№ 691
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211494 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-001801/15.02.2021 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на АЛ. КР. СЛ. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, изразяващо се в това,
че на 27.11.2020 г., около 08.13 часа, в гр. София, на ул. „Царица Елеонора №
9 до бл. 189, като водач на личния си л.а. „Ауди КУ 7“ с рег. № ***** паркира
в градинка.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице АЛ. КР. СЛ., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че не е паркирал
автомобила си в градина, зелена площ или парк. Твърди се, че в нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в НП не е посочено коя конкретна хипотеза от
нормите на чл. 15, ал. 7 ЗДвП и чл. 178е ЗДвП е осъществена. Изложено е, че
немотивирано и необосновано наказващият орган е наложил максималния
размер на предвиденото наказание за така осъщественото административно
нарушение. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
1
наказателно постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и въззиваемата страна
не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 27.11.2020 г. АЛ. КР. СЛ. паркирал собствения си лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Кю7“ с рег. № ***** в гр. София, на ул. „Царица Елеонора“
№ 9, до бл. 189 в зелена площ от територията на Столична община – градинка
в междублоковото пространство. На горепосочената дата - 27.11.2020 г., св.
С.К. И. установил неправилно паркирания автомобил, поради което му
направил снимка, която заедно със сигнал изпратил в ОПП-СДВР за вземане
на отношение по случая.
Въз основа на подадения сигнал, св. А.С. С. служител на ОПП-СДВР,
призовал собственика на автомобила – жалбоподателя АЛ. КР. СЛ..
Последният се явил на 27.01.2021 г. в сградата на ОПП-СДВР, като подписал
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че той е паркирал собствения
си автомобил на тревната площ пред блока.
Въз основа на представения сигнал, снимков материал и декларация от
собственика на автомобила, св. А.С. съставил АУАН с бл. №
888481/27.01.2021 г. срещу АЛ. КР. СЛ. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 21-4332-
001801/15.02.2021 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на А.С. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
2
НП било връчено на А.С. на 15.07.2021 г., като последният в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу НП, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите А.С. Станилов и С.К. И.; справка-разпечатка за
допуснатите нарушения и наложените наказания на А.С. към момента на
извършване на процесното деяние; справка от Столична община, Район
„Красно село“, ведно с приложения към нея; сигнал от св. С. И., ведно със
снимков материал; декларация по чл. 188 ЗДвП от А.С. и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Съдът кредитира показанията на св. С. И., който е очевидец на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Последният е
категоричен, че л.а. „Ауди“ е бил паркиран върху тревната площ в градинка
зад бл. 189 на ул. „Царица Елеонора“ № 9. Показанията на св. И. се подкрепят
по еднопосочен начин и от приложената от последния снимка на автомобила,
от която се вижда, че същият е паркиран върху тревна площ. Именно от
посочената снимка, съпоставена с приложения на л. 60 от делото действащ
план за регулация и застрояване на местност „Красно село-Плавателен канал-
Север“ е видно, че целият периметър около щрихираното в розов цвят игрище
е ограден със зелени площи, каквото се явява и процесното място на
паркиране на автомобила – между баскетболното игрище и ул. „Царица
Елеонора“ № 9 зад бл. 189. Следва да се посочи, че самият жалбоподател,
противно на твърдението на процесуалния му представител, в саморъчно
попълнената от него декларация по чл. 188 ЗДвП е посочил, че именно той е
паркирал на 27.11.2020 г. л.а. „Ауди“ с рег. № ***** на тревната площ пред
блока, съобразно предявената му снимка от служителя на ОПП-СДВР. С
оглед на всичко гореизложено, съдът намира за безспорно доказано, от една
страна, че жалбоподателят А.С. е паркирал автомобила на процесното място
на ул. „Царица Елеонора“ № 9, а от друга, че посоченото място се явява част
3
от зелената площ на Столична община, Район „Красно село“, а именно
озеленена градинка.
Съдът кредитира показанията на св. А. С. които са информативни
единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, а именно въз основа
на подадения сигнал от св. И. и приложения снимков материал от последния.
Съдът кредитира и приложените по делото и приети по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът счита, че процесният АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – т. 1.2 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (относно
компетентността на актосъставителя) и т. 2.10 от същата заповед (относно
наказващия орган). Същевременно АУАН и НП съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като липсва каквото и да е
противоречие или неяснота в съдържанието им. Спазени са и давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, като следва
да се посочи, че нарушителят е установен едва след попълване на 27.01.2021
г. на декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на заснетия автомобил –
жалбоподателя А.С..
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
това, че в АУАН и НП, в нарушение на изискването на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, при посочване на правната квалификация на нарушението и неговата
санкционна разпоредба, не е описано кое предложение от съответната
разпоредба е осъществено. Действително, в АУАН и НП не е посочено
конкретно предложение от нормите на чл. 15, ал. 7 ЗДвП и чл. 178е ЗДвП.
При описание на обстоятелствата на нарушението обаче ясно е посочено, че
автомобилът е паркиран в градинка. Тоест, макар и цифрово да не е посочено
конкретно предложение от съответните норми, словесно ясно е описано коя
хипотеза е осъществена, а именно паркиране в градина. АУАН и НП следва
4
да се тълкуват като едно цяло заедно с обстоятелствената си част, поради
което не е налице визираната неяснота или нередовност в АУАН и НП.
Доколкото не е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото му „административно
обвинение“, то и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до отмяна на НП.
Съдът счита, че правилно е приложен и материалният закон, доколкото
жалбоподателят А.С. е извършил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба е забранено преминаването и
паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски
площадки в населените места извън обозначените за това места. В конкретния
случай по категоричен начин се установи, че процесният автомобил е бил
паркиран от жалбоподателя С. на място, което не е било обозначено от
Столична община, стопанисваща общинската пътна мрежа и процесното
междублоково пространство, като място за паркиране. Доколкото в ЗДвП
няма легална дефиниция за „градина“, то следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 61 ЗУТ, касаеща озеленените площи на територията на съответната
община като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия,
както и за организиране на отдиха на населението. В този смисъл, процесното
място, на което е бил паркиран автомобилът представлява озеленена площ от
междублоковото пространство, което отговаря на понятието за градина по
смисъла на чл. 15, ал. 7 ЗДвП (в този смисъл Решение № 1410 от 27.02.2020 г.
по адм. дело № 12819/2019 г. по описа на АССГ, XXI-ри касационен състав).
С оглед на това, жалбоподателят С. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя виновно при форма на вина
пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и неговите общественоопасни последици (паркиране в градина), като е
целял това негативно изменение на обективната действителност.
За извършеното нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 178е ЗДвП налагане на административно
наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева. В настоящия случай на
жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба“ в
5
максималния размер от 200 лева. Освен че не са изложени никакви
съображения в тази насока от страна на наказващия орган, съдът счита, че не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
определяне на санкцията в максимален размер. Доколкото жалбоподателят С.
е признал вината си чрез попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП относно
случая, съдът счита, че е налице смекчаващо отговорността обстоятелство,
поради което целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да бъдат
изпълнени и с налагане на санкцията в минимален размер. С оглед на това,
съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната си част,
като наложеното наказание „глоба“ се намали от 200 на 50 лева.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Както се посочи по-горе, в случая не са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да характеризират случая като
маловажен. С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено съдът счита, че подадената жалба се явява
частично основателна, като атакуваното НП следва да се измени единствено в
санкционната си част, като наложеното административно наказание „глоба“
се намали от 200 на 50 лева.
Доколкото никоя от страните по делото не е поискала присъждане на
разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т.4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-001801/15.02.2021 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на АЛ. КР. СЛ. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от
200 лева на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
6
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7