№ 99954
гр. София, 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110132529 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК
Образувано е по молба вх.№217409/14.10.2022 г. от адв.И. Н.-пълномощник на длъжника Е.
И. И. за допълване на прекратителното Разпореждане №84551/13.09.2022 г., влязло в сила
на 18.10.2022 г., в частта относно разноските, като се присъдят такива по реда на чл.38 ЗАдв.
в размер на 300,00 лв.
В молбата се сочи, че съдът не е присъдил разноски на ответника-адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв. съгласно заявеното искане във възражението
по чл.414 ГПК.
Ответникът по молбата-заявител в производството оспорва искането като
неоснователно, а при условията на евентуалност заявява искане разноски да се присъдят в
минимален размер-50,00 лв. съгласно чл.6, т.5 Наредба №1/2004 г..
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от длъжника в срока за обжалване, поради което е допустима като
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Длъжникът не е представил по делото списък на
разноските, но доколкото се иска не изменение, а допълване на прекратителното
определение (в което липсва изобщо произнасяне по разноските по делото), то списъкът по
чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата (ТР №6/2012 г., т.8 на ВКС-ОСГТК).
Следователно искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира молбата за частично основателна.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
1
да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Нормата е приложима не само
за решенията, а за всички съдебни актове, в който съдът следва да се произнася относно
отговорността за разноски (по арг. от чл.81 ГПК). С посоченото Разпореждане е обезсилена
издадената заповед за изпълнение, като така се приключва развилото се заповедно
производство, поради което и с това разпореждане може да се присъждат разноски на
страните съгласно чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.4 ГПК, а следователно-то може да се изменя по
реда на чл.248 ГПК, а на още по-силно основание то може да бъде допълвано по този ред,
когато липсва произнасяне на съда относно разноските, доколкото разпоредбата на чл.248
ГПК е приложима в заповедната производство (ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7).
С възражението по чл.414 ГПК е заявена претенция за разноски, като са представени
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 11.07.2022 г.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
При обезсилване на издадената заповед за изпълнение заповедното производство се
прекратява, поради което и длъжникът има право на разноски в тази хипотеза, а съдът
следва а ги присъди в изпълнение на задължението си по чл.81 ГПК с оглед приключване на
заповедното производство; след като разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в
заповедната производство (съгласно задължителните указанията, дадени с ТР №4/2013 г. на
ВКС-ОСГТК, т.7), то и с разпореждането за обезсилване на заповедта и прекратяване на
заповедното производство на длъжника е следвало да се присъдят разноски при заявено в
срок искане.
Съгласно чл.38, ал.2 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв. адвокатското възнаграждение в хипотезите на чл.38
ЗАдв. е в размерите, установени с Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатско съвет.
Съгласно чл.7, ал.5 Наредба №1/2004 г. „За процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми.”; предмет на заявлението по делото са вземания в
общо размер 727,56 лв., следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение
се определя върху сумата 3630,78 лв. (1/2 от общо претендираните вземания) и съгласно
правилото на чл.7, ал.2 Наредба №1/2004 г. неговият размер е 300,00 лв.
Настоящото дело очевидно е производство „за издаване на заповед за изпълнение“ по
смисъла на чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г.-в разпоредбата са изброени производства, а не
действия, защото адв.възнаграждение се присъжда по конкретно съдебно дело, а не за
отделни процесуални действия. При изричната уредба на адв.възнаграждение за защита в
заповедното производство, дадена с чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г., чл.6, т.5 от същата
наредба не може да се приеме за приложима.
Следователно молбата следва да се уважи за тази сума.
По изложените мотиви Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Разпореждане №84551/13.09.2022 г., влязло в сила на
18.10.2022 г., по ч.гр.д.№32529/2022 г. на СРС-161 състав, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ
ЗАдв. „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, (адрес), да
заплати на адв.И. А. Н.-САК, адрес на упражняване на дейността-гр.***, (адрес), сумата
300,00 лв.-адвокатско възнаграждение за правна помощ по чл.38 ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3