Р Е Ш Е Н И Е
№
05.
02. 2018 година гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищки
Окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ
МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ирина
ГЕНЕВА
Прокурор: Анастас МОЛЛОВ
Като
сложи на разглеждане докладваното от съдия М.Митев ВНОХД №
245 / 2017 год. по описа на ТОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е по протест на
Веселин ЯКИМОВ - зам. Районен прокурор при Районна прокуратура - Разград,
срещу присъда № 476 от 10. 10. 2017 год. по НОХД № 716 / 2017 год. на Районен съд – Разград.
Считайки присъдата за неправилна, предлага да бъде отменена и се постанови нова,
с която подсъдимата И. бъде призната за виновна по предявеното и обвинение.
Депозирани са допълнителни съображения, в които подробно е обосновано искането
за постановяване на осъдителна присъда, предвид липса на предпоставки за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Представителя на Окръжна прокуратура не поддържа протеста,
пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимата И., редовно призована, не се явява. За нея се
явява редовно упълномощен защитник – адв. М.М. ***. Считайки присъдата на Районен съд – Разград
за правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена.
След
като провери оплакванията по протеста, и изцяло
правилността на обжалваната присъда по реда
на чл. 314, ал.1
от НПК, съдът прие, че
протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
НОХД № 716 по описа на Районен съд – Разград е образувано
срещу С.М.И. ***, с ЕГН ********** ЗА
ТОВА, че на 27. 11. 2015 год. в гр. Разград, съзнателно се ползвала пред Й.Ас–
служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград от неистински
официален документ, удостоверяващ завършено образование – диплома за завършено
през учебната 2001 – 2002 година средно образование, серия С-2000, рег. №
1862/28. 06. 29002 год., на който бил предаден вид, че е издаден от
Професионална гимназия по икономика гр. Разград на името на С.М.И., като от
последната за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се
търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Пред първоинстанционният съд производството протекло по
общия ред. Подсъдимата, редовно призована, не се явила в с.з. и делото било
разгледано в нейно отсъствие съгл. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. След като
изслушал свидетелите и вещото лице, по назначената на ДП комплексна, и
допълнителна графологична експертиза, и приобщил всички материали по делото,
съдът постановил присъда с която признал подс. И. за невинна, оправдавайки я по
предявеното и обвинение.
Фактическата
обстановка приета от първостепенният съд не се спори, изведена е въз основа на гласните
и писмени доказателства по делото и в общи линии е следната:
Подсъдимата И. – 34 годишна, с
основно образование, омъжена, неосъждана, живеела в гр. Разград. В периода 1998
– 2001 год. същата се обучавала в Професионална гимназия по облекло гр.
Разград. Била дневна форма на обучение през учебната 2000 – 2001 год. в ІІІ
курс/ХІ клас, но не и била зачетена производствена практика, поради което не се
дипломирала.
През 2015 год. И. се сдобила по
неустановен начин и от неустановено лице, с неистински официален документ –
диплома за завършено през учебната 2001 – 2002 год. средно образование
серия С – 2000, бл. № 007172, рег. №
1862/28. 06. 2002 год. на който бил придаден вид, че е издаден от Професионална
гимназия по икономика - гр. Разград. Реално подс. не е била ученичка в това
учебно заведение и не и е издавана диплома за завършването му.
На 27. 11. 2015 год. подс. се
явила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград на гише за прием на
документи за издаване на СУМПС. Работещата на гишето – св. Асенова приела
подаденото от подс. заявление № 4005/27. 11. 2015 год. за издаване на
свидетелство за правоуправление на МПС. С оглед изискванията на чл. 14, ал. 1
от Наредба 1-157/2003 год. за условията и реда за издаване на СУМПС и
Правилника за издаване на български документи за самоличност, към това
заявление подс. приложила Удостоверение за здравословно състояние на кандидат
за водач на МПС от категория „А“, копие от диплома за завършено през учебната
2001 – 2002 год. средно образование серия С – 2000, бл. № 007172, рег. №
1862/28. 06. 2002 год. Подс. подала и декларация от същата дата във връзка с
чл. 13, т. 6 от Наредба 1- 157/2002 год. В последствие на подс. било издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, категории АМ, В1, В ???
/Нито от ДП, нито от ОА, и протокола от с.з.
пред първостепенният съд става ясно как е било установено, че процесната
диплома е неистинска, което е безспорно, предвид останалите доказателства по
делото./
А че е неистинска се доказва от
назначената съдебно – почеркова експертиза, която категорично сочи, че
ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и „С.М.И.“ и подписите след тях на
двете страници на дипломата за средно образование серия С – 2000/1862, с №
007172/28. 06. 2002 год. били изпълнени от подс. И.. Отпечатъците от печат в
копието на диплома за средно образование не били от печата на Професионалната
гимназия по икономика в гр. Разград. Назначената допълнителна експертиза
установила по безспорен начин, че подписите положени след „Директор“ в копие на
дипломата не били изпълнени от Димитър Димитров – директор на училището в
периода на издаване.
Това в общи линии е изведенана фактическа
обстановка от първостепенния съд, и както беше отбелязано по – горе, тя не се
спори, поради което настоящия съд я кредитира изцяло.
За да постанови процесната
присъда РРС приел, че в случая е на лице малозначителен случай по смисъла на
чл. 9, ал. 2 НК. Доводите на съда в тази насока са, че в случая само формално
са осъществени признаците на посочения в обвинението престъпен състав по чл.
316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, защото липсвали обществено
опасни последици от деянието.
Въззивната инстанция споделя
изцяло съжденията на първостепенният съд.
В този си вид деянието на подс. И. само формално осъществява признаците
на вмененото и с ОА обвинение. В действителност не са настъпили каквито и да е
общоопасни последици, защото подс. е имала необходимия образователен ценз, за
да получи СУМПС – завършила е основно образование и има диплом за това, а към
момента на инкриминираното деяние изискуем образователен ценз за получаване на
СУМПС е бил – основно образование. А от гледна точка на изискуемо образование,
и факта, че тя е притежавала такова, не може да се приеме, че с действията си е
удостоверила изискуемо от закона обстоятелство, защото такова на практика
липсва. Казано иначе – подс. И. е ползвала неистински документ, което е
неправомерно, но чрез този документ тя е удостоверила едно неизискуемо от
закона обстоятелство. В случая държавният орган не е подведен относно
изискуемите обстоятелства, защото те са били на лице.
Настоящата интстанция намира, че
в случая, макар да е на лице неправомерна проява, то не се е стигнало до засягане
на обществените отношения до степен, че да са на лице обществено опасни
последици. Затова приетото от първостепенният съд, че процесното деяние е
малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК и в този смисъл не е престъпно, се
споделя изцяло.
С
оглед на изложеното по-горе настоящият състав на ТОС счита, че протеста на
Районна прокуратура – Разград е неоснователен, а присъдата на Районен съд –
Разград, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 476 от 10. 10. 2017 год. постановена по НОХД № 716 по описа за 2017
год. на Районен съд - Разград, като
ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2