Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 21.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11227 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.П. К. – И., В.В.И., Д.И.Д. и Б.Н.Д., с която са предявени осъдителни искове срещу П. на Р.Б. с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от по 30000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на досъдебното производство за причиняване на смъртта на наследодателя на ищците В.И..

            Ищците твърдят, при инцидент на 11.07.2007 г. в гр. Р. от токов удар е починал В.И. – съпруг, баща и син на ищците. За случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 НК, което не е приключило и към момента на устните състезания. За периода, през който продължава производство, ищците са претърпели неимуществени вреди – живеят в невидение за обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на техния близък и има ли виновен за инцидента.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на недопустимост на производството. По същество оспорва да е налице забавяне извън разумните срокове поради фактическата и правна сложност на производството, позовава се на съпричиняване на ищците, чиито действия са довели до забавянето. Оспорва претенцията за законна лихва, позовава се на погасителна давност.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По възражението за недопустимост на производството:

Съгласно разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 98/11.12.2012 г), се реализира по реда на ЗОДОВ. В този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По тези съображения съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на производството е неоснователно.

 

По исковете по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ:

Установява се от представените писмени доказателства от ДП №443/2007 г., че на 11.07.2007 г. при посещение в производствената база на „Б. ТМ Р.“ АД и оглеждане на място за поставяне на рекламно табло, пострадалият В.И. се е качил на покрива на една от сградите и при допир до необезопасени шини, намиращи се на на 7-8 метра от тавана на помещението, получил токов удар, от който починал. За установяване дали смъртта на пострадалия е причинена от конкретно лице поради незнание или немърливо изпълнение на занятие или поради злепоставяне е образувано процесното наказателно производство.

Установява се от представените Удостоверения за раждане (л.9 и л.11) и Удостоверение за граждански брак (л.125), че ищците са съответно съпруга и син и родители на починалия В.И..

Установява се от справка за извършени действия по разследването по ДП №443/2007 г., че в рамките на наказателното производство са извършени следните следствени действия, представляващи събиране на доказателства: огледано е местопроизшествието, назначени и изготвени са четири експертизи, извършени са двадесет и два разпита на свидетели и две очни ставки, събрани са писмени доказателства. Наказателното производство е образувано на 11.07.2007 г. и към настоящия момент не е приключило.

За да съобрази дали срокът на разследването превишава разумния по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията, съдът съобрази както фактическата, така и правната сложност на производството. Фактическа сложност в случая не е налице. Действията на пострадалия от момента на влизането му на територията на производствената база, в която е настъпил инцидентът, до смъртта му, са били възприети от няколко лица, които са разпитани като свидетели. Става въпрос за период от време, по-кратък от час, за който не представлява никаква трудност да се установи какви са постъпките на пострадалия, на съпровождащия го служител, на служителя от охраната на базата и на служителя от ръководството, отговорен както за присъствието на външни лица, така и за безопасността в базата. Другият важен фактически въпрос, който също не е с висока сложност, е да се установи какво е било състоянието на конкретното съоръжение, причинило при допир токов удар. От правна страна следва да се изясни имало ли е нарушение на правилата за безопасност – дали съоръженията, източници на риск, са били обезопасени по изискуемия съобразно нормативните изисквания ред и кое е лицето, отговорно за съблюдаване на правилата за безопасност, както и спазени ли са другите правила например относно пропускателния режим, в случай че в процесната производствена база има източници на риск извън обичайните, налагащи недопускане на лица без специално обучение свободно да се движат на територията й. Настоящият състав, без да подценява извършените следствени действия (експертизи, гласни и писмени доказателства) в обема, установен в справката, намира че е налице неоснователно забавяне в досъдебната фаза на производството – дори и големият обем събрани доказателства не оправдава срокът за разследване, който превишава девет години към настоящия момент. Липсата на фактическа или правна сложност на производството изисква разследването да приключи в значително по-кратък срок. Поради това съдът приема, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Установява се от показанията на свидетелите И. и Пържанов, че неизвестността за обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на В.И. и има ли за това виновни лица, се е отразила изключително негативно на ищците. Неизвестността е предизвикала множество отрицателни емоции – от обезсърчаване и възмущение от липсата на справедливост до съмнения за прикриване на евентуалните виновни лица. Свидетелите сочат, че ищците чакат приключване на наказателното производство, за да могат да узнаят истината – липсата на яснота ги обезверява, фрустрира, води ги към догадки и съмнения за конспирация. Ищците са следили производството във всеки един момент – възползвали са се от правата си на пострадали да правят искания и да обжалват актовете на П.. По наказателното производство са постановени седем прекратявания от страна на П., които по жалби на ищците са отменени от съда. Незаконосъобразните прекратявания на наказателното производство допълнително са довели до забавяне на разследването и нарушение на разумния срок по смисъла на КЗСПЧОС. Като съобрази всички тези обстоятелства съдът приема, че в полза на ищците са възникнали вземания за обезщетения за вреди от забавено правосъдие. При определяне на размера на обезщетенията съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС и по-специално: общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на органите на досъдебното производство, последиците от увреждането по степен и интензитет, съответно възрастта, общественото и социалното положение на увредените. Съобразно тези критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 10000 лв. за всеки от ищците.

Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване. Забавянето на производството не се дължи на действия или бездействия на ищците – многократната отмяна на прекратяванията на наказателното производство е в причинна връзка с незаконосъобразността на актовете на П., а не на обжалването им от ищците. Правомерното упражняване на граждански права – включително правото на жалба от пострадалия от престъпление, не може да се квалифицира като незаконосъобразно поведение, допринасящо за настъпване или увеличаване на размера на вредите. А изводът, че тези права са правомерно упражнявани, се дължи на обстоятелството, че всички жалби на ищците са били основателни и са довели до отмяна на незаконосъобразни актове на П..

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането. В случая деликтът представлява бездействие за постигане на определен резултат, изразяващ се в приключване на наказателното производство в разумен срок. Деликтното поведение на ответника продължава до момента, в който производството приключи. От момента на приключване на производството ще започне да тече давността за претендиране на парично обезщетение за вредите. Както бе посочено по-горе, към устните състезания в настоящата инстанция наказателното производство не е приключило. Поради това давността не е започнала да тече, а възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.

По изложените съображения съдът приема, че исковете следва да се уважат за сумата от по 10000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от по 30000 лв.

 

По разноските:

На ищците, с оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса (по 10 лв. за всеки ищец) и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете (по 476,67 лв. за всеки ищец).

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр.С., бул. ******, да заплати на М.П. К. - И., ЕГН:**********, В.В.И., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, Д.И.Д., ЕГН:********** и Б.Н.Д., ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. С., кв. ******, ул.********, както следва:

на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ сумата от по 10000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС на досъдебното производство за причиняване на смъртта на наследодателя на ищците В.И., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното плащане и

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от по 486,67 лв. за всеки от ищците, представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 30000 лв. за всеки от ищците.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: