Решение по дело №474/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1659

 

гр. Пловдив, 29.09.2020 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ,  ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря Таня К., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 474 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К., против Ревизионен акт № Р-16001618001245-091-001/24.10.2018 г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 728/19.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /ОДОП/ гр. Пловдив в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 6300 лева и 13 688,82 лева, с начислени лихви общо 1782,70 лева, както и в частта за непризнат данъчен кредит на стойност 16 965,59 лева, касаещ м.12.2017 г. и начислените лихви в общ размер на 982,86 лева за м.12.2017 г. и м.01.2018 г.

Според жалбоподателя ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и като такава иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд - Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че същата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618001245-020-001/01.03.2018 г., издадена от А.А.Д.- Началник сектор, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 31.01.2018 г. Определен е краен срок за приключване на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е сторено на 13.03.2018 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618001245-020-002/12.03.2018 г. в екипа ревизори, освен определените със ЗВР Й.Д.П. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В.П.И.– инспектор по приходите, е включена и Р.К.П.– Главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 13.03.2018 г. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618001245-020-003/11.06.2018 г., с която от екипа ревизори е премахната В. П. И., а ревизираният период на задълженията по ЗКПО е променен на 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г., като срокът за приключване на ревизията е продължен до 13.07.2018 г. Тази заповед е връчена на 12.06.2018 г. на пълномощник на ревизираното лице. А със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618001245-020-004/12.07.2018 г. срокът за приключване на ревизията е определен на 13.08.2018 г., която заповед е връчена по електронен път на 13.07.2018 г. /л. 405 и сл./.  

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618001245-092-001/27.08.2018 г. Против констатациите в РД е подадено възражение и са представени допълнителни доказателства, а именно 9 бр. договори за парични заеми, сключени от дружеството-жалбоподател в качеството на заемател, както следва: на 24.02.2016 г. със С.Й.К. за сумата в размер на 7500 лева; на 27.04.2016 г. с Б.З.. з. за сумата в размер на 8500 лева; на 27.09.2016 г. с Т.И.К. за сумата в размер на 6800 лева; на 25.01.2016 г. с Л.В.З. за сумата в размер на 7500 лева; на 18.08.2016 г. с К.А.А. за сумата в размер на 7200 лева; на 26.10.2016 г. с Т.И.П. за сумата в размер на 4000 лева; на 30.05.2016 г. с Н.В.К.за сумата в размер на 8000 лева; на 27.06.2016 г. с П.Н.И. за сумата в размер на 7000 лева; на 20.07.2016 г. с М.Н.А.за сумата в размер на 6500 лева.

Впоследствие и след обсъждане на депозираното възражение и представените с него доказателства, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са издали и оспорения в настоящото производство РА. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 728 от 19.12.2018 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил процесния ревизионен акт в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 6300 лева и 13 688,82 лева, с начислени лихви общо 1782,70 лева, както и в частта за непризнат данъчен кредит на стойност 16 965,59 лева, касаещ м.12.2017 г. и начислените лихви в общ размер на 982,86  лева, касаещи м.12.2017 г. и м.01.2018 г.

Тук е мястото да се посочи, че видно от РД и РА размерите на установените задължения за дружеството-жалбоподател са както следва: корпоративен данък за 2016 г. в размер на 6300 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 999,33 лева; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 13 688,82 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 783,37 лева; ДДС за данъчен период м.12.2017 г. в размер на 12 395,66 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 974,51 лева; ДДС за данъчен период м.01.2018 г. в размер на 119,21 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 8,35 лева.

 С решението си Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, както вече се посочи го-горе, е потвърдил обжалвания пред него в цялост РА досежно следните задължения: установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 6300 лева и 13 688,82 лева, с начислени лихви общо 1782,70 лева, както непризнат данъчен кредит на стойност 16 965,59 лева, касаещ м.12.2017 г. и начислените лихви в общ размер на 982,86  лева, касаещи м.12.2017 г. и м.01.2018 г.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че за да установят задължение по ЗДДС и ЗКПО за всеки отделен данъчен период, ревизиращите органи са отчели както декларираното от ревизираното лице, така и установеното в рамките на ревизионното производство и съобразно това, задълженията за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 12 514,87 лв. са в резултат на отказания данъчен кредит в общ размер на 16 965,59 лв. по фактури, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, точно, колкото е посочено и в решението на решаващия орган. Съответно, задълженията по ЗКПО за 2016 г. в размер на 6300,00 лева и за 2017 г. в размер на 13 688,82 лева са в резултат на увеличен СФР за 2016 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 63 000,00 лева и увеличен СФР за 2017 г. по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 20 000,00 лева /осчетоводени разходи по фактура № 1846/31.10.2017 г., издадена от „Лустро 90“ ООД/, по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 81 663,23 лева /отчетени разходи в разходната част на ОПР по фактури, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД/ и по чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 35 225,00 лева.

На следващо място, съдът намира, че всички цитирани по-горе актове, са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2, Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г., ведно с Приложение № 1, Заповед № РД-09-363/01.03.2018 г., Заповед № РД-09-1215/29.06.2018 г. и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г., всички издадени от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л.3 и сл./.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока­зателства /л. 17 и л. 28/ се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ.

При така установеното, съдът намира, че про­цесният ревизионен акт е изда­ден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени адми­нист­ра­тивнопроцесуални правила за това. Това обаче не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

През ревизирания период основната дейност на дружеството-жалбоподател е търговия с алкохолни, безалкохолни напитки и храни в питейно заведение „EXPOSE БАР И ДИНЕР“, търговия със стоки и извършване на консултантски услуги, като дейността се осъществява в нает обект, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Филипово“ № 15. Регистрацията на дружеството за целите на ЗДДС е от 28.06.2013 г.

В хода на ревизията от „БППМ-С“ ЕООД са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости и главни книги, хронологични и аналитични регистри на всички открити счетоводни сметки, касаещи извършваната дейност на дружеството, договори и документи, свързани с неговата дейност, справки, декларации и др. под.

В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от ревизирания търговец са представени счетоводни документи, регистри, оборотни ведомости и справки с писмо вх. № 70-00-3158/27.03.2018 г. (л. 399 и сл.), както и с Опис вх. № 70-00-6689/27.06.2018 г. (л. 390, л. 631 и сл.), в т.ч. и писмени обяснения (л. 391).

По отношение закупени от „Ангро трейд“ ООД, ЕИК *********, строителни материали, санитария и ламарина, се посочва в така дадените обяснения, че са приложени всички първични документи – фактури, стокови разписки, декларации за съответствие и сертификати/л.997 и сл./. Транспортът на стоките за всяка отделна доставка се сочи, че е за сметка на доставчика и е включен във фактурите на отделен ред, част от материалите в размер на 50 655,93 лева са изписани като разход за основната дейност – вложени за ремонти и довършителни дейности на собствени и наети ДМА, останалата част от материалите в размер на 31 003,30 лева без ДДС са продадени, като всички плащания са извършени в брой.

Твърди се, че са закупени от „Лустро 90“ ООД, ЕИК ********* строителни материали, санитария и паркет, за които са приложени всички първични документи – фактури, стокови разписки, транспортът на стоките е за сметка на доставчика на „Лустро 90“ ООД, материалите в размер на 20 000 лева, са изписани като разход за дейността – вложени за подобрения на наети ДМА с цел постигане на по-добра икономическа изгода, като всички плащания, свързани с доставката, са извършени по банков път.

И най-сетне се твърди, че разчетите по с/ка 499 – Други кредитори са привлечени парични средства за дейността на дружеството-жалбоподател от физическото лице Б.З.. з..

За установяване на факти и обстоятелства, свързани с осъществени доставки от ревизираното лице и упражненото право на данъчен кредит в ревизираните периоди, са извършени насрещни проверки, както следва:

В ПИНП № П-160016118120272-141-001/12.07.2018 г. е обективирана проверката, извършена на „Лустро 90“ ООД (л. 336 и сл.). В отговор на отправено му ИПДПОЗЛ дружеството е представило изисканите му доказателства и писмени обяснения, а именно:

- аналитични счетоводни справки за взетите счетоводни операции;

- договор от 29.09.2017 г., сключен между „ЛУСТРО-90“ ООД и „БППМ-С“ ЕООД;

- заверено копие на фактура № 1846 от 31.10.2017 г., издадена от „ЛУСТРО-90“ ООД на „БППМ-С“ ЕООД с предмет „материали по спецификация“ с ДО 20 000,00 лева и ДДС 4000 лева, ведно със спецификация;

- банкови извлечения, удостоверяващи извършени плащания в размер на 24 000 лв. на 09.11.2017 г. от дружеството-жалбоподател на „ЛУСТРО-90“ ООД;

- заверено копие на фактура № **********/01.12.2017 г., издадена от „БППМ-С“ ЕООД на „ЛУСТРО-90“ ООД с предмет плащане по договор от 27.07.2016 г. с ДО 1618,55 лева и ДДС 323,71 лв.;

- банкови извлечения, удостоверяващи извършени плащания в размер на 1942,26 лв. на 30.11.2017 г. от „ЛУСТРО-90“ ООД на дружеството-жалбоподател;

- заверено копие на фактура № **********/01.12.2017 г., издадена от „БППМ-С“ ЕООД на „ЛУСТРО-90“ ООД с предмет плащане по договор от 27.07.2016 г. с ДО 18 570,21 лева и ДДС 3714,04 лв.;

- банкови извлечения, удостоверяващи извършени плащания в размер на 22 284,25 лв. на 12.12.2017 г. от „ЛУСТРО-90“ ООД на дружеството-жалбоподател;

- справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ;

- обяснение, от което се установява, че материалите са получени от „БППМ-С“ ЕООД от склада на предходния им доставчик „К2-ПОДОВИ НАСТИЛКИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „МУЛТИТРЕЙД 87“ ЕООД, ЕИК *********, за което са приложени фактурите, с които процесните стоки са закупени от предходните доставчици.

При проверка в ИМ на НАП е установено, че в данъчните периоди, в които са издадени цитираните фактури, както и тези на предходните доставчици, същите са включени в дневниците за продажби и съответно за покупки и ДДС е начислен.

В ПИНП № П-22222518055367-141-001/11.04.2018 г. е обективирана проверката, извършена на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД (л. 364 и сл.). В отговор на отправено му ИПДПОЗЛ дружеството е представило изисканите му доказателства и писмени обяснения, а именно:

- 14 бр. свидетелства за регистрация на фискални устройства;

- уведомление, в което се посочва, че „АНГРО ТРЕЙД“ ООД е с предмет на дейност търговия със строителни материали в търговски обект, находящ се в гр. София, бул. „Европа“ № 114, търгува с дружеството-жалбоподател от 03.01.2018 г., когато е осъществена първата продажба. По отношение на процесните 13 бр. фактури, а именно № 372179/01.12.2017 г., № 372644/04.12.2017 г., № 372888/05.12.2017 г., № 373271/07.12.2017 г., № 373640/09.12.2017 г., № 373827/11.12.2017 г., № 376450/18.12.2017 г., № 376823/19.12.2017 г., № 374009/12.12.2017 г., № 375825/15.12.2017 г., № 377503/21.12.2017 г., № 378217/28.12.2017 г. и № 378382/29.12.2017 г. се посочва, че са издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, но не към „БППМ-С“ ЕООД, а към други дружества и на други дати, като е приложен и опис, както следва: фактура № 372179/01.12.2017 г. е на стойност 367,38 лева, от които ДО 306,15 лв. и ДДС 61,23 лв., издадена на „АРКО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; фактура № 372644 е от 03.12.2017 г. (а не от 04.12.2017 г.) и е на стойност 753,51 лв., от които ДО 627,92 лв. и ДДС 125,59 лв., издадена на „АГРО СЕНС“ ООД; фактура № 372888 е от 04.12.2017 г. (а не от 05.12.2017 г.) и е на стойност 592 лева, от които ДО 493,33 лв. и ДДС 98,67 лв., издадена на „ЕН ДЖИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД; фактура № 373271 е от 05.12.2017 г. (а не от 07.12.2017 г.) и е на стойност 28,19 лв., от които ДО 23,49 лв. и ДДС 4,70 лв., издадена на „МИХАЙЛОВИ ГРУП 2014“ ЕООД; фактура № 373640 е от 07.12.2017 г. (а не от 09.12.2017 г.) и е на стойност 110,96 лв., от които 92,47 лв. ДО и 18,49 лв. ДДС, издадена на „МАКСИ ЕН“ ЕООД; фактура № 373827 е от 07.12.2017 г. (а не от 11.12.2017 г.) и е на стойност 130,27 лв., от които 108,56 лв. ДО и 21,71 лв. ДДС, издадена на „ВАСКОНТИ 1“ ЕООД; фактура № 374009 е от 08.12.2017 г. (а не от 12.12.2017 г.) и е на стойност 169,62 лв., от които 141,35 лв. ДО и 28,27 лв. ДДС, издадена на „ХОЛЛИ 1“ ЕООД; фактура № 375825 е от 14.12.2017 г. (а не от 15.12.2017 г.) и е на стойност 205,10 лв., от които 170,92 лв. ДО и 34,18 лв. ДДС, издадена на „ТАНИ-КО“ ЕООД; фактура № 376450 е от 16.12.2017 г. (а не от 18.12.2017 г.) и е на стойност 221,94 лв., от които 184,95 лв. ДО и 36,99 лв. ДДС, издадена на „СОФИЯ-ИСТЕЙТС“ ЕООД; фактура № 376823 е от 18.12.2017 г. (а не от 19.12.2017 г.) и е на стойност 5,57 лв., от които ДО 4,64 лв. и ДДС 0,93 лв., издадена на „КИВИКО“ ЕООД; фактура № 377503 е от 20.12.2017 г. (а не от 21.12.2017 г.) и е на стойност 30,00 лв., от които 25,00 лв. ДО и 5,00 лв. ДДС, издадена на „БУЛГАРБУДИНВЕСТ“ ЕООД; фактура № 378217 е от 22.12.2017 г. (а не от 28.12.2017 г.) и е на стойност 59,96 лв., от които ДО 49,97 лв. и ДДС 9,99 лв., издадена на „СТМ БИЛД“ ООД и фактура № 378382 е от 03.01.2018 г. (а не от 29.12.2017 г.) и е на стойност 23,27 лв., от които 19,39 лв. ДО и 3,88 лв. ДДС, издадена на „ДЖЕМИНИ 4“ ООД.

Посочва се също така, че цитираните фактури са включени в Дневниците за продажби и Справки-декларации по ДДС за съответните периоди, като декларираното ДДС за внасяне е внесено в срок. „АНГРО ТРЕЙД“ ООД разполага с 14 бр. ЕКАФП, за което са приложени заверени копия на свидетелствата за регистрация. Дружеството разполага освен с търговска база и с всички необходими ресурси за осъществяването на своята търговска дейност.

След извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че цитираните фактури са издадени и включени в дневника за продажби и СД по ДДС за съответния данъчен период, но са издадени към други контрагенти, а не към „БППМ-С“ ЕООД.

         В хода на ревизията е извършена и проверка на придобития на 28.06.2017 г. недвижим имот, документирана с Протокол № 1351306/23.07.2018 г. (л. 320 и сл.). Констатирано е, че в момента на проверката текат ремонтни работи за привеждане на обекта във вид, годен за ползване, като присъствалият при проверката пълномощник на ревизираното лице посочва, че след приключване на ремонтните дейности, ще се ползва за отдаване под наем.

Въз основа на така събраните доказателства е установено следното:

По ЗДДС.

Дружеството-жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 965,59 лева по 13 бр. фактури, издадени през м.12.2017 г. от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД с предмет различни по вид и количество строителни материали и транспорт.

След извършена насрещна проверка на дружеството-доставчик е установено, че същото е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 04.12.2013 г., представено е уведомление, в което се сочи, че „АНГРО ТРЕЙД“ ООД е търговска фирма, чийто основен предмет на дейност е търговия със строителни материали, осъществявана в обект, намиращ се в гр. София, бул. „Европа“ № 114. Дружеството потвърждава наличието на търговски взаимоотношения с „БППМ-С“ ЕООД, но твърди, че първата продажба към този клиент е от дата 03.01.2018 г., а спорните 13 бр. фактури са издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, но към други дружества, а не към дружеството-жалбоподател. Отново в хода на извършената НП, след извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че обследваните  фактури са включени в Дневник за продажби и СД по ЗДДС, касаещи м.12.2017 г. на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, но като получатели са отразени други контрагенти, а не „БППМ-С“ ЕООД.

Мотивирано е, че от страна на ревизираното лице не са представени никакви доказателства и/или доказателствени средства относно реалното осъществяване на доставка на стока /строителни материали/ и на услуга /транспорт/, посочени като предмет на доставката в спорните 13 бр. фактури, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД.

При това положение и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 965,59 лв. по съответните фактури, издадени през м.12.2017 г. от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД като е прието, че отразеният в тях косвен данък е начислен неправомерно от доставчика. Определени са и прилежащите лихви.

Лихви са определени и за периода м.01.2018 г., тъй като е установено, че жалбоподателят се е разчел несвоевременно с бюджета.

По ЗКПО.

От представена оборотна ведомост и главна книга за 2016 г. е установено, че по счетоводна сметка 499-Други кредитори е отразен кредитен оборот в размер на 63 000 лв. (крайно салдо към 31.12.2016 г. на същата стойност) в кореспонденция със сметка 501-Каса в лева (според хронологичен регистър на сметката); отразеният тип на документа, с който е осчетоводена стопанската операция, е „протокол без ДДС“ и основание – вноска по чл. 134 от ТЗ. С писмо вх. № 70-00-689/27.06.2018 г. е представено обяснение, че „…разчетите по с/ка 499-Други кредитори, са привлечени средства за дейността на фирмата от физическо лице Б.З.. з. …“. В хода на ревизията не е представен хронологичен регистър на сметка 499-Други кредитори, не са представени първични счетоводни документи, послужили като основание за извършването на счетоводните записвания по сметка 499-Други кредитори; не е представено решение на общото събрание, както и документи, удостоверяващи предоставени средства от физическото лице Б.З.. з..

С възражението срещу РД са представени девет договора за парични заеми, сключени от дружеството-жалбоподател в качеството на заемател, подробно описани по-горе в решението. Прието е по отношение на така представените договори от органите по приходите, че същите са съставени с цел да послужат в хода на производството по обжалване на РД, както и че са предоставени единствено заверени копия на сключени договори за паричен заем, но липсват документи, удостоверяващи предаването на сумата и документи за произхода на паричните средства, които са предоставени като заем.

С Протокол № 1473295/24.10.2018 г. са присъединени и приобщени справки от ИМ на НАП, касаещи физическите лица /заемодатели/ за периода от 01.01.2011 г. до месеца на предоставяне на заемната сума. Констатирано е, че посочените като заемодатели лица не са разполагали със сумите, описани в представените договори за паричен заем общо в размер на 63 000 лева и че същите суми реално не са предоставени на „БППМ-С“ ЕООД от описаните физически лица. Според органите по приходите постъпилите в дружеството парични средства, осчетоводени по сметка 499, не подлежат на връщане и представляват безвъзмездно получени активи за съответния отчетен период и че е налице реализиран нетен приход от безвъзмездно получени активи (парични средства), които ревизираното лице е следвало да отчете първоначално като приход, съгласно т. 4.4 от НСФОМСП – Общи разпоредби и т. 2 от СС № 18 - Приходи.

По силата на така изложеното, органите по приходите са увеличили СФР на дружеството-жалбоподател за 2016 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 63 000 лв. и са определили процесните задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 6300 лева. Определени са и прилежащите лихви в размер на 999,33 лева.

Установено е в хода на ревизията също така, че сума в размер на 20 000 лева е осчетоводена по дебита на сметка 601-Разходи за материали въз основа на фактура № 1846/31.10.2017 г., издадена от „ЛУСТРО 90“ ООД. Според представени писмени обяснения, разходите за материали са използвани за подобрение на наетия от дружеството актив с цел увеличаване на неговата икономическа изгода. Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, според която данъчни дълготрайни нематериални активи са начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода на наети или предоставени за ползване активи. Прието е, че процесната сума неправомерно е отнесена като разход за основна дейност, а е следвало да се заведе като дълготраен нематериален актив. В хода на ревизията от задълженото лице не са представени доказателства кога точно е извършено подобрението на наетия актив и поради факта, че няма документално обоснована дата на въвеждане в експлоатация на подобрението, органите по приходите не са начислили амортизации.

При това положение и на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и е увеличен СФР на дружеството със сумата в размер на 20 000 лева.

По отношение на сумата в размер на 81 663,23 лв. органите по приходите са установили, че същата представлява отчетени от ревизираното лице разходи за „строителни материали+транспорт“, отразени в разходната част на ОПР във връзка с фактури, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, подробно описани в съставения РД.

Мотивирано е, че от събраните доказателства се установява, че по цитираните фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, не е доказано, че доставките са извършени от посочения във фактурата доставчик, както и че приложените към фактурите фискални бележки не са издадени от регистрирани в ТД на НАП ЕКАФП от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД. При това положение е прието, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО и СФР на дружеството е увеличен със сумата в размер на 81 663,23 лв.

В хода на ревизията е установено не на последно място и че сумата в размер на 35 225 лева е отразена по дебита на сметка 501-Каса в лева в кореспонденция със сметка 499-Други кредитори, без да е представена аналитичност на сметка 499 и първични счетоводни документи, от които да е видно основанието за счетоводните записвания. Посочва се, че не са представени писмен договор и други доказателства за предоставянето на средствата, респ. връщането им, поради което е прието, че посочената сума представлява безвъзмездно придобити парични средства в лева, поради което и е увеличен счетоводният финансов резултат за 2017 г. на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 35 225 лева.

По силата на така установеното /увеличен СФР на дружеството със сумата в размер на 20 000 лева на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО; увеличен СФР със сумата в размер на 81 663,23 лв. на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО; увеличен СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 35 225 лева/, са определени процесните задължения за корпоративен данък за 2017 г. в общ размер на 13 688,82 лева. Определени са и прилежащите лихви в размер на 1782,70 лева.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посо­чил подробно и нормативната уредба, уреж­даща този вид отношения.

В хода на съдебното производство, във връзка с разпределението на доказателствената тежест и дадените на страните указания, по делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 г., е прието изготвеното заключение от вещото лице Я.Р., без заявени резерви от страните. След извършена проверка на наличните по делото документи и извършен оглед на място, експертът посочва, че закупените от дружеството-жалбоподател материали са описани по видове и количества в процесните фактури, същите са подробно описани и в заключението.

Констатирано е от вещото лице, че ремонтни работи в двата описани обекта са извършени при предполагаемо време на извършване около 2 години. Всички доставени материали касаят довършителни работи, като в апартамента това са настилки от теракота и гранитогрес, облицовка от фаянс, мазилки по стени, а в заведението – подова замазка, полагане на фаянс, гранитогрес и теракота, монтаж на поцинкована ламарина по покриви, топлоизолация на стени и покрив, мазилки по стени. Физическото изхабяване на материалите по подовите и стенните повърхности в апартамента и в заведението не е голямо и не предполага по-ранно изпълнение. Видовете ремонтни дейности в двата обекта са подробно описани в експертизата при резултатите от извършения оглед на място.

Въпреки невъзможността точно да бъдат изчислени всички количества материали, според вещото лице, общото впечатление е, че по-голямата част от доставените материали са усвоени в двата обекта, като се установява остатък от всеки вид материал.

Прието е също така и заключение по ССЕ, служебно назначена от съда, вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото доказателства е установило, че органите по приходите математически вярно са определели размера на задълженията по ЗКПО. Установено е също така, че за 2017 г. няма отчетени продажби на физически лица /продажби на населението/ от ЕКАФП на обект заведение „Коктейл бар“, находящ се в град Пловдив, т.е. през 2017 г. в обекта на ул. „Филипово“ № 15 не са генерирани приходи, тъй като той не е извършвал дейност, респ. не е бил въведен в експлоатация за отчетната 2017 г. В съответствие с основния счетоводен принцип „Съпоставимост на приходите и разходите“, експертът е приел, че амортизации за ревизирания период не следва да се начисляват, тъй като няма да генерира приходи. На следващо място се сочи, че при условие, че разходите по фактура № 1846/31.10.2017 г., издадена от „Лустро – 90“ ООД се отчетат като данъчен ДНА, то разходите за амортизационни отчисления е следвало да намерят счетоводно отражение през 2018 г. – в момента, в който дружеството реално извършва дейност, от която се генерират съответните приходи. И не на последно място, според вещото лице, счетоводната отчетност на дружеството-жалбоподател е водена редовно по отношение на взетите стопански операции във връзка с процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

По делото като свидетели са разпитани Н.В.К.и М.Н.А.Х.А., които заявяват, че са запознати със закупуването на апартамента в гр. Пловдив до Гребната база през месец юни 2017 г., както и с неговото довършване до есента на 2017 г., в т.ч. със закупуването на материалите от гр. София. Запознати са също така и с наетото заведение на ул. „Филипово“ през 2016 г., неговото ремонтиране, закупуването и доставянето на материалите с транспорт на доставчика.

Разпитани са също така и свидетелите Т.И.П., Л.В.З., М.Н.А.А., К.А.А., Д.В.З., С.Й.К., П.Н.И., Т.И.К., Н.В.К.и Б.З.. з., които потвърждават дадени пари на заем, като след предявяване на представените по делото договори за заем, потвърждават положените подписи за заемодател. Всеки един от свидетелите посочва, че лихва не е уговаряна, както и че към момента заетата сума не е върната.

По делото са приети, представени от страна на жалбоподателя писмени доказателства:

- с молба, депозирана в о.с.з. на 09.05.2019 г., както следва: 1/ по отношение на произхода на паричните средства, които са предоставени като заеми, както следва: По отношение на П.Г.- Договор за заем от 20.06.2016 г. и извлечение от баланса на дружеството-заемодател; по отношение на Н. К.- Договор за кредит за текущо потребление; по отношение на Л.З. – служебна бележка от работодател за размер на възнаграждение за 2016 г.; по отношение на Б.З.. – отчет по банковата сметка, от който е видно, че към 02.06.2016 г. е получила сума в размер на 4858 лева от продажба на недвижим имот; по отношение на С. К. – договор за заем с В. З. и ГДД на В. З. за 2016 г., от който е видно размер на доходи за 2016 г. и възможността му да предостави заем в сочения размер; по отношение на Т. П. – Договор за заем с „Виктория-СТ“ ООД и извлечение от баланса на дружеството. Представено е и пълномощно от Д.С.К. към Д.В.З., валидно към датите на сключване на процесните договори. 2/ по отношение на увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2017 г.: АПВ № П-16001617205933-004-001/30.01.2017 г. на дружеството-жалбоподател, от който е видно, че е признат за възстановяване данък по фактура № 1846/31.10.2017 г., издадена от „ЛУСТРО-90“ ООД. 3/ по отношение на стоките, закупени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД: 5 бр. фактури, от които е видно, че част от стоките, закупени от дружеството-жалбоподател са продадени на „ВиВ Декор“ ЕООД, останалите материали са вложени в ремонт на собствен имот и нает от дружеството такъв /л.440 и сл./.

– с молба, депозирана в о.с.з. на 17.06.2019 г., както следва: 1/ по отношение произхода на паричните средства, които са предоставени като заеми – по отношение Т. П. – договор за наем на имот; по отношение на К. А. – договор за заем между К. А. и Л.З.; по отношение Т. К. – договор за заем с М.С.и служебна бележка от М. С.; по отношение М.А.– договор за заем с Л.З.; 2/ по отношение на произхода на паричните средства в размер на 35 225 лева, с който е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2017 г.: договор за заем между Б.З.. и дружеството, договор за заем между Л.З. и Б.З.., Договор за кредит на Л.З. и В.М.и „Райфайзенбанк“ ЕАД от 27.01.2017 г.; Договор за заем между В.З. и дружеството; Договор за заем между Л.З. и В.З.; Договор за заем между Н.К.и дружеството; Договор за заем между Л.З. и Н.К.; Договор за заем между Л.З. и дружеството /л. 514 и сл./.

– с молба от 07.10.2019 г. Договор за паричен заем от 26.01.2017 г., сключен между Б.З.. и Д.З. /л. 549/;

- в о.с.з на 08.10.2019 г. Договор за паричен заем от 27.01.2017 г., сключен между Д.В.З. и „БППМ-С“ ЕООД /л. 550/;

- в о.с.з. на 19.02.2020 г. доказателствата, представени и описани в молба вх.№ 70-00-6689/27.06.2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, които са били върнати на жалбоподателя след приключване на ревизионното производство /л. 631 и сл./.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

І. По ЗДДС.

1. Относно установени задължения по ЗДДС в размер на 12 395,66 лева във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 16 965,59 лева за м.12.2017 г.

Както вече бе казано, органите по приходите са направили извод за липса на действително осъществени доставки по процесните фактури, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за процесния данъчен период, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 965,59 лв.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществените от посочения доставчик спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуги. По отношение на този спорен по делото въпрос, свързан с наличието на процесните сделки като проявен юридически факт, е необходимо да се отбележи следното:

В ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспореният ревизионен акт, спрямо счетоводството на жалбоподателя е констатирано, че е организирано и водено текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и чл. 123 от ЗДДС. Регистрите за хронологично и систематично отчитане са съставени чрез използване на софтуерен продукт. Предприятието води отчетни регистри съгласно чл. 124 от ЗДДС, Дневник за покупките, в който се отразяват получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател, Дневник за продажбите за издадените от дружеството документи по доставки, когато регистрираното лице е изпълнител. Съгласно изискванията на чл. 125 от ЗДДС и чл. 115 от ППЗДДС ежемесечно са подавани необходимите документи – СД по ЗДДС. Изпълнени са изискванията на чл. 125, ал. 6 за подаване на декларациите и регистрите на магнитен или оптичен носител. Дружеството организира и осъществява своето текущо счетоводно отчитане в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, приложими за ревизираните периоди. Посочено е също така, че от представените в хода на ревизията счетоводни документи, е установено, че се спазват изискванията за съставяне на документи съгласно действащото законодателство, спазени са основните счетоводни принципи за действащо предприятие, текущо начисляване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване. Разходите се отчитат в две основни групи, а приходите се признават на база принципа на текущо начисляване, съответно разходите се признават в момента на тяхното възникване на база принципите на начисляване и съпоставимост.

Или иначе казано, установено е, че през ревизирания период осъществяваната от дружеството-жалбоподател стопанска дейността, е намерила вярно отражение в едно редовно водено според изискванията на закона счетоводство. Впрочем, до същия извод е достигнало и вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ.

Няма съмнение и спор, че жалбоподателят е упражнил процесното право на данъчен кредит въз основа на данъчни фактури, съответстващи на изискванията на закона относно формата, в която следва да са обективирани.

При това положение, правото на данъчен кредит е отказано единствено въз основа на данните, получени от извършената насрещна проверка на прекия доставчик „АНГРО ТРЕЙД“ ООД така, както бяха изложени по-горе в решението. Въз основа на тези данни, на база извършените проверки в информационния масив на администрацията и отговорите на отправените до жалбоподателя ИПДПОЗЛ, са направени крайните констатации за това, че процесните фактури не документират реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68 от ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Съответно, според чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В конкретния случай тези предпоставки са налице.

Но за разрешаването на настоящия правен спор е необходимо да бъде съобразено, че съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на „Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място принципът за „Обективност”, възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Приходна администрация обаче не разполага с правомощие да откаже упражненото от задълженото лице право на приспадане на данъчен кредит по конкретна доставка, поставяйки допълнително изисквания, нерегламентирани в закона, за представяне на неясно какви доказателства за реалността на същата тази доставка. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, върху административния орган пада и тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че собствеността върху процесните стоки не е прехвърлена от продавача върху купувача, съответно услугите не са извършени. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани от страна на приходна администрация.

В конкретния случай жалбоподателят е оказал пълно съдействие и е представил изисканите му документи – фактури, придружени с фискални бонове, както и стокови разписки, декларации за съответствие и сертификати, като последните /стокови разписки, декларации за съответствие и сертификати/ не само не се оспорват от страна на ответника, но и на 01.11.2018 г. са били върнати на жалбоподателя, видно от нарочно отбелязване в копие на придружителното писмо от 27.06.2018 г. /л. 49/ и не са представени като част от административната преписка по издаване на РА, въпреки дадените в тази връзка указания, както с разпореждането за насрочване на делото в о.с.з. /л. 417/, така и в съдебно заседание, проведено на 09.05.2019 г., в което е даден ход на делото /л. 493/. Все в тази насока следва да се посочи, че на ответника е указано, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като попълни преписката с всички относими писмени доказателства, като в тази връзка следва да представи всички цитирани документи в оспорения акт, непредставени по делото. Указано му е също така, че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването, в т.ч. му е дадена възможност да извърши проверка на административната преписка и да попълни същата най-късно до датата на следващото съдебно заседание /17.06.2019 г./. Не се констатира обаче, нито в следващото съдебно заседание, нито на по-късен етап ответникът да е попълнил преписката с цитираните по-горе липсващи доказателства. Нещо повече, в последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е изразил становище, че няма доказателствени искания. Това от своя страна наложи отмяна на дадения ход по същество и служебното им събиране от съда.

При това положение, съдът достигна до извода, че представените от жалбоподателя и цитирани в дадените от него обяснения стокови разписки, декларации за съответствие и сертификати, доказващи съществуването на стоката като наличност, вкл. приемо-предаването на процесните стоки и услуги, не са спорни, поради което и ответникът е счел, че е безпредметно тяхното представяне – аргумент от противното на разпоредбата на чл. 153 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, съгласно която, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. С други думи казано, щом не се представят тези доказателства /стокови разписки, декларации за съответствие и сертификати/, то фактите, които установяват /съществуването на стоката като наличност, вкл. приемо-предаването на стоките и услугите/ не са спорни.

За пълнота следва да се посочи, че след служебното събиране на тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че от същите се установява, че действително, всяка една от процесните фактури е придружена от стокова разписка, в която са отразени наименование на стоките и услугите, съответстващи на тези, посочени във фактурите, отделно от това всяка една стокова разписка е подпечана с печат „издадена фактура“, както и „К.К.ПРОВЕРЕНО ИЗНЕСЕНО“ или „Т.П.ПРОВЕРЕНО ИЗНЕСЕНО“, като от страна на органите по приходите липсва извършена проверка така посочените лица дали са служители на доставчика или не. Фактурираната стока е придружена също така и от сертификати и/или декларации за съответствие, които също носят печат или изрично посочване, че са издадени на „Ангро Трейд“ ООД, които също не са оспорени от ответника, поради което и няма пречка да се приеме, че както процесните фактури, така и придружаващите ги документи, са издадени именно от посочения в тях доставчик.

На следващо място, от страна на органите по приходите не е оспорена и материалната и кадрова обезпеченост, съответно възможността на доставчика „АНГРО ТРЕЙД“ ЕООД за извършване на процесните доставки. Нещо повече, установява се, че това дружество е търгувало със стоки, идентични с тези, посочени в процесните фактури, в т.ч. признава, че „БППМ-С“ ЕООД е негов клиент, но твърди, че: „…съществува в базата данни, считано от 03.01.2018 г., когато е осъществена първата продажба …“. Не отрича да са издадени фактури с номера като тези на процесните, но посочва, че същите са издадени към други лица и на други дати, като конкретна информация представя в табличен вид.

Тук е мястото да се посочи, че след като са констатирали някои несъответствия в данните или пък липсата на данни за определени обстоятелства във връзка с доставките, органите по приходите не са предприели каквито и да е допълнителни действия за тяхното уточняване и установяване. Обратно, за да придаде някаква фактическа обоснованост на отказа си да признае упражненото от жалбоподателя право на кредит, административният орган е посочил в РД очевидно неверните факти, които са послужили като основание да се приеме, че процесните фактури не отговарят на изисквания на ЗДДС, показващи явно тенденциозно отношение на приходна администрация спрямо ревизираното лице. Така например, в РД се посочва, че: „В хода на ревизията се извърши проверка в информационната система на НАП, при която се установи, че …. Съответните контрагенти, описани по-горе, са упражнили правото си на данъчен кредит по издадените от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД фактури в съответните данъчни периоди.“. По делото обаче, не са представени доказателства в тази връзка, нещо повече, в извършената насрещна проверка на доставчика се посочва единствено, че е извършена проверка в ИМ на НАП, при която е установено, че доставчикът е включил тези фактури в дневника си за продажби и в СД по ЗДДС, но каквото и да било отразяване по отношение на лицата, които този доставчик сочи, че са действителните получатели, липсва. Няма и данни на тези лица – „АРКО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „АГРО СЕНС“ ООД, „ЕН ДЖИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, „МИХАЙЛОВИ ГРУП 2014“ ЕООД, „МАКСИ ЕН“ ЕООД, „ВАСКОНТИ 1“ ЕООД, „ХОЛЛИ 1“ ЕООД, „ТАНИ-КО“ ЕООД, „СОФИЯ ИСТЕЙТС“ ЕООД, „КИВИКО“ ЕООД, „БУЛГАРБУДИНВЕСТ“ ЕООД, „СТМ БИЛД“ ООД и „ДЖЕМИНИ 4“ ООД да са били извършвани насрещни проверки, респ. от тях да са изисквани каквито и да било доказателства във връзка с твърденията от страна на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, че именно на тях, а не на „БППМ-С“ ЕООД са доставени процесните стоки и услуги. Нито пък от страна на доставчика е изискано представянето на посочените като издадени от него фактури към цитираните лица, в т.ч. и не е проследен начинът на разплащане – по банков път или на ръка е сторено разплащането, не са изискани и доказателства в тази връзка - копия на фискални бонове и/или банкови извлечения.

Все в тази насока следва да се посочи и обстоятелството, че всяка една от процесните фактури е с положени подпис и печат за „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, като са посочени и конкретни съставители, а именно Р.С., В.Х., Е.Д., Б.Д.и т.н., по отношение на които лица няма данни да са били извършвани проверки – както дали са били служители на дружеството-доставчик през ревизирания период, така и положените подписи дали са изпълнени от тях. Вместо това, органите по приходите са се задоволили само с отразяването на факта, че от страна на доставчика е заявено, че не е издател на процесните фактури на жалбоподателя и са приели безкритично неговия отговор, без да извършат необходимите за целта проверки.

Невярно се оказва и следващото твърдение на органите по приходите, че фискалните бележки, отразяващи плащането по процесните фактури, не са издадени от регистрирани в ТД на НАП София ЕКАФП на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от така представените по делото фискални бонове /л. 377 и сл./, макар и не много четливи, се установява, че същите са издадени именно от регистрираните от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД фискални устройства, копия от свидетелствата за тяхната регистрация, които са представени от самия доставчик /л. 364/. Само за сравнение, фактура № 372179/01.12.2017 г. е придружена от фискален бон за фактурираната сума, издаден на датата, на която е издадена и фактурата, от фискално устройство, за което по делото на лист 366-гръб е представено Свидетелство за регистрация на фискално устройство, издадено на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД, видно от което индивидуалният номер на фискалното устройство, а именно DT 475132 и индивидуалният номер на фискалната памет – 02 597120, са идентични с посочените във въпросния фискален бон на лист 377 по делото. Фактури с №№ 373827/11.12.2017 г., № 374009/12.12.2017 г. и № 375825/15.12.2017 г. /л. 382, 383 и 384/ пък са придружени от фискални бонове, издадени от ЕКАФП, чието свидетелство за регистрация е налично по делото на лист 369 и е с индивидуален номер на фискално устройство DT 454157 и индивидуален номер на фискалната памет 02 597471 и т.н.

При това положение, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за извършено разплащане между страните. От данните по делото се установява, че възнаграждението - паричните суми по процесните доставки са заплатени от жалбоподателя на „АНГРО ТРЕЙД“ ООД в брой, за което към всяка една от фактурите са приложени фискални бонове, издадени от регистрирани по надлежния ред ЕКАФП.

Не на последно място, от данните по делото се установява и последващата реализация на спорното количество стоки. Именно с цел оборване констатациите на органите по приходите по делото беше допуснат разпит на свидетели, както и изготвянето на СТЕ. Свидетелката К.под страх от наказателна отговорност заявява, че е присъствала на доставянето на строителните материали от София, което е ставало с микробус, а свидетелят А. заявява, че е присъствал на разглеждането на стоката, която е поръчана от „Ангро“, които са били доставени на място с транспорт на доставчика и са били разтоварени в двора на заведението. Вещото лице Р. пък, след извършена проверка на документите по делото и извършен оглед на място е констатирала, че видовете материали, доставени по процесните фактури касаят точно такива видове СМР, каквито жалбоподателят е изпълнил в двата обекта, като конкретни количества, които са вложени експертизата не е успяла да е изчисли, доколкото повечето видове СМР представляват скрити работи. Въпреки това, вещото лице заключава, че по-голямата част от доставените количества, са усвоени в двата обекта. Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор.

Тук е мястото и да се посочи, че не е спорно, че част от материалите са били продадени, за което също са представени доказателства от страна на жалбоподателя, а именно 5 бр. фактури, издадени от жалбоподателя на „В и В Декор“ ЕООД /л. 484 и сл./.

Наред с изложеното е необходимо да бъде съобразено, че по делото нито се твърди от приходна администрация, нито се установява в случая да се касае за някаква данъчна измама. Казано с други думи, през целия ревизиран период жалбоподателят е осъществявал търговската си дейност изцяло в съответствие с изискванията на закона при редовно водено счетоводство. Крайният извод на съда е, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извод, че спорните в процеса доставки, са действително извършени.

В контекста на казаното, доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за поведение, наложени му от ЗДДС, то той е имал законово основание да очаква да му бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС, като му бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатил на доставчика. Ето защо, в случая правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит е най-малкото „легитимно очакване“ за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със „собственост“ по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Гарантирането и защита на това право е възведено като основен принцип в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България.

Несъмнено е при това положение, че ако предположенията на приходна администрация, че не са налице доказателства, без разбира се да се сочат кои са те и без да са законово регламентирани, се приемат за релевантни по отношение на възникване на процесното право на данъчен кредит, то жалбоподателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне платения на доставчика данъчен кредит, тъй като признаването или правото на приспадане, ще зависи и от оценката на данъчните органи за това, дали са налице достатъчно писмени доказателства за „реално“ извършване на доставката. Обратното разбиране би имало за последица нарушаването на принципа за „справедлив баланс” между нуждите на общия интерес и изискванията на защита на основните права на отделната личност /в този смисъл е параграф 69 и параграф 62 от Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на „Булвес“ АД срещу България, по жалба № 3991/2003 г., Пети състав, председател П.Л./.

Несъмнено следва да бъде съобразена относимата в случая практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС).

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 220, ал. 1 ДЕО, Съдът на Европейския съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съгласно чл. 234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т.нар. „преюдициално заключение”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях, и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане.

В тази връзка следва да се посочи, че по подобен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), което, както вече бе казано, като преюдициално заключение на Съда на ЕС се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Запитванията са отправени в рамките на спорове съответно между Mahagében kft и Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Регионална данъчна дирекция, Южна дунавска област) и между г-н Dávid и Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (Регионална данъчна дирекция на Észak-Alföld) по повод отказа на данъчната администрация да признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен по счетени за съмнителни сделки.

Съдът намира, че е налице сходство между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение, доколкото и в двете производства спорът е свързан с действителното извършване на разглежданите сделки.

В диспозитива на коментираното Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ясно и точно е постановено: “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”.

Даденото разрешение от Съда на Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в конкретния казус, с оглед неговия задължителен характер.

Следва да се посочи, че при тези обстоятелства на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C 384/04, Recueil, стр. I 4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C 271/06, Сборник, стр. I 771, точка 23). Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Както вече бе казано, такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, не са установени в хода на настоящото ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.

Констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя, редовността на неговото счетоводство, както и че в казуса не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит, е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

В обобщение следва да добави, че за да се възползва от правото си на приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят е изпълнил всички произтичащи от ЗДДС задължения: на първо място е платил ДДС върху доставката на базата на фактура с ДДС, издадена от доставчика, на следващо -  вписал е доставката в своите счетоводни регистри за съответните данъчни периоди, като е водил редовна счетоводна отчетност; и на последно – декларирал е доставките в подадените СД и Дневниците за покупки за дадения период. При това положение “БППМ-С“ ЕООД е направило всичко в рамките на своите възможности, според приложимото законодателство, да получи правото на приспадане на данъчен кредит и от него не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от доставчика, като бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това, бъде наложено да се заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва.

Крайният извод е, че съобразно данните, съдържащи се в приобщените по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните доставки са осъществени юридически факти, поради което упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит е фактически и правно основано, т.е. ревизионният акт в тази му част е незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

2. Относно установени задължения за лихва в размер на 8,35 лева за м.01.2018 г.

По отношение на тази констатация от страна на жалбоподателя липсват конкретни възражения, не се установява и установеният данък за отчетен период м.01.2018 г. в размер на 119,21 лева да е бил своевременно внесен, поради което и правилно органите по приходите са определили прилежащите лихви за забава. Настоящият съдебен състав не констатира лихвите за невнесените в срок ДДС за обсъждания период да са неправилно изчислени от ревизиращите органи. При това положение следва да се приеме, че в тази част оспореният РА се явява законосъобразен.

 

ІІ. По ЗКПО.

1. Относно увеличението на СФР на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 63 000 лв.:

Както вече бе казано, на основание чл. 78 от ЗКПО, финансовият резултат на ревизираното лице за 2016 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата в размер на 63 000 лева, представляваща отразен кредитен оборот по счетоводна сметка 499-Други кредитори в кореспонденция със сметка 501-Каса в лева. Отразеният тип на документа, с който е осчетоводена стопанската операция е „протокол без ДДС“ и основание – вноска по чл. 134 от ТЗ.

За да сторят това органите по приходите са приели, че не са представени първични счетоводни документи, удостоверяващи представените средства, а представените с възражението срещу РД договори за заем са квалифицирани като документи, съставени за нуждите на ревизионното производство, като е установено след извършена проверка в ИМ на НАП, че липсват доказателства за наличен паричен ресурс от заемодателите, освен това договорите са сключени от лице без представителна власт.

В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, по решение на Общото събрание съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 от ТЗ са временни, целеви, за определен срок, подлежат на връщане и поради това не се обхващат от понятието приход по т. 4.4 от Общите разпоредби на счетоводните стандарти. По т. 4.4. приход е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Допълнителните вноски не представляват и приход по смисъла на т. 2 от СС 18 „Приходи“, тъй като не се отразяват в капитала на дружеството (чл. 134, ал. 3 от ТЗ). За размера на тези вноски кредитираното дружество става длъжник на съдружника, а последният е кредитор на дружеството. Макар да не е прецизно сравнението й с договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, аналогията е очевидна предвид характера на вноската по чл. 134 от ТЗ, с която съдружник/собственик на капитала предоставя средства в заем със задължение за връщането им. Евентуално некоректно счетоводно отразяване на получените средства - като заемни средства или като допълнителна парична вноска по чл. 134, ал. 1 от ТЗ, не променя възмездния им характер, респ. необходимостта от връщане и не може да обоснове извод за наличие на приход по смисъла на т. 2 от СС 18 и т. 4.4. от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти.

При това положение и доколкото не е спорно, че въпросната сума в размер на 63 000 лева е осчетоводена с посочено основание вноска по чл. 134 от ТЗ, спорен се явява въпросът, свързан с произхода на тези средства, тяхното приемо-предаване, достоверността на представените с възражението договори за заем и възможността на заемодателите да предоставят въпросните средства.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата /чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Впрочем, както вече се посочи по-горе, нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК /приложима по силата на § 2 от ДР на ДОПК/ изрично посочва това - административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В хода на ревизията в отговор на отправени ИПДПОЗЛ дружеството-жалбоподател е представило изисканите му документи и писмени обяснения, като няма данни органите по приходите да са му указали, че за определени факти и обстоятелства, не сочи доказателства. Ето защо, с възражението срещу РД, с оглед констатацията в него, че: „В хода на производството не са представени писмен договор за предоставянето на средствата, а единствено писмени обяснения и счетоводни справки за сметка „Други кредитори.“, са представени 9 бр. договора за парични заеми, които са приети от ревизиращите за изготвени с оглед нуждите на ревизионното производство.

В хода на съдебното производство е направено оспорване от страна на ответника на верността на така представените договори за заем, които по своята същност представляват частни диспозитивни документи. В тази връзка от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, в т.ч. и разпит на свидетели.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът кредитира като автентични оспорените частни документи – 9 бр. договори за парични заеми, сключени от дружеството-жалбоподател в качеството на заемател, както следва: на 24.02.2016 г. със С.Й.К. за сумата в размер на 7500 лева; на 27.04.2016 г. с Б.З.. з. за сумата в размер на 8500 лева; на 27.09.2016 г. с Т.И.К. за сумата в размер на 6800 лева; на 25.01.2016 г. с Л.В.З. за сумата в размер на 7500 лева; на 18.08.2016 г. с К.А.Ахмед за сумата в размер на 7200 лева; на 26.10.2016 г. с Т.И.П. за сумата в размер на 4000 лева; на 30.05.2016 г. с Н.В.К.за сумата в размер на 8000 лева; на 27.06.2016 г. с П.Н.И. за сумата в размер на 7000 лева; на 20.07.2016 г. с М. Н. А. за сумата в размер на 6500 лева.

Тук е мястото да бъде съобразено, че в материалните и процесуалните граждански правоотношения (при наличието на съответен материалноправен спор) без съмнение ще е от съществено значение установяване посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този. В случая обаче предмет на административноправния спор е наличието на констатирана вноска по чл. 134 от ТЗ в дружеството-жалбоподател в размер на 63 000 лева и установяване на нейния произход, с оглед последиците, които има това обстоятелство за облагането на лицето с преки и косвени данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че и двата случая имат в основата си договор за паричен заем. Именно защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения и от друга страна публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда, установен в ГПК. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета, става по реда, установен в ДОПК. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите, установени в двата процесуални закона, е недопустимо. Разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК също не дава основание за такова смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно – „За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Админстративнопроцесуалния кодекс и Гражданско процесуалния кодекс“. Ето защо в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК. Както вече се посочи, предмет на процесното ревизионно производство е било установяването на задълженията на „БППМ-С“ ЕООД в конкретния случай за данъци по реда на ЗКПО, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитирания закон, са свързани с установяване на данъчната печалба, а от там и определяне на конкретния размер на дължимия данък за съответната данъчна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/ в случая са получените приходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде посочените такива.

Според чл. 49 от ДОПК, писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс. Съответно, според чл. 57 от ДОПК, с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл. 57, ал. 4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се вземе предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Най-сетне в чл. 56, ал. 1 от ДОПК е посочено, че по искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство, като в ал. 3 на същия текст е пояснено, че осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения, сиреч във всички останали случаи, писмените обяснения на ревизираното, съответно проверяваното лице са достатъчни, с оглед обстоятелствата в конкретния казус, разбира се, за да бъдат зачетени, с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

С оглед изложеното до тук, следва да се посочи, че цитираните по-горе договори за паричен заем, ведно с представените документи, установяващи наличието на средства у заемодателите, които да предоставят в заем на дружеството-жалбоподател, без никакво съмнение съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 49 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства налагат да се приеме, че между коментираните лица и жалбоподателя са налице заемни правоотношения.

Необходимо е да бъде съобразено още и че договорът за заем е реален договор, предметът на който е предоставяне на парична сума за определен период от време на конкретен правен субект. Съответно, след изтичане на срока въпросната парична сума се връща от заемателя на заемодателя. Това е съдържанието на насрещните права и задължения на страните - фактическото /реално/ предаване на паричната сума в заем и съответно фактическото /реално/ връщане на тази сума на заемодателя. Тези престации именно са съдържанието на заемното правоотношение /ЗПО/. С тяхното осъществяване то се изчерпва. Казано с други думи, дали се касае за предаването на една парична сума като действие по предоставяне на паричен заем или пък се касае за връщане на заетата сума от заемателя на заемодателя, това са все правни действия, които се обемат от ЗПО. Договорът за заем, както се посочи по-горе, е реален и за да се приеме, че е бил сключен и е породил своето действие, е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава ще е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество.

В случая се установява наличието на достатъчно данни, че на посочените в договорите дати лицата С.Й.К., Б.З.. з., Т.И.К., Л.В.З., К.А.Ахмед, Т.И.П., Н.В.К., П.Н.И. и М. Н. А. са сключили договори за паричен заем с дружеството-жалбоподател, представлявано от Д.В.З., надлежно упълномощен, съгласно пълномощно с нотариална заверка № 3870/17.05.2013 г. от Д.Н. – помощник-нотариус на К.Д.– Нотариус № 136 с район на действие ПРС /л.23-25/. На датите, на които са сключени въпросните договори, са предадени и договорените суми, което се установява от разпоредбата на чл. 1 на всеки един от договорите, в който изрично е уговорено, че заемодателят предава в собственост на заемателя заетата сума при подписване на договора, който служи и като разписка за плащането. Горните обстоятелства се установяват и от разпитаните по делото като свидетели заематели, всеки един, от които под страх от наказателна отговорност, потвърждава както сключването на договорите, така и предаването на паричните средства, в т.ч. след предявяване на спорните договори, всеки един от свидетелите потвърждава наличието на положен негов подпис за заемодател.

Отново във връзка с направеното оспорване, от страна на жалбоподателя са представени доказателства и относно наличието на достатъчно парични средства в патримониума на всеки един от заемодателите, които са предоставили заем на дружеството-жалбоподател. Така, по отношение на представения заем на 24.02.2016 г. от С.Й.К. в размер на 7500 лева, последната разпитана като свидетел твърди, че е взела в заем парични средства от В.З., които да предостави на Д.З., като нито един от двата заема не е върнат, не е уговаряна и лихва. В подкрепа на тези твърдения са представени Договор за паричен заем от 25.01.2016 г., сключен между В.Сотиров З. и С.Й.К. за сумата в размер на 7500 лева /л.445-446/ и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на В.Сотиров З. за 2016 г. Действително, следва да бъде посочено, че от така представената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не могат да бъдат безспорно установени наличието на заетите средства в размер на 7500 лева, но няма пречка да бъде съобразена наред с останалите представени доказателства, че лицето е получавало приходи през търсения период /л.457-459/.  

По отношение Договор за паричен заем от 27.04.2016 г., сключен с Б.З.. з. за сумата в размер на 8500 лева, разпитана като свидетел заемодателката твърди, че е предоставила въпросната сума на фирмата на сина си, който заем ще й бъде върнат до 31.12.2019 г. Представено е банково извлечение към 03.06.2016 г. от банкова сметка ***, видно от която са налице натрупани парични средства в размер на 5534 лева /л. 456/. Отделно от това от извършените справки в ИМ на НАП се установява, че на з. са изплащани възнаграждения по извънтрудови правоотношения от „КРЕДИХЕЛП“ ООД през периода, предхождащ датата на сключване на договора за заем, а така също и е получила приходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, вкл. ограничени вещни права от „ВЕНЖОР АГРО“ в размер на 10 689,98 лв. /л. 123/.

По отношение Договор за паричен заем от 27.09.2016 г., сключен с Т.И.К. за сумата в размер на 6800 лева, лицето заявява, че е дало на заем въпросната сума за ремонт на заведението, като парите са взети също на заем от М.С., която през 2016 г. е работила в денонощен магазин. Представени са в тази връзка Договор за паричен заем, сключен на 25.04.2016 г. между М.Г.С.и Т.И.К.за сумата в размер на 6800 лева, както и Удостоверение от 09.05.2019 г., издадено на С. от „ДВЕ ПЛЮС ДВЕ“ ЕООД за получения от нея брутен приход за периода 23.04.2016 г. до 31.12.2016 г., което удостоверение обаче не касае търсения период преди датата на предоставяне на средствата, а именно до 25.04.2016 г., въпреки това, няма пречка да се приеме, че лицето е генерирало някакви приходи, тъй като не е било безработно и няма пречка да е спестявало средства, които да даде в заем /л.520-521/.

По отношение Договор за паричен заем от 25.01.2016 г., сключен с Л.В.З. за сумата в размер на 7500 лева, лицето заявява, че е дало на заем въпросната сума за бизнес и ремонт на заведението. Представена е Служебна бележка от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 07.05.2019 г., от която се установява, че през 2016 г. на лицето са изплатени възнаграждения по граждански договор в общ размер на 26 199,44 лв. /л. 455/.

Във връзка с Договор за паричен заем от 18.08.2016 г., сключен с К. А. А. за сумата в размер на 7200 лева, лицето заявява, че е дало въпросната сума на заем за ремонт на заведението. Представен е в тази връзка Договор за паричен заем от 18.08.2016 г. за сумата в размер на 7200 лева, сключен между Л.В.З. и К.А.А. /л. 518/.

Във връзка с Договор за паричен заем от 26.10.2016 г., сключен с Т.И.П. за сумата в размер на 4000 лева, лицето заявява, че е дало въпросната сума на заем за ремонт на заведението, както и че тя е собственик на това заведение и има интерес то да е в добро състояние. Представени са в тази връзка Договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г., сключен между С.С.П. и съпругата му Т.И.П. – наемодатели и Д. В. З. – наемател /л. 516-517/ и извлечение от Счетоводен баланс към 31.12.2016 г. на „ВИКТОРИЯ СТ“ ЕООД, дружество, чийто едноличен собственик и управител е Т.И.П. /л. 461 и сл./.

По отношение Договор за паричен заем, сключен на 30.05.2016 г. с Н.В.К.за сумата в размер на 8000 лева, разпитана по делото като свидетел същата заявява, че е дала въпросната сума на заем, която е била необходима за ремонт на заведението. Представен е в тази връзка Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2013 г. за сумата в размер на 10 000 лева /л. 453-454/.

По отношение на Договор за паричен заем, сключен на 27.06.2016 г. с П.Н.И. за сумата в размер на 7000 лева, разпитан като свидетел, И. заявява, че е дал въпросната сума на заем, като е взел същата на заем на 20.06.2016 г. от дружеството, чийто собственик е, а именно „Акадия“ ЕООД. Представени са в тази връзка Договор за заем, сключен на 20.06.2016 г. между „Акадия 77“ ЕООД и П.Н.И. за сумата в размер на 7000 лева /л.443-444/, както и извлечение от Баланс за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. на „Акадия 77“ ЕООД, в т.ч. и Справка за оповестяване на счетоводната политика на дружеството /л. 447 и сл./.

И най-сетне, по отношение на Договор за паричен заем, сключен на 20.07.2016 г. за сумата в размер на 6500 лева с М. Н.А., разпитано като свидетел лицето посочва, че е дало въпросната сума на заем на дружеството на Д.З., които пари е взел на заем от Л.З., за което има сключен договор. Представен е в тази връзка Договор за паричен заем от 20.07.2016 г., сключен между Л.В.З. и М. Н. А. А. за сумата от 6500 лева /л. 522/. 

Следва да се отбележи също така и че нито специалния закон във връзка с приложението на който е извършена ревизията (в конкретния казус - ЗКПО), нито пък друг нормативен акт изискват съставянето на някакъв нарочен документ за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя. Съставянето на документ или друго някакво доказателство за фактическото предаване на паричната сума по заема е предоставено на свободната воля на страните по сделката. Данъчното законодателство не изисква страните по договор за заем да съставят такива документи или доказателства, с оглед последващото доказване на произхода на паричните средства. Все в тази връзка следва да се добави, че след като за доказване на заемното правоотношение при липса на писмени доказателства, е достатъчно установяването на предаването на паричната сума, то при наличие на такива доказателства (писмени), без всякакво съмнение следва да се обоснове извод в същата насока.

Или иначе казано, установява се, че по коментираните тук договори за заем дружеството-жалбоподател е получило сума в общ размер на 63 000 лева, предоставена от посочените по-горе и разпитани като свидетели лица.

Относно въпроса с непротивопоставимостта на датите на съставяне на коментираните договори за заем на приходна администрация, тук отново става реч за смесване на гражданскопроцесуалноправни норми и административнопроизводствени правила. Впрочем, дори в гражданскоправен аспект, тълкуването на въпросния институт от страна на администрацията е неправилно. Текстът на чл. 181, ал. 1 от ГПК гласи следното – „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.“. На пръв поглед, ако датата на частния писмен документ не е удостоверена по някой от начините, посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на кое да е трето лице извън страните, които са съставили документа. Сравнителноисторическият анализ на института обаче, налага друг извод. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК /респективно от чл. 145, ал. 1 от ГПК /отм.//, е остатък от френската съдебна практика от преди повече от 220 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по-рано е вече прехвърлил това материално право и сделката е обективирана в документ, чиято дата може да бъде надлежно /по някой от начините, посочени в чл. 181, ал. 1 от ГПК/ удостоверена. Въпросната съдебна практика е получила нормативна регламентация във Френския граждански кодекс и от там е преминала в други национални законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право. Крайният извод е, че датата на частния документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна, ако първо - това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и второ – правата, които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Все в тази насока е необходимо да се отбележи, че ако понятието, „трети лица“, употребено в чл. 181, ал. 1 от ГПК, обема всички лица извън страните по сделката, то при такова „широко“ тълкуване, практически документите, на които се позовават страните в такива случаи, няма да имат каквото и да е значение, само защото по изключение те могат да имат достоверна дата по смисъла на цитираната правна норма. В този смисъл и няма как да бъде прието, че представените от дружеството документи са съставени за целите на ревизионното производство.

На следващо място, дали „БППМ-С“ ЕООД може да докаже или не произхода на получените по договорите за заем парични средства, е обстоятелство, което в никакъв случай не може да рефлектира негативно върху правната сфера на ревизираното лице. Ако органите по приходите са считали, че посочените като заемодатели лица не са били в състояние да докажат произхода на предоставените парични средства, са имали и имат законоустановена възможност да инициират извършване на съответните проверки, а не да вменяват тези задължения на жалбоподателя чрез непризнаване на получените от негова страна парични средства. И тук обаче органите по приходите са се задоволили да извършат единствено проверки в ИМ на НАП, без да извършат насрещни проверки на тези лица, респ. да им изпратят искания за представяне на документи и писмени обяснения.

Впрочем, в тази насока е необходимо да се отбележи, че ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, в никакъв случай не е производство, в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв формален повод, предположение или безпринципно смешение при тълкуването на отделни правни норми, за да определят във всеки случай допълнителни задължения за данъци на съответния правен субект. В конкретния казус е сторено именно това. Очевидно подходът на приходната администрация, който в никакъв случай не следва да бъде толериран, изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Ако такава преценка бе направена, несъмнено органите по приходите биха стигнали до различни от съдържащите се в РА правни изводи.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че обсъжданите суми в общ размер на 63 000 лева, са получени от жалбоподателя от С.Й.К., Б.З.. з., Т.И.К., Л.В.З., К.А.Ахмед, Т.И.П., Н.В.К., П.Н.И. и М. Н. А. по коментираните тук договори за заем на посочените в самите договори дати.

Съобразявайки изложеното до тук, РА в частта относно увеличението на СФР на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 63 000 лв. и определените в тази връзка задължения за корпоративен данък в размер на 6300 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 999,33 лева, следва да бъде отменен.

2. Относно увеличения СФР на дружеството за 2017 г. по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в размер на 20 000 лева.

Спорът по делото в тази част се концентрира върху въпроса дали процесните разходи за строителни материали и услуги, свързани с ремонт на наетия актив следва да бъдат отчетени като текущи разходи по счетоводна сметка от група 60, или същите следва да бъдат отчетени като дълготраен нематериален актив по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО данъчни дълготрайни нематериални активи са начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив. По силата на ал. 2 на същия член счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

В случая по категоричен начин е установено /включително от дадените от управителя на ревизираното дружество писмени обяснения – л.391/, че закупените строителни материали и услуги са вложени „…за подобрения на наетия ДМА с цел постигане на по-добра икономическа изгода.“, като стойността на осчетоводените разходи не е спорна между страните. Счетоводното законодателство /т. 2 и т. 3.1 от СС 16 Дълготрайни материални активи от Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия/ допуска даден актив да се класифицира като дълготраен материален актив, когато предприятието получава икономическите изгоди от ползването на актива, което произтича от придобитите права върху актива /права на ползване/ и от възможността предприятието да ограничи достъпа на други лица до изгодите. Следователно, в счетоводен аспект разходите за подобрение на нает актив представляват амортизируеми дълготрайни материални активи и за тях са приложими изискванията на СС 16 Дълготрайни материални активи и СС 4 Отчитане на амортизациите от Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Същите се завеждат в счетоводния амортизационен план на предприятието по документално доказаната цена на придобиване. От това произтича приложимостта на правилата по Глава десета „Данъчни амортизируеми активи“ от ЗКПО, респективно основанието за завеждане на актива в данъчния амортизационен план. За целите на данъчното облагане, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи, са данъчни дълготрайни нематериални активи и тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

В конкретния случая извършените разходи за ремонт, които водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, е следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив, а не като текущи разходи за дейността, пряко участващи при формирането на финансовия резултат от дейността, както е сторил жалбоподателят. В качеството си на задължено лице дружеството е следвало да отчита извършените разходи, като разходи от дейността, предвид че според чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО при извършени подобрения върху нает актив, наемателят не придобива собственост на това, което е създадено с разходите за подобрения, а само права за ползването му, което изисква специфично отчитане като нематериален актив, подлежащ на амортизация по реда на чл. 55 от ЗКПО, съобразно приложимия СС 38 Нематериални активи. Впрочем, в този смисъл е и заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира.

До извод в обратната насока не водят и свидетелските показания, доколкото както свидетелят К., така и свидетелят А. заявяват, че извършените ремонти са били с цел подобрение, за да „…се привлекат клиенти не само от квартала, а и от целия град и трябваше да изглежда бляскаво, много лъскаво и интересно заведение. Разшири се заведението. Направи се пристройка към входа, за да стена по-голяма залата … Сложиха покрив, защото старият течеше … градина се изгради с изкуствена трева и с навес … Нов склад се направи…“, съответно „В него се направи една постройка, която е допълнителна … Покрива направиха, нов покрив и нова конструкция се положи … Баня и тоалетна се направиха нови ….“. В тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, а именно, че е изпълнена пристройка от север на съществуващата сграда на заведението, с която е разширена залата за посетители, обособен е отделен склад, извършен е цялостен ремонт на старите помещения до получаване на общо пространство с подходяща визия и др. под.

С други думи казано, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и разпита на свидетелите, както и от заключението на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че със закупените материали е извършен ремонт, реконструкция на наети обекти, като по този начин е увеличена тяхната стойност, а разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО е категорична, че в тези случаи, разходите формират данъчен амортизируем актив и не се признават за данъчни цели, съответно че обектът не е бил въведен в експлоатация за отчетната 2017 г., поради което и амортизации не следва да се начисляват, тъй като няма генерирани приходи и при положение, че разходите се отчетат като данъчен ДНА, то разходите за амортизационни отчисления е следвало да намерят счетоводно отражение през 2018 г., в момента, в който дружеството реално извършва дейност, от която се генерират съответните приходи.

Предвид гореизложеното РА, в частта, с която СФР на дружеството за данъчен период 2017 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 20 000 лева, представляваща разходи за строителни материали и услуги по фактура № 1864/31.10.2017 г., издадена от „ЛУСТРО-90 ООД, е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

3. Относно увеличения СФР на дружеството за 2017 г.  по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 81 663,23 лева.

За да преобразуват СФР на жалбоподателя за 2017 г. с разходите по процесните фактури в размер на 81 663,23 лева, издадени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД (процесните фактури са на стойност 84 827,93 лв., но към 31.12.2017 г. е установена наличност на материали в размер на 3164,70 лева), органите по приходите са приложили основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като са приели, че след като фактурите, по които е отчетен разходът не документират реално осъществена стопанска операция, то този разход не следва да участва при формиране на финансовия резултат. Мотивирано е, че от събраните доказателства се установява, че по цитираните фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, не е доказано, че доставките не са извършени от посочения във фактурата доставчик, както и че приложените към фактурите фискални бележки не са издадени от регистрирани в ТД на НАП ЕКАФП от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на  чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

В частта от настоящото решение, в което е обсъдена законосъобразността на РА по ЗДДС, са изложени мотиви за реалността на доставките, извършени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД през 2017 година. Съдът не счита за необходимо да повтаря изложените мотиви, доколкото те са част от настоящото решение и имат пряка връзка с установяване на незаконосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя с данъчната основа по доставките от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и финансовият резултат на ревизираното дружество незаконосъобразно е бил увеличен с данъчната основа по доставките, извършени от „АНГРО ТРЕЙД“ ООД към „БППМ-С“ ЕООД през 2017 година, поради което и РА следва да бъде отменен в частта относно увеличения СФР на дружеството за 2017 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 81 663,23 лева.

4. Относно увеличения СФР на дружеството за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 35 225 лева.

За да преобразуват СФР на жалбоподателя за 2017 г. със сумата в размер на 35 225 лева, органите по приходите са приложили основанието по чл. 78 от ЗКПО, като са приели, че не са представени доказателства във връзка с отразените като получени парични средства от Б.З.. з..

При съобразяване с представените по делото доказателства, без съмнение възприетите вече изводи за незаконосъобразност на оспорения акт в частта относно установените задължения по ЗКПО за 2016 г., които няма да бъдат преповтаряни, обосновават извод за незаконосъобразност на РА и в частта относно увеличения СФР за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 35 225 лева.

Представени са в тази връзка договори за паричен заем, сключени от различни физически лица с дружеството-жалбоподател за сумата в общ размер на 35 225 лева, както следва:

- Договор за паричен заем от 27.01.2017 г., сключен с Д.В.З. за сумата в размер на 8225 лева /л. 550/, която сума е заета от Б.З.. з. по договор за паричен заем от 26.01.2017 г. /л. 549/, а тя от своя страна я е заела от Л.В.З. по договор за паричен заем от 25.01.2017 г. /л. 523/. Разпитани като свидетели, под страх от наказателна отговорност, лицата потвърждават заетите суми, както и положените подписи на предявените им договори за заем, в т.ч. е представен и Договор за ипотечен кредит от 27.01.2017 г. от „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, от който се установява, че Л.В.З. е усвоила банков кредит в общ размер на 50 000 лева /л. 530 и сл./;

- Договор за паричен заем от 28.01.2017 г., сключен с М.Н.А.А. за сумата в размер на 9000 лева /л. 526/, която сума е заета от Л.В.З. на 28.01.2017 г., съгласно сключен договор за паричен заем за същата сума /л. 527/, а последната, както вече се посочи, е усвоила банков кредит в размер на 50 000 лева по договор от 27.01.2017 г., сключен с „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД /л.530 и сл./. Разпитани като свидетели, под страх от наказателна отговорност, лицата потвърждават заетите суми, както и положените подписи на предявените им договори за заем;

- Договор за паричен заем от 26.01.2017 г., сключен с Н.В.К.за сумата в размер на 8100 лева /л. 528/. Разпитано като свидетел, под страх от наказателна отговорност, лицето потвърждава заетата сума, както и положения подпис на предявения и договор за заем;

- Договор за паричен заем от 28.01.2017 г., сключен с Л.В.З. за сумата в размер на 9900 лева /л. 529/. Разпитано като свидетел, под страх от наказателна отговорност, лицето потвърждава заетата сума, както и положения подпис на предявения и договор за заем.

Или иначе казано, установява се, че по коментираните тук договори за заем дружеството-жалбоподател е получило сума в общ размер на 35 225 лева, предоставена от посочените по-горе и разпитани като свидетели лица.

Съобразявайки изложеното до тук, РА в частта относно увеличението на СФР на дружеството за 2017 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 35 225 лв. следва да бъде отменен.

Изложеното налага корпоративният данък за 2017 г. да бъде преизчислен, като бъде съобразено единствено увеличението на СФР по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 20 000 лева. При това положение, дължимият корпоративен данък се явява в размер на 8323,10 лева, от които 6323,10 лева внесени, или дължимата сума за корпоративен данък за 2017 г. се явява такава в размер на 2000,00 лева, съответно прилежащите лихви в размер на 114,45 лева (изчислени с „лихвен калкулатор”, публикуван на интернет страницата на НАП). При това положение, РА в тази му част, както и по отношение на прилежащите лихви, следва да бъде изменен, като дължимите суми за корпоративен данък за 2017 г. следва да бъдат намалени от 13 688,82 лева на 2000,00 лева, а лихвите от 783,37 лева на 114,45 лева.

С оглед изхода на спора и направените искания от страните за присъжданите на сторените разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част на жалбата.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 2771,84 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък.

На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. На основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, те се констатираха в размер на 95,69 лв.

Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, ІI отделение, XIIІ състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001245-091-001/24.10.2018 г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 728/19.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив в частта, с която по отношение на „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К., са установени допълнителни задължения както следва: корпоративен данък за 2016 г. в размер на 6300,00 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 999,33 лева; задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчен период м.12.2017 г. в размер на 12 395,66 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 974,51 лева.

ИЗМЕНЯ по жалба на „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К., Ревизионен акт № Р-16001618001245-091-001/24.10.2018 г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 728/19.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив в частта, с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 13 688,82 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 783,37 лева, като НАМАЛЯВА дължимите суми за корпоративен данък за 2017 г. от 13 688,82 лева на 2000,00 лева, а прилежащите лихви от 783,37 лева на 114,45 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К. против Ревизионен акт № Р-16001618001245-091-001/24.10.2018 г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 728/19.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив в частта, с която на дружеството са определени лихви за забава, досежно задължения по ЗДДС за данъчен период м.01.2018 г. в размер на 8,35 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К., сумата от 2771,84 (две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) лева, съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък.

ОСЪЖДА „БППМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Филипово“ № 15, представлявано от управителя Д.С.К. да заплати на Национална агенция за приходите да заплати на, сумата от 95,69 (деветдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки) лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                          СЪДИЯ: