Решение по дело №1250/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 154 / 09.03.2022г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Павлина Господинова

 

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) №1250 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.М.П. ***, подадена чрез адв. Г.Р.Г., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение №128/03.11.2021г., постановено по АНД №330/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и необосновано. Същото било постановено в противоречие с материалния закон, тъй като съдът достигнал до неправилни фактически констатации въз основа на които  стигнал до извод за доказаност на нарушението, за което било издадено НП. В същото време решението било и необосновано, защото съдът направил неправилна преценка както на събраните по делото доказателства, така и на съдържанието на съставените в хода на административнонаказателното производство актове. Касационният жалбоподател счита, че адекватният и обективен анализ на доказателствения материал водел до извода, че твърдяното в АУАН и НП нарушение не е доказано. Районният съд неправилно преценил фактическата обстановка, като приел обратното. Игнорирани били от съда показанията на разпитаните свидетели Г. П. и Д. А., които непротиворечиво установили, че непосредствено след направената му в районното управление проверка жабоподателят П. посетил ЦСМП – Свиленград с цел да даде кръв за изследване, но такава не му била взета по независещи от него причини. Недоказано по делото останало и времето на извършване на нарушението, тъй като било налице разминаване между твърдения в АУАН час и този, посочен в талона за медицинско изследване. Не било отчетено времето, описано в талона, като дадено на жалбоподателя да даде кръв за медицинско изследване, чак след изтичането на което би могъл да се осъществи състава на визираното в НП нарушение. Налице било явно нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН бил съставен на жалбоподателя преди реално той да е отказал да даде кръв за изследване и преди да е посетил медицинското заведение с цел да направи това. Накратко казано, съдът преценил едностранчиво и необективно доказателствата, заради които достигнал до погрешни фактически и правни изводи, поради което решението се явявало неправилно. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира се да бъде осъдена ответната страна да заплати разноските, направени по водене на делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №21-0351-000211 от 12.03.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на М.М.П., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на последното. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаните в АУАН и НП нарушения, като подробно е мотивирал съображенията си. Посочил е, че наложените административни наказания са определени правилно и е приел, че липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН за всяко от нарушенията.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно обстоятелството, че нарушенията, описани в АУАН и НП, се явяват  доказани от обективна и субективна страна, като правилно съдът е кредитирал  показанията на  разпитаните по делото полицейски служители, които са непротиворечиви, еднопосочни, логични и взаимно допълващи.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че районният съд достигнал до неправилни фактически констатации въз основа на които неправилно приел, че  е налице доказаност на нарушенията, за които било издадено НП.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Между страните не е било спорно, че на посочената в АУАН и НП дата и място, именно касаторът М.М.П. е управлявал посочения лек автомобил и съответно е имал качеството на „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. Безспорно от събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Д. М., А. К.Ж., Б.П. Б., които са преки свидетели - очевидци на нарушението, се установява, че въпреки изричната покана, отправена от полицейски органи, касационният жалбоподател е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо се установява безспорно наличието на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че били игнорирани от съда показанията на разпитаните свидетели Г. П. и Д. А., които непротиворечиво установили, че непосредствено след направената му в районното управление проверка П. посетил ЦСМП – Свиленград с цел да даде кръв за изследване, но такава не му била взета по независещи от него причини. Видно от изложените в решението мотиви, районният съд подробно е обсъдил показанията на свидетелите Г. С.П.и Димитър Сашев Андреев, като обосновано е приел, че видно от приобщения по делото талон, жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба и тест, което собственоръчно е вписал в талона и се е подписал до него, като е отказал да получи екземпляр от издадения му талон, което обстоятелство е било удостоверено от свидетеля А. Ж.. Съдът е посочил, че именно по изложените съображения не кредитира показанията на тези двама свидетели и не изгражда правни изводи въз основа на тях. Касационната инстанция намира това становище на районният съд за правилно и обосновано и напълно го споделя.

 Предвид така установената от районния съд фактическа обстановка и при липса на ангажиране на оборващи я доказателства от санкционираното лице, единственият извод, до който може да се достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора е била наложена санкция в предвидения и фиксиран в същата разпоредба размер.

Правилен е и изводът на районния съд за доказаност на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. От доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители проверка на касатора при управление на посочения в АУАН и НП лек автомобил на 10.02.2021г., П. не е представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. По този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Нарушението на това задължение е обявено от закона за наказуемо с нормата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, правилно в случая е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

По отношение на третото описано в НП нарушение – по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява факта, че водачът към момента на проверката не носи и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В тази връзка правилно е била ангажирана  отговорността му и за това нарушение. Наложеното наказание е правилно определено, в съответствие с предвиденото в чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Правилни са и изводите на районния съд, че липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН за всяко от нарушенията. Тези изводи на районния съд се споделят и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221,ал.2, изр. последно  от АПК следва да се препрати към мотивите на същото. 

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена молба, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 03.11.2021г., постановено по АНД №330/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.

ОСЪЖДА М.М.П. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР – Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                        

 

Членове: 1.

 

                 2.