Решение по дело №94/2022 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 16
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20221880100094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100094 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Рожен“ № 15,
представлявано от управителя, чрез пълномощника адв. П. Х. от АК – П.,
срещу Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: ...... Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, които се предявяват от
кредитора след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е бил потребител на
питейна вода и на услугата по отвеждането на отпадъчни води, относно
процесния имот в периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г., като въз основа на
обвързващите ги общи условия между тях е възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба, доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води, съгласно което ответникът е следвало да заплаща в срок
цената на доставена питейна вода и такса за отвеждане на отпадъчни води, но
плащания не са осъществени, поради което е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва за периода на забавата.
Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество, сумата от 434,83 лева – главница по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г., за имот, находящ се в .........,
1
абонатен номер № ...., заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 23,32 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г., за които
суми е издадена Заповед № 209 от 28.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 610/2021 г. на Районен съд Своге.
По отношение на претенцията за установяване дължимостта на главница в
частта над размера от 341,81 лева до първоначално претендирания размер от
434,83 лева, както и за периода от 23.07.2020 г. до 22.08.2020 г. , а също и по
отношение на претенцията за установяване дължимостта на сумата от 23,32
лева – мораторна лихва върху главницата от 434,83 лева за периода от
23.07.2020 г. до 28.07.2021 г. производството по делото е прекратено поради
отказ от иска в посочената му част. Претендират се още и направените
разноски, както по настоящото дело, така и по заповедното производство.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, като с писмено становище подробно аргументира тезите си, а
ответникът – се явява, като заявява, че с оглед направения от ищеца частичен
отказ от предявените искове за задълженията в размер на 93,02 лева –
главница и сума в размер на 23,32 лева – мораторна лихва, признава
останалата част от задължението си.
По делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 610/2021 г. на Районен съд Своге се
установява, че въз основа на подадено от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД заявление е издадена Заповед № 209 от 28.09.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Г. И. П. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД сумата от 434,83 лева – главница по неплатени
месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води за периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г., за имот, находящ се
в ....., абонатен номер № ...., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 23,32 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021
г., както и сумата от 125 лева разноски по делото – заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
С оглед прекратяването на настоящото производство поради частичното
оттегляне на иска за главница в частта над размера от 341,81 лева до
първоначално претендирания размер от 434,83 лева, както и за периода от
23.07.2020 г. до 22.08.2020 г., а също и по отношение на претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 23,32 лева – мораторна лихва върху
главницата от 434,83 лева за периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г., в тази й
част заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
подлежи на обезсилване.
2
Поради връчването на заповедта на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, при спазване на изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с
Определение от 25.01.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 31.01.2022 г., като същият е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил настоящите искове за установяване на вземането си със сила
на пресъдено нещо.
През процесния период предоставянето и ползването на В и К услуги е
регламентирано от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребители на В и К оператора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, които са общодостъпни на интернет адреса на дружеството и са
представени по делото. Съгласно същите, новите потребители приемат
общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи или с придобиването на
право на собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен към
водоснабдителната и/или канализационната система обект (чл. 71, ал. 3 от
ОУ). Не е спорно между страните, че процесният имот през процесния период
е присъединен към В и К мрежата на ищцовото дружество и водоснабден,
както и че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, въз основа на законова делегация от чл. 135, т 15 от
Закона за водите (ЗВ). Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на
една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност
- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. Своге е ищцовото дружество.
Ответникът не оспорва изразходваното количество питейна вода (реално
доставена и потребена от ответника питейна вода), начина на измерването му
и стойността му, съгласно фиксираните цени. Съгласно разпоредбите на
Общите условия, задължението за плащане на уговорената продажна цена за
абонатите възниква след доставяне на услугата, като изискуемостта на това
парично задължение настъпва след изтичането на 30 дни от датата на
фактуриране – чл. 33, ал. 2 от ОУ. От страна на ищеца са представени по
делото фактури за съответните месечни потребления и цени, които не са
оспорени от ответника, поради което съдът ги приема за верни.
Тъй като ответникът не доказа наличие на валидно погашение, искът за
главница се явява основателен в претендирания размер от 341,81 лева и за
периода от 23.08.2020 г. до 28.07.2021 г., а в останалата част производството е
прекратено след отказ от иска поради плащане от ответника в хода на
производството. По отношение на акцесорния иск относно претендираната
мораторна лихва съдът не дължи произнасяне, с оглед десезирането му след
отказа от този иск.
3
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството в пълен размер, доколкото частичното прекратяване на
производството е поради плащане след предявяване на исковете, което
обуславя извод, че ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на
делото. От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени
и претендирани разноски, както следва: 75 лева – платена държавна такса; 420
лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС или разноски
общо в размер на 495 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски
в заповедното производство, които са в размер на 125 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ........, че същият дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Рожен“ № 15, представлявано от управителя
И.Г.И., сумата от 341,81 лева – главница по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода от 23.08.2020 г. до 28.07.2021 г., за имот, находящ се в ....., абонатен
номер № ....., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
209 от 28.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 610/2021 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: ......., да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Рожен“ № 15,
представлявано от управителя И.Г.И., сумата от 495 лева, представляваща
направени разноски по гр.д. № 94/2022 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: ......., да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ....., представлявано от управителя И.Г. И.,
сумата от 125 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
610/2021 г. на Районен съд Своге.
Указва на ответника, че присъдените с решението суми може да
бъдат заплатени по следната банкова сметка на дружеството – ищец :
IBAN: BG 21 CECB 9790 1041 0848 00, BIC: CECBBGSF при „Централна
кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
4
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 209 от
28.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 610/2021 г. на Районен съд Своге, в частта й за
главницата за горницата над 341,81 лева до 434,83 лева и за периода от
23.07.2020 г. до 22.08.2020 г., както и в частта й за сумата от 23,32 лева –
мораторна лихва за периода от 23.07.2020 г. до 28.07.2021 г.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 610/2021 г. на Районен съд Своге.


Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5