РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330117307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът Б. Н. С. е предявил против „Сити Кеш“ ООД
иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на
неустойка в размер на 1 207, 80 лв. от Договор за потребителски кредит № **
от 22.02.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Ищецът твърди, че между страните е Договор за потребителски кредит
№ ** от 22.02.2022 г., по силата на който в полза на ищеца –
кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 700 лв. при фиксиран
лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49,
85 %. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря
на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на
уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати
неустойка в общ размер на 1 207, 80 лв., платима ведно с погасителните
вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът твърди, че с
предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради
1
непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които
потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително
възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва,
по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка
противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото
последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че
установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с
вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната
сума в срок. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й
обезпечителна функция. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава
исковата претенция като основателна. Твърди, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за
предявяване на иска и разноските следва да се възложат на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
2
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
последното по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората
установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото
чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния
договор за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е
претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до
3
постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на
клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това основание
парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици.
В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така
Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г.
о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III
г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от
50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 420, 78 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Следва да се присъди сумата от 400 лв. съобразно искането,
обективирано в приложения по делото списък на разноските.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, по предявения от Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, иск
с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка в размер на 1 207, 80 лв. от Договор за потребителски
кредит № ** от 22.02.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Б. Н. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 17307/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
4
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. К. Н., АК –
Пловдив, с адрес гр. П, ул. **, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 17307/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
5