Решение по дело №833/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Заместник кмет на Община Варна против Решение № 312/27.02.2023г., постановено по АНД № 3708/2022 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 100133/16.08.2022г., с което на И.К.П. е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на ВРС, като се твърди, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно е приложена нормата на чл. 122 ал. 1 от НУОТОВ и съдът неправилно е приложил чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на ново такова по същество, с което НП да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от ю.к. С.Д, която поддържа касационната жалба.

Касационният ответник И.К.П., чрез пълномощника си адв. Е.Ф., изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва твърдението, че въззивният съд е приложил чл. 28 от ЗАНН, защото в решението никъде не е обсъждан този въпрос. Счита, че изводът на съда за некомпетентост на наказващия орган е в съответствие с разпоредбата на чл. 122 от Наредбата. В съдебно заседание, процесуалният представител поддържа отговора. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с обжалваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 07.06.2022г. при проверка от инспектори по екологичен контрол и специалист „Геодезист“ при район „В.В.“ е установено замърсяване с голям обем строителни отпадъци, вкл. пръст и камъни на ПИ с идентификатор 10135.4027.17 по КККР на гр. Варна, находящ се в местност „А. тарла“, гр. Варна. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол № 013043/07.06.2022г. Съгласно справка от СГКК, е установено, че собственик на имота е К. П. Я., чийто наследник е И.К.П., съгласно удостоверение за наследници № 128/21.01.2022г. Въз основа на така установеното, административният орган е приел, че И.П. не е изпълнил задължението си да опазва, почиства и поддържа чистотата на територията на имота си, съгласно Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, с което е извършил нарушение на чл. 97 ал. 1 т. 1 от същата. Съставен е АУАН, срещу който П. е подал възражение., че в имота е извършено нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци, за което има депозирани жалба в Община Варна, с които е потърсено съдействие. АНО не е възприел възражението и е издал обжалваното НП, с което е наложил на П. глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 122 ал. 1 от НУОТОВ.

Районният съд, след приобщаване на писмените доказателства и събиране на гласни такива е приел, че описаната фактическа обстановка е установена, но наказателното постановление е издадено в нарушение на закона – извън срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН – извършителят е установен на 21.01.2022г., а АУАН е съставен на 20.07.2022г., от некомпетентен орган – делегираните права, съгласно Заповед № 0505/07.02.2020г. не включват право на лицата, на които кметът може да делегира права да издават НП, такива по чл. 122 от НУОТОВ и неспазване на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН – липса на датата на извършеното нарушение, която е съставомерен признак на административното нарушение и за нея трябва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, а и да е правилно определена от органа.

Касационната инстанция преценява така достигнатите от предходния съдебен състав правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Всички възражения на касатора са неоснователни. В производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не просто ограничават, а осуетяват възможността за защита на санкционираното лице, а също така и на съда да извърши проверка относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, относно правилното определяне на приложимите норми и правомощията на наказващия орган, както е посочено по-горе. Решението на въззивният съд не е мотивирано с маловажност на случая, каквито твърдения са изложени в касационната жалба, поради което съдът не следва да излага мотиви по това твърдение. Допуснатите нарушения квалифицират НП като незаконосъобразно и налагат отмяната му. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, досежно което не са налице нито поддържаните касационни основания, нито такива, установени при проверката по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, както и предвидените в чл. 221 от АПК за ревизия или отмяна на въззивния съдебен акт, който следва бъде потвърден.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и предвид чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 600 /шестстотин/ лева, следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312/27.02.2023г. по АНД № 3708/2022г. на ВРС.

ОСЪЖДА Община Варна да плати на И.К.П., ЕГН **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: