Решение по дело №432/2020 на Районен съд - Хасково

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  176/ 14.07.2020  година гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори  наказателен състав,

на седемнадесети    юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                               Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Геновева Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  432 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

 

        Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1253-002427 от 02.04.2020 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково, с което на Г.С.Т. от гр.Димитровград  е наложена глоба в размер на 800 лв., на основание чл. 638, ал.5 от КЗ.

             Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г.С.Т.,който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и като постановено в нарушение на процесуалните правила .Излагат се доводи,че Издадените в хода на административно-наказателното производство актове не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН. Моли за отмяна на НП .

              Ответникът по жалбата –ОД на МВР-Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

              Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

               На 14.12.2019 г. св.Т.З.М. и В.Д.Г.  и двамата служители в сектор ''Пътна полиция'' към ОД на МВР- Хасково изпълнявали служебните си задължения се намирали в гр.Х. на бул.“Г.С.Р.“ срещу бензиностанция ОМВ в посока център . Към 18.15 часа спрели за проверка лек автомобил марка „Шкода *****“ с рег.№******, собственост на ЕТ“*****„  и управляван от Г.С.Т. .Св.М. и Г.  извършили проверка посредством служебния таблет № 780 дали за управляваното МПС има валидно сключена застраховка «Гражданска отговорност» за автомобила .Оказало се, че към момента на проверката липсвал валиден и действащ застрахователен договор «ГО» за горепосочения автомобил , поради което и св.М. съставил на нарушителя Г.Т.  акт за установяване на административно нарушение серия GA №62005/14.12.2019 г. При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,квалифицирайки нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и налагайки административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл.638 ал.5 от КЗ.

           Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Т.М. и В.Д.  

           При така изяснената фактическа обстановка, съда намира от правна страна следното:

           Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Според чл. 638 ал.5  от КЗ -при  повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието.

          От материалноправна страна, обстоятелствата изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на гласните   доказателства по делото . По отношение на тях не се и спори, като същите обосновават извода за допуснато административно нарушение по чл. 638, ал.3  от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят е имал качеството ползвател  на процесния  автомобил и е осъществявал на посочените в процесните АУАН и НП дата и час правно - регламентираната дейност по управление на МПС ,без да са налице изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това превозно средство да има сключен валиден договор за застраховка „ГО“. Това изискване обективно не е било изпълнено. Отговорността на жалбоподтеля обаче  е ангажирана за нарушение,извършено в условията на повторност, като при определяне размера на наказанието за него от страна на АНО  е бил приложен текста на  чл. 638, ал.5 от КЗ. Същия текст гласи, че при повторно нарушение наказанието по ал. 3,  на чл. 638 от КЗ е 800 лв. Разпоредбата на §1, т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на "повторно нарушение", именно това, което извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Конституиращ квалифициращ белег на този по- тежко наказуем състав се явява условието деянието да е извършено повторно. Административнонаказващият орган обаче е наложил предвидената в чл.638 ал.5 от КЗ  санкция, без да мотивира в конкретика поради какви причини и въз основа на какви обективни доказателства приема, че нарушението, към което тя имплицитно препраща, е дадено в условията на повторност. Не е ангажиран като факт влязъл в сила санкционен акт, с който е наложена санкция за предходно идентично по вид нарушение. В тази насока представянето на копие от справка за нарушитгел  на водача не е достатъчно. Съгласно разпределената доказателствена тежест по, приложима на основание, административнонаказващият орган следва да докаже, че с поведението си жалбоподателят е допуснал нарушение при условията на повторност. При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че нарушението макар и извършено е реализирано при условията на повторност, то и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че същото следва да се санкционира по по- тежко наказуемия състав. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН задължителен реквизит на НП е определянето на наказанието и следователно въпросът за повторност на нарушението е въпрос относно вида и размера на наказанието. Този въпрос е част от квалификацията на нарушението като преценката за правилната му квалификация е част от проверката за законосъобразност на НП, а след това и на решението на съда  като въззив по контрола му. Възприема се  от  настоящия състав , че извън правомощията  на въззивната инстанция  е да преквалифицира извършеното нарушение като премине от квалифициран към основен състав или към привилегирован, в частност от  чл.638 ал.5 от КЗ по чл.638 ал.3 от същия кодекс.При това положение, при неправилна квалификация на извършеното от АНО в НП (без значение дали е резултат на грешка или от недоказване на всички елементи от обективна страна, изложени в НП) единственият възможен извод е за неправилно приложение на материалния закон, което обуславя и отмяната на НП. Това е така ,защото в  рамките на съдебното производство  е недопустимо преквалификация на деянието и наложеното с него наказание.

           Налице  е и  процесуално основание, обуславящо формална нередовност на обжалваното НП, което и не съответства на изискването за форма по чл. 57, ал.1, т.6 и по т.7 ЗАНН. Относно правната квалификация на повторното нарушение следва да се посочи, че е незаконосъобразно определянето й, единствено с позоваване на чл. 638, ал.5 КЗ. Нормата визира състав на повторност, от тук релевантният, квалифициращ признак е повторността на извършване на нарушението по ал.3 на същата разпоредба.Поради това, самостоятелното й посочване, без да се сочи и установява повтроност и без привръзка с основен състав на нарушението по чл. 638, ал.3 КЗ, не може да се счита за удовлетворено изискването за правна квалификация на нарушението. Ето защо, след като е така, същевременно АНО и неправилно е квалифицирал деянието той е издал процесното НП в разрез и в нарушение на изискванията по чл. 57, ал.1, т.6 и по т.7 ЗАНН. Съобразно направените правни изводи за допуснати особено съществени процесуални нарушения, произтекли от недостатък във формата му, досежно реквизитите по т.5,6 и т.7 на чл. 57 ЗАНН, поради което същото се явява абсолютно незаконосъобразно, на процесуално основание и това именно налага неговата отмяна.

            Мотивиран от изложеното,съдът

 

                            Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1253-002427 от 02.04.2020 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково.

           Решението подлежи на обжалване пред Хасковския административен съд в 14-дневен срок от съобщението .

 

                                                                                           Съдия: /п/ не се чете

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: Е.Д.