№ 5198
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110140148 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу Ю. Л. Д. и
К. И. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата Ю. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 585,83 лева –
главница, от която сумата 571,92 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 13,91 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Ю. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
129,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до
21.06.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника К. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 585,84 лева –
главница, от която сумата 571,92 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 13,92 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
129,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до
21.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Ю. Л. Д. и К. И. Д., като наследници на
1
починалия И. К. Д., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 24, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******,
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ю. Л. Д. и К. И.
Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.
Ответниците твърдят, че са сключили споразумение с ищеца за разсрочено плащане на
процесните задължения. Молят съда да присъди на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Третото лице – помагач ФИРМА не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирана е молба от юрк. Георгиева, в която заявява, че към настоящия момент
задълженията на ответниците за главница, мораторна лихва, законна лихва и разноски за
държавна такса били погасени изцяло. Претендира присъждане само на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците Ю. Л. Д. и К. И. Д., редовно призовани, се явяват
лично и с адв. Москов. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба.
В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявените искове поради
пълно погасяване на дължимите суми от страна на ответниците. Изразява становище, че
същите не били давали повод за завеждане на делото, тъй като не били уведомени за
съществуването на задълженията навреме. В тази връзка моли съда да не присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
2
Третото лице – помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
сключили с ищеца споразумение за разсрочено плащане на задълженията, като към
настоящия момент същите били погасени изцяло. Извършените плащания се признават от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно субективно и
обективно съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответниците. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото
плащането на претендираните вземания е извършено от ответниците след подаване на
исковата молба в съда, същите са дали повод за завеждане на делото. Техният наследодател
– И. К. Д. е починал на 21.06.2012 г. В този случай ответниците са имали задължение
съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество да уведомят продавача за
настъпилото обстоятелство и да подадат заявление за промяна на партидата.
Неизпълнението на това задължение не ги освобождава от задължението да заплащат
междувременно възникналите задължения за имота, който са придобили по наследство от
своя наследодател. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът има право на присъждане
на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . Съдът
намира, че на ищцовото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което следва да бъде разпределено между ответниците по равно, т.е. по 50
лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „АДРЕС, срещу Ю. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, и К. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС,
кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Ю. Д.
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 585,83 лева – главница, от която сумата 571,92
лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 13,91 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Ю. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 129,21 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника К. Д. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 585,84 лева – главница, от която сумата 571,92
лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 13,92 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника К. Д. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 129,23 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ю. Л. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „АДРЕС, дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „АДРЕС, дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.Ц.В., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“,
АДРЕС, секция А-Б, офис 3, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5