Присъда по дело №2077/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 38
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330202077
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Пловдив , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Стоян Д. Павлов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330202077 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. К. - роден на *******, живущ в *******,
*******, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2021г., в гр.Раковски,
обл.Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен
номер ARBA 0053, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание „глоба“.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК времето, през
което подсъдимият И. Г. К. е бил задържан на 08.01.2021 г. за 24 часа по реда
на ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
1
свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. К. (със
снета по делото самоличност) да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив
в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото пред Районен съд.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 18.05.2021г. ПО НОХД № 2077/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. Г.
К. за това, че на 08.01.2021г., в гр.Раковски, обл.Пловдив управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег.
№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARBA 0053- престъпление по чл.
343б, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК, при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и при приложение на чл. 66 НК.
Подсъдимият в личната си защита и последната си дума предоставя на
съда постановяването на справедлива присъда съобразно събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия И. Г. К. е роден на *******, живущ в *******, *******,
б.г., неосъждан, разведен, с висше образование, ЕГН **********.
Подсъдимият живеел на семейни начала с жена /с неустановена по
делото самоличност/, която починала на 02.07.2020г., което било изживяно
тежко от подсъдимия.
След смъртта на жената между подсъдимия и синът на жената от друг
брак, с малко име Д., възникнал спор относно притежавания от подсъдимия
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № *******.
На 07.01.2021 подсъдимият ******* –*******. Поради това му гостувал
свидетелят Т. Р.. По случай празника двамата се почерпили като в периода от
18.00 часа до около 20.30 часа всеки от тях изпил между 200 и 300 грама
ракия. След това подсъдимият си легнал да спи. Свидетелят Р. останал да
спи у тях.
На 08.01.2021г. подсъдимият и св. Р. станали рано и пили кафе.
Подсъдимият имал работа в гр. Раковски- да подаде жалба в РУ-Раковски
срещу сина на жената, с която бил живял на семейни начала по повод
споровете за лекия автомобил. Село Брезник (където св. Р. имал работа) му
било на път и затова подсъдимият транспортирал до там свидетелят Р., като
го оставил към 08.00 часа.
Междувременно на 08.01.2021г. свидетелите Т.Л. и П.К. – служители на
РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив, били на работа, като осъществявали
1
дейност по контрол на автомобилния транспорт, в района на град Раковски.
Около 10.15 часа на 08.01.2021г. двамата полицейски служители
извършвали обход с патрулния автомобил, като се намирали на ул. „Христо
Ботев“, когато пред № 22 забелязали лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № *******, управляван от подсъдимия, който тъкмо се
отдалечавал от РУ-Раковски, след като си бил свършил вече работата там.
Вниманието на полицейските служители се насочило върху този именно
автомобил, тъй като същият се движел с много ниска скорост и
криволичейки по пътното платно, като по този начин създавал опасност за
останалите участници в движението.
В изпълнение на служебните си правомощия, двамата свидетели спрели
лекия автомобил по установения за това в ЗМВР начин – чрез подаване
сигнал със светлините на патрулния автомобил по образец и посочване
мястото, на което да спре. Установили, че в автомобила има само едно лице, а
именно неговият водач- подсъдимият И. Г. К..
Понеже усетили миризма на алкохол, носеща се от подсъдимия и
същият говорел завалено, последният бил тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0053, което отчело
концентрация на алкохол от 2,14 на хиляда в издишания през устата му
въздух. Дрегерът бил технически изправен и преминал последваща
техническа проверка.
На подс. К. незабавно бил съставен АУАН, серия АА с бл.№ 766188 от
08.01.21г. за констатираното нарушение по ЗДвП – управление, след употреба
на алкохол, който подсъдимият подписал, заявявайки възражения.
След това на подсъдимия бил издаден и талон за медицинско
изследване с бланков номер 089711 и в 10:22 часа бил задържан. В талона
било отбелязано място за даване на кръвна проба –ЦСМП Раковски и
времето за явяване: до 11:10 часа на 08.01.2021г. Талонът бил предявен за
подпис на подсъдимия и същият го подписал.
Веднага след задържането, подсъдимият бил транспортиран от
полицейските органи до ЦСМП-Раковски за даване на кръвна проба. На
подсъдимия било предложено вземането на кръв от медицинска сестра, в
присъствието на д-р Ш., но същият отказал да даде кръв за медицинско и
химическо изследване, тъй като желаел да даде кръв в гр. Пловдив.
На подсъдимия бил предявен от доктор Ш. протокол за медицинско
изследване, в който собственоръчно удостоверил чрез подписа си отказа да
даде кръв.



ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебно
следствие доказателства:
-обяснения на подсъдимия, дадени на съдебна фаза /частично/;
2
-показания на свидетеля П. В. К., дадени на съдебна фаза и на досъдебна
фаза, прочетени със съгласието на всички страни на основание чл. 281, ал.5,
вр. чл. 281, ал.1, т.2 НПК поради липса на спомен;
-показания на свидетеля А. И. Н., дадени на съдебна фаза и на досъдебна
фаза, прочетени със съгласието на всички страни на основание чл. 281, ал.5,
вр. чл. 281, ал.1, т.2 НПК поради липса на спомен;
-показания на свидетелят Т. Р. и И.У., разпитани по инициатива на
подсъдимия;
-показания на св. Т.Л., дадени на ДП, прочетени в цялост със съгласието
на всички страни на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК;
-способи на доказване и по-конкретно заключение на назначена СМЕ,
което съдът кредитира като обективно изготвено, неоспорено от страните и
отговарящо на поставените задачи;
-писмените доказателства по делото сред които: справка за съдимост,
характеристична справка, АУАН бл. № 766188, талон за изследване №
089711, протокол за медицинско изследване, протокол за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, разпечатка от показания
на дрегер алкотест, справка за регистрация на МПС, заповед за задържане.

В цитираните гласни доказателствени средства съществува само едно
съществено противоречие, а именно досежно обстоятелството дали у
подсъдимия е имало външни признаци за алкохолно повлияване към момента
на спирането му от контролните органи.
От една страна са показанията на св. П.К. и св.А.Н., които
свидетелстват за такива /криволичещо движение на колата, мирис на алкохол,
заваляне при говор/. От друга страна са обясненията на подсъдимия, който
отрича подобни признаци.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели. Същите са
полицейски служители и не са установени данни за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото, което би обусловило стремеж за
излагане на неверни показания. От друга страна показанията им са
последователни, логични, устойчиви, взаимно подкрепящи и допълващи се.
Не на последно място те съответстват изцяло заключението на назначената по
делото СМЕ.
Този извод на съда не се разколебава от заявеното от свидетелят Т. Р.,
че сутринта на 08.01.2021г. не забелязал признаци на алкохолно опиване у
подсъдимия, доколкото се касае за субективни възприятия и
обстоятелството, че свидетелят не е отчел тези белези, не изключва те
обективно да са били налични.
Досежно обясненията на подсъдимия съдът съобрази трайно
установеното в съдебната практика положение, че те имат двойствена
правна природа- като са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
3
Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г.
по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение №173/18.12.2019 по дело №735/2019, Решение № 15
от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о, Решение № 619 от
26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от
14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на Върховен касационен съд и много
други.
С оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира,
че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани само в частта,
в която заявява, че към момента на спирането му от контролните органи
същият нямал видими признаци на алкохолно опиване, доколкото в тази част,
както се обоснова по-горе те се опровергават от останалия годен
доказателствен материал.
Относно останалите заявени от подсъдимия конкретни фактически
обстоятелства съдът кредитира обясненията му като годно доказателствено
средство, доколкото не се опровергават от нито едно събрано по делото
доказателство. Съвсем друг е въпросът, че в тези кредитирани обяснения се
съдържат и подробности за несъставомерни обстоятелства, които нямат
никаква релевантност към предмета на доказване и няма как да залегнат в
приетата от съда фактическа обстановка.

Само за пълнота на изложението следва да е посочи, че данните за
основния съставомерен факт, а именно концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия към инкриминирания момент не само, че се установяват от
показанията на дрегера, но и намират пълно потвърждение в обясненията
на самия подсъдим и показанията на доведения от него свидетел, че
предходната вечер в периода от 18.00 до 20.30 часа подсъдимият
употребил между 200 и 300 грама ракия, които от своя страна изцяло
съответстват на заключението на назначената СМЕ, че до процесната
концентрация към инкриминирания момент може да се достигне при
употреба на около 300 грама твърд алкохол (какъвто съгласно
разясненията на вещото лице е и ракията) и то преди повече от два часа.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че на 08.01.2021г., в гр.Раковски, обл.Пловдив подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Поло”, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред - с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARBA 0053.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по 343б, ал.1 НК.
4
Съгласно трайната съдебна практика това престъпление е формално /на
просто извършване/, като за съставомерността му е достатъчно наличието на
следните елементи от фактическия състав:
управление на МПС;
концентрация на алкохол в кръвта на дееца по-висока от 1,2 промила
към момента на управлението;
концентрацията да е установена по надлежния ред.
Без значение за съставомерността по възведения престъпен състав (с
оглед формалния характер на престъплението) е причиняването или не на по-
далечен обществено опасен резултат, какъвто би бил създаването на опасност
за движението, изпадането на водача във реално състояние, в което да не
може да управлява МПС или на ПТП.
Това е така, доколкото законодателят (с оглед достиженията на
съдебната медицина) е приел, че управлението с концентрация на алкохол в
кръвта по висока от 1,2 промила само по себе си застрашава обществените
отношения свързани със законосъобразното и безопасно осъществяване на
транспортната дейност в страната в достатъчна степен, за да бъде
инкриминирано.
Така Решение № 483 от 17.12.2015 г. по н. д. № 1488 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 6 от 06.02.2018 г.
по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.

Съгласно задължителните указания на т.2 от Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС под управление на МПС се
разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици.
В конкретния случай при доказателствения анализ се установи, че
деецът е установен от полицейските служители по време, когато е шофирал
процесния лек автомобил, който е бил в движение, поради което първият
признак от фактическия състав е налице.
Налице е и вторият кумулативно предвиден признак, с оглед
констатираните показания на дрегера-2,14 на хиляда, като е спазено и
изискването концентрацията да е установена именно към момента на
управлението, доколкото от разпитаните полицейски служители се установи,
че тестването с дрегер е извършено веднага след спирането на водача по
надлежния ред.
Така Решение № 566 от 04.02.2009 г. по н. д. № 605/2008 г., III н. о. на
ВКС.

Съгласно трайната съдебна практика под „надлежен ред“ се разбира
редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан в
5
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като меродавна е редакцията на наредбата именно към момента на
констатираното управление.
Така Решение № 355/ 2 октомври 2015 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 915/2015 г на ВКС, Решение № 143/ 18 май 2015 година,
трето наказателно отделение,наказателно дело № 350/2015 г. на ВКС,
Решение №244/05.12.2019 по дело №949/2019, Решение № 16 от 05.03.2019 г.
по н. д. № 28 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 146 от
11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение.
В чл. 3 и 3а от Наредбата са очертани три алтернативни, но
равнопоставени помежду си метода за установяване на концентрацията:
-чрез техническо средство Дрегер;
-чрез доказателствен анализатор;
-чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна
проба от водача.
Така изрично Решение № 603 от 27.12.2012 г. по нак. д. № 1931/2012 г.
на Върховен касационен съд
В случая концентрацията е установена по първия от алтернативно
предвидените методи, а именно чрез техническо средство-дрегер, поради
което надлежният ред е спазен.
Нещо повече при доказателствения анализ се установи, че
полицейските органи стриктно са спазили задълженията си по Наредбата
в случаи, когато с техническо средство дрегер се установи концентрация над
1,2 промила:
по чл. 3, ал.2 от Наредбата, като надлежно е попълнен талон за
изследване по образец № 089711 с отбелязване, че деецът може да се яви
и да даде кръвна проба за оборване показанията на дрегера, като в талона
са надлежно индивидуализирани времето за явяване и мястото за
даване на кръв- ЦСМП Раковски;
по чл. 7, ал.1 от Наредбата, като полицейските органи лично
съпроводили подсъдимия до указаното в талона медицинско
заведение за вземане на кръвна проба- ЦСМП Раковски. Така Решение
№ 86/ 13 август 2018 г., трето наказателно отделение, касационно
наказателно дело № 299 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение
№244/05.12.2019 по дело №949/2019 на ВКС;
по чл. 11 от Наредбата, поставящ изискване към вида лечебно заведение,
в което да се вземе кръвната проба, като ЦСМП –Раковски точно
отговаря на законовите изисквания;
по чл. 12 от Наредбата, като подсъдимият бил представен пред лекар,
който да извърши медицинското и лабораторно изследване на кръвта;
по чл. 15 от Наредбата, като на дееца му е предложено вземането на кръв
от медицинска сестра в присъствието на лекар.
6

Въпреки гореизложеното подсъдимият е отказал даването на кръвна
проба за химическо и лабораторно изследване. Съгласно трайната съдебна
практика при това положение за меродавна за наказателната отговорност
се приема концентрацията показана от дрегера, като подсъдимия губи
възможността да я оспорва по какъвто и да било начин.
Така Решение № 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 108/ 27 февруари 2014 , І НО,
касационно дело № 2426 по описа за 2013, Решение № 531 от 23.01.2009 г. по
нак. д. № 582/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 63/31 март
2017 г. по КНД №184 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 222 от
25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 138 от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 425 от 20.10.2011 г. по нак. д. № 2120/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 36 от 10.02.2012 г. по нак. д. № 2932/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. №
158/2010 г. на Върховен касационен съд,
Действително в случая е налице едно предположение, че
концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетен от дрегера, се
равнява на концентрацията на алкохол в кръвта. Това предположение обаче
при конкретното престъпление е изрично предвидено и допуснато от
законодателя, поради което не представлява процесуално нарушение.
Така Решение №279/21 декември 2017 г., първо наказателно отделение,
н. дело № 1050/2017 година на ВКС, Решение № 130/12 юни 2018 година,
първо наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018 година, Решение № 540/04
януари 2010 година по дело № 530/2009 година на ВКС, Решение №200/13
ноември 2018 г., първо наказателно отделение, н. дело № 739/2018 година на
ВКС, Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 143 от 23.03.2011 г. по к.д. № 64/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010
г. на Върховен касационен съд
Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява
пълната техническа изправност на Дрегер-а, поради което и не възникват
абсолютно никакви съмнение досежно достоверността на неговите показания.
Така Решение №16/15.05.2019 по дело №1204/2018 на ВКС, Решение №
54/27 март 2014 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело №
2346/2013 г. на ВКС, Решение № 540/04 януари 2010 година по дело №
530/2009 година на ВКС.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно трайната съдебна
практика при недаване на кръвна проба за оборване показанията на дрегера,
деецът не може да иска дори и приспадане на технически допустимата грешка
при отчитане от дрегера, отбелязана в свидетелството му за одобрен тип.
Така Решение № 28 от 16.04.2020 г. по н. д. № 36 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 204/28 ноември 2018 г., трето наказателно
7
отделение, наказателно дело № 916/2018 г. на ВКС, Решение № 130/12 юни
2018 година, първо наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018 година, Решение
№ 428 от 11.11.2013 г. по нак. д. № 1435/2013 г. на Върховен касационен съд.
Посоченото правило е важимо дори при гранични за съставомерността
на деянието стойности, като на още по силно основание намира приложение
при констатираната по настоящото дело концентрация от 2,14 промила, която
двойно надвишава съставомерната.
Така Решение № 127 от 07.03.2011 г. по нак. д. № 739/2010 г. на
Върховен касационен съд.

Изцяло неоснователно е в този смисъл възражението, че показанията на
дрегера били компрометирани от това, че подсъдимият бил помолен два пъти
да „духа“ в него. Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика
при надлежно сертифициран дрегер (какъвто е процесния) и при отказ да се
даде кръвна проба, подсъдимият не разполага с възможност да оспорва
показанията на дрегера с доводи за начина на дишане или „духане“ в него.
Така Решение №71/30 март 2016 г, I НО,. наказателно дело № 210 по
описа за 2016г на ВКС, Решение № 92 от 03.05.2017 г. по н. д. № 192 / 2017 г.
на Върховен касационен съд,

Изцяло неоснователно е възражението, направено в обясненията на
подсъдимия, че не бил спазен надлежният ред, поради непопълване на редица
полета в протокола за медицинско изследване. На първо място следва да се
отбележи, че това изобщо не съставлява нарушение на очертания ред,
доколкото от чл. 14 от Наредбата следва, че този протокол се попълва, ако
кръвна проба е дадена и медицинско изследване реално се провежда.
Освен това съгласно трайната съдебна практика не всяко нарушение на
правилата, уредени в наредбата е съществено и би компрометирало
спазването на надлежния ред. Съществено е само това нарушение, което би се
отразило на точността на измерената концентрация или на възможността да
се установи от кое точно лице е взета пробата.
Така Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 376 от 27.11.2013 г. по нак.
д. № 1373/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 126/13.07.2017 г.,
второ наказателно отделение, наказателно дело № 343/2017 г. на ВКС,
Решение № 302 от 28.06.2013 г. по нак. д. № 930/2013 г. на Върховен
касационен съд ,Решение № 364 от 29.10.2015 г. по н. д. № 979 / 2015 г. на
Върховен касационен съд.
В този смисъл, дори да можеше да се приеме, че непопълването на
всички полета на протокола за медицинско изследване е нарушение на
Наредбата, при положение, че деецът по свое собствено желание не е дал
кръвна проба за изследване, то това нарушение не би имало абсолютно
никакво отношение към установяване на коректната концентрация на алкохол
в кръвта, поради което би се явило несъществено.
8
В този изричен смисъл и Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н. д. № 34 /
2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 116/15 април 2015 г, І НО,
касационно дело № 110 по описа за 2015 г на ВКС, Решение № 576 от
08.03.2013 г. по нак. д. № 1769 / 2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 224 от 11.04.2012 г. по нак. д. № 616/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. № 158/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28 / 2019 г. на
Върховен касационен съд.

На следващо място изцяло ирелевантно към наказателната отговорност
на дееца е обстоятелство, че към момента на завеждането му в ЦСМП същият
е бил задържан. От съществено значение е, че полицейските органи са
спазили задължението си по чл. 7 от Наредбата, транспортирали са го до
надлежното медицинското заведение, предоставили са му възможност да даде
кръвна проба в присъствието на лекар и медицинска сестра и той е отказал.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика,
според която отказът да се даде кръв може да се установява не само с
писмени доказателства, но и с всички годни доказателствени средства,
включително и свидетелски показания, точно какъвто е и процесния случай,
при който отказът се установява не само от отбелязаното в протокола за
медицинско изследване, но и от показанията на разпитаните полицейски
служители.
Така Решение №9/04.02.2020 по дело №1089/2019 на ВКС , Решение №
189 от 29.04.2013 г. по нак. д. № 515/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 189 от 29.04.2013 г. по нак. д. № 515/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. № 158/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. №
158/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 574 от 11.12.2013 г. по
нак. д. № 1843/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 397 от
28.10.2013 г. по нак. д. № 1405/2013 г. на Върховен касационен съд.

Изцяло неоснователни са и възраженията, че подсъдимият отказал да
даде кръв, доколкото имал субективните очаквания, че ще бъде заведен и в
друго лечебно заведение в гр. Пловдив, където да даде кръв. На подсъдимия е
издаден талон за изследване. В същият надлежно са посочени времето за
явяване за даване на кръвна проба и конкретното медицинско заведение, а
именно ЦСМП-Раковски. Предписанията на талона са спазени от
полицейските органи, поради което подсъдимият не е имал никакви
обективни основания да откаже да дава кръв в ЦСМП-Раковски.
Отказът е резултат от неговия свободен, субективен избор , поради което и
спрямо него са приложими последиците на чл. 6, ал.9 от Наредбата.

С оглед формалния характер на престъплението са изцяло ирелевантни
конкретните причини, поради които деецът е предприел управление на МПС,
9
след употреба на алкохол, доколкото законовата забрана е категорична и
императивна. Предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 НК, деянието би било
несъставомерно само ако управлението на МПС е предприето в условията на
неизбежна отбрана или крайна необходимост, но от обясненията на
подсъдимия е видно, че конкретния повод за предприемане на управлението
не покрива нито една от тези хипотези.

Изцяло ирелевантно към отговорността на подсъдимия е и
обстоятелството, че алкохолът е поет не непосредствено преди управлението,
а няколко часа по-рано, доколкото законовата разпоредба въвежда като
съставомерен белег само наличието на съответната концентрация, но не
и изисквания за време и начин на поемане на алкохола.
Още повече, че в конкретния случай от обясненията на самия подсъдим
и от показанията от доведения от него свидетел Р. се установява, че
подсъдимият е поел голямо количество алкохол (между 200 и 300 грама
ракия) 12 часа преди управлението, като този срок от време по никакъв
начин не може да се приеме за твърде голям, за да изключи съставомерността
на деянието, пък било и то от субективна страна.
Освен това от заключението на назначената по искане на самия
подсъдим СМЕ се установява, че към момента на деянието същият се е
намирал в средна степен на алкохолно опиване, характеризираща се с
значително нарушаване на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката и координацията на движенията. Тоест макар
повлияването от алкохола да не съставлява съставомерен признак, то в
случая е налице и законовите изисквания за осъждане на подсъдимия по
възведения престъпен състав са даже преизпълнени.

Неоснователно е и възражението на подсъдимия, че било невъзможно в
един и същи час да се съставят два отделни АУАН, доколкото издадения
АУАН няма абсолютно никаква относимост към ангажиране на наказателната
му отговорност и евентуални пороци в издаване на АУАН са изцяло
ирелевантни.
Така Решение № 427 от 10.11.2008 г. по н. д. № 328 / 2008 г., II н. о. на
ВКС , Решение № 409/ 05 януари 2015 година., трето наказателно отделение
наказателно дело № 1152/2014 г. на ВКС.

Неможе да се приеме за основателно възражението на подсъдимия, че
отказал да даде кръв, защото манипулацията щяло да се извърши от сестра, а
не от лекар. В чл. 12 от Наредбата изрично е посочено, че медицинското
изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или
фелдшер, съответно лекарски асистент.Тоест сестрата е била годен субект,
който да вземе кръвната проба, още повече, че това е станало в присъствието
на лекар.

10
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк умисъл,
като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за
фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен характер на
деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II
н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 79 от
08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства се
установява, че подсъдимият напълно съзнателно, след употреба на голямо
количество концентриран алкохол, е предприел управление на МПС, поради
което субективната страна е налице.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед:
-установената концентрация- 2,14 промила, която два пъти надхвърля
съставомерната;
-мястото на извършване на престъплението- на път, отворен за
обществено ползване;
-констатираната от СХЕ средна степен на алкохолно опиване;
според настоящия състав не може да се приеме, че на деянието липсва
обществена опасност или че тя е явно незначителна, поради което чл. 9, ал.2
НК се явява изцяло неприложим.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343б, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Кумулативно в чл. 343г. е предвидено и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
7. Дадена е възможност и за лишаване от право по чл. 37, т.6 НК.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал.3
НК кумулативно предвиденото наказание глоба не следва да се налага.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете:
- високата стойност на установената концентрация на алкохол в кръвта-
2, 14 промила, която почти двойно надхвърля съставомерната;
-обстоятелството, че без това да е съставомерен белег, от назначената
СМЕ се установява, че е деецът е бил в средна степен на алкохолно
опиване, с реално повлияване на възможността му да управлява МПС.
11
В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която като
отегчаващи следва да се ценят всички обстоятелства надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019 на ВКС, Решение №
65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о., Решение
№248/22.01.2020 по дело №863/2019 на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по
дело №1180/2019 на ВКС, Решение № 323 от 17.07.2009 г. по н. д. № 323 /
2009 г. на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019 на ВКС,
Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС, Решение №
27/07.02.2017 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1295 по
описа за 2016 г. на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.

Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, направените в хода на процеса частични
признания на неблагоприятни факти, от които всъщност се извлича
съставомерността на деянието, изрядното процесуално поведение, влошеното
емоционално състояние, породено от смъртта на фактическия съжител, както
и установяващото се от характеристичната справка, че деецът с десетилетия в
различно процесуално качество е оказвал съдействие за ефективно
осъществяване на правосъдната дейност в страната-следовател, адвокат.
От гореизложеното следва, че извършеното деяние е по-скоро
изолирана проява в живота на подсъдимия, а не проява на установени
престъпни нагласи, което само по-себе си обуславя извод за необходимост
от употреба на по-ниска по интензитет наказателна репресия за постигане на
целите на наказанието спрямо него.
Като изключително смекчаващо обстоятелство съдът цени
напредналата възраст на подсъдимия (70 години), което изисква особена
предпазливост при отмерване на налаганото спрямо него наказание.
Така Решение № 381 от 29.09.2011 г. по нак. д. № 1949/2011 г. на
Върховен касационен съд.

При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
12
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

С оглед всичко гореизложено и предвид констатираните както
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, така и на едно, което
има изключителен характер, съдът намира, че и ней-лекото предвидено
в закона наказание, а именно 1 година лишаване от свобода с
кумулативно предвидена глоба се явява несъразмерно тежко с оглед
степента на обществена опасност на извършеното, което налага определянето
на наказанието по реда на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 НК, въпреки констатираните
две отегчаващи вината обстоятелства.
Така ППВС 4/1978, ППВС 1/1978, ППВС 6/1971.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно да се нарушава изискването на ЕКЗПЧОС за
пропорционалност между количеството и интензитет на употребена
наказателна репресия и преследваните легитимни цели.

Предвид липсата на предходна съдимост на подсъдимия (поради
настъпила реабилитация по право по силата на ТР № 2 / 28 февруари
2018г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 година) и липсата на данни
за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за
необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е
достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3
години.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по силата на
изричната разпоредба на чл. 66, ал.1 НК наложеното наказание глоба не би
било само по себе си пречка за прилагане на условно осъждане, доколкото
пречка е само предходното осъждане на лишаване от свобода.

Предвид данните за напредналата възраст на подсъдимия, за мястото му
на живеене- в село, до което няма градски транспорт, съдът намира, че
налагането на кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване
от право да управлява МПС би се явило несъразмерно тежко и явно
непропорционално, поради което също не следва да бъде налагано на
основание чл. 55, ал.3 НК.
Само за пълнота на изложението следва да се изложат нарочни
съображения и относно допустимостта чл. 55, ал.3 НК да намери
приложение и в случаите на чл. 343г. НК въпреки текстовата редакция на
чл. 343г НК, която постановява, че „във всички случаи на престъпления по чл.
343, 343а, 343б, и чл. 343в, ал.1 НК съдът постановява наказание лишаване от
13
права по чл. 37, ал.1, т.7 НК...“
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика изразът
„във всички случаи…“ следва да се разбира не като забраняващ
приложението на чл. 55, ал.3 НК, а като непрецизна формулировка,
следваща инерция при законодателните изменения, въплъщаваща
законодателната воля, че чл. 343г. НК следва да намери приложение при
всяка една от квалификациите по чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал.1 НК, а не
само при някоя от тях.
Така изрично Решение № 532 от 21.12.2012 г. по нак. д. № 1874/2012 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 243 от 18.07.2014 г. по нак. д. №
671/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 179 от 29.06.2012 г. по
нак. д. № 445/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 565 от
10.01.2009 г. по нак. д. № 553/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 544 от 16.12.2013 г. по нак. д. № 2065/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 197 от 10.10.2018 г. по н. д. № 790 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №15/27.11.2019 по дело
№5/2019 ВКС.

Съгласно трайната съдебна практика, за да се наложи факултативно
предвидената санкция по чл. 37, ал.1, т.7 НК следва да се констатира
функционална връзка между извършеното престъпление и реално
упражнявана от дееца професия или дейност, като тяхното по нататъшно
заемане следва да е несъвместимо с извършеното противообществено
деяние. В случая не са налице такива, поради което и това наказание не
следва да се налага.
Доколкото налагането му е една възможност за съда, а не задължение то
за неналагането му съдът не дължи изричен диспозитив, а е достатъчно да се
обоснове в мотивите.
Така Решение № 45 от 13.II.1991 г. по н. д. № 13/90 г., ВС I н. о,
Решение № 541 от 30.11.1995 г. по н.д. № 432/95 г., I н.о.на ВС.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан на 08.01.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото пред Районен съд за изготвена СМЕ.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

14

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................


15
Съобщи за изтекли лични данни