браншово равнище са минимални, ако са по благоприятни за работниците и служителите, членове на синдикатите, страна по договора и присъединилите се и са основа за изготвянето и подписването на КТД в държавните предприятия и техните териториални поделения.

От заключение на съдебно счетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че размерът на неползвания платен годишен отпуск на ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е 28 дни (за 2017 г. - 15 дни и за 2018 г. - 13 дни), изплатеното обезщетение по чл. 224 КТ е за 21 дни и е в размер на 1263,32 лева, като остава неизплатено обезщетение за 7 дни в размер на 421,12 лева. Вещото лице сочи, че правилно е начислен във ведомостите размера на допълнителното трудово възнаграждение 27% за периода 01.01.2018 г. - 25.05.2018 г. Съгласно заключението ищецът С.К. не е включен в списъците за предоставяне на ваучери за храна за м. януари, февруари, март и май 2018 г., като размерът на сумата за храна месечно за 2018 г. под формата на ваучери е 60 лева: за януари 2018 г. - ищецът ползвал платен годишен отпуск от 01.01.2018 г. до 16.01.2018 г. - 11 дни по 3.00 лева = 33.00 лева; м. февруари и март 2018 г. – ищецът е бил в отпуск по болест; а за м. май 2018 г. – ищецът е работил 16 дни по 3.00 лв. = 48.00 лева, или общата стойност от ваучери за храна за процесния период се равнява на  81.00 лв.. Съгласно заключението не са изплатени суми за пътни разходи на ищеца за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г., като няма и данни последният да е предоставил на работодателя ТП „ДГС Габрово" писмено заявление за смяна на постоянния си адрес или настоящия си адрес и приложено към заявлението Удостоверение за постоянен и/или настоящ адрес. Вещото лице сочи, че разходите за транспорт на служителите с местоживеене *** са в размер на 100 лева. Пропорционално на отработеното време сумата от 100 лева месечно, за отработени през април 14 дни при брой работни дни в месеца 19 и сума 5,26 лв. на ден, сумата за транспорт е в размер на 73.64 лева. Пропорционално на отработеното време сумата от 100 лева месечно, за отработени през май 16 дни при брой работни дни в месеца 20 и сума 5.00 лв. на ден, сумата за транспорт е в размер на 80.00 лева. Съгласно заключението разходите за транспорт до село Угорелец, община Севлиево за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г. са в размер на 153,64 лева. ( 73.64 + 80.00 = 153.64 лева ).

Съдът не обсъжда останалите доказателства събрани по делото, с оглед отделените за безспорни в отношенията между страните факти.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ.

При предявен иск по чл. чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на работника /служителя/ е да докаже, че бил страна по трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено, а в тежест на работодателя е да установи ползването на отпуската, съответно че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е било изплатено.

В процесния случай наличие на трудово правоотношение и прекратяването му са безспорни между страните. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е изпълнено задължението на работодателя да обезщети работника, съгласно чл. 224, ал.1 КТ за неизползвания от него платен годишен отпуск в размер на 7 дни, установен от вещото лице. Размерът на обезщетението съгласно експертизата е в размер на 421.12 лв., поради което и този иск следва да бъде уважен за посочената сума и отхвърлен за разликата до 510 лева. Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба – 22.03.2019 год. до окончателното изплащане.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 128 КТ.

При предявен иск по чл.128 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера на уговореното основно и допълнително възнаграждение за исковия период. Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си заплащане на трудово възнаграждение в пълния размер.

Страните не спорят, че през процесния период ищецът е полагал труд, за който е дължимо заплащане на трудово възнаграждение. Спорен е въпросът за размера на дължимото трудово възнаграждение. Съгласно двустранно подписано допълнително споразумение № 16/30.12.2018 г. към трудовия договор, страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. На тази база за исковия период от м. 01. 2018 г. до м. 05. 2018 г. на ищеца е начислено и изплатено цялото брутно трудово възнаграждение, което му се дължи съгласно договора. В този смисъл е заключението на вещото лице по ССчЕ,  съгласно което размерът на допълнителното трудово възнаграждение 27% за периода 01.01.2018 г. - 25.05.2018 г. е правилно  начислен във ведомостите. Неоснователни са доводите на ищеца, че при определяне на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит следва да се вземе предвид и времето прекарано на военна служба. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (приета с ПМС № 4 от 17.01.2017 г., в сила от 01.07.2017 г.) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно НСРОЗ, при зачитане правото на допълнително трудово възнаграждение или т.н. „клас“ се постави задължителното изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Следователно трудов стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В тази връзка, времето прекарано на военна служба се признава за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ. Това време не е трудов стаж придобит по трудово правоотношение и следователно не се взема предвид при определяне на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Ето защо, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 296 КТ във вр. чл. 41 БКТД - за сумата от 300 лв., представляваща стойността на неполучено работно облекло за периода 2017 г. – 2018  г..

Съгласно нормата на чл. 296 КТ, работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. Това задължение0 на работодателя е залегнало и в чл. 41 БКТД, който предвижда, че работодателят осигурява на работниците и служителите работно и униформено облекло, съгласно Наредба № 3 от 15 февруари 2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн. ДВ. бр. 9 от 28.01.2011 г.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 15 февруари 2012 г., униформеното облекло се предоставя, за да се отличават служителите на ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена, служителите на държавните предприятия и териториалните им поделения при изпълнение на служебните им задължения. Ищецът не може да претендира от ответника заплащане на полагаемото работно облекло предвид разпоредбата на чл. 11 от същия нормативен акт, която предвижда, че не се дължи компенсация в пари при несвоевременно предоставяне на униформено облекло. С нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло изрично е забранено заменянето (компенсирането) на работно и/или униформено облекло с пари. Тъй като за ищеца изобщо не е възникнало право да получи паричния еквивалент на работното облекло, без правно значение е да се обсъжда полага ли му се такова облекло и дали реално е било получено по време на трудовото правоотношение.

Следва да се отбележи, че безплатното работно облекло не е доход по смисъла на закона и следователно не следва да се присъжда и като обезщетение. След като трудовото правоотношение е прекратено и работна сила занапред няма да се престира, ищецът не може да иска от работодателя нито реално предоставяне на работно облекло /включително теренни обувки/, нито паричния му еквивалент като обезщетение.

Предвид изложеното искът по чл. 296, ал. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

По предявения иск за заплащане на сумата 240 лева, представляваща паричната равностойност на ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г., съгласно приетото на 14.02.2018 г. решение на общото събрание на работниците от ТП „ДГС Габрово”.

От представения по делото протокол от 14.02.2018 г. на общото събрание на работниците и служителите от ТП „ДГС Габрово” се установява, че е било взето решение служителите да получават ваучери за храна на стойност 60 лв., дори и ако са били в продължителен болничен до 1 месец непрекъснато. По аргумент на обратното в случай, че служителят е бил в продължителен болничен повече от 1 месец непрекъснато, то същият няма право на ваучери за храна. В случая, видно от неоспорената справка за отработеното време и съдебно счетоводната експертиза се установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 01.02.2018 г. до 10.04.2018 г., т.е при всички случаи е надвишен предвидения в решението на общото събрание 1 месец и същият не следва да получава ваучери за храна за процесния период. 

Отделно от горното, видно от същата справка ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност или е ползвал неплатен отпуск почти през цялата 2017 г., като е взето решение от повече от половината от служителите на ТП „ДГС Габрово” на ищеца да не се предоставят ваучери за храна за м. януари, което е допустимо предвид обстоятелството, че начина за използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците или служителите - 293, ал.1 КТ. 

На последно място липсва основание да се приеме, че непредоставянето на ваучери за храна, поражда за ищеца право да получи паричния им еквивалент. Това е така тъй като за изплащане паричната равностойност на ваучерите за храна следва да има изрично решение на общото събрание на работниците или служителите тъй като се касае за средства за социално-битовото и културно обслужване /СБКО/. С оглед липсата на такова решение е недопустимо замяната на ваучерите за храна /дори и да са дължими/ с паричната им равностойност. Предвид изложеното съда счита, че предявеният иск за заплащане на сумата от 240 лева., представляваща стойност на неполучени от ищеца ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска за заплащане на сумата 200 лв., представляваща пътни разходи до местоживеенето на ищеца в село Угорелец, общ. Севлиево за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г.

Наведените в исковата молба твърдения са, че вземането на ищеца произтича от приетото решение на Общото събрание на работниците и служителите от 14.02.2018 г., което е взето на основание чл. 42, ал. 1 БКТД. Отново се касае за вид социални придобивка, предоставена от средствата за СБКО. В конкретния случай, видно от представените доказателства, ищецът не е предоставил на бившия си работодател писмено заявление за смяна на постоянния си и/или настоящ адрес  придружено със съответното удостоверение, което да удостоверява посоченото обстоятелство, за да може да претендира след прекратяване на трудовото му правоотношение изплащане на транспортни разходи за посочения период. Напротив, адресът на служителя вписан в допълнителното споразумение към трудовия договор, както и в представените болнични листове е в гр. Габрово. Едва в заявление вх. № 558/15.03.2018 г. относно искането за издаване на ведомости на заплати ищецът е посочил адрес в с. Угърчин, община Севлиево, но без да представи каквито и да било доказателства за смяна на адреса си. 

От заключението по съдебно счетоводната експертиза се установява, че при проверка в счетоводството на ответника не са открити документи доказващи постоянен и/или настоящ адрес на ищеца, копие от лична карта или удостоверения за постоянен и/или настоящ адрес. Нещо повече, видно от разпоредбата на чл. 42, ал. 1 БКТВ работодателят съгласувано със синдикатите утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разходи. Видно от  съдържанието на представените заповеди ищецът не е включен сред лицата имащи право на транспортни разходи за да е налице основание ищецът да получи претендираната сума. Отделен е въпросът, че не са представени каквито и да било доказателства ищецът да е ползвал транспортни услуги, още повече да е извършил транспортни разходи за посочения период.

На последно място, видно от представената справка за отработено време ищецът, почти през целия период от 01.01.2017 г. до 23.05.2018 г.  е ползвал последователно неплатен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност и съгласно приетото от решение на общото събрание на работниците и служителите от 10.04.2017 г. няма право на социално-битови средства. С оглед изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на предявения иск за заплащане на сумата 200 лева, представляваща социална надбавка за Великден, съгласно решение на Общото събрание на работниците и служителите от 14.02.2018 г..

Нормите на чл. 292, чл. 293 и чл. 294 КТ възлагат на работодателя финансирането на тези дейности, а на общото събрание на работниците и служителите - разпределението и използването на средствата. Съгласно чл. 39 БКТД средствата за социални мероприятия в централното управление на ДП, ДГС и ДЛС се осигуряват от работодателите и от други източници и се формират в размер на не по- малко от 10 на сто от начислените средства за работна заплата. Средствата за социални мероприятия се разходват по решение на общото събрание на работниците и служителите. Дали работодателят може да отдели средства и в какъв размер е негово дискреционно право, което е извън прерогативите /преценката/ на съда, а разпределението и използването на средствата е въпрос от компетентността на колективен орган - общото събрание на работниците и служителите. В случая е налице решение от 14.02.2018 г. на общо събрание на работниците и служителите да се дават на социални за Великден в размер на 200 лева, но не се установява да е било взето изрично решение на колективния орган за изплащането им, а в случая се касае за разпределяне на средствата за СБКО. Още повече, ответникът изрично е посочил, че през 2018 г. по повод Великденските празници не са изплащани на служителите в ТП ДГС Габрово социални надбавки в посочения размер поради това, че финансовите средства във фонд СБКО не са били с достатъчна наличност за предоставянето на тези средства. Както беше посочено дали работодателят може да отдели средства и в какъв размер е негово дискреционно право, което е извън прерогативите /преценката/ на съда.  С оглед императивния характер на горните разпоредби, работодателят не може да нарежда изплащане или неизплащане на средства за социално-битово и културно обслужване без решение на общото събрание на работниците и служителите. Още по-малко такова правомощие има съдът.

На последно място, видно от представената справка за отработено време ищецът, почти през целия период от 01.01.2017 г. до 23.05.2018 г.  е ползвал последователно неплатен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност и съгласно приетото от решение на общото събрание на работниците и служителите от 10.04.2017 г. няма право на социално-битови средства. Ето защо предявеният иск също следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от искoвете, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът доказва извършени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които има право на 84.51 лева. Ответникът доказва извършени разноски в размер на 710 лева, формиран от 110 лева – внесен депозит за вещо лице и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ищеца следва да се възложат 510.01 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Габровския районен съд сумата от 47.83 лв., представляваща дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважената част от искoвете.

При тези мотиви, съдът

 

       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО", ЕИК 201618050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Мензухар” № 1, да заплати на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 421,12 лв. (четиристотин и двадесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 22.03.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 421.12 лева до предявения размер от 510 лева, както и иска с правна квалификация чл. 128 КТ за заплащане на сумата 45 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за периода 01.01.2018 г. - 25.05.2018 г., иска с правна квалификация чл. 296 КТ във вр. чл. 41 БКТД за заплащане на сумата 300 лева, представляваща стойността на неполучено работно облекло /включително теренни обувки/ за периода 2017 г. – 2018 г., иска за заплащане на сумата 240 лева, представляваща паричната равностойност на ваучери за храна за месеците януари, февруари, март и май 2018 г., иска за заплащане на сумата 200 лв., представляваща пътни разходи до местоживеенето на ищеца в село Угорелец, общ. Севлиево за периода от 11.04.2018 г. до 25.05.2018 г., иска за заплащане на сумата 200 лева, представляваща социална надбавка за Великден съгласно решение на общото събрание на работниците и служителите от 14.02.2018 г..

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО", ЕИК 201618050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Мензухар” № 1, да заплати на С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 84.51  лева (осемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки) – разноски за производството.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на  ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО", ЕИК 201618050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Мензухар” № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 510.01 лева (петстотин и десет лева и една стотинка) – разноски за производството.

ОСЪЖДА ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО", ЕИК 201618050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Мензухар” № 1, да заплати по сметка на РС-Габрово сумата 47.83 лева /четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: