О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №113
гр.
Пазарджик, 13.03.2020 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Трънджиева
В ч.гр. дело № 211 по описа за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 и следващите във връзка с
чл.413 от Граждански процесуален кодекс.
С
разпореждане от 05.02.2020 година на Районен съд Пазарджик,постановено по ч.гр.д.№ 335/2020 година е отхвърлена молбата в заявлението на “П.К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С.,бул.“Б.“№ 49, бл.53 Е,вх.В, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против С.М.Й. *** и З.В.Г. ЕГН ********** от гр. П.,при
условията на солидарност за издаване на
заповед за изпълнение в частта относно
претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 451,22 лв.
За да постанови обжалваното
разпореждане ,съдът е приел, че не са налице
предпоставките за уважаване на искането, тъй като са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2,
пр.2 и т.3 от ГПК – клаузите на договора
за кредит и споразумение към него относно уговорено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги - са нищожни.Извършвайки
служебно проверка дали искането не противоречи на закона и на
добрите нрави,съдът е счел,че досежно претенцията за възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги е налице противоречие с нормата на чл.33 ал.1
от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Тези клаузи водели до неправомерно оскъпяване на кредита и по
същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на
чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва
да бъде отхвърлено. Тази уговорка нарушавала и добрите нрави.
В срок
така постановеното разпореждане е обжалвано от „П.К.Б.“ ЕООД .
Считат разпореждането за неправилно.
Считат,
че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Позовават се на съдебна практика.
Такива правомощия не били дадени на съда и с промените
в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г.Изменението
на разпоредбата не давало възможност на заповедния съд да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона
или на добрите нрави.
За обективиране на първата хипотеза в изменения текст
според жалбоподателя, клаузата следвало да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Втората хипотеза
на горепосочената клауза, следвало да се прилага когато от събраните
доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и
аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от
потребителския договор е неравноправна.
Съдът не отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е
извършил именно такава преценка.
Считат,че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, в смисъл на дейности,
които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице –
кредитополучателя.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги било опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата
воля.
Дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и
независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при
изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит. Дължимата цена по закупените допълнителни услуги обаче била ясно и
точно посочена в самия договор за потребителски кредит, поради което не може да
се приеме, че е обективирана хипотезата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Позовават се на
съдебна практика.
Молят разпореждането да бъде отменено,разпоредено
издаване на заповед и присъдени разноски.
Съдът намира жалбата за допустима .
Производството
пред първоинстанционния съд е по
заявление подадено от „П.К.Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу двамата длъжници за солидарен дълг.Претендира се
издаване на заповед за главница 1515,81 лева,договорно възнаграждение 215,22 лева и неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 451,22 лева и лихва за забава.
Позовавайки се на разпоредбите на
чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 2 от ГПК, заповедният съд е постановил
обжалваното разпореждане с отказ да уважи заявлението относно договореното
възнаграждение и това за допълнителния пакет услуги .цитирана е нормата на
чл.33 ал.1 от ЗПК е е направено позоваване за вероятно наличие на неравноправна
клауза.
Съдът намира ,че жалбата е допустима ,но неоснователна .
Частният жалбоподател на
първо място отрича възможността на съда изобщо да прави преценка на
обстоятелствата , на които се основава на този етап.Основава се на съдебна
практика ,която е относима към период преди изменението на ГПК /ДВ бр.100 от м. декември 2019 година/.
От друга страна
това разбиране е несъстоятелно и се
основава на превратното тълкуване на нормите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 от ГПК в
редакцията му към момента.
Цитираната съдебна
практика на Районни съдилища никак не обслужва тезата на жалбоподателя .Касае
се за решения ,постановени в производства по чл.422 от ГПК , като
първоинстанционните съдилища изобщо не са се занимали с въпроса за
действителността на клаузата ,с която е уговорен допълнителен пакет услуги.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2
от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса
извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1
от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва
съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да
кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което
гласи: “П.К.Б.“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на
кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните
в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод,
че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен
акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира
отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението
– чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143,
т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Не може да бъде подминат и факта ,че сумата
,уговорена като цена на пакета допълнителни услуги надвишава размера на
кредита.Впечатление прави и клаузата ,според която дори длъжникът да поиска да
изплати предсрочно кредита ,дължи останалата неизплатена част от разходите по
закупения пакет.
Следователно ,съдът приема,че са
налице както хипотезата на т.2 ал.2 чл.411 от ГПК ,така и втората възможност ,
предвидена в т.3 на същия текст.
Могат да бъда изложени и още
съображения , но това е приемано последователно от съдебната практика и и то от
въззивни съдилища ,в състезателни производства с участието на жалбоподателя.Тезите
на жалбоподателя се основават не незачитане правомощията на съда на първо място
и на превратно тълкуване на закона – на второ място .
Разпореждането на РС е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.02.2020 година на Районен съд Пазарджик,постановено по ч.гр.д.№ 335/2020 година е отхвърлена молбата в заявлението на “П.К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С.,бул.“Б.“№ 49, бл.53 Е,вх.В, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против С.М.Й. *** и З.В.Г. ЕГН ********** от гр. П.,при
условията на солидарност за издаване на
заповед за изпълнение в частта относно
претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 451,22 лв.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.